№ 115
гр. Ловеч, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20214310200542 по описа за 2021 година
С наказателно постановление № 35-0000590/21.05.2021 година на Пенчо Василев
Камарашев – директор на РД АА гр. Плевен, определен от Министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от
ЗАНН, е наложена на Г. Д. СТ., ЕГН ********** живущ в гр. Ловеч, на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.178а, ал.7, т.1, пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 1500,00 лева, за това, че на
05.04.2021 г., около 16:30 часа в гр. Ловеч, Северна индустриална зона №12, при извършена
комплексна проверка в КТП **** ЕООД, притежаващ разрешение №1659, валиден до
25.01.2023 г., за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата
изправност на пътни превозни средства, се констатира следното административно
нарушение: 1. Председателят на комисията С. е допуснал извършването на периодичен
преглед на ППС със съоръжения и средства за измерване, които не отговарят на
изискванията на наредбата, а именно извършването на периодичен преглед на МПС ****
/кат.М1/ с рег. №***** собственост на Г.Й.Г., като измерването на спирачните сили със
спирачен стенд BVM-8/30-0012 започва в 13:18ч. на 05.04.21 г., и димност с димомер BVM-
DO-0013 в 13:21 ч. на 05.04.21 г., видно от разпечатка към протокол №25120857, при
положение, че прегледът е с начало 13:49 ч. на 05.04.21 г., видно от протокол за извършен
периодичен преглед за техническа изправност на ППС №25120857. На основание чл.52, ал.4
от ЗАНН, след като проверих акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, след
като прецених събраните доказателства и предвид тежестта на нарушенията,наличието на
подбуди за извършването им и целите на чл.12 от ЗАНН прецених, че не е приложима
нормата на чл.28 от ЗАНН, с което виновно е нарушил чл.43, т.3, пр.1 от наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Г. Д. СТ.,
който го обжалва в законоустановения седем дневен срок чрез адв. С.Л. от ЛАК и излага, че
наказателното постановление е незаконосъобразно поради противоречие с
материалноправните норми и съществено нарушаване на процесуалните правила и
необосновано, поради което моли същото да бъде отменено. Излага, че не е извършено
1
деяние, което да е противоправно, общественоопасно, да нарушава установения правен ред
и да е извършено виновно. Сочи, че тъй като деянието не е противоправно, то не може да
бъде и наказуемо. Излага, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при съставяне на акта за административно нарушение, послужил за основа на
административнонаказващия орган, и при издаването на обжалваното наказателното
постановление, с което е нарушено правото на защита на доверителя й. При условията на
евентуалност, в случай че съдът счете, че е извършено нарушение, моли съда да приеме, че
са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, съгласно която не е
нарушение деянието, което, макар формално да осъществява признаците на предвиденото в
закона нарушение, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна. В случай, че съда не се съгласи със становището
и, моли да бъда прието, че в настоящия случай е налице маловажен случай, при който
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по - ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. С
оглед на гореизложеното моли съда да отмени обжалваното наказателното постановление
като незаконосъобразно и несправедливо.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява
адв. Л. от ЛАК, която моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП,
в която връзка излага подробни аргументи. Претендира адвокатско възнаграждение, като
моли съда да присъди на доверителят и направените разноски, в която връзка представя
списък с разноски.
Ответникът – РД „АА“ гр. Плевен, редовно призован, не изпращат представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Ал.
Д. М. и Пл. Р. П., от становището на процесуалният представител на жалбоподателят, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 05.04.2021 г. бил съставен акт с бл. №287310 за установяване на административно
нарушение от св. Ал. Д. М. в присъствието на св. Пл. Р. П. срещу Г. Д. СТ., ЕГН
********** живущ в гр. Ловеч, за това, че на 05.04.2021 г., около 16:30 часа в гр. Ловеч,
Северна индустриална зона №12, при извършена комплексна проверка в КТП **** ЕООД,
притежаващ разрешение №1659, валиден до 25.01.2023 г., за извършване на периодични
прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, се констатира
следното административно нарушение: 1. Председателят на комисията С. е допуснал
извършването на периодичен преглед на ППС със съоръжения и средства за измерване,
които не отговарят на изискванията на наредбата, а именно извършването на периодичен
преглед на МПС **** /кат.М1/ с рег. №***** собственост на Г.Й.Г., като измерването на
спирачните сили със спирачен стенд BVM-8/30-0012 започва в 13:18ч. на 05.04.21 г., и
димност с димомер BVM-DO-0013 в 13:21 ч. на 05.04.21 г., видно от разпечатка към
протокол №25120857, при положение, че прегледът е с начало 13:49 ч. на 05.04.21 г., видно
от протокол за извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС №25120857,
с което е нарушил чл.43, т.3, пр.1 от наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. С акта са
иззети доказателства: к.т. към протокол №25120857 от 05.04.2021 г., разпечатка към
протокол №25120857. В акта в графа възражения е вписано „Бих желал да обясня разликата
в часа на започване на прегледа и часа на самите замервания с техническа неизправност а не
акт от моя страна с цел злоупотреба или подправяне на резултати от техническата
проверка.“. Нарушителят е подписал акта, като му е връчен препис от последния. Въз основа
на АУАН е издадено обжалваното НП.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
2
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. М. за когото не се спори, че към
момента на съставяне на процесния АУАН е служител на РД АА гр. Плевен. НП също е
издадено от компетентно лице, в случая от Пенчо Василев Камарашев – директор на РД АА
гр. Плевен. От приобщените по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства и в частност
от Заповед № РД – 08-80/24.01.2010 год. на Министъра на МТИТС, се установява, че
административно-наказващия орган е определен за такъв от Министъра.
Не се спори между страните, че жалбоподателят Г.С. е имал качеството на
Председател на Комисия за извършване на периодичен преглед на техническата изправност
на ППС / видно от Констативен протокол за извършена проверка, находящ се на л. 9 от
делото/ и в това си качество е следвало да следи за изпълнение на императивните
разпоредби на чл. 43 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Съгласно чл. 43, т.3,
пр.1 от цитирания по – горе подзаконов нормативен акт, Председателят на комисията, която
извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС не допуска
извършването на периодичен преглед на ППС със съоръжения и средства за измерване,
които не отговарят на изискванията, определени в наредбата. Съгласно ал. 2 от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, Председателят на комисията, която извършва периодичен
преглед за проверка на техническата изправност на ППС следи за качественото и
пълнообемното провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническия
специалист, като: а) не издава документ за техническа изправност, когато ППС не е
представено за преглед или не отговаря на изискванията, определени в наредбата; б) не
допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за
извършване на периодичните прегледи, определени в наредбата.
В конкретния казус е безспорно, че е налице допуснато от жалбоподателя нарушение
на чл. 43, т.3, пр.1 от Наредба № Н- 32 /16.12.2011 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. Допуснато е извършване на нарушение на
цитирания текст от Наредбата, съгласно който Председателят на комисията, която извършва
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС не допуска
извършването на периодичен преглед на ППС със съоръжения и средства за измерване,
които не отговарят на изискванията на Наредбата. В случая от събраните по делото гласни
/показанията на актосъставителят и свидетелят по акта/ и писмени доказателства /протокол
за извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС №25120857/ се установи
по безспорен начин, че периодичния преглед на МПС **** /кат.М1/ с рег. №*****
собственост на Г.Й.Г., е бил извършен на 05.04.21 г. в 13:49 ч., докато измерването на
спирачните сили със спирачен стенд BVM-8/30-0012 е извършено в 13:18 ч. на 05.04.21 г., а
димността с димомер BVM-DO-0013 е била проверена в 13:21 ч. на 05.04.21 г.
Предвид горното, съдът счита, че АНО правилно и точно е посочил нарушените
3
законовите разпоредби като е подвел извършеното от жалбоподателя деяние под конкретна
правна норма, съдържаща състав на административно нарушение.
Съдът кредитира дадените от актосъставителя М., както и от св. П. показания, тъй
като са безпротиворечиви на останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът
дава вяра и на писмените доказателства приобщени по съответния процесуален ред.
Съдът, счита направените в жалбата възражения във връзка с процесуалната и
материалната незаконосъобразност за неоснователни, с изключение на това касаещо липсата
на мотиви за неприлагането на чл. 28 от ЗАНН, както и твърдението, че са налице основания
за това.
За така квалифицираното нарушение, АНО е наложено административно наказание
на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1 от ЗДП, която предвижда наказание глоба в размер на 1500
лв. АНО е приел, че не са налице основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН и е наложил
наказание в предвидения размер, а именно 1500 лв. като съвсем лаконично е посочил, че не
са налице основания, който квалифицират случая като немаловажен.
Съдът счита, че АНО е следвало да приеме случая за маловажен и да не санкционира
жалбоподателя. По делото липсват причинени от деянието вредни последици, а
нарушението е извършено за първи път/ доколкото АНО не доказа противното/, което
характеризира случая като "маловажен" по смисъла на закона. Това обстоятелство, ведно с
факта, че се касае за нарушение, което по своя характер и механизъм на извършване се
отличава с явна незначителност е следвало да бъде отчетено от АНО и същият да не
санкционира нарушителя, тъй като налагането и на най–минималното наказание, което в
конкретния казус е определено като абсолютна стойност в размер на 1500 лв. се явява
несъразмерно тежко на извършеното от жалбоподателя нарушение. В разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, преценката на
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на
съдебен контрол. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на
препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от НК. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е
маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието,
личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на
престъплението и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които
характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай.
При отчитане налице ли е маловажен случай, съдът извърши съвкупна преценка на
всички факти и обстоятелства, а именно, че се касае за нарушение, което по своята същност
е явно незначително. Това обстоятелство, ведно с факта, че се касае за нарушение извършено
за първи път мотивира, съдът да счете, че деянието за което е ангажирана отговорността на
дружеството представлява "маловажен случай".
4
Ето защо и на основание чл. 28 от ЗАНН, административнонаказващият орган не е
следвало да налага наказание, а само да предупреди нарушителя, че при друго такова
нарушение ще бъде ангажирана отговорността му посредством издаване на наказателно
постановление.
От жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
искането е основателно. От представените пълномощно и списък на разноските е видно, че
направените разноски на жалбоподателя възлизат на 300 лева - за адвокатско
възнаграждение + 200 лева доплащане за явяване п повече от две съдебни заседания. Със
съпроводителното писмо рег. №52-00-53-4855/4/14.06.2021 г. на РД АА гр. Плевен е
направено на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН възражение за прекомерност на претендирания
по делото адвокатски хонорар, в случай, че същият надвишава размера, предвиден, в чл.7,
ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения. По силата на
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 144 от АПК,
за неуредените въпроси се прилага ГПК. Съгласно чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който
приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски.
Съдът намира, че претендираните от жалбоподателят, чрез процесуалният му
представител разноски за адвокатско възнаграждение в размер общо на сумата от 500 лева
не са съобразени с изискванията на чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който текст при интерес от 1000 до 5000
лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., като в случая разподредбата на чл.14 от същата
Наредба, регламентираща, че „ Когато съдебното заседание по наказателно дело продължи
повече от един ден, допълнителното възнаграждение за всеки следващ ден е по 60 лв.“ е
неприложима с оглед характера на делото.
Ето защо съдът намира, че следва да се присъдят разноски и ответника РД АА гр.
Плевен да бъде осъден да плати 335.00 лева на жалбоподателят за сторените от него
разноски за адвокатско възнаграждение, като в останалата част за сумата над 335.00 лева до
500.00 лева се остави без уважение искането като неоснователно.
При този изход на процеса следва да бъде осъден ответника РД АА гр. Плевен да
запрати на РС Ловеч сумата от 40.14 лева, представляваща пътни разноски за свидетел.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 35-0000590/21.05.2021 година на Пенчо
Василев Камарашев – директор на РД АА гр. Плевен, определен от Министъра на МТИТС
за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от
ЗАНН, с което е наложена на Г. Д. СТ., ЕГН ********** живущ в гр. Ловеч, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.178а, ал.7, т.1, пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 1500,00 лева, за
нарушение на чл.43, т.3, пр.1 от наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ответника Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ гр.
Плевен да заплати на Г. Д. СТ., ЕГН ********** живущ в гр. Ловеч, сумата от 335 /триста
тридесет и пет/ лева разноски по делото, представляваща договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение в останалата част за сумата над 335 лева до 500.00 лева, като
5
неоснователно.
ОСЪЖДА ответника Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“ гр.
Плевен да заплати на РС Ловеч сумата от 40.14 лева, представляваща пътни разноски за
свидетел.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Ловеч в 14 дневен
срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6