Р Е Ш
Е Н И Е
№…
гр. Варна, 31.10.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря А.Д., като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1586 по описа на
Районен съд гр. Варна зa 2015г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по исковете на Н.Д.Т. ЕГН ********** съдебен адрес: ***,
срещу М.К.Б. ЕГН ********** *** и В.А.Б. ЕГН ********** ***,
с правно основание чл. 415 от ГПК за
приемане за установено по отношение на ответниците,
че същите дължат на ищеца сумите по
издадената Заповед за изпълнение №8121/12.12.2014г. по ч.г.д. № 15782/2014г. на
ВРС, 11 с-в, а именно: СУМАТА в общ размер на 16
194,88 лв. (шестнадесет хиляди сто деветдесет и четири лева и осемдесет и
осем стотинки), по равно от двамата длъжника в размер на по 8 097,44 лева,
дължима въз основа на договори за правна защита и съдействие по граждански и
административни дела съобразно протокол № 10 от 04.07.2014г. на Адвокатски
съвет – гр. Варна.
В исковата молбата се твърди, че
ищецът е адвокат от Адвокатска колегия - Варна. С договор от 17.04.2006
година, страните постигнали договорка за
извършената от адв. Т. адвокатска работа по възложени
до посочения момент дела свързани със защита на имуществените права на ответниците, същият да получи възнаграждение в имоти. След
като в продължение на десет години изпълнявал задълженията си като адвокат на ответниците добросъвестно, ответниците
оттеглили пълномощията си от него и отказали да заплатят полагащото му се
възнаграждение. На 07.03.2008г. получил нотариална покана, като след проведена
среща, за която е съставен констативен протокол от 18.03.2008г., признали
задължението си и му заплатили част от дължимата сума, отговаряща на част от
извършената от него работа. Ищецът завел иск, по който било образувано г.д. №
1776/2009г. на ВОС, но с решението си ВКС констатирал частична нищожност на
договора от
17.04.2006 година, в частта относно начина на определяне на
възнаграждението на адвоката /в имоти/, като било посочено, че възнаграждението
следва да бъде определено в пари, съгласно чл. 36 от ЗА по решение на
Адвокатски съвет - Варна. Сочи, че
Адвокатски съвет - Варна,
видно от протокол № 10 от 04.07.2014г., определил размер на възнаграждението по
всяко едно дело, по което адв. Т. е бил процесуален
представител на ответниците, в общ размер на 16
194,88 лв., като определената от АК – Варна сума се претендира за плащане в
настоящото производство.
Отговор
по чл. 131 от ГПК е подаден от
ответника в законоустановения срок. В същият се сочи,
че искът е допустим, но неоснователен. Не се оспорва, че ищецът е адвокат и в
това си качество е извършвал защита на правата на ответниците
по дела, но сочи, че договора от 17.04.2006 година не
включва упълномощаване на ищеца по конкретни дела, нито конкретизира делата, за
които е сключен договора и е уговорено възнаграждението. Твърдят,
че не са упълномощавали адв. Т. да ги защитава по
всички посочени в решението на АК – Варна дела. Правят възражение за изтекла
погасителна давност, считано от момента на изпълнение на поръчката /приключване
на делото с окончателен акт/ или от датата на оттегляне на пълномощията от
ищеца – 18.03.2008г.
В с.з. от 13.05.2016г. след
приобщаване на изисканите дела, се оспорва от ответната страна и твърдението на
ищеца, че е работил по следните дела: гр. д. № 6012/1998г. на ВРС, гр. д. № 210/1997 на ВРС, гр. д. № 929/1997 на
ВРС, адм. д. № 801/1998г. на ВОС.
В с.з. ищецът поддържа исковата молба и моли за уважаване
на исковете, а ответникът оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им.
Съдът, като
прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, като правното основание на иска е чл.
286 от ЗЗД във вр.с чл. 36 ал. 3 от ЗА.
По същество ищецът претендира заплащане на възнаграждение
по договор/и за поръчка /под формата му на договор за правна защита и
съдействие/. В тежест на ищеца в този случай е да докаже наличието на валиден
договор/и за поръчка /за правна защита и съдействие/, изпълнение на
задълженията си по него/тях и размера на следващото му се възнаграждение. В
тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на
възнаграждението или правопогасяващи факти.
