Р Е Ш
Е Н И Е № 124
Град Несебър, 15.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 1194 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “Е.П.” ООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.С.К., против Наказателно постановление № 20-002645 / 26.08.2019г., издадено от Изпълнителния директор на И.а. “Г.и.п.т.”, с което на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда му е наложена “Имуществена санкция” в размер на 1 500 лева за нарушение по чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят твърди, че постановлението е незаконосъобразно като издадено при съществени процесуални нарушения, а изложената в него фактическа обстановка не отговаря на действителната такава. Отрича да е извършил вмененото му административно нарушение с довода, че при проверката в обекта И.не е престирала труд в полза на дружеството срещу заплащане на възнаграждение, а дружеството не й е възлагало изпълнение на трудови функции, а между тях е бил сключен договор по чл.235 от КТ. Илиева се е обучавала с цел придобиване на прфесионални знания и умения за изпълнение на работата с оглед бъдещо сключване на трудов договор след приключване на обучението, по която причина се е намирала в проверявания обект. Декларацията по чл.402 от КТ, попълнена от Илиева при проверката, не е достатъчна за да обоснове извод за наличие на трудово правоотношение. Освен това този работник не е български гражданин и не знае български език, а при проверката не е бил осигурен преводач. Моли постановлението да бъде отменено.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява нито от законен нито от процесуален представител.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата, като счита, че от събраните по делото доказателства нарушението е доказано, а постановлението е правилно и законосъобразно и като такова моли да бъде потвърдено.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 09.08.2019г. е била извършена проверка от Т.Й.Д. и П.С.Д., двамата на длъжност Главен инспектор в Д”ИТ” – Сливен, и с правомощия да извършват контролна дейност по спазване на трудовото законодателство и безопасността на труда на територията на Област Бургас за периода от 08.07.2019г. до 30.09.2019г. по силата на Заповед № З-0634/02.07.2019г. на Изпълнителния директор на И.а. “Г.и.п.т.”, в бистро “Л.К.”, намиращо се на централния плаж на град Свети Влас. Проверката е започнала с легитимирането на проверяващите пред управителя на обекта, а едно от лицата, което било заварено да полага труд в проверявания обект е била Б.И., на която удостоверили самоличността и е била заварена да полага труд в кухнята като приготвяла ястия за заведението с работно облекло.
В попълнената от Б.И.Декларация по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ, същата писмено е заявила, че работи пробно като помощник кухня в бистро “Л.К.” за 5 дни, считано от 04.08.2019г., по 4 часа в деня.
Изготвена е била призовка по чл.45, ал.1 от АПК, в която е било наредено на управителя на “Е.П.” ООД да се яви лично или чрез упълномощено лице на 10.08.2019г. в 16:00 часа в хотел “А.” в град Свети Влас, където да представи трудовите досиета на работещите в бистро “Л.К.” в град Свети Влас, Централен плаж, документи, удостоверяващи трудовите правоотношения между дружеството и Б.И., в т.ч. и документи за регистрация в Агенция по заетостта, разрешително за работа и други. Призовката е била връчена на Захари Симеонов, който е присъствал при проверката и е изпълнявал качеството на управител на обекта.
От разпита на актосъставителя в качеството му на свидетел – Т.Й.Д., се установява, че за проверката в обекта и последващата проверка на документи е съставен протокол, но същият не е представен от страна на наказващият орган, не е установено неговото местонахождение, респ. дали е част от административно наказателната преписка, и съответно дали административно наказващият орган е представил преписката по делото в цялост. По този начин съдът е лишен от възможността да провери какво е установено от контролните органи в резултат на проверката в обекта, дали при последващата проверка на документи от страна на дружеството-жалбоподател са представени изисканите с призовката по чл.45 от АПК документи, какви факти са установени въз основа на тях.
Контролните органи са установили, че Б.И.няма сключен трудов договор с “Е.П.” ООД, а с писмо от ОДМВР – Бургас, Директора на Д. “И.п.т.”*** е бил уведомен, че Б.И.е влязла в Република България на 11.06.2019г. и няма данни за адрес на пребиваване.
На посочената в призовката по чл.45 от АПК дата – 10.08.2019г., на посоченото в нея място, се е явил В.С.К., който е съдружник в дружеството, и е представил на Т.Й.Д. документи, озаглавени “Договор за повишаване на професионалната квалификация” от 02.08.2019г., “Програма за обучение и за повишаване на уменията и познанията по длъжността готвач” и Протокол от 10.08.2019г., подписан от управителя на дружеството-жалбоподател – М.К., двама други представители на дружеството и от Б.И., в качеството й на обучаващ се. Тогава, след като Т.Й.Д. е установил, че при представянето на документи не присъства законния представител на “Е.П.” ООД, е решил преди да състави акт за установяване на административно нарушение (АУАН) да изпрати на същия призовка за явяване.
По делото не се съдържат данни за изпращана призовка до управителя на “Е.П.” ООД за явяване за съставяне и връчване на АУАН, съответно не се съдържат доказателства за връчване на такава призовка.
Независимо от нередовното уведомяване на “Е.П.” ООД, Т.Й.Д. е решил да състави АУАН не само в отсъствието на представител на дружеството, но и без да провери дали и кога е получено съобщението, ако такова въобще е изпратено, до дружеството, и дали то е получено своевременно и редовно така, че да може да бъде гарантирано и осигурено правото на нарушителя да узнае за предстоящото съставяне на акта, така и да осигури представител, който да присъства при съставянето на акта и на когото да бъде връчен препис от същия.
АУАН № 20-002645 е съставен от Т.Й.Д. на 12.08.2019г., в който той е описал, че на 09.08.2019г. в 13:00 часа е извършил проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство на “Е.П.” ООД, обект на контрол – бистро “Л.К., в град Свети Влас, Централен плаж; по време на проверката Б.И., родена на ***г., притежаваща паспорт № ......., гражданин на Република Северна Македония, предоставяла работна сила – работи като готвач в кухнята на заведението, готвела ястия. Б.И.собственоръчно писмено декларирала самоличност, длъжност, работно време. С призовка работодателят е поканен на 10.08.2019г. в 10:30 часа в хотел “А.” град Свети Влас, кв. Русалка 8, за да представи документи, удостоверяващи трудовото правоотношение между “Е.П.” ООД и Б.И.. На 10.08.2019г. В.С.К. (съдружник в “Е.П.” ООД) представил Договор за повишаване на професионалната квалификация, сключен между “Е.П.” ООД – работодател, и Б.И.(обучаващ се), протокол за успешно завършено обучение на Б.И.и Програма за обучение и за повишаване на уменията и познанията по длъжността готвач. От гореописаните обстоятелства актосъставителят е констатирал, че няма сключен в писмена форма трудов договор между “Е.П.” ООД и Б.И.. “Е.П.” ООД, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, е допуснал до работа Б.И.без трудов договор, сключен в писмена форма. Нарушението е извършено на 09.08.2019г. в обекта на контрол (кухнята на бистро “Л.К., град Свети Влас), а е констатирано на 10.08.2019г. в хотел “А.” в град Свети Влас. С писмо изх.№ 29073238 / 10.08.2019г. работодателят е поканен да се яви в 13:00 часа на 12.08.2019г. в Д”ИТ” – Сливен за съставяне на АУАН. Същият не се е явил и на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН актът е съставен в негово отсъствие на 12.08.2019г. в Д”ИТ” – Сливен. Актсъставителят е квалифицирал описаното от него нарушение по чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от двамата свидетели по акта и нарушението, а препис от акта е бил изпратен на “Е.П.” ООД с писмо от 13.08.2019г. Актът е връчен с писмо с обратна разписка на дружеството-жалбоподател на 14.08.2019г., като в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН възражения срещу акта не са подадени.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията. И според наказващия орган жалбоподателят е нарушил чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Съдът не кредитира представения по делото Договор за повишаване на професионалната квалификация. Същият има за предмет повишаване на професионалната квалификация по специалността готвач, и макар, че в попълнената от Б.И.декларация по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ същата да е заявила, че се обучава, та не е заявила, че се обучава като готвач, а изрично е посочила, че изпълнява длъжността „помощник-кухня“ (която длъжност не е предмет на обучението) в обекта, стопанисван от дружеството-жалбоподател. Налага се извода, че тези два документа не си кореспондират, нито се допълват взаимно, напротив противоречиви са по съдържание, а Б.И.към момента на проверката е престирала труд, изпълнявайки длъжността „помощник–кухня“, както и че този документ - Договор за повишаване на професионалната квалификация, е съставен именно за нуждите на предстоящите проверки в обекта и да се прикрие с него фактът на трудовото правоотношение с работника, което не е уредено като трудово.
В случая обаче, са налице нарушения в хода на административно наказателното производство. Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В случая актът не е съставен в присъствие на нарушителя, нито същият е канен за съставянето му, съответно към момента на съставянето на акта поканата за това не е била връчена на нарушителя. Съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН само ако нарушителят след като е търсен не е намерен или не се яви, актът се съставя в негово отсъствие. Ето защо съдът счита, че е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН и това е довело до ограничаване правото на жалбоподателя, от което следва и порочност на хода на административно наказателното производство. Без значение е обстоятелството, че от момента на връчването на акта, нарушителят има право да подаде възражения срещу него в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, защото разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН е императивна и вменява задължение на актосъставителя, което той е решил, че може да пренебрегне в случая, и чието нарушение съдът намира за съществено и за самостоятелно основание за отмяна на постановлението.
Страните не са направили разноски по делото, не претендират такива, поради което и съдът не дължи произнасяне по присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-002645 / 26.08.2019г., издадено от Изпълнителния директор на И.а. „Г.и.п.т.“, с което на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на “Е.П.” ООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.С.К., е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), за нарушение по чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: