Решение по дело №761/2020 на Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                 гр. София, 23.11.2020 г.

                              

                        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА                                                                                 РОСИНА ДОНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията МИХАЙЛОВА гр. д. № 761 по описа за две хиляди и двадесета година, и за да се произнесе, взе предвид следното.

 

 Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

 Образувано е по жалба на А.В.К. - длъжник по изпълнително дело № 20201850400009 по описа на СИС при РС– гр. Костинброд - срещу насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо – ½ ид. ч. от УПИ .. – …., кв. …, в гр. К., ведно с построената в него на един етаж жилищна сграда. В жалбата се твърди, че това е единственото жилище на длъжника, което на основание чл. 444, т. 7 ГПК било изключено от секвестируемост.

Взискателят не изразява становище по жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.

 Софийски окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното.

 Изпълнително дело № 20201850400009 по описа на СИС при РС– гр. Костинброд е образувано на 18.02.2020 г. въз основа на молба от Д. А. К., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Н.Р.К., срещу А.В.К. за принудително събиране на присъдена в полза на взискателя издръжка съгласно издаден изпълнителен лист по гр. дело № 771/2018 г. по описа на РС – гр. Костинброд. В молбата е посочен изпълнителен способ – запор върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение и запор върху банкови сметки.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на 14 май 2020 г., която е върната в цялост с отбелязване, че той не живее на адреса, а след изискана справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. поканата за доброволно изпълнение е изпратена на постоянния (и настоящ) му адрес. При удостоверени данни, че длъжникът не живее и на този адрес, на 15.09.2020 г. съдебният изпълнител е разпоредил връчване на поканата за доброволно изпълнение по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.

На 17.09.2020 г. от взискателя е постъпила молба с искане за налагане на възбрана върху собствената на длъжника ½ ид. ч. от правото на собственост върху УПИ .. – …, кв. …, в гр. К., ведно с построената в него на един етаж жилищна сграда, върху която част на 24.09.2020  г. е вписана възбрана.

На 23.10.2020 г. съдебният изпълнител е насрочил извършване на опис на този имот, за което длъжникът е уведомен на 15.10.2010 година.

При тези факти съдът обоснова следните правни изводи.

Жалбата е депозирана в преклузивния едноседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК /на 20.10.2020 г./, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

 Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. В случая се касае за постановление на съдебния изпълнител за извършване на опис на недвижим имот, идеални части от правото на собственост върху който принадлежат на длъжника, което действие по съществото си представлява насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо.

Разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК установява несеквестируемост на жилището на длъжника, ако той и някой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членове на семейството му, определени с наредба на МС, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 ЗС. Целта е да бъде изключена възможността изпълнението да бъде насочено върху единствено жилище на длъжника при определени условия.

В разглеждания случай обаче длъжникът-жалбоподател не може да се ползва от несеквестируемостта, тъй като, видно от изпълнителния лист, послужил като основание за образуване на изпълнителното дело, задължението е за заплащане на месечна издръжка на непълнолетното дете на длъжника. Следователно, налице е хипотезата на чл. 445, ал. 2, т. 1 ГПК, според която несеквестируемостта отпада - от забраната по чл. 444 ГПК не могат да се ползват длъжниците по задължения за издръжка.

Приоритет е защита интересите на детето, неполучаващо дължимата му се издръжка, пред интереса на незаплащащия идръжката родител и неговите жилищни нужди.

При тези съображения жалбата срещу обжалваното действие следва да бъде оставена без уважение.

 Така мотивиран, Софийски окръжен съд

 

 

   Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А.В.К. - длъжник по изпълнително дело № 20201850400009 по описа на СИС при РС– гр. Костинброд - срещу насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо – ½ ид. ч. от УПИ .. – …., кв. …, в гр. К., ведно с построената в него на един етаж жилищна сграда, както и съдържащото се в нея искане за спиране на изпълнението.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

  2.