Не се оспорва между страните сключването на валиден
договор от 17.04.2006
година между тях. Договорът е със съдържание, както следва:
1.
М. И В.
БЛЪСКОВИ СА ВЪЗЛОЖИЛИ НА АДВ. Н.Д.Т. ДА ИЗВЪРШВА ВСИЧКИ НЕОБХОДИМИ ПРАВНИ
ДЕЙСТВИЯ по защита на правата и законните им интереси в качеството на
наследници на А.Б. по повод интересите на доверителите по възстановяване на
правото на собственост на наследодателя им, в качеството на наследник на своите
родители и близки родственици за всички притежавани
от тях в страната имоти и за обезщетяване по установения от закона ред в
случаите, когато правото на собственост не може да бъде възстановено реално,
което включва:
- правни консултации и оказване на съдействие по издирване и набавяне на
документи за правата им
- процесуално представителство по възложени
му дела, за възстановяване на право на собственост върху имоти и обезщетение по
реда на ЗСПЗЗ и 3ОСОИ при невъзможност за реална реституция, включително и
спрямо трети лица, претендиращи права върху имотите.
2.
Доверителите
се задължават да информират адв.Т. за всички
обстоятелства по съответния правен проблем, като му оказват необходимото
съдействие, предоставяйки му съответните документи и поемат разходите за
държавни такси и заплащане на експертизи.
3.
Довереникът
се задължава добросъвестно да изпълнява възложените му задачи с оглед най-добра
защита на правата на доверителите си.
4.
Доверителите
се задължават да прехвърлят на довереника като възнаграждение за извършената
работа правото на собственост върху недвижим имот, съставляващ част от
възстановената им собственост и представляващ:
място с площ равностойна. на 5/пет/ процента от стойността на всички
реално защитени праза на доверителите, като се предава реална част от бивш
поземлен имот 1513 по плана на м."****", която част съставлява част
от имота, предоставен от ТП «***» и владян от Г.П.П.
при влизане в сила на реституционния закон, при граници: от три страни имот ****
и шосе.
5.
Доверителките
предават на довереника си владението на имота, предмет на договора при влизане
в сила на решението по гр.дело № 210/1997 година на ВРС - XIV състав, ако
жалбата им е уважена.
6.
Доверителките
прехвърлят на довереника си правото на собственост върху имота в едномесечен
срок след влизане в сила на решенията по
гр.дело № 224/2003 година на ВРС - XII състав и гр.дело № 2/2002 година на
ВОС, по цена, равна на данъчната оценка на имота, която се счита платена чрез
работата по възстановяване на собствеността и защита на законните права и
интереси на доверителките по възложените на довереника до момента дела.
Съгласно пълномощно от 09.03.2002г. М.К.Б. е
упълномощена от В.А.Б. да я представлява пред съдилищата на РБългария
с правото да води дела и да е ответник по граждански и наказателни дела, до
приключване във всички инстанции, в т.ч. и да преупълномощава
трети лица вкл. адвокати в рамките на нейните пълномощия.
Договорът
от 17.04.2006 година е
подписан от М.Б. и от името на В.Б. отново от М.Б..
С решение № 132/08.07.2013г. по
г.д. № 653/2012г. на ВКС, III ГО, е отменено решение № 208 от 30.12.2011 г.
по гр.д. № 354/2011 г. на Апелативен съд – Варна, с което е отменено решение № 481 от
15.04.2011 г. по гр.д. № 1776/2009 г. на Варненския окръжен съд и е постановено
ново, в което са ОТХВЪРЛЕНИ исковете на Н.Д.Т. *** срещу М.К.Б. и В.А.Б.,***,
за заплащане на сумата 60 000 лева, съставляваща възнаграждение по договор за
правна помощ от 17.04.2006 г., на основание чл.79 ал.4 ЗЗД
Претенцията на ищеца по гр.д. № 1776/2009
г. на Варненския окръжен съд е била за заплащане на възнаграждението по
договора от 17.04.2006г. в размер на равностойността на 683.10
кв.м. от имот **** по КП на местността „****” /представляващи 5 % от площта на имот
№ ****/.
В мотивите на решение
№ 132/08.07.2013г. по г.д. № 653/2012г. на ВКС, III ГО, е прието, че натуралното адвокатско
възнаграждение не е разрешено както от закона - чл.36, ал.4 3А и по арг. от чл.46 ЗА. така и от морала - чл.14. ал.5 п чл.15 от
Етичния кодекс на адвоката. Клаузата, с която е уговорено такова възнаграждение, е нищожна по силата на чл.26. ал.1. предл. 1 и 3 ЗЗД и тази нищожност трябва да се прогласи съобразно
възражението на ответниците и служебно от съда.
Същевременно констатираната
частична нищожност на договора трябва
да се замести от повелителната разпоредба на Закона за адвокатурата,
която прогласява принципът за възмездност на
адвокатския труд /чл.36 ал.1/ и определя начина на формиране на адвокатското
възнаграждение - /чл. 36 ал.2 и 3/. Нищожната клауза по настоящия договор за
правна помощ трябва да се приравни на липса на договор по смисъла на чл. 36
ал.3 ЗА, а дължимото възнаграждение ще се определи от адвокатския съвет
съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет в справедлив и обоснован размер.
Само така ще се постигне целта на закона - адвокатът да получи възнаграждение
за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на
обема и сложността на извършената работа, и постигнатия резултат. Установеният специален ред изключва
възможността съдът да определи размера на възнаграждението, поради което
след постановяването на решението делото ще се изпрати на адвокатския съвет -
Варна за осъществяване на посочената процедура.
След постановяване на решението на ВКС, същото е било
изпратено на АК – Варна за определяне на адвокатско възнаграждение на ищеца за
водените от него дела на ответниците.
С Решение по протокол № 10 от
04.07.2014г. на АК – Варна, на основание чл.36, ал.З от ЗАдв. по подаденото искане вх.№928/07.10.2013 г. от адв. Н.Т. за определяне на адвокатско възнаграждение,
определя възнаграждения в размер на:
2590,81
лева за завеждане и защита по гр. дело 1643/1997 год. по описа на ВРС- XI
състав, образувано по жалба на М.Б. и В.Б. ***, с което на наследници на И.С.Б.
и Ф.Т. Б. е отказано да се възстанови в съществуващи стари реални граници
правото на собственост върху овощна градина от 4.9 декара в м. „****" в
землището на гр. Варна, представляваща част от парцел **** по КП на местността
от 1956г.
2590,81
лева за завеждане и защита по адм. дело 801/1998 год.
по описа на ВОС, административно отделение, образувано по жалба на М.Б. и В.Б.
за преглед по реда на надзора и отмяна на решение от 07.05.1998 год. по гр.
дело 1643/1997 год. по описа на ВРС- XI състав.
729,60
лева за завеждане и защита по гр. дело 493/1998 год. по описа на ВРС- XXI
състав, образувано по искова молба на М.Б. и В.Б. по чл. 108 ЗС срещу А.Б. за
предаване владението на място с площ от
729,60
лева за процесуално представителство по гр. дело 1074/2000 г по описа на ВОС,
второ гражданско отделение, образувано по жалба на А.Б. и Д.Б. срещу решението
по гр. дело 493/1998 год. по описа на ВРС- XXI състав.
729,60
лева за процесуално представителство по гр. дело 2880/2001 г. по описа на ВКС,
четвърто гражданско отделение, образувано по жалба на А.Б. и Д.Б. срещу
решението по гр. дело 1074/2000 год. по описа на ВОС.
740,10
лева за завеждане и защита по гр. дело 6012/1998 год. по описа на ВРС- XIV
състав, образувано по искова молба на М.Б. и В.Б. по чл. 108 ЗС срещу Г.П. за
предаване владението на място с площ от
793,40
лева за завеждане и защита по гр. дело 1562/1999 год. по описа на ВРС- XII
състав, образувано по искова молба на М.Б. и В.Б. по чл. 108 ЗС срещу Радка
Георгиева за предаване владението на място с площ от
712,14 лева
за процесуално представителство по гр. дело 1869/2000 г по описа на ВОС,
гражданско отделение, образувано по жалба на М.Б. и В.Б. срещу решението по гр.
дело 1562/1999 год. по описа на ВРС- XII състав, като жалбата е за отхвърлената
част от претенцията по гр. дело 1562/1999 год. - за 600 кв.метра.
712,14
лева за процесуално представителство по гр. дело 2329/2001 г. по описа на ВКС,
четвърто гражданско отделение, образувано по жалба на М.Б. и В.Б. срещу решението
по гр. дело 1869/2000 год. по описа на ВОС.
