ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 136
гр. Бургас, 07.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
СъдебниАННА АРТ. АРТИНОВА
заседатели:АНТОН СТ. МИРАЗЧИЕВ
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ЗАПРЯНОВА
в присъствието на прокурора Зоя М. Милтиядова
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Частно
наказателно дело № 20242100201646 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 433 и следващите от НПК и е образувано по
повод постъпила молба от С. И. А., ЕГН **********, за постановяване на основание чл. 87
от НК, вр. чл. 433-436 от НПК на съдебна реабилитация по отношение на всички осъждания
на молителя.
В съдебно заседание пред настоящия съд А., редовно призован, не се явява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище, че
молбата на лицето не следва да бъде уважавана, а съдът следва да прецени дали не са налице
предпоставките по чл. 88а от НК.
Бургаският окръжен съд, като обсъди искането на молителя, становището на
прокурора и след като се запозна с доказателствата по делото, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Видно от приложената справка за съдимост на молителя С. И. А., ЕГН
**********, същият е осъждан както следва:
1. С влязъл в сила съдебен акт на 18.12.2000 г., постановена по НОХД № 2168/2000 г. по
описа на Сливенски районен съд, А. е признат за виновен за извършено на 03.10.1995
г. деяние по чл.209, ал.3, вр. ал.1 от НК и е осъден, като му е наложено наказание
„глоба“ в размер на 200 лева, която е платена на 11.04.2007 г.;
2. С влязъл в сила съдебен акт на 30.11.2001 г., постановена по НОХД № 230/2001 г. по
описа на Смолянски районен съд, А. е признат за виновен за извършено на 12.04.2000
г. деяние по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и е осъден, като му е наложено
наказание „глоба“ в размер на 150 лева, която е платена на 11.04.2007 г.;
1
3. С влязъл в сила съдебен акт на 30.11.2001 г., постановена по НОХД № 377/2001 г. по
описа на Смолянски районен съд, А. е признат за виновен за извършено на 12.04.2000
г. деяние по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и е осъден, като му е наложено
наказание „глоба“ в размер на 150 лева, която е платена на 11.04.2007 г.;
4. С влязъл в сила съдебен акт на 16.10.2001 г., постановена по НОХД № 376/2001 г. по
описа на Смолянски районен съд, А. е признат за виновен за извършено на 12.04.2001
г. деяние по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и е осъден, като му е наложено
наказание „глоба“ в размер на 150 лева, която е платена на 11.04.2007 г.;
5. С влязла в сила присъда на 20.02.2003 г., постановена по НОХД № 301/2003 г. по описа
на Сливенски районен съд, А. е признат за виновен за извършено на 12.02.2003 г.
деяние по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и е осъден, като му е наложено наказание
„глоба“ в размер на 800 лева, която е платена частично на 11.04.2007 г.
6. С влязла в сила присъда на 21.05.2007 г., постановена по НОХД № 464/2007 г. по описа
на Районен съд - Казанлък, А. е признат за виновен за извършено на 16.11.2006 г.
деяние по чл.209, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК и е осъден, като му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е било отложено
с изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК;
7. С влязла в сила присъда на 13.06.2007 г., постановена по НОХД № 578/2007 г. по описа
на Районен съд - Казанлък, А. е признат за виновен за извършено на 02.02.2007 г.
деяние по чл.210, ал.1, т.2 и т.4, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК и е осъден, като
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението
на което е било отложено с изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от
НК;
8. С влязла в сила присъда на 22.11.2007 г., постановена по НОХД № 4093/2007 г. по
описа на Районен съд - Плевен, А. е признат за виновен за извършено в периода
28.02.2007 г. - 21.03.2007г. деяние по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.26, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от
НК и е осъден, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година и шест месеца, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от
три години на основание чл.66, ал.1 от НК;
9. С влязла в сила присъда на 10.01.2017 г., постановена по НОХД № 716/2016 г. по описа
на Окръжен съд - Бургас, А. е признат за виновен за извършено на 06.07.2015 г. деяние
по чл.304а, вр. с чл.304 от НК и е осъден, като му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 8 месеца, като е постановено да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим и глоба в размер на 2000 лева.
Преди да бъдат изследвани предпоставките за реабилитация, следва да се направи
анализ и преценка дали не са налице условия за определяне на общо наказание по
отношение на всички или някои осъждания на молителя съгласно правилата на чл.25, ал.1,
вр. чл.23, ал.1 от НК. При изследване на този въпрос и уповавайки се на писмения
доказателствен материал, съдебният състав направи единствен допустим извод, че са
възможни няколко варианта на кумулиране на наказанията, тъй като част от деянията се
намират в условията на рецидив едно спрямо друго. Като взе предвид това, както и
2
постулатите на Постановление № 4 от 28.04.1965 год. по н.д. № 2/65 г. на Пленума на
Върховния съд, то съдът намира, че отделните осъждания на лицето следва да се
разпределят в няколко групи, което се явява най-благоприятно за осъдения. Въпреки, че не е
извършено групиране на тези наказания със съдебен акт, то те подлежат на такова в първия
възможен момент, който се явява и датата на влиза в сила на последния акт в съответната
група.
