№ 14
гр. ХАСКОВО, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Търговско дело №
20215600900125 по описа за 2021 година
Търговско дело № 125/2021 г., по описа на Окръжен съд – Хасково, е образувано по
искова молба с вх. № 3273/24.09.2021 г., подадена от Гаранционен фонд – гр. С. против СЛ.
СТ. М., с ЕГН ********** и З. СТ. М., с ЕГН **********, чрез законния им представител Б.
АНГ. Г., в качеството им на наследници на С.З.М.. Претендира от всеки от двамата
ответници сумата от по 43 745,51 лв., представляваща 1/2 част от общо изплатеното от
ищеца обезщетение по щета №210035/20.01.2017г. в размер на 87 491,02 лв., ведно със
законната лихва върху сумата от 43 745,51 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане.
ИЩЕЦЪТ-ГАРАНЦИОНЕН ФОНД-С. твърди в исковата си молба, че на
основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от сега действащия КЗ /чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ
/отм./ бил изплатил по щета № 210035/20.01.2017 г. обезщетение за неимуществени вреди и
свързаните с тях имуществени вреди в общ размер на 87 491,02 лв., част от тях определени с
решение на УС на Гаранционен фонд и част присъдени по гр.д. № 7082/2017 г., по описа на
СГС, I-14 състав, на С.Х.М. в качеството му на пострадал като пътник в л.а. „Ф.Г.“ с ДКН
******* при ПТП, настъпило на 18.02.2016 г.
Виновен за произшествието, съгласно постановление за прекратяване на
наказателното производство от 21.11.2016 г. на Окръжна прокуратура – Хасково, бил
С.З.М., управлявал процесния автомобил като неправоспособен водач, под влиянието на
алкохол (1,32 промила) и без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ /ЗЗ „ГО“/ към датата на ПТП, съгласно справка на Информационен център на
Гаранционен фонд, като същият бил починал при настъпилото ПТП.
Според ищеца, ПТП било настъпило при следния механизъм: на 18.02.2016 г. около
1
18:00 часа на първокласен път I-8 км 364+400, в посока гр. С. неправоспособният водач
С.М., след употреба на алкохол – 1,32 промила в кръвта, управлявайки л.а. с рег. № * ****
**, при движение с несъобразена скорост предприема маневра изпреварване на товарен
автомобил, губи контрол над автомобила, излиза отляво на пътя по посока на движението
си, удря се в железен стълб, разположен върху левия банкет, завърта се и спира в затревена
площ, обрасла с храсти, вляво от платното за движение.
В нарушение на 461, вр. чл. 483 от сега действащия КЗ /чл. 249, вр. чл. 259 от КЗ
/отм./, ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП.
С.Х.М. се бил обърнал към ищеца за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди и свързаните с тях имуществени вреди на основание чл. 557 от КЗ /чл. 288 от КЗ /отм./
- без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за „Ф.Г.“ с ДКН * ****
** и по образувана щета № 210035/20.01.2017 г., УС на ГФ му бил определил обезщетение
за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди, общо в размер на
101 422,13 лв. за нанесените травматични увреждания, при отчитане на 50 % съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, т.е. определеното обезщетение в размер
на 50 723,56 лв. било изплатено на молителя на 10.03.2017 г.
Поради несъгласието си с определения размер С.Х.М. инициирал производство по
гр.д. № 7082/2017г., по описа на СГС. Въз основа на постановеното по делото решение се
бил снабдил с изпълнителен лист, въз основана които били образувани изпълнителни дела
№ 20189240400239 и 20189240400251. След получени покани за доброволно изпълнение от
ЧСИ Г.К. били изплатени следните суми: на 02.05.2018 г. от Гаранционен фонд била
заплатена сума в размер на 34 336.18 лв. по сметка ЧСИ К. по и.д. № 20189240400239, от
които 27 723,56 лв. главница и 2 903,27 лв. законна лихва и 3 709,35 лв. съдебни разходи.; на
08.05.2018 г. Гаранционен фонд бил заплатил сумата в размер на 1 119,84 лв. по сметка на
ЧСИ по и.д. № 20189240400251 – съдебни разходи; на 17.05.2018 г. от ищеца била заплатена
сумата в размер на 1 311,44 лв. по сметка на СГС – държавна такса.
С уточняваща молба, след оставяне на исковата молба без движение, ищецът посочва,
че в резултат на виновно причиненото от С.З.М. ПТП, пострадалият С.Х.М. – пътник на
дясна задна седалка, получил травматичен шок, средна по тежест черепно-мозъчна травма,
състояща се от травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в ляво челно с
дебелина до 1,7 см; счупване на основата на черепа в предна черепна ямка; счупване на лява
челна, лява слепоочни кости, в лява орбита и лява ябълчена /скулни/ кости; навлизане на
въздух в черепната кухина; травматичен кръвоизлив в челния синус зад левия очен булб в
сфеноидалния синус в носната кухина; експулсия на 11, счупване на короните на 21,22 и 12
зъби и разкъсно-контузна рана на горна устна; ограничени контузионни промени в основата
на десния бял дроб; контузия на корема без данни за травматична увреда на коремен орган;
счупване на таза в зоната на дясна срамна кост; счупване на сакрума в ляво; счупване на
лява бедрена кост. Към датата на ПТП липсвала сключена ЗЗ „ГО“, поради което и на
основание чл. 557 от КЗ пострадалият С.Х.М. предявил пред Гаранционен фонд претенция
2
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от
причинените травми, както и свързаните с тях имуществени вреди. Така Гаранционен фонд
бил определил и изплатил на С.Х.М. сумата от общо 50 723,56 лв., отчитайки 50%
съпричиняване. Оставайки недоволен от определения и изплатен размер, М. бил образувал
производство пред СГС, като с решението в това производство Гаранционен фонд бил
осъден да заплати допълнително 27 000 лв., представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди, както и 723,56 лв, представляващи обезщетение за причинени
имуществени вреди, както и разноски съобразно уважената част от исковете. След
приключване на делото пред СГС били образувани изпълнителни производства срещу
ищеца за присъдените суми. Общо изплатени от ищеца суми по процесната щета били в
размер на 87 491,02 лв.
Доколкото съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни
части, ищецът претендира съда, на основание чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 558, ал. 7 от КЗ, да осъди
З. СТ. М., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „С.“ № 41А, действаща чрез своята майка и
законен представител Б. АНГ. Г., да заплати на Гаранционен фонд, с БУЛСТАТ *********
сумата в размер на 43 745,51 лв., представляваща 1/2 част от общо изплатеното от ищеца
обезщетение по процесната щета в размер на 87 491,02 лв., ведно със законната лихва върху
сумата от 43 745,51 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане вземането и СЛ. СТ. М., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „С.“
№ 41А, действаща чрез своята майка и законен представител Б. АНГ. Г., да заплати на
Гаранционен фонд, с БУЛСТАТ ********* сумата в размер на 43 745,51 лв.,
представляваща 1/2 част от общо изплатеното от ищеца обезщетение по процесната щета в
размер на 87 491,02 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 43 745,51 лв., считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане вземането.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца.
Оспорва се изцяло отговора на исковата молба поради неоснователност на въведените в него
възражения. Моли съда по служебен път да направи справка в Районен съд – С. дали има
вписване в специалните регистри на приемане по опис на наследството от СЛ. СТ. М. и З.
СТ. М., действащи чрез своята майка и законен представител Б. АНГ. Г. от техния
наследодател С.З.М., починал на 20.02.2016 г. В случай, че такива данни липсвали, моли
съда да предостави срок на ответниците да приемат наследството на наследодателя им по
опис по реда на чл. 61 от ЗН, като им укаже изрично последиците от неприемането,
съгласно практиката на ВКС, а именно, че щели да загубят възможността си да го направят
след изтичане на предоставения им за това срок.
Неоснователни били и възраженията на ответниците за недължимост на лихви за
забава и разноски, тъй като регресното право на Гаранционен фонд включвало в своя обем и
разноските по определяне и изплащане на обезщетението. Пострадалият бил избрал да
търси обезщетение извънсъдебно, като Гаранционен фонд имал право да определи размер
по-нисък от претендирания или да откаже изобщо. Тъй като пострадалият не се бил
съгласил с определеното такова инициирал производство пред СГС, в което ответниците
3
били участвали като трети лица-помагачи на страната на Гаранционен фонд. Така, след
приключване на това производство, пострадалият се бил снабдил с изпълнителен лист и бил
образувал изпълнителни производства, в които Гаранционен фонд бил изплатил сумите
веднага след получаване на поканите за доброволно изпълнение. Така, без значение било
обстоятелството дали Гаранционен фонд бил дал повод за образуване на изпълнителни дела
и сторените за определяните и изплащането на обезщетението разноски всякога се дължали
от причинителя на вредата. Имащи акцесорен характер, тези вземания се дължали,
доколкото се дължала и главницата. Съгласно съответните разпоредби, Гаранционен фонд
встъпвал в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както
и разходите за определянето и изплащането му, като в конкретния случай разноските били
определени по съдебен ред и били част от обичайните разноски.