712,14
лева за процесуално представителство по гр. дело 371/2002 г. по описа на ВКС,
гражданска колегия, петчленен състав, образувано по молба за отмяна от М.Б. и В.Б.
на решението по гр. дело 2329/2001 г. по описа на ВКС, четвърто гражданско
отделение.
712,14
лева. За процесуално представителство по гр. дело 360/2003 г. по описа на ВКС,
четвърто гражданско отделение, образувано по жалба на М.Б. и В.Б. срещу решението
по гр. дело 1869/2000 год. по описа на ВОС, разглеждано от нов състав, след
отмяната на решение по гр. дело 2329/2001 г. по описа на ВКС четвърто гражданско отделение.
1170,90
лева за завеждане и защита по гр. дело 210/1997 год. по описа на ВРС- XXII
състав, образувано по жалба на М.Б. и В.Б. срещу отказ по решение на ПК Варна №
379/25.11.1996 год., с което на наследници на И.С.Б. и Ф.Т. Б. е отказано да се
възстанови в съществуващи стари реални граници правото на собственост върху
част от овощна градина с площ на частта от
763,70
лева за завеждане и защита по гр. дело 929/1997 год. по описа на ВРС- XXI
състав и на гр. дело 6010/1998 год. по описа на ВРС-XIV състав, обединени
впоследствие в общо производство, образувани по искови молби на М.Б. и В.Б. за
отричане правото на собственост на ответниците върху
процесиите имоти, находящи се в м. „****" в
землището на гр. Варна, представляваща част от парцел **** по КП на местността
от 1956 год., като след изменение на първоначално предявения иск по гр. дело
929/1997 год. по описа на ВРС- XXI състав исковата претенция става по чл. 108
ЗС за предаване владението на имот с площ от
734,00
лева за процесуално представителство по гр. дело 1779/2001 год. по описа на
ВРС- XXI състав, образувано след отмяната от ВКС на определение от 28.08.2000
год. по гр. дело 30/1999 год. по описа на ВРС-XXI състав за прекратяване на
производството по иска с правно основание пар. 4и от
ПЗР на ЗСПЗЗ. С решение от 26.10.2001 год. съдът възстановява правото на
собственост на М.Б. и В.Б. върху част от дворно място в местност „****" с
площ от
886,90
лева за завеждане и защита по гр. дело 928/1997 год. по описа на ВРС- XXI
състав, образувано по искова молба на М.Б. и В.Б. за отричане правото на
собственост на ответниците върху процесния
имот, находящ се в м. „****" в землището на гр.
Варна, представляващи част от парцел **** по КП на местността от 1956 год., с
площ от
886,90 лева за завеждане и защита по гр. дело 224/2003
год. по описа на ВРС- XXI състав, образувано по искова молба на М.Б. и В.Б. за
предаване владението на две части от имот пл. № **** по КП на местността от
1956 год., с площ от по 500 кв.метра, с обща площ от
Определеното адвокатско възнаграждение по реда на чл.
36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за всички горепосочени дела е общо в размер на
16 194,88 лева.
От събраните доказателства се установява още, че след
изпратена от М.Б. до адв. Т. на 07.02.2008г.
нотариална покана, между същите се е състояла среща при нотаруис
Ж.К., на 18.03.2008г., на която среща М.Б. е заявила:
„Относно заплащане на хонорар
за земите в гр.*** ще стане в присъствието па Нотариуса, равностоен на
пазарната цена на 21 000 компенсаторни бонове и за дело в гр.*** относно реституции на земи, ще изплатя за 5 декара по 210 лв. на
декар пазарна цена отново в присъствието на Нотариус. За останалите финансови
взаимоотношения относно имотите в м.****, ще бъдат уточнени в присъствието на
друг адвокат. За ФКЦ хонорара ще бъде заплатен след като получа дължимото
обезщетение".
По оспорване на автентичността
на подписите на ответниците В.А.Б. и М.К.Б. в запазените адвокатски
пълномощни по приобщените към настоящото производство приключили дела, някои от
които унищожени, съгласно допусната по делото и приетата от съда като
компетентно извършена съдебно-графологична
експертиза, се установява, че:
-
в пълномощно приложено по гр.д.№210/1997 г. по описа
на ВРС, XXII състав, подписът под № 2, не е изпълнен от В.А.Б.. Същият е
изпълнен от М.К.Б..
-
в пълномощно приложено по гр.д.№224/2003 г. г. по
описа на ВРС, XXI състав, подписът положен срещу „Упълномощител"
е изпълнен от М.К.Б.. Подписът под него, не е изпълнен от В.А.Б. и М.К.Б..
-
в пълномощно приложено по гр.д.№929/1997 г. по описа
на ВРС, XXI състав подписът положен под № 1 е изпълнен от М.К.Б.. Подписът под
№ 2, не е изпълнен от В.А.Б.. Същият е изпълнен от М.К.Б..
-
в пълномощно приложено по гр.д.№6010/1998 г. по описа
на ВРС, XIV състав, подписите за Упълномощители"
не са изпълнени от М.К.Б. и В.А.Б..
-в пълномощно приложено по
гр.д.№ 1779/2001 г. по описа на ВРС,ХХ1 състав, подписът положен под № 1 и № 2
е изпълнен от М.К.Б..
В останалите дела липсват
приложени или запазени пълномощни.
В с.з. от 13.05.2016г. след
приобщаване на изисканите дела, се оспорва от ответната страна и твърдението на
ищеца, че е работил по следните дела: гр. д. № 6012/1998г. на ВРС, гр. д. № 210/1997 на ВРС, гр. д. № 929/1997 на
ВРС, адм. д. № 801/1998г. на ВОС.
Съдът след преценка на
приобщените по делото дела, установи, че са налице данни адв.
Т. да е работил по гр. д. №
6012/1998г. на ВРС, доколкото адв. Т. е посочен като съдебен адрес, по гр. д. № 210/1997 на
ВРС, тъй като в кориците на делото е налице запазено пълномощно /л. 27/, адв. Т. се е явявал в с.з., по гр. д. № 929/1997 на ВРС,
има пълномощно на л.8, подавани са молби от адв. Т.,
явявал се е в с.з. Няма данни обаче в кориците на запазеното г.д. № 1643/1997г.
и приложеното към него решение по адм. д. №
801/1998г. на ВОС, адв. Т. да е работил по тези дела.
Съдът, въз
основа на установеното от фактическа страна направи следните правни изводи:
В представения по делото
неоспорен от страните договор от 17.04.2006 година за
правна защита и съдействие е налице новация на
сключени по-рано множество договори за правна защита и съдействие за защита по
дела по повод интересите на доверителите по възстановяване на правото на
собственост на наследодателя им, в качеството на наследник на своите родители и
близки родственици за всички притежавани от тях в
страната имоти и за обезщетяване по установения от закона ред в случаите,
когато правото на собственост не може да бъде възстановено реално. В новационния договор е новирана престацията по мандатните договори /формата на адвокатското
възнаграждение/ и падежът на задължението. Със сключване на договор за новация се погасяват задълженията по новираните
/старите/ договори и възниква ново задължение по новационния
/новия/ договор. Предметният обхват на новацията /кои
договори са новирани/ в случая е определяем,
доколкото е налице посочване на предмета на делата, по които адв. Т. е осъществявал правна защита и съдействие. Този
предмет включва както възстановяване на собствеността на доверителите му по
ЗСПЗЗ и ЗОСОИ, така и дела срещу трети лица, претендиращи права по
възстановените/въстановяваните имоти, като се
включват и процедури по обезщетяване за имоти, които не могат да бъдат реално
възстановени. В този предметен обхват се включват всички дела, посочени в
решението на АК – Варна.
В новационния договор е налице признание за
наличието на мандат от ответниците в полза на ищеца за процесуално
представителство по възложени му преди
този момент дела, като това по презумпция включва и упълномощаване като част от
мандатното правоотношение, което възниква между адвокат и неговият доверител,
доколкото се осъществява и представителство пред съд. Договорът за поръчка, какъвто
е договорът за правна защита и съдействие, е двустранен консенсуален
договор и за него не е необходима писмена форма като форма за действителност
/освен в случаите на придобиване на вещни права от чуждо име – 292 ал. 3 от
ЗЗД/. Договорът за поръчка може да съществува и без упълномощаване – косвено
представителство /чл. 292 от ЗЗД/. Когато е налице упълномощаване, към
мандатния договор се наслагва фактическия състав на едностранната правна сделка
/упълномощителната сделка/. Действителността на двете
сделки се преценява отделно и липсата на едната /упълномощаване/, не означава
липса на другата /мандат/. В този случай неоснователно се явява възражението на
ответната страна, че фактическата липса на пълномощни по делата, означава липса
на мандатни правоотношения между страните. Липсата на пълномощни следва да бъде
преценявана само по отношение на липса на едностранната сделка по
упълномощаване на адв. Т. по конкретни дела, не и във
връзка с мандатните отношения между страните.