В първата група влизат осъжданията по НОХД № 268/2000 г. по описа на Районен
съд-Сливен, както и НОХД № 230/2001 г. и НОХД № 377/2001 г., и двете по описа на
Районен съд-Смолян, доколкото деянията са осъществени преди да има влязъл в сила
съдебен акт между тях. И по трите са наложени наказания глоби в различни размери, поради
което най-тежкото наказание, което следва да бъде определено, е глоба в размер на 200 лв.,
наложена по НОХД № 2168/2000 г. на Сливенски районен съд.
Спрямо осъжданията на А. по НОХД № 464/2007 г. и по НОХД № 578/2007 г., и двете
по описа на Районен съд – Казанлък, и по НОХД № 4093/2007 г. по описа на Районен съд-
Плевен, също са налице условията да бъде определено едно общо най-тежко наказание,
преди да бъдат преценени предпоставките за реабилитация, доколкото деянията са
осъществени преди да има влязъл в сила съдебен акт между тях, а именно лишаване от
свобода в размер на 1 година и 6 месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен
срок от 3 години.
Спрямо останалите осъжданията на А. не са налице условия да бъде направена
кумулация и да бъде определено едно общо най-тежко наказание.
След 06.07.2015 г. няма данни за противообществени прояви на А., нито за
образувани наказателни производства или повдигнати обвинения спрямо него.
При тези факти, съдът намира, че молбата се явява недопустима и като такава следва
да се остави без разглеждане.
Съдът счита, че към 10.09.2022 г. е настъпила пълна реабилитация по право на
основание чл. 88а, ал. 4, вр. с ал. 1 НК по отношение на всички осъждания на молителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 88а, ал. 1 НК – когато от изтърпяване на наказанието е
изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 НК осъждането и последиците му се заличават,
независимо от предвиденото в друг закон или указа, като съгласно ал. 4 на същата
разпоредба – когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е
реабилитирано – осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените
в предходните алинеи срокове за ВСИЧКИ осъждания.
А. е реабилитиран на основание чл.86, ал.1, т.3 от НК по отношение на осъждането за
деянията, влизащи в първата група, а именно по НОХД № 268/2000 г. по описа на Районен
съд-Сливен, както и НОХД № 230/2001 г. и НОХД № 377/2001 г., и двете по описа на
Районен съд-Смолян, доколкото видно от представените платежни нареждания, най-тежкото
наказание - глоба в размер на 200 лева по НОХД № 2168/2000 г. по описа на Районен съд –
Сливен, е платена на 11.04.2007 г. От тази дата е започнал да тече едногодишният срок по
3
чл.86, ал.1, т.3 от НК, изтекъл на 11.04.2008 г.
Със съдебни актове по НОХД №376/2001 г. по опис на Районен съд-Смолян и по
НОХД 301/2003 г. на Районен съд-Сливен на А. са наложени наказания глоби в размер
съответно 200 лв. и 800 лв. Наказанието глоба несъмнено, съобразно съдебната практика, се
счита за изтърпяно със заплащането в полза на държавния бюджет на посочената в съдебния
акт парична сума.
Наложената на молителя глоба по НОХД №376/2001 г. по опис на Районен съд-
Смолян е платена на 11.04.2007 г., поради което на осн. чл.88а, ал.4, вр.с ал.1, вр. с чл.82,
ал.1, т.5 от НК реабилитацията за осъждането по това осъждане е настъпила на 11.04.2009 г.
Касателно осъждането по НОХД №301/2003 г. по описа на РС-Сливен, с което му е
наложено наказание глоба в размер на 800 лева, то същата е платена частично на 11.04.2007
г., като съдът отчита, че по делото няма данни за това наказание да е издаден изпълнителен
лист и да е образувано впоследствие изпълнително дело за събиране на сумата по който.
Въпреки това, съдът счита, че са изтекли абсолютно всички срокове, поради което лицето е
било най-късно реабилитирано към 20.02.2018 г. Съгласно мотивите на Тълкувателно
решение № 2/2018 г. на ОСНК на ВКС - разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК дерогира само
абсолютната давност, но не и обикновената, която се прилага и при образувано
изпълнително производство. Образуването на изпълнително производство по своята
същност е действие, което прекъсва давността, т. е. от осъществяването му започва да тече
нов 2-годишен срок. Ако в този срок не се предприемат никакви изпълнителни действия,
наказанието глоба става неизпълнимо по принудителен ред на основание чл. 82, ал. 1, т. 5 от
НК – т. е. от последно изпълнително действие започва да тече обикновена давност от две
години. Както вече бе посочено няма данни за образувано такова, поради което съдът приема
максималния срок, след който по принудителен ред е несъбираемо това вземане, от който
момент, изчисли двугодишния срок по чл.88а, ал.4, вр. с ал.1, вр. с ал.82, ал.1, т.5 НК.
Доколкото липсва направена кумулация по отношение на осъжданията на А. за
наказанията по НОХД № 464/2007 г. и по НОХД № 578/2007 г., и двете по описа на Районен
съд – Казанлък, и по НОХД № 4093/2007 г. по описа на Районен съд-Плевен, съдът намира,
че първият възможен момент за определяне на общо наказание, който се явява и датата на
влиза в сила на последния акт в съответната група, е 22.11.2007 г. От този момент започва да
тече изпитателния срок на най-тежкото наказание, а именно три години, който изтича на
22.11.2010 г. и към който момент се води изтърпяно наказанието. От 23.11.2010 г. започва да
тече срокът по чл.88а, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.82, ал.1, т.4 от НК, който е пет години и който
към 23.11.2015 г. е изтекъл.
По отношение на наказанията, наложени на А. по НОХД № 716 /216 г. по описа на
Окръжен съд-Бургас, а именно лишаване от свобода в размер на 8 месеца което е
постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, и глоба в размер на 2000
лева, следва да се посочи следното:
Молителят е започнал да търпи наложеното му наказание лишаване от свобода, като с
определение по ЧНД №338/2017 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, което е влязло в
4
сила на 06.07.2017 г., е бил условно предсрочно освободен, като му е определен изпитателен
срок от 2 месеца и 24 дни. Изпитателният срок е изтекъл на 10.09.2017 г. От този момент е
започнал да тече срокът по чл.88а, ал.4, вр. с ал.1, вр.с чл.82, ал.1, т.4 от НК, който е изтекъл
към 10.09.2022 г.
По делото е приложено постановление от 20.12.2022 г., с което ДСИ при РС-Сливен е
прекратил изп.дело №1903/2019 г. на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В провело се по
настоящото дело съдебно заседание на 16.01.2025 г. съдебният състав изиска от ДСИ
информация, поради което от ДСИ при Сливенски районен съд е постъпил отговор. Видно
от същия, изпълнително дело № 1903/2019 г. е образувано въз основа на изпълнителен лист
№ 21/20.01.2017 г. по НОХД № 716/2016 г. по описа на БОС, преобразувано от изпратено им
по подсъдност изп.дело №113/2017 г. по описа на ЧСИ Георги Михалев. Последното
изпълнително действие, налагане на възбрана на недвижим имот, е извършено на 23.10.2019
г. Както вече бе посочено, съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 2/2018 г. на
ОСНК на ВКС - разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК дерогира само абсолютната давност, но
не и обикновената, която се прилага и при образувано изпълнително производство.
Образуването на изпълнително производство по своята същност е действие, което прекъсва
давността, т. е. от осъществяването му започва да тече нов 2-годишен срок. Ако в този срок
не се предприемат никакви изпълнителни действия, наказанието глоба става неизпълнимо
по принудителен ред на основание чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК – т. е. от последно изпълнително
действие започва да тече обикновена давност от две години. Доколкото последното
принудително действие е било извършено на 23.10.2019 г., то срокът по чл. 82, ал. 1, т. 5 от
НК за наказанието глоба е изтекъл на 23.10.2021 г.
Видно от всичко казано по-горе, към дата 10.09.2022 г. са били изтекли сроковете за
пълна реабилитация по право по отношение на всички осъждания (чл. 88а, ал. 4 НК) на
лицето, поради което и считано от тази дата А. е бил реабилитиран по право.
Съгласно указанията на ВКС, дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2018 г. на
ОСНК на ВКС - при настъпила реабилитация по право съдът в производство по чл. 434, ал. 1
от НПК се произнася само по допустимостта на молбата за съдебна реабилитация, като
следва да я остави без разглеждане. Доколкото настоящият състав намира, че по отношение
на осъжданията на А. е настъпила пълна реабилитация по право, то и настоящата му молба
за постановяване на съдебна реабилитация се явява без правен интерес, поради което и с
оглед задължителните указания на ВКС, следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба на С. И. А., ЕГН **********, с която се иска
постановяване на съдебна реабилитация, доколкото КОНСТАТИРА, че е настъпила такава по
право.
ПРЕКРАТЯВА производството по НЧД № 1646/2025 г. на ОС-Бургас.
5
Определението може да се обжалва и протестира с частна жалба и протест пред
Апелативен съд - Бургас в 7-дневен срок, считано от днес.
Да се изпрати заверен препис от настоящото определение на бюро „Съдимост“ при
Районен съд - Сливен, за сведение и изпълнение.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
6