ОТВЕТНИЦИТЕ-СЛ. СТ. М. И З. СТ. М., действащи чрез своя законен
представител и майка Б. АНГ. Г., чрез упълномощения адв. И. – АК-Хасково в
законоустановения двуседмичен срок по чл. 367 от ГПК са депозирали писмен отговор, с
който изцяло оспорват предявените искове. Доколкото обективно и субективно предявените
искове били предявени срещу малолетните наследници на загиналия С.З.М., императивната
норма на чл. 61, ал. 2 от ЗН предвиждала, че недееспособните приемали наслодство само по
опис и липсата на такова приемане била пречка да се ангажира отговорността на
ответниците за задължения, включени в наследството на покойния им баща, като това било
достатъчно основание за отхвърлянето на иска. Твърди се още, че кредиторът следвало да
докаже приемането на наследството по някой от предвидените в ЗН способи за това, като се
цитира и практика на ВКС в тази насока. Сочи се още, че ответниците не дължали
заплащане на лихви за забава и разноски за водените срещу ищеца дела.
Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК писмен отговор на допълнителната искова молба не е
постъпил.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване
на иска, тъй като ищецът - юридическо лице твърди, че е изплатил застрахователно
обезщетение на пострадалия от ПТП, станало по вина на посоченото в исковата молба лице,
за което се твърди, че е наследодател на ответниците.
За да бъде уважен предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
следните предпоставки: настъпване на пътно-транспортно произшествие; изплатено от
Гаранционния фонд обезщетение на пострадалото лице, което от своя страна има вземане за
непозволено увреждане срещу водач на МПС; обстоятелството, че причинилият ПТП водач
– наследодател на ответниците, е управлявал МПС, без по отношение на същото да има
4
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"; изпадането на ответниците
в забава за изпълнението на това задължение. По отношение настъпилото ПТП, в тежест на
ищеца е да докаже и кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане съгласно чл. 45, ал.1 от ЗЗД: извършено виновно от деликвента
противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно-следствена връзка твърдените
вреди; размера на вредите.
С ангажираните по делото писмени доказателства съдът счита,че ищецът е
установил фактическите си твърдения относно станалото ПТП на твърдяната в исковата
молба дата 18.02.2016г.,изплатеното на С.Х.М. в качеството му на пострадал като пътник в
л.а. „Ф.Г.“ с ДКН ******* при ПТП, настъпило на 18.02.2016 г., обезщетение за
неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди в общ размер на 87 491,02 лв.,
от които 50 723,56 лв. определени с решение на УС на Гаранционен фонд и сумите в размер
на 34 336,18 лв. и 1 119,84 лв. – доброволно изпълнение в изпълнителни производства и.д.
№ 20189240400239 и и.д. № 20189240400251, както и 1 311,44 лв. - държавна такса пред
СГС, присъдени в производството гр.д. № 7082/2017 г., по описа на СГС, I-14 състав.
Установил е също,че виновен за процесното ПТП е наследодателят на ищците С.З.М.,който
е управлявал описаното МПС като неправоспособен водач,под влияние на алкохол в кръвта
1,32 промила и без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за това
МПС и при което ПТП е починал/Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 21.11.2016г. на ОП-Хасково/.Установен е също и факта, че ответниците са
били поканени да възстановят на Гаранционен фонд изплатените от него суми като
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди на пострадалия при процесното ПТП
и описаните в исковата молба други суми по изпълнението .Установил е и предпоставките
на чл.45 от ЗЗД .
Пълномощникът на ответниците в настоящето производство е оспорил факта на
приемане на наследството по опис от страна на ответниците,които са малолетни,поради
което и процесуално недееспособни и действащи чрез своята майка и законен представител.
Поради обстоятелството,че ответниците по предявения иск са малолетни и факта,че ищецът
не е представил никакви доказателства за приемането на наследството на починалия и
твърдян в исковата молба причинител на процесното ПТП,станало на 21.11.2016г. ,съдът
изрично в проекта за доклад по делото,връчен на страните е указал на ответниците, че
следва в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят доказателства за
приемането на наследството на покойния С.З.М. по опис.Изрично е посочил,че ако липсва
приемане на наследството на С.З.М., ПРЕДОСТАВЯ на СЛ. СТ. М. и З. СТ. М., действащи
чрез своята майка и законен представител Б. АНГ. Г., в качеството им на наследници на
покойния С.З.М., едномесечен срок за приемане на наследството на С.З.М. по опис. Ако в
дадения от съда едномесечен срок ответниците не приемат наследството по опис, те губят
правото да приемат наследството на покойния С.З.М..
Закон за наследството
Чл. 51. (1) По искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право
5
да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено
дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото.
(2) Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.
(3) Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1.
Чл. 60. (1) Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е
обременено, съобразно дяловете, които получават.
(2) Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото
наследство.
Чл. 61. (1) Приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в
тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от
районния съдия до три месеца. Приемането се вписва по реда на чл. 49, ал. 1.
(2) Недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис.
За установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства ищецът е ангажирал
писмени доказателства,от които по несъмнен начин се установяват фактическите му
ттвърдения.От друга страна по делото е безспорно , че ищецът Гаранционен фонд е
изплатил на С.Х.М. в качеството му на пострадал като пътник в л.а. „Ф.Г.“ с ДКН *******
при ПТП, настъпило на 18.02.2016 г., обезщетение за неимуществени вреди и свързаните с
тях имуществени вреди в общ размер на 87 491,02 лв., от които 50 723,56 лв. определени с
решение на УС на Гаранционен фонд и сумите в размер на 34 336,18 лв. и 1 119,84 лв. –
доброволно изпълнение в изпълнителни производства и.д. № 20189240400239 и и.д. №
20189240400251, както и 1 311,44 лв. - държавна такса пред СГС, присъдени в
производството гр.д. № 7082/2017 г., по описа на СГС, I-14 състав.
По делото не са представени никакви доказателства от ищеца за приемане на
наследството по опис от страна на малолетните ответници, действащи чрез своя законен
представител ,поради което и съгласно чл.51 ал.1 предл.2 от ЗН и съгласно
регламентирания в ГПК принцип на служебното начало съдът е предприел действия,преди
насрочване на делото в открито съдебно заседание ,за реализиране на хипотезата на чл. 51,
ал. 1, предл. 2-ро от ЗН ,като е определил едномесечен срок на ответниците да предприемат
действия по приемане или неприемане на наследството по опис на наследодателя си С.З.М.
.Изрично е било указано,че ако в дадения от съда едномесечен срок ответниците не приемат
наследството по опис, те губят правото да приемат наследството на покойния С.З.М..В
съдебно заседание на 07.03.2022г. пълномощникът на ответниците изрично е заявил,че
ответниците не са приели наследството по опис на наследодателя си,поради което са
загубили това си право.
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН, наследниците, които са приели
наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете,
които получават.В случая ответниците са малолетни и се преценяват като
недееспособни,поради което същите съгласно изискването на чл.61 ал.2 от ЗН приемат
наследството само по опис. По делото липсват каквито и да било доказателства, че
ответниците са приели наследството на своя баща по опис в определения от съда
едномесечен срок,поради което и съгласно чл.51 ал.2 от ГПК същите не следва да отговарят
6
за задълженията, оставени като пасив в наследството на наследодателя си.От друга страна
самият ищец не ангажира доказателства в смисъл противен на посочения,които да
опровергават позицията на ответниците за неприемане на наследството по опис и съответно
изгубване на правото да придобият това наследство,което според пълномощника им има
само пасиви.
Липсата на приемане на наследството по опис от ответниците е
предпоставка,която не обуславя уважаване на предявените искове от страна на
Гаранционния фонд във връзка с изплатено от него обезщетение на пострадалия при ПТП
,станало на 18.02.2016г. по вина на наследодателя на ответниците С.З.М./починал на същата
дата/,който е управлявал МПС,като неправоспособен водач,под влияние на алкохол 1,32
промила и без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,поради което
предявените обективно и субективно съединени искове в настоящето производство ще
следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани.
Предвид изхода от правния спор, ищеца по делото Гаранционен фон-С. следва да
бъде осъден да заплати на пълномощника на ответниците адвокат ИВ. АТ. ИВ. от АК-
Хасково адвокатско възнаграждение в размер на 3 154,73лв., на основание чл.38 ал.2 от
Закона за адвокатурата ,вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения .
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ ********* със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Г.И." № 2, ет. 4 иск с правно основание чл. 45 от
ЗЗД, вр. чл. 558, ал. 7 от КЗ, за осъждане на ответницата З. СТ. М., с ЕГН **********, с
адрес гр. С., ул. „С.“ № 41А, действаща чрез своята майка и законен представител Б. АНГ.
Г., да заплати на Гаранционен фонд, с БУЛСТАТ ********* сумата в размер на 43 745,51
лв., представляваща 1/2 част от общо изплатеното от ищеца обезщетение по щета
№210035/20.01.2017г. в размер на 87 491,02 лв., ведно със законната лихва върху сумата от
43 745,51 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане вземането .
ОТХВЪРЛЯ предявения от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ ********* със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Г.И." № 2, ет. 4 иск с правно основание чл. 45 от
ЗЗД, вр. чл. 558, ал. 7 от КЗ ,за осъждане на ответницата СЛ. СТ. М., с ЕГН **********, с
адрес гр. С., ул. „С.“ № 41А, действаща чрез своята майка и законен представител Б. АНГ.
Г., да заплати на Гаранционен фонд, с БУЛСТАТ ********* сумата в размер на 43 745,51
лв., представляваща 1/2 част от общо изплатеното от ищеца обезщетение по щета
№210035/20.01.2017г. в размер на 87 491,02 лв., ведно със законната лихва върху сумата от
43 745,51 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане вземането.
7
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. "Г.И." № 2, ет. 4 да заплати на адв. ИВ. АТ. ИВ. от АК-Хасково,
адвокатско възнаграждение,на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата
вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 3 154,73лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
8