Следва да се има предвид обаче, че част от делата са унищожени, като
пълномощни в запазените документи по унищожените дела не се пазят, поради липса
на такова задължение за съда. Това обаче не означава липса на представителна
власт. В хода на конкретното производство задължение на съда е да установи дали
процесуалният представител има валидно учредена представителна власт. Това
означава, че доколкото по делата са налице данни адв.
Т. да е извършвал процесуални действия от името на доверителите си, то съдът по
конкретното дело към посочения момент е проверил и установил наличието на
упълномощаване. Отделно от това нелогично е да се твърди, че е налице валиден
договор за правна защита и съдействие, без да е налице упълномощаване,
доколкото без упълномощаване процесуалния представител не може да изпълни
задължението си по мандатния договор за защита и процесуално представителство
пред съда. И накрая съдебната практика приема, че упълномощаването като
едностранна правна сделка може да бъде инкорпорирано и в договора за правна
защита и съдействие, т.е. не е необходимо да е обективирано
в отделен документ, различен от мандатния договор. Съгласно чл. 33 от ГПК
упълномощаването може да стане и устно пред съда, като това се отразява в
протокола от с.з. Оттук липсата на пълномощни по делата не може да се тълкува
автоматично като липса на представителна власт.
От изложеното до тук следва, че доколкото е налице изпълнение на
задълженията на адв. Т. за правна защита и съдействие
по конкретните дела, съдът приема, че е била налице както представителна власт
/установена от съда при разглеждане на съответните дела/, така и мандат
/доколкото договорът е консенсуален/, което е
потвърдено и в сключения договор за новация. Отделно
от това съдът намира, че е налице и още едно признание за наличие на мандатни
договори между страните за делата, цитирани в решението на АК- Варна. В срещата, проведена при нотаруис
Ж.К., на 18.03.2008г., М.Б. е посочила, че са налице финансови взаимоотношения между нея и адв. Т. относно имотите в м.****, които имоти са обект на всички
дела, цитирани от АК- Варна.
По повод оспорване на подписите на ответниците
в наличните /запазени/ пълномощни:
В пълномощните, приложено по гр.д.№210/1997 г. по описа
на ВРС, XXII състав, гр.д.№224/2003 г. г. по описа на ВРС, XXI състав, по
гр.д.№ 929/1997 г. по описа на ВРС, XXI състав, гр.д.№ 1779/2001 г. по описа на
ВРС, ХХ1 състав, подписите на двете доверителки са изпълнени само от М.К.Б., в
т.ч. и подписите, положени за В.А.Б., т.е. налице е фалшификация на подписа на В.А.Б.
от М.К.Б. по гр.д.№210/1997 г. на ВРС, гр.д.№224/2003 г. г. ВРС, и гр.д.№
1779/2001 г. на ВРС/. Налице е
валидно упълномощаване от страна на М.К.Б. и липса на
упълномощаване от страна на В.А.Б.. Липсата на упълномощаване от В.А.Б. по
посочените по-горе дела обаче не означава липса на мандат, даден на адв. Т. от В.А.Б. по договорите от правна защита и
съдействие по делата. Доказателство за наличието на мандат е новационния договор от 17.04.2006г., който е
валидно подписан от двете ответници /от М.К.Б. в лично качество и от М.К.Б.
като пълномощник на В.А.Б., съгласно пълномощно от 09.03.2002г./.
По г.д. 6010/1998г. по описа на ВРС, XIV състав, липса
упълномощаване както от М.К.Б. така и от В.А.Б.. Отново съдът намира, че
липсата на упълномощаване като едностранна правна сделка, не влече след себе си
липса на мандат по двустранния и консенсуален договор
за правна защита и съдействие.
Поради това съдът приема, че са били налице валидни мандатни
правоотношения между страните, новирани с договора за
правна защита и съдействие от 17.04.2006г.,
и описани в протокола на АК-Варна, с изключение на делата, по които няма
доказателства адв. Т. да е извършвал процесуални
действия - г.д. № 1643/1997г. на ВРС, 11 с-в и по адм.д.
№ 801/1998г на ВОС.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно чл. 114 ал. 1 от ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно ал. 2 чл. 114 ал.
1 от ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
В конкретния случай съдът приема, че е налице падеж на
задължението по договора от 17.04.2006г. -
едномесечен срок след влизане в сила на решенията по гр.дело №
224/2003 година на ВРС - XII състав и гр.дело № 2/2002 година на ВОС. Съгласно решение № 132/08.07.2013г. по г.д. №
653/2012г. на ВКС, III ГО, е прието, че е налице частична нищожност на договора САМО в частта на уговорената
натурална престация, не и в частта на уговорения срок
на договора. Макар че уговорката за срок е уговаряна между страните в
зависимост от престацията, то тя е самостоятелна
уговорка и нищожността на престацията не влече след
себе си нищожност на уговорения срок. Ако се приеме, че е налице нищожност и на
уговорката за срока, означава да се приеме, че давността е възможно да настъпи
в по-ранен момент от датата на изискуемостта на задължението, което е
недопустимо.
Съгласно чл. 70 ал. 1 от ЗЗД срокът се смята уговорен
в полза на длъжника, освен ако не следва друго от волята на страните или
естеството на задължението. В конкретния случай естеството на задължението
предполага, че срокът е уговорен в полза на двете страни, доколкото
окончателното произнасяне на съда по отношение на имота е условие да може да
бъде изпълнена уговорката за прехвърлянето му, т.е. задължението НЕ МОЖЕ
/обективно е невъзможно/ да бъде изпълнено по рано, това означава, че не може и
да бъде поискано по-рано.
Съдът намира, че падежът на задължението е
20.03.2011г. - едномесечен срок след
влизане в сила и на двете решения кумулативно, /доколкото се използва съюза
„и”/ - по гр.дело № 224/2003 година на ВРС - XII състав – 20.02.2011г. и гр.дело №
2/2002 година на ВОС – 10.05.2010г. От тази дата – 20.03.2011г., вземането за
възнаграждението на адв. Т. по договора от
17.04.2006г. става изискуемо и започва да тече давността за същото. До
предявяване на заявлението по ч.г.д. № 15782/2014г. – 10.12.2014г. не са
изтекли 5 години, поради което давност не е изтекла, на основание чл. 110 от ЗЗД. Няма погасяване по давност на задължението за заплащане на адвокатско
възнаграждение по договора за правна защита и съдействие от 17.04.2006г.
В случай,
че се приеме, че е налице нищожност и на уговорката за срок, то тогава
вземането става изискуемо от деня, в който задължението е възникнало. Тогава обаче давността не започва да тече от 17.04.2006г. /датата на
сключване на договора/, а от 04.07.2014г. /датата на решението на АК – Варна/.
Това следва от факта, че поради частичната нищожност на договора - нищожността
на уговорката за натурална престация, договорът е с
незавършен фактически състав – липсва определен размер на адвокатското
възнаграждение, което може да бъде само в пари. То е определяемо, но както
приема ВКС, определянето може да стане САМО чрез решение на адвокатска колегия,
съгласно чл.
36 ал.3 ЗА. Решението на АК - Варна замества
празнотата в договора по отношение на размера на възнаграждението и в този
смисъл до неговото постановяване, не е налице възникнало задължение. Едно
задължение може да бъде изпълнено само ако е определено по основание и размер
/ликвидно/. До определянето на адвокатското възнаграждение по съответния
законов ред в ЗАдвокатурата, липсва ликвидно
задължение. След неговото определяне от АК – Варна, доколкото няма срок на
същото, то може да бъде търсено /става изискуемо след покана/, следователно от
тази дата започва да тече давността, съгласно чл. 114 ал. 2 от ЗЗД.
Съдът не
приема доводите на ответната страна, че давността започва да тече след
изпълнението на договорите за поръчка по всяко дело или след прекратяване на
същите, доколкото в случая е налице новация на
задълженията по сключените по-рано мандатни договори с договора от 17.04.2006г.
С него СА ПОГАСЕНИ по-ранно възникналите задължения и е поето НОВО задължение.
В този смисъл давността по всеки един стар договор е „прекъсната” и започва да
тече нова давност – тази на новия договор.
От
всичко, изложено до тук следва извода, че ответниците
дължат на адв. Т. възнаграждение за правна защита и
съдействие по всички дела, за които има доказателства, че адв.
Т. е изпълнявал своите задължения по мандатните договори, с предмет, посочен в договора
от 17.04.2006г., а именно всички посочени в решение от 04.07.2014г. по протокол
№10 на АК – Варна дела, с изключение на тези, определени за защита и съдействие по
г.д. № 1643/1997г. на ВРС, 11 с-в и по адм.д. №
801/1998г на ВОС.
Размерите
на възнагражденията по всяко едно дело са определени в решение от 04.07.2014г.
по протокол №10 на АК – Варна и
съгласно решение № 132/08.07.2013г. по г.д.
№ 653/2012г. на ВКС, III ГО, „установеният специален ред
изключва възможността съдът да определи размера на възнаграждението”, съответно
се изключва възможността да контролира вече определения размер. Оттук следва,
че искът се явява основателен за сумата от 11013.26лв. или сумата от по
5506.63лв. от всяка ответница и неоснователен за сумата от 5181.62лв. или по
2590.81лв. от всяка ответница.
Предвид изхода от спора и направените искания за присъждането на
разноски, съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени на страните
съобразно уважената, съответно отхвърлената част от исковете, като следва да
бъдат присъдени съразмерно и разноските за заповедното производство.
Поради това, на основание чл. чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците
дължат разноски за заповедното производство в размер на 220.33лв. и разноски за
исковото производство в размер на 220.33лв. /д.т. съразмерно с уважената част
от заявлението/иска/
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответниците разноски за производството в
размер на 319.95лв., представляваща разноски за СГЕ, съразмерно на отхвърлената
част от иска /не е налице доказателство за заплащане на уговореното адвокатско
възнаграждение/
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че М.К.Б. ЕГН ********** *** и В.А.Б. ЕГН ********** ***, ДЪЛЖАТ
НА Н.Д.Т. ЕГН ********** съдебен адрес: ***,
по издадената Заповед за изпълнение №8121/12.12.2014г. по ч.г.д. № 15782/2014г.
на ВРС, 11 с-в, СУМАТА в общ размер
на 11013.26 лв. (единадесет хиляди и
тринадесет лева и 26 стотинки), по равно от двамата длъжника в размер на по 5506.63лв, дължима като възнаграждение за правна защита и
съдействие по граждански и административни дела, съобразно протокол № 10 от
04.07.2014г. на Адвокатски съвет – гр. Варна, на основание чл.422 вр. с 415 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Д.Т. ЕГН ********** съдебен адрес: ***, срещу М.К.Б. ЕГН ********** *** и В.А.Б. ЕГН ********** ***, иск
с правно основание чл. 415 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците, че същите дължат на ищеца, по издадената
Заповед за изпълнение №8121/12.12.2014г. по ч.г.д. № 15782/2014г. на ВРС, 11
с-в, СУМАТА в общ размер на 5181.62лв. (пет хиляди сто осемдесет и един лева и 62 стотинки), по
равно от двамата длъжника в размер на по 2590.81лв.,
дължима като възнаграждение за правна защита и съдействие по граждански и
административни дела, съобразно протокол № 10 от 04.07.2014г. на Адвокатски
съвет – гр. Варна, на основание чл.422 вр.
с 415 от ГПК.
ОСЪЖДА М.К.Б. ЕГН ********** *** и В.А.Б. ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ НА Н.Д.Т. ЕГН ********** съдебен адрес: ***,
сумата от 220.33лв. /двеста и двадесет
лева и 33ст./, представляваща сторени съдебно деловодни разноски, за които
е издадена Заповед за изпълнение №8121/12.12.2014г. по ч.г.д. № 15782/2014г. на
ВРС, 11 с-в, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.К.Б. ЕГН ********** *** и В.А.Б. ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ НА Н.Д.Т. ЕГН ********** съдебен адрес: ***,
сумата от 220.33лв. /двеста и двадесет
лева и 33ст./, представляваща сторени в исковото производство съдебно
деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Д.Т. ЕГН ********** съдебен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.К.Б. ЕГН **********
*** и В.А.Б. ЕГН ********** ***, от сумата от 319.95лв. /триста и деветнадесет лева и 95ст./
представляваща сторени в исковото производство разноски за СГЕ, съразмерно на
отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд. На страните да се връчат преписи от
решението.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: