№ 17844
..., 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110154127 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от .., ЕИК ..,
представляван от А.С.А.- изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление ...,
чрез юрк. Ц.П., против К. В. М. ЕГН **********, с адрес ..., ж.к. „.“,бл. ., вх. А, ет. 14, ап. 90,
и Г. С. М., ЕГН **********, с адрес ..., ж.к. „.“,бл. ., вх. А, ет. 14, ап. 90, с която са
предявени обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответника за следните суми: сумата от 624,01 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2017г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се на адрес: ..., .., с абонатен № ..., ведно със
законна лихва от 25.05.2021 г. до изплащане на вземането, 101,48 лв., представляваща
мораторна лихва от 15.09.2018 г. до 29.04.2021 г., 41,72 лв., представляваща такса за дялово
разпределение за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
25.05.2021 г. до изплащане на вземането, и 7,52 лв., представляваща мораторна лихва върху
таксата за дялово разпределение от 31.05.2018 г. до 29.04.2021 г. , за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 28984 по описа за
2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.
Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден
имот, находящ се на адрес: ..., .., с абонатен № .., са потребители на топлинна енергия за
битови нужди и същите дължат процесните суми при условията на разделна отговорност
при равни квоти. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г.,
според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45- дневен
срок от датата на публикуване на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото
дружество, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно
след изтичане на 45-дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че
процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „..“ ООД съобразно сключения
между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента
на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците. Правният
интерес от предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответниците възражения
1
по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по частно гражданско дело №
28984 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри
състав. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените
суми при следните квоти:
½ ид. ч. за К. В. М. с ЕГН: **********, а именно сума в общ размер на 387,37 лева, от
които 312,01 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2017г. до м. 04.2020г, ведно със законната лихва от
25,05.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 50,74 лева - мораторна лихва
за забава от 15.09,2018 г. до 29.04.2021г., както и суми за дялово разпределение 20,86
лева- главница за периода от м.4.2018г.до м 04.2020г., ведно със законната лихва от
25.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането и 3,76 лева - лихва от
31.05.2018 г. до 29.04.2021 г.
½ ид. ч. за Г. С. М. с ЕГН: **********-1/2 сума в общ размер на 387,37 лева, от които
312,01 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г, ведно със законната лихва от 25.05.2021г.
до окончателното изплащане на вземането, 50,74 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2018 г. до 29,04.2021г„ както и суми за дялово разпределение 20,86 лева -
главница за периода от м. 04.2018г.до м 04.2020г., ведно със законната лихва от
25.05.2021 г., до окончателното изплащане на вземането и 3,76 лева - лихва от
31.05.2018 г. до 29.04.2021 г.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и
допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертизи.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законен или договорен
представител.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът К. В. М. депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете единствено като неоснователни, като изрично посочва, че не
оспорва размера на исковите претенции. Оспорва ответникът да е собственик или носител
на вещно право на имота. Оспорва да е в облигационни отношения с ищеца. Оспорва да е
поръчал доставка на топлинна енергия до имота. Твърди, че не дължи и акцесорните
вземания за лихви, тъй като ищецът не бил доказал публикуването на сумите в сайта на
дружеството или по друг начин, респективно не е установил изпадането в забава на
ответниците за този период. Оспорва да дължи на ищеца вземанията за дялово
разпределение, което се твърди да е осъществявано от трето за спора лице. Твърди, че
размерът на вземането за ДР не бил доказан. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Моли за отхвърляне на исковете и претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Г. С. М. депозира отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани, като изрично посочва, че не
оспорва размера на исковите претенции. Оспорва ответницата да е собственик или носител
на вещно право на имота. Оспорва да е в облигационни отношения с ищеца. Оспорва да е
поръчвала доставка на топлинна енергия до имота. Твърди, че не дължи и акцесорните
вземания за лихви, тъй като ищецът не бил доказал публикуването на сумите в сайта на
дружеството или по друг начин, респективно не е установил изпадането в забава на
ответниците за този период. Оспорва да дължи на ищеца вземанията за дялово
разпределение, което се твърди да е осъществявано от трето за спора лице. Твърди, че
размерът на вземането за ДР не бил доказан. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Моли за отхвърляне на исковете и претендира присъждане на разноски.
С отговорите ответниците не правят доказателствени искания.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалните си представители, поддържа
направените в отговорите възражения.
2
С протоколно определение от 18.10.2022 г. в качеството на трето лице – помагач на
ищеца е конституирано „..“ ООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..., ..,
представлявано от управителя К.Г.И..
Подпомагаща страна представя писмени доказателства. Не изразява становище по
исковете и възраженията на ответника.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала
по силата на закона. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Според разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. От
приетия като писмено доказателство по делото договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен на 27.04.1991 г., се установява, че
ответниците са придобили собствеността върху апартамент № 90 на 14-ти етаж в ... в ж. к.
„Люлин“, ..., т.е. топлоснадения недвижим имот.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците за недоказаност на
обстоятелството, че са потребители на топлинна енергия и липса на облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Избраният от законодателя подход във връзка с
уредбата на облигационните отношения по доставката на топлинна енергия е същите да
възникват, съществуват и да се прекратяват при законовоустановените предпоставки,
съобразно действащата нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или
липсата, както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. Съгласно
чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване. В конкретния случай, собственици на процесния топлоснабден
имот са именно ответниците, което обстоятелство се установява от данните в приетия като
писмено доказателство договор за покупко – прадажба на държавен недвижим имот. По
делото няма данни ответниците да са отчуждили имота, нито трето лице да е подало молба -
декларация за откриване на партида на негово име в топлофикационното дружество за
процесния имот. Предвид на това съдът намира, че К. М. и Г. М. в качеството им на
собственици на процесния топлоснабден имот имат качеството потребители, като между
страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на
топлинна енергия, предвид на което е налице основание в закона за ангажиране на
договорната отговорност на ответниците.
Горното мотивира съда да приеме за установено обстоятелството, че през процесния
3
период ответниците са собственици на топлоснабдения имот респ. ползватели на
доставената от ответното дружество топлинна енергия и дължат заплащането на стойността
на предоставените от ищеца услуги.
Размерът и стойността на доставената от ищеца топлинна енергия се установяват от
приетите като доказателства счетоводни документи (фактури, съобщения към фактури и
справк), представени от ищеца и от третото лице - помагач. По същество същите не се
оспорват от ответниците.
Протокол от 02.08.2002 г. установява, че общото събрание на етажните собственици в
сградата в режим на етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот с аб. № ..,
са избрали третото лице – помагач „..“ ООД да извършва дейността по дялово разпределение
и предоставя услуги за индивидуално отчитане и разпределение на ТЕ. По делото е приет
като писмено доказателство и договор от 29.05.2018 г., сключен между .. и „..“ ООД, с който
на последното дружество му е възложено извършването на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия между клиентите в сгради етажна собственост при спазване на Общите
условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-024/10.08.2007 г. Предоставянето на услуга
по дялово разпределение обуславя възникването на задължението в тежест на ответниците
да заплатят нейната стойност, макар и да липсват договорни правоотношения между
подпомагащата страна, от една страна и, двамата ответници, от друга страна.
Всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
ТЕ. Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на ТЕ в сграда – етажна собственост се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Оговорността за
извършването на дялово разпределение на ТЕ се възлага само на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната
енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното
предприятие или доставчикът на ТЕ не са регистрирани по реда на чл. 139а ЗЕ, те сключват
писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
клиентите по реда на чл. 139б ЗЕ /при Общи условия/, в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, и след това – от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на ТЕ, а съгласно чл. 140,
ал. 5 ЗЕ – лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ предлага на клиентите в сграда – етажна собственост,
самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат
условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение.
Дяловото разпределение на ТЕ се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61
и сл. от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на
ТЕ между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по
чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. С
оглед така цитираните норми следва извод, че именно ищецът, а не третото лице – помагач е
носител на вземането за стойността на услугата дялово разпределение на ТЕ, при условия,
че същата е била извършена. В конкретния случай по делото е безспорно, че сградата –
етажна собственост, в която се намира процесният апартамент, е топлофицирана, както и че
4
в ползвания от ответника имот е било доставено конкретно количество ТЕ. По делото не е
спорно, че дяловото разпределение в сградата е извършвано от ".." ООД. Не е спорен и
фактът на предоставяне на услугата дялово разпределение до процесния имот и период. При
това положение съдът приема, че услугата е била реално извършена за имота на
ответниците, поради което претенцията за заплащането й е установена в своето основание, а
размерът й е установен от данните в счетоводните документи.
Относно възражението за изтекла давност: Съдът приема, че е приложим
тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155,
ал. 1 от ЗЕ представлява задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи
се през определен период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия
падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно
нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е уговорено, че то
става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в който вземането е
възникнало. Задълженията на ответниците за заплащане на стойността на доставената
енергия са възникнали като срочни и съгласно чл. 33 ал. 1 и ал. 2 от Общите условия
месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми,
дължими за топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече
от момента, в който изтича срока за тяхното плащане. Теченето на давността се прекъсва на
основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на заявлението от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда.
Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 25.05.2018 г., са погасени по
давност. Настоящият състав на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след
издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и на изравнителната сметка да
издава кредитни и дебитни известия и накрая обща фактура, давността за отделните
месечни прогнозни задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД тече от
възникването им. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение върху процесните суми е погасена възможността за принудително събиране на
вземанията за доставена ТЕ и БГВ за периода от месец май 2017 г. до месец март 2018 г.
включително, възлизащи на сумата общо от 226,48 лв. (по 113,24 лв. за всеки един от
двамата ответници), според данните в съобщението към фактура № **********. За тази сума
главният иск е неоснователен като погасен по давност.
Съдът счита за изцяло неоснователна акцесорната претенция за заплащане на
мораторна лихва върху вземането за стойността на топлинната енергия и БГВ, предвид
следното: По гореизложените съображения съдът прие, че част от главното вземане е
погасено по давност, поради което исковата претенция по отношение на него е
неоснователна. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, т.е. и вземането за обезщетение за забава (чл. 119 от ЗЗД).
Следователно за погасената част от главницата е погасено и вземането за мораторна лихва и
за тази част искът е неоснователен поради погасяване на вземането по давност. В останалата
част искът за обезщетение за забава е неоснователен като недоказан, тъй като ищецът не
установи какъв е размерът на мораторната лихва върху непогасената по давност част от
главницата.
Относно претенцията за извършена услуга на дялово разпределение в процесния
имот съдът констатира, че за процесните вземания не попадат в обхвата на погасителната
давност и същите следва да бъдат уважени, както и претендираната лихва за забава върху
тях.
Предвид гореизложените съображения съдът намира исковите претенции за частично
основателни.
По разноските:
5
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, ответниците дължат заплащането на разноските направени от ищеца в настоящето
иско и в заповедното производства, съразмерно на уважената част на претенциите.
Следователно двамата ответници дължат разделно и по равно сумата от 129,75 лв. –
разноски в исковото производство и сямата от 43,25 рн. – разноски в заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
По иска предявен от .., ЕИК .., седалище и адрес на управление ..., представлявано от
изпълнителния директор А.С.А. против К. В. М. ЕГН **********, с адрес ..., ж.к. „.“,бл. .,
вх. А, ет. 14, ап. 90, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ответникът дължи на ищеца
сумата от 223,38 лв. (двеста двадесет и три лева и тридесет и осем стотинки), от която а)
198,76 лв. (сто деветдесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки) – главница,
представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се на адрес находящ се на адрес в ..., .., с абонатен № .. за периода от
01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 25.05.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, б)
сумата от 20,86 лв. (двадесет лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща такса за
дялово разпределение за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 25.05.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането и в) сумата от 3,76 лв. (три лева и седемдесет и шест стотинки),
представляваща мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от
31.05.2018 г. до 29.04.2021 г.
По иска предявен от .., ЕИК .., седалище и адрес на управление ..., представлявано от
изпълнителния директор А.С.А. против Г. С. М., ЕГН **********, с адрес ..., ж.к. „.“,бл. .,
вх. А, ет. 14, ап. 90, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ответницата дължи на ищеца
сумата от 223,38 лв. (двеста двадесет и три лева и тридесет и осем стотинки), от която а)
198,76 лв. (сто деветдесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки) – главница,
представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се на адрес находящ се на адрес в ..., .., с абонатен № .. за периода от
01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 25.05.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, б)
сумата от 20,86 лв. (двадесет лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща такса за
дялово разпределение за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 25.05.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането и в) сумата от 3,76 лв. (три лева и седемдесет и шест стотинки),
представляваща мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от
31.05.2018 г. до 29.04.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от .., ЕИК .., седалище и адрес на управление ...,
представлявано от изпълнителния директор А.С.А. против К. В. М. ЕГН **********, с адрес
..., ж.к. „.“,бл. ., вх. А, ет. 14, ап. 90 и против Г. С. М., ЕГН **********, с адрес ..., ж.к. „.“,бл.
., вх. А, ет. 14, ап. 90 искове за признаване за установено, че отвениците дължат разделно и
по равно сумата от 226,48 лв. (двеста двадесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки) –
главница, представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес находящ се на адрес в ..., .., с абонатен № .. за
периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2018 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 25.05.2021 г., до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 101,48 лв. (сто и един лева и четиридесет и осем стотинки) – мораторна лихва за
6
периода от 15.09.2018 г. до 29.04.2021 г.
ОСЪЖДА К. В. М. ЕГН **********, с адрес ..., ж.к. „.“,бл. ., вх. А, ет. 14, ап. 90 да
заплати на .., ЕИК .., седалище и адрес на управление ..., представлявано от изпълнителния
директор А.С.А. сумата от 64,87 лв. (шестдесет и четири лева и осемдесет и седем
стотинки), представляваща направени от ищеца разноски в настоящето исково производство
за заплащане на държавна такса и юрискосултско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ искането над уважения размер.
ОСЪЖДА Г. С. М., ЕГН **********, с адрес ..., ж.к. „.“,бл. ., вх. А, ет. 14, ап. 90 да
заплати на .., ЕИК .., седалище и адрес на управление ..., представлявано от изпълнителния
директор А.С.А. сумата от 64,87 лв. (шестдесет и четири лева и осемдесет и седем
стотинки), представляваща направени от ищеца разноски в настоящето исково производство
за заплащане на държавна такса и юрискосултско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ искането над уважения размер.
ОСЪЖДА К. В. М. ЕГН **********, с адрес ..., ж.к. „.“,бл. ., вх. А, ет. 14, ап. 90 да
заплати на .., ЕИК .., седалище и адрес на управление ..., представлявано от изпълнителния
директор А.С.А. сумата от 21,62 лв. (двадесет и един лева и шестдесет и две стотинки),
представляваща направени от ищеца разноски по частно гражданско дело № 28984 по описа
за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав за
заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ искането над уважения размер.
ОСЪЖДА Г. С. М., ЕГН **********, с адрес ..., ж.к. „.“,бл. ., вх. А, ет. 14, ап. 90 да
заплати на .., ЕИК .., седалище и адрес на управление ..., представлявано от изпълнителния
директор А.С.А. сумата от 21,62 лв. (двадесет и един лева и шестдесет и две стотинки),
представляваща направени от ищеца разноски по частно гражданско дело № 28984 по описа
за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав за
заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ искането над уважения размер.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „..“ ООД, ЕИК ....
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок от деня на връчването му на
страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по частно
гражданско дело № 28984 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 162-ри състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7