№ 1321
гр. Варна, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110202636 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от Д. Р. И., в качеството й на управител на „ Астрея консулт” ДЗЗД
, против Наказателно Постановление № 11 – 3717 / 09.05.2011г. на Директора на
Дирекция „ Обслужване ” при ТД - НАП гр.Варна, с което й е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 200 / двеста / лева на основание чл.
264 ал.1 от ЗКПО.
В жалбата се навеждат доводи, че постановлението е издадено след изтичане на
срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, че е връчено повече от 11години след издаването му и че
е изтекла предвидената в закона абсолютна давност. Поради това и се иска отмяна на
постановлението като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание въз . И., редовно призована, не се явява, не се
представлява. Постъпила е писмена молба , с която депозираната жалба се поддържа и
отново се навеждат доводи за това, че е изтекла абсолютната давност за реализиране на
административно-наказателната отговорност на нарушителя.В заключение отново се
иска цялостна отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и
моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно.Прави и искане да се присъди юрисконсултстко възнаграждение,
1
както и възражение за евентуална прекомерност на поискано адвокатско
възнаграждение.
След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата
страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
„Астрея Консулт” ДЗЗД , чиито управител била въз.И., било данъчно
задължено лице, тъй като се облагало с корпоративен данък за данъчния финансов
резултат и дължимия годишен корпоративен данък.За това и следвало в ТД-НАП-
Варна да бъде подадена дължима данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за отчетната
2008г. до 31.03.2009г. Това обаче не било сторено в законовия срок.
На 08.05.2009г. при извършена проверка в масивите на НАП –Варна се
установило, че за дружеството не е подадена декларация.Поради това и до
посочения адрес за кореспонденция била изпратена покана за явяване на негов
представител в ТД на НАП за подаване на декларация и съставяне на акт за
установеното нарушение.Същата била върната в цялост с отбелязване, че пратката не е
потърсена от получателя.Поради това на 20.07.2009г. М. П.-инспектор по приходите в
ТД на НАП-Варна , съставила против въз. И. акт за установяване на нарушение при
условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН.В него тя посочила ,че въззивницата, в качеството си
на представляваща на „ Астрея Консулт” ДЗЗД не е изпълнила задължението си да
подаде декларация по чл.92 от ЗКПО за отчетната 2008г. в определения от закона срок
– до 31.03.2009г., като такава не била подадена и към момента на съставяне на акта.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.92 ал.2 от ЗКПО.След съставяне
на акта били предприети действия за неговото връчване.Била изпратена покана до
адреса на въз. И. и била получена лично от нея, но в указания срок тя не се явила в ТД
на НАП –Варна за връчване на акта.За това и били предприети действия за неговото
връчване, като служители на ТД на НАП на 23.10.2009г.и 03.11.2009г. посетили адреса
на въз.И., където тя или упълномощено лице не били открити.За извършените действия
били изготвени съответните протоколи.На 13.11.2009г. производството било спряно на
осн. чл.43 ал.6 от ЗАНН.На 18.04.2011г. въз. И. била установена и съставения против
нея акт й бил предявен лично.Тогава, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били
направени и депозирани възражения.
Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административно-наказващият орган възприел описаната в
него фактическа обстановка и правната квалификация на допуснатото от въз. И.
нарушение- чл.92 ал.2 вр. ал.1 от ЗКПО , с което бил осъществен състава на чл.264
ал.1 от ЗКПО.Било посочено, че нарушението е извършено за първи път. Поради това
административно-наказващият орган на основание чл.264 ал.1 от ЗКПО наложил на
въз. И. наказание “Глоба” в размер на 200 лв.
2
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства , които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 11– 3717 / 09.05.2011г. е издадено от
компетентен орган- от Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-
гр.Варна, съгласно заповеди № ЗЦУ-28/06.01.201г. и № ЗЦУ - 1274 /28.09.2010г. на
Изпълнителния директор на НАП. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу
какво следва да се организира защитата. Посочени са нарушените материално правни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.При предявяване на
акта не са били направени възражения, съдържащи спорни обстоятелства, нуждаещи
се от разследване.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че за „ Астрея Консулт”
ДЗЗД не е била подадена декларация по чл. 92 ал.2 вр. ал.1 от ЗКПО за 2008 г. в
законоустановения срок. От текста на визираната разпоредба е видно, че данъчна
декларация се подава от данъчно задължените лица в териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите по регистрация до 31 март на следващата
календарна година, в случая до 31.03.2009г. Това задължение обаче не е било
изпълнено от въз. И., която е представляваща на дружеството и на когото е възложено
управлението му. С осъществено бездействие безспорно е било извършено нарушение
на разпоредбите на ЗКПО, като причините за това са ирелевантни за делото.Поради
това съдът намира, че по безспорен и категоричен начин се установява извършеното
нарушение по чл.92 ал.2 от ЗКПО .
Съдът намира, че правилно е била ангажирана отговорността на въз. И. в
качеството й на представляващ „ Астрея Консулт” ДЗЗД .Това дружество е
неперсонифицирано и е създадено по ред, предвиден в ЗЗД.Съгласно разпоредбата на
чл.2 ал.2 от ЗКПО, определяща кои са данъчно задължените лица,
неперсонифицираните дружества се приравняват на юридическите лица за целите на
ЗКПО.В този смисъл съдът намира, че правилно е била определена и санкционната
3
норма – чл.264 ал.1 от ЗКПО, тъй като именно там е предвидена санкция за управител
на данъчно задължено лице, което с бездействие е допуснало нарушение на чл.261
ал.1 от ЗКПО, а именно неподаване в срок на дължимата по този закон декларация.
Независимо от горното, съдът намира, че наказателното постановление следва да
бъде отменено , тъй като в хода на производството са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, а именно че постановлението е било издадено
след изтичане на срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН, както и че към настоящият момент е
изтекъл абсолютния давностен срок за ангажиране на отговорността на въз.И..
На първо място съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 43 ал.6 от ЗАНН допуска
административно-наказателното производство да бъде спряно, само тогава, когато след
щателно издирване нарушителят не е открит. В случая в преписката се съдържат два
протокола съответно от дата 23.10.2009год. и от 03.11.2009год. , с които е
удостоверено, че адреса на въз.И. е бил посетен с цел връчване на акт, но на него не
било открито лицето или друго упълномощено лице. Според настоящия състав на съда
двукратно посещение на домашния адрес на въз. И., в никакъв случая не покрива
изискването за щателно издирване.От протоколите изобщо не става ясно по кое време
от денонощието е посещаван адреса , макар такъв реквизит да е предвиден в тях.
Остава неясно и защо е било прието, че нарушителя е бил издирван щателно. От
приложените по преписката писмени доказателства е видно, че изпратената от ТД на
НАП покана, касаещи явяване на представител на дружеството за съставяне на акта, е
била върната в цялост с отбелязване, че пратката не е била потърсена от
получателя.Поканата за връчване на акта пък е била връчена лично на въз.И., която
обаче не се е явила в ТД на НАП в указания й срок. В този смисъл, съдът намира, че
актът, който е бил съставен в отсъствието на въз.И. , е следвало да й бъде връчен по
реда на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, което в случая не е сторено. Следва да се отбележи, че
редът за връчване на съобщения предвиден в глава VІ от ДОПК в това число и
връчване на съобщения в съответствие с изискванията на чл. 32 от ДОПК, касае
административните производства, но не и административно- наказателните такива,
които се развиват по реда на ЗАНН. При тях е приложимо тълкуването , дадено от
Върховният съд, а впоследствие и от ВКС в редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3,
т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК-отм.), приложим по препращане от чл. 84 от
ЗАНН.Според него "щателното издирване представлява издирвателна дейност,
съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия,
насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички
допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва
да се осъществява продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не
следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след
като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи,
имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с
4
положителност са общинските администрации и органите на МВР." В случая актът е
следвало да бъде изпратен на поделение на МВР /"съответната служба" по см. на чл. 43
ал.4 от ЗАНН/, като служителите на МВР имат задължението по чл. 43 ал.4 от ЗАНН в
7-мо дневен срок да връчат акта на нарушителя. След като изобщо не са били
предприети действия за връчване на акта по реда на чл. 43 ал.4 от ЗАНН, то не са били
налице и правни и фактически основания да се пристъпи към спиране на
административно-наказателното производство по реда на чл. 43 ал.6 от ЗАНН.В този
смисъл наказателното постановление е било издадено след изтичане на
шестмесечния срок , визиран в чл.34 ал.3 от ЗАНН, а именно на 09.05.2011г., което
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. В тази насока е налице
и достатъчно константна съдебна практика на Административен Съд- Варна - Решение
по КНАХД № 2699/2012 г., КНАХД № 130/2015 г., КНАХД № 159/2016 г. КНАХД №
3462/2015год.; КНАХД № 3315/2015год., КНАХД № 828/2018г., КНАХД № 827/2018г.,
КНАХД № 1350/2018г. и други.
На следващо място съдът установи, че от момента на извършване на нарушението
до момента са изтекли близо тринадесет години. За конкретното административно
нарушение на въз. И. е било наложено наказание „Глоба”. Предвид тези
обстоятелства съобразно чл.11 от ЗАНН за неуредени въпроси относно
обстоятелствата изключващи отговорността, субсидиарно се прилагат правилата на
НК. Доколкото ЗАНН не урежда въпросите за спиране и прекъсване на давността –
обстоятелство изключващо отговорността, съдът намира, че приложение следва да
намерят разпоредбите на чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК.Именно там е предвидено,
че наказателното преследване се изключва, независимо от спирането или прекъсването
на давността, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора, този посочен в чл.80 ал.1
т.5 от НК. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 / 27.02.2015г. на ВАС и
ВКС. В настоящия случай давността е била прекъсната със съставянето на акта и
наказателното постановление, но предвид разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК вр. чл.80
ал.1 т.5 от НК преследвателната давност в конкретния случай възлиза на четири
години и половина , които са изтекли на 02.10.2013г.Това налага извода, че
административно наказателната отговорност е изтекла по давност.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Доколкото от страна на въз.И. не е направено искане за присъждане на разноски,
съдът намира, че не следва да се произнася в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 11 – 3717 / 09.05.2011г. на
Директора на Дирекция „ Обслужване ” при ТД - НАП гр.Варна, с което на Д. Р. И. в
качеството й на управител на „ Астрея консулт” ДЗЗД , е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 200 / двеста / лева на основание чл. 264 ал.1 от ЗКПО.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред
Административен съд-Варна по реда наАПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6