№ 59
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на шести
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно частно гражданско
дело № 20221100511674 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Ж. Д. срещу отказ на ЧСИ М.П., рег. № 851
на КЧСИ, да прекрати производството по изп.д.№ 20138510401946, постановен на
08.09.2022 г. Излага доводи, че неоснователно като взискател по изпълнителното дело
е посочено ЕОС М. ООД, за конституирането на който като такъв е била подадена
молба от първоначалния взискател – ОББ АД, като се твърди наличието на сключен
договор за цесия с предмет – вземането предмет на принудителното изпълнение, за
което не са представени доказателства, включително и относно уведомяването на
длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Поради това, жалбоподателят излага доводи, че
в приложение разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД твърдяната цесия не е породила
действието си спрямо длъжника и съдебния изпълнител – в качеството му на трето
лице по смисъла на закона. Счита за действителен взискател в производството ОББ
АД, който от своя страна е поискал последно действие по изпълнението през 2017г.,
поради което е настъпила перемпция и производството подлежи на прекратяване на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК са депозирани мотиви от ЧСИ П., в които
излага такива за допустимост, но неоснователност на жалбата. В тази връзка излага, че
цесионерът се счита за надлежно легитимиран с представянето на договора за цесия,
като не е необходимо доказване уведомяването на длъжника, което се изисква само за
охраняване интересите на последния. Сочи се, че от значение е само насочването на
изпълнителни действия от страна на взискателя като прехвърлянето на вземането в
полза на новия взискател и в този смисъл качеството му на кредитор по вземането, е
материално правен въпрос, който не е в правомощията на съдебния изпълнител и не
обуславя развитието на процесуалните отношения в хода на изпълнителния процес.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Съдът, като взе предвид становището на страните и представените по
делото доказателства, намира следното:
1
Производството е образувано по молба на взискателя ОББ АД въз основа на
изпълнителен лист от 09.07.2013 г., издаден по ч.гр.д.№ 52849/2012г. по описа на СГС,
53 състав, срещу длъжника А. Ж. Д..
С молба вх. № 18557/26.02.2018г. от ЕОС М. ЕООД е отправено искане до ЧСИ
П. за конституирането му като взискател в производството въз основа на сключен
договор за цесия и на основание чл. 429 ГПК. Приложен е Договор за прехвърляне на
парични вземания от 31.01.2018г., сключен между ОББ АД – в качеството му на цедент
и ЕОС М. ЕООД – в качеството му на цесионер с предмет прехвърляне на вземанията,
описани в Приложение № 1 към договора, като видно е, че в списъка по същото
фигурират и вземанията, предмет на принудително събиране по процесното
изпълнително дело. Приложено е и Потвърждение за извършена цесия на парични
вземания по чл. 99 ЗЗД, подписано от цедента – ОББ АД чрез представляващите го
изпълнителни директори.
С молба вх. № 09211/04.02.2019г. от ЕОС М. ЕООД до ЧСИ П. е направено
искане за насрочване на опис и оценка на движими вещи, находящи се на адрес на
длъжника, като е уточнен размерът на вземанията, претендирани от взискателя.
Изпратена е призовка за принудително изпълнение до длъжника в предприемане на
исканото изпълнително действие с изх. № от 12.02.2019 г.
Изпратена е призовка за принудително изпълнение с изх. № 8343/12.02.2019 г.
до длъжника А. Д., с която се уведомява за насочване на изпълнението чрез
извършване на опис и оценка на движими вещи собственост на длъжника и в тази
връзка изпращане на делото по компетентност на ЧСИ с район на действие ОС –
Смолян.
Изпратено е запорно съобщение изх. № 57912/04.11.2020 г. до „Т.-С.С.“ООД за
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А. Д..
С молба вх. № 75679/30.10.2020 г. от взискателя ЕОС М. ЕООД е направено
искане за налагането на запор върху вземанията на длъжника в банковите сметки в
конкретно посочена търговска банка.
Изпратено е повторно запорно съобщение с изх. № 14818/24.03.2021 г. до „Т.-
С.С.“ООД за налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А. Д..
Изпълнителното производство е предвидено да осигури принудително
изпълнение на признато за съществуващо материално право в полза на взискателя,
като по този начин осигури на последния защита при липса на доброволно изпълнение
от страна на задълженото лице. В това се изразява и разликата му с исковия процес,
чиято цел е да разреши възникнал между страните правен спор относно
принадлежността на материалното право. Тази основна разлика в предназначението на
исковия и изпълнителния процес обуславя и различия при прилагането на
материалноправните изисквания на закона като форма на защита. В този смисъл,
докато в исковото производство претендираното материално право тепърва следва да
бъде установявано чрез доказателствени средства, към момента на образуване на
изпълнителното производство този етап вече е приключил, като обект на
принудителното изпълнение е реализиране на последиците въз основа на приключилия
спор и изпълнителното основание. При това положение, предприетите действия на
съдебния изпълнител във връзка с конституирането на нов взискател и в изпълнение на
правомощията му съгласно чл. 429, ал. 1 ГПК, не са свързани с изследване
притежаването от последния на материално право с всички предпоставки за
възникването му, като достатъчно е взискателят да се легитимира като негов носител –
2
в случая въз основа на настъпило частно правоприемство при цедиране на вземането.
Основателността на искането за промяна на взискателя е поставена изцяло в
преценката на съдебния изпълнител, който при неправилна такава носи отговорност за
неправилно насочените изпълнителни действия, включително и имуществена такава по
смисъла на чл. 74 ЗЧСИ. При тези мотиви следва изводът, че уведомяването за
извършената цесия по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД не рефлектира върху дължимостта
на вземането в полза на конституирания в хода на изпълнителното производство
взискател, като не освобождава от отговорност неизпълнилият длъжник. В този смисъл
и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 209 от 28.11.218 г. по т.д. №
2530/2017г. по описа на ВКС, ТК. Съдебният изпълнител дължи конституирането на
цесионера като взискател, в случай, че вземането индивидуализирано в изпълнителния
лист съвпада с това по договора за цесия, като не дължи изследване на въпроса
относно уведомяването на длъжника за настъпилата цесия, включително и събирането
на доказателства за това. В случай, че такива не са приложени, съдебният изпълнител
ще бъде ограничен от предприемането на действия по принудително изпълнение до
уведомяването на длъжника, което може да бъде сторено по почин на цедента, на
цесионера или самия съдебен изпълнител чрез връчването на поканата за доброволно
изпълнение.
В случая, установи се приложен към молбата за конституиране като взискател на
договора за цесия, с който последният се легитимира като носител на вземането обект
на изпълнението и което се явява достатъчно за преценката от страна на съдебния
изпълнител при насочване на изпълнението съобразно разпоредбата на чл. 429 ГПК.
Освен това, установи се, че между отделните действия по изпълнението в периода от м.
02.2019г., когато е подадена молбата за конституирането на цесионера като взискател,
до м. 09.2022 г., когато е постановен атакуваният отказ, не е изминал период повече от
две години, поради което да е настъпила перемпция и основанието за прекратяване на
производството по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
По разноските в настоящото производство:
При този изход на делото разноски не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А. Ж. Д., ЕГН **********, срещу отказ
на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, да прекрати производството по изп.д.№
20138510401946 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, постановен на 08.09.2022 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4