Решение по дело №204/2024 на Административен съд - Монтана

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалва се решение № 32/13.03.2024 г., постановено по АНД № 338 по описа на РС Лом за 2023 г., с което въззивният съд е изменил наказателно постановление /НП/ № 16/27.06.2023 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите/РИОСВ/ Монтана, с което на В. С. М., в качеството на кмет на [населено място], оправомощен със заповед № РД-14/16.01.2020 г. на кмета на община Медковец, за нарушение на чл. 112, ал., т.1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/на основание чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗУО, е наложено административно наказание глоба в размер на 4 000 лева, като намалил размера на наложената глоба на 1 400 лева.

Недоволен от така постановеното решение касаторът обжалва същото, като поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано, в частта, с която НП не е отменено изцяло. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът се явява и поддържа жалбата. Искането е съдът да го отмени, като уважи жалбата против измененото с него наказателно постановление, за което излага подробни мотиви.

Ответникът, директор на РИОСВ Монтана, чрез юрк.Хумбаджиев, в писмен отговор по касационната жалба моли съда да остави без уважение същата. Счита решението на въззивния съд за правилно, законосъобразно и обосновано, а твърденията изложени в касационната жалба за неоснователни, като излага конкретни съображения. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ОП Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение правилно и законосъобразно, като предлага същото да бъде потвърдено от съда.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Ввъззивният съд е приел за безспорно установено, че административнонаказаното лице, в качеството си на кмет на [населено място] не е изпълнило задължението си по чл.112, ал.1, т.1 от ЗУО, съгласно което последният като“ Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице контролира: 1. дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на битови и строителни отпадъци..“. В същото време въззивният съд в решението обосновано е посочил, защо намира, че така наложеното наказание се явява завишено с оглед тежестта на нарушението, поради което наложената глоба е намалена от съда на минимума от 1 400 лева, в какъвто смисъл е изменено обжалваното наказателно постановление. Изложени са и мотиви за точното приложение на разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН.

Настоящата съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно при следните доводи:

Неоснователно в жалбата се поддържа, че решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, кметът на общината отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. В настоящия случай от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че това законово задължение не е изпълнено от административнонаказаното лице, което е оправомощено лице като кмет на [населено място]. От събраните в хода на производството доказателства и от извършените проверки, е установено по безспорен и категоричен начин замърсявания на няколко терена в землището на [населено място], като административнонаказаното лице бездействало, не е упражнило контрол. Което задължение по чл. 112, ал.1, т.1 от ЗУО, която разпоредба му възлага задължение да контролира „дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на битови и строителни отпадъци..“

Настоящият съдебен състав установи, че както в АУАН, така и в наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения, които да опорочават воденото административнонаказателното производство, като от тях по безспорен начин се установява фактическата обстановка, съпътствала извършването и установяването на извършеното административно нарушение. Както съставения АУАН, така и издаденото НП, съдържат необходимите реквизити предвидени съответно в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН, като в тях точно, ясно и конкретно е описано извършеното нарушение, вината на нарушителя и фактическата обстановка по извършване и установяване на административното нарушение.

Въззивния съд в мотивите си е извел обосновани и убедителни доводи, които изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК възприема изцяло мотивите на въззивното решение и препраща към тях за да мотивира настоящето съдебно решение. За настоящият съдебен състав е безспорно, че касаторът не е изпълнил вменените от закона задължения по чл. 112, ал.1, т.1 от ЗУО, като законосъобразно по отношение на установеното нарушение му е наложено административно наказание на основание чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗУО, изменено от въззивната инстанция на минимума, предвиден за това нарушение.

По разбиране на настоящият съдебен състав, в случая не може да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, респективно да се отмени изцяло наложеното административно наказание. По отношение на този род административни нарушение не са налице условията на чл. 28 от ЗАНН, които обуславят маловажност, тъй като обществени отношения, които се защитават с контрола по управление на отпадъците не може да се приемат за маловажни, доколкото този контрол обуславя защита на съществени обществени нарушения.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на РИОСВ Монтана следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл. 218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила.

Предвид изложеното и на основание чл. 221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила решение № 329/13.03.2024 г., постановено по АНД № 20231620200338/2023 г. по описа на Районен съд Лом.

ОСЪЖДА В. С. М., да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите Монтана, сумата от 100/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.