Решение по дело №95/2019 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 януари 2020 г. (в сила от 7 януари 2020 г.)
Съдия: Антон Еленков Антов
Дело: 20191310100095
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                             07.01.2020 г.                          гр.Белоградчик                   

                                      В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

Белоградчишкият  районен съд                                              втори състав

На седми януари                                         две хиляди  и двадесета година

В публичното заседание в  следния състав: 

                                                        Районен съдия : Антон Антов

Секретаря Жанета Еленкова,

като разгледа докладваното от съдия Антов

гр.дело № 95 по описа за 2019 година, 

и за да се произнесе взе предвид следното:

                     Предявеният  иск е по реда на чл. 415, ал.1 ГПК : за установяване на вземането на заявител в р-р на 1 377.26 лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД и мораторна лихва – 916.50лв. на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.

            В исковата молба, предявена от “Еос Матрикс” ЕООД се излага : между “Юробанк България” АД и ответника С.С.П. е сключен договор за потребителски кредит от 24.09.2012 г. в размер на 2 090.00лв. Сумата е преведена по сметка на ответника

Кредита е следвало да бъде издължен на 87 месечни вноски, ответника не е платил никаква част от кредита. Крайния срок за погасяване на кредита е изтекъл на 24.12.2019г. и не е обявяван за предсрочно изискуем

Ответника е изпаднал в забава  при плащането, поради което дължи мораторна лихва.

С договор за цесия от 18.01.2016г. “Юробанк България” АД и е прехвърлило вземанията си с/у ответника на ищеца.

Проведено е производство по чл. 410 ГПК/в т.ч. Заповедта е връчена на длъжника в усл. на чл. 47 ал.5 ГПК/

Моли се да  бъде прието за установено, че ответника  дължи изпълнение на парично задължение в размер на  1 377.26 лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД и мораторна лихва – 916.50лв. на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД и разноските по ч.гр.д. № 636/2018г.

Представя писмени доказателства, претендира разноски.

             Ответника не е подал отговор на иск. молба в срока по чл. 131 ГПК.Редовно призован не се явява в с.з. при разглеждане на делото.

            Предвид направеното искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника, в с.з. на 07.01.2020г., съдът е приел, че няма процесуални пречки да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, при хипотезата на чл. 238, ал. 1 ГПК.

 Съдът  приема, че са налице всички законови предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, а именно : ответникът не е представил в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

             От друга страна, ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника и е представил доказателства с исковата молба. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал.1, т.1 ГПК – на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването му в с.з. /с връчването на разпореждането на съда, съобщението и призовката за насроченото с.з./

    Съдът, приема, че исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Съдът приема, че представените от страна на ищеца доказателства, установяват по безспорен начин, че вземането на ищеца срещу ответника съществува в посочените в исковата молба размери. Представените с исковата молба доказателства установяват вероятната основателност на предявените искове. В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.

    При горните мотиви, съдът постановява неприсъствено решение срещу ответника и уважава предявените искове, като предвид разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът не се мотивира по същество, а указва че решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

              С оглед изхода на спора ответницка следва да плати на ищеца направените по ч.гр.д. № 636/2018г. разноски в размер на 45.87лв. – държавна такса и 468.87лв. – адвокатско възнаграждение и разноските по настоящото дело в размер на 59.22лв. – държавна такса и 468.87лв. – юрисконсултско възнаграждение.

                              Водим от гореизложеното, съдът

                                               Р  Е  Ш   И 

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 ал.1 ГПК, че С.С.П. с ЕГН ********** ***, дължи на “Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Витоша”, ул. “Рачо Петков Казанджията, № 4-6, сграда „Матрикс Тауър”, сумите :  1 377.26 лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД и 916.50лв. - мораторна лихва за периода 24.12.2013г. – 24.07.2018г. на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 532/18.10.2018г. по ч.гр.д. №  636/2018г. по описа на БРС.

                    ОСЪЖДА С.С.П. с ЕГН ********** да заплати  на “Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК ********* направените по ч.гр.д. № 636/2018г. разноски в размер на 514.74лв. и разноските по настоящото дело разноски в размер на 59.22лв. – държавна такса и 468.87лв. – юрисконсултско възнаграждение.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                      Районен съдия: