Разпореждане по дело №176/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на Б. М. Ц., ж. Г.Р., У.”О.”№17,против решение №1167/17.02.2011г на РС-Р., постановено по Г.д.№852/10г по описа на с.с., подадена по реда на чл.258 и сл ГПК.

С обжалваният акт е признато по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземането в полза на срещу Ц. в размер на 1 014,15лв, представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение; за сумата 263,19лв,явяваща се мораторна лихва за периода 22.03.08г - 06.04.10г, ведно със законата лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, до окончателното й изплащане, както и сумата от 175лв разноски по делото – 25лв, платени за държавна такса и 150лв за адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.Г.д.№446/10г по описа на РРС. В полза на застрахователя са присъдени и разноските пред първата инстанция по настоящото производство.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.Поради това иска неговата отмяна и отхвърляне на предявеният иск.

Ответната страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционният акт, като настоява за оставянето му в сила, излагайки аргументите си за това.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, че между и „М.-п.”ЕООД съществува валидно застрахователно правоотношение, по силата на което л.а.”Ф. Ф.к.” с ДК№ *, е със застрахован „пълно каско” за периода 29.11.06г-28.11.07г, както и че З. К. е лизингополучател на така описаният автомобил(вж. застрахователната полица, застрахователния сертификат).

С одобрено на 22.05.07г от РРС споразумение по нохд№381/07г по описа на с.с., въззивника е признат за виновен в това, че на 13.01.07г в Г.Р. противозаконно е унищожил чужда движими вещи – задно панорамно стъкло и заден ляв стоп на л.а.”Ф. ф.” с ДК№СА 0149 ВТ, собственост на Ат.К., като стойността на унищоженото имущество възлиза на 435лв, поради което и на осн.чл.216, А.1 НК и останалите тестове от НК е осъден за „пробация”.В съдебния протокол по цитираното наказателно производство изрично е отразено, че щетите са репарирани на собственика и то изцяло(вж.нохд№381/07г по описа на РРС).

Във връзка с така причиненото увреждане до въззивното дружество е отправено уведомление за щети по МПС по застраховка „каско”от ползвателя, в което е посочил за увредени от събитието: задно стъкло, десен стоп и таван.Въз основа на уведомлението е заведена щета№0300/07/011/500008 от 15.01.07г от застрахователя, в която са описани следните увредени детайли и нужните части за възстановяването им:стъкло задна врата-ново, заден десен стоп(светлини) – стъкло-ново, заден десен калник-боя, рамка дясна врата-І ст. и таван ремонт І ст., като последното е зачертано.

С възлагателно писмо от 17.01.07г застрахователя възлага на „С.-С.”ЕООД ремонта на автомобила, като прилага опис на щетите.

Според фактурата от 13.02.07г на „С.С.”ЕООД е монтирано задно стъкло, габаритни светлини, стоп-светлини и светлини-мигач, изправяне на рамка на врата, боядисване заден десен калник и боядисване рамка на врата, на обща стойност 832,51лв с ДДС, като основните материали, допълнителните такива, камера и материали за лепене на стъкло, възлизат общо на 181,64лв с ДДС(вж. фактурата от 28.02.07г). Според дневното извлечение така описаните суми за ремонта, възлизащи общо на 1 014,15лв, са платените на ЕООД от застрахователя.

Вещото лице по авто-техническата експертиза, използвайки методиката за нормовремената за отделните операции, определя действителната стойност на щета по трите детайла, посочени от ползвателя на МПС, от които смяната на задно стъкло възлиза на 402,57лв, а на заден комбиниран фар – на 104,79лв, или общо на 507,36лв. Прибавени към стойността на останалите – ремонт и боядисване на таван на купе с боя металик и допълнителните материали, общата стойност на уврежданията е в размер на 711,41лв.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК застрахователя е поискал и респ. получил от РС-Р. заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от 1 014,15лв, представляваща изплатено от дружеството обезщетение във връзка с претърпените имуществени вреди, съгласно застраховката „каско”; 263,19лв мораторна лихва за периода от датата на получаване на покана за доброволно изпълнение – 22.03.08г до предявяване на заявлението – 06.04.10г, видно със законната лихва върху главницата, считано от 06.04.10г до окончателното й изплащане, както и за сумата от 25лв разноски за държавна такса и 150лв платени за адвокатско възнаграждение.

Не се спори, че в предвидения от закона срок и ред длъжника е подал възражение срещу дължимостта на посочените суми.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е частично основателна.

Разпоредбата на чл.422 ГПК дава възможност на кредитора да установи по С. ред съществуването на вземането си спрямо длъжника, след като последният е възразил в заповедното производство(вж. ч.Г.д.№446/10г по описа на РС-Р.).

От събрания по делото доказателствен материал се установи, че действително е възстановил щетите по л.а.”Ф. Ф.” с ДК№*, плащайки сумата от 1 014,51лв на „С.-С.”ЕООД. Последната не се спори, че е платена за ремонт по колата, изразяващ се в монтиране задно стъкло, габаритни светлини, стоп-светлини и светлини-мигач, изправяне на рамка на врата, боядисване заден десен калник и боядисване рамка на врата, като за целта са калкулирани основните и допълнителни материали,камера и материали за лепене на стъкло(вж. фактурите, заключението на вещото лице и дневното извлечение).При това положение и по арг. на чл.213, А.1 ЗК застрахователя встъпва в правата на застрахования, какъвто според застрахователната полица се явява „М. П.”ЕООД, както законосъобразно е приел и РС.

Неправилно обаче първата инстанция е присъдила исковите суми в пълен размер. Това е така, понеже представеното споразумение по нохд№381/07г по описа на РРС, на което се основава ищеца,по силата на чл.300 ГПК е задължително за настоящият състав досежно увредените вещи.А според споразумението на 13.01.07г в Г.Р. жалбоподателя чрез описаното от застрахователя деяние противозаконно е унищожил чужда движима вещ – задно панорамно стъкло и заден ляв стоп на л.а.”Ф.ф.” с ДК№ *. Следователно, в настоящият процес не би могло да приемат за увредени други вещи извън посочените в цитираното споразумение, след като ищцовата страна основава претенцията си само и единствено на него(вж. обстоятелствената част и петитума на исковата молба). Ето защо и с оглед нормата на чл.300 ГПК за задължителната му сила за гражданския съд относно авторството на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, исковата претенция се явява доказана само за тези две вещи. Още повече, че по делото не се ангажираха други доказателства за увреждане на останалите части от лекия автомобил.Представените в тази насока щета №0300/07/011/500008, сравнителна експертиза, доклад по щетата,не променят горните изводи, понеже изхождат от въззиваемата страна(ищец пред РС) и съдържат изгодни за нея факти.Освен това, в щета №0300/07/011/500008 личат зачерквания, индициращи последващо въздействие върху документа,което накърнява доказателствената му сила. Подписът до зачертаното не го санира, тъй като не е ясно от кой е положен, кога и пр.

С оглед изложеното и констатациите на вещото лице, стойността на задното стъкло и задния комбиниран фар(стоп) със смяната им, възлизат съответно на 402,57лв и 104,79лв, или общо на 507,36лв. Както се изтъкна, споразумението по нохд№381/07г не съдържа други увреждания по лекия автомобил, извън посочените, а доказателства за други щети, причинени по поддържания от застрахователя начин от жалбоподателя, не се събраха, поради което исковата претенция над посочения размер се явява неоснователна. Ето защо решението, с което РС е уважил предявеният иск над сумата от 507,36лв, и за разноските над 80лв, следва да се отмени, като противоречащ на материалният закон, като иска над този размер, до уважения от 1 014,51лв,а за разноските над 80лв, до присъдените 226лв,е наложително да се отхвърлят като неоснователен.

Що се отнася до иска за мораторна лихва от 263,19лв за времето от 22.03.08г до 04.06.10г,то същият се явява неоснователен, понеже в нито един момент не се ангажираха доказателства за неговия размер, въпреки осигурената възможност за това.Поради това решението и в тази му част е наложително да се отмени, а искът - отхвърли като неоснователен.

Останалата част от първоинстанционният акт, досежно признатите вземания в полза на застрахователя–за 175лв разноски по делото:25лв платени за държавна такса и 150лв за адвокатско възнаграждение, е недопустима, тъй като такива не са претендирани. Както в исковата молба(вж. обстоятелствената част и петитума), така и в хода на процеса липсва такова искане, заявено по предвидения за това ред. Като не е съобразил горното РС се е произнесъл плюс петитум и е нарушил диспозитивното начало, поради което и на осн.чл.270, А.3 ГПК решението в тази му част следва да се обезсили.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че е възстановил имуществените щети от 435лв в наказателното производство на пострадалия, тъй като по делото, вкл. и нохд№381/07г по описа на РНС, липсват данни в тази насока(разписки и пр.). Следва да се отбележи, че фиксираната в споразумението оценка на увредените вещи не е сред задължителните за настоящият състав факти, щом не е елемент от фактическия състав на престъплението по чл.216, А.1 НК(вж.Р896/71г, ІГО; Р176/63г І ГО;Р2293/76г І ГО и др на ВС). Освен това, дори в разрез с горното репарирането да се приеме за факт, то очевидно обезвредата не е престирана на точното лице.Собственик на увредения лек автомобил се установи, че е „М. П.”ЕООД, а не Ат.К., който не може да се счете за негов притежател, въпреки че е посочен за такъв в споразумението, по вече изложеното за задължителния му характер.

Не намират опора в закона и оплакванията, черпени от неизключването на оспорените писмени доказателства по реда на чл.193 ГПК и липсата на произнасяне по така отритото производство по оспорване истинността им. Преодоляването на непроизнасянето от РС е възможно по друг правен ред, не и от настоящата инстанция, поради което изключването на описаните доказателства от настоящия процес е недопустимо. Дори обаче същите да се игнорират, крайните изводи не се променят, впредвид констатациите на вещото лице и данните от останалите доказателства по делото.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

Разноски пред настоящата инстанция не следва да се присъждат в полза жалбоподателя, тъй като не са поискани, както и в полза на въззиваемото , понеже не се доказа да е направило такива.

Водим от горното Б.окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №1167/17.02.2011г на РС-Р., постановено по Г.д.№852/10г по описа на с.с.,в частта му, с която иска досежно главницата е уважен над сумата от 506,79лв; с която е уважен иска за мораторна лихва и са присъдени разноски над 80лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете на З. „. Б., с адрес за призоваване в С., Г.С., У.”Проф.М. Б.№2,за признаване за установено по отношение на Б. М. Ц., ж. Г.Р., У.”О.”№17, съществуването на вземането му над сумата от 506,79лв, до размера на 1014,51лв, представляващо изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху същото; за осъждане на ответника да заплати на сумата от 263,19лв, явяваща се мораторна лихва за периода 22.03.08г – 06.04.10г, както и за заплащане на разноските пред първата инстанция над 80лв.

ОБЕЗСИЛВА, като НЕДОПУСТИМО, решение №1167/17.02.2011г на РС-Р., постановено по Г.д.№852/10г по описа на с.с., в частта му досежно признаване съществуване вземането за сумата в размер на 175лв, от които 25лв са внесени от застрахователя за държавна такса по заповедното производство и 150лв са платени за адвокатско възнаграждение.

ПОТДЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.

Решението в частта му за обезсилването може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС, докато в останалата част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: