№ 23
гр. ЛЕВСКИ , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тридесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева -
Георгиева
при участието на секретаря ВЕЛИНА Т. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева - Георгиева
Административно наказателно дело № 20214410200061 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. Р. П. от с.*****, обл.*****, чрез адв.А.А. –
АК-Разград против Наказателно постановление №20-0293-
000965/11.01.2021г. на Началник РУ - Левски при ОД на МВР-*****, с което
на жалбоподателя са наложени следните административни наказания:
- на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП – глоба в размер на 10
лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП;
- на основание чл.183, ал.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. за
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП;
- на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв., за
нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.
В жалбата са наведени доводи за допуснати нарушения на
процесуалните правила и за неустановеност на фактическите обстоятелства
относно вменените нарушения, довели до грешни фактически и правни
изводи на административно-наказващия орган. Твърди се, че в АУАН и НП не
бил посочен нито един от примерно изброените фактори, с които водачите на
превозни средства следвало да съобразяват скоростта си, което
представлявало съществено нарушение на правото на защита на
санкционираното лице, тъй като не било ясно с какво обстоятелство не бил
1
съобразил скоростта си. Навежда довод, че поради посоченото не били
описани всички съставомерни обстоятелства на нарушението на чл.20, ал.2
ЗДвП и не били изпълнени изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН
за описание на нарушението. Не било установено каква била конкретната
скорост на управлявания от жалбоподателя автомобил и каква би била
съобразената скорост. Посочено е, че неясното описание на нарушението
лишило жалбоподателя от възможността да разбере в какво е обвинен и да
организира защитата си в пълен обем. Наведен е довод, че разпоредбата на
чл.20, ал.2 от ЗДвП съдържала две алтернативни предложения, като в
процесния случай не било ясно въз основа на коя от тях била реализирана
отговорността на жалбоподателя. Изложени са твърдения, че на пътното
платно преди ляв завой имало земна маса/кал/, която била причина водача, за
да я избегне да влезе в лявото пътно платно и да се преобърне в отводнителен
канал, което се установявало от съставения от полицейските служители
Констативен протокол. Иска се наказателното постановление да бъде
отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от
адв.А.А., който поддържа жалбата. Навежда довод, че от събраните по делото
доказателства не се установявало каква била причината за настъпилото ПТП.
Твърди, че нито в АУАН, нито в НП било налице описание на ПТП по
смисъла на пар.6, т.30 от ДР на ЗДвП, налице било бланкетно обвинение по
чл.20, ал.2 от ЗДвП. Твърди се, че било установено, че на пътното платно
имало ситни камъни, нямало знак за ограничение на скоростта,
актосъставителят не си спомнял каква била пътната обстановка по време на
настъпилото произшествие, същият бил посетил местопроизшествието в по-
късен момент, след пристигането на бърза помощ, а актът бил съставен на
следващия ден. Поддържа доводите за бланкетно обвинение в съставения
АУАН и издаденото НП по отношение на вмененото нарушение на чл.20, ал.2
ЗДвП. Моли наказателното постановление да бъде отменено, както и в полза
на адв.А. да бъде присъден на основание чл.63, ал.3 ЗАНН, вр. чл.38, ал.1, т.3
от Закона за адвокатурата адвокатски хонорар съгласно Наредбата за
минималните адвокатски хонорари.
Въззивникът по жалбата – РУ Левски към ОДМВР ***** не се
представлява в съдебно заседание. Изразява писмено становище, че жалбата е
неоснователна, а НП правилно и законосъобразно, издадено от компетентен
2
орган в рамките на неговите правомощия и съдържал всички задължителни
реквизити. Иска се наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице,
предвид на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 26.12.2020г., около 22,30 часа, свидетелят В.С. – мл.автоконтрольор
към РУ Левски, получил сигнал от дежурен при ОДЧ Левски за преобърнат
автомобил в участък на пътя между с. ***** и с. *****. Същият се отзовал на
сигнала и посетил мястото на произшествието, където установил автомобил,
който бил в канавката от ляво на пътя. Провел разговор с водача и поискал
документите му, но същият не можал да ги представи, тъй като имал болки в
ръката. Водачът бил изпробван за алкохол и откаран с линейка в спешна
помощ. Свидетелят С. потърсил документите в автомобила, но не успял да ги
открие, като по-късно разбрал, че били открити в колата. Автомобилът бил
откаран от пътна помощ.
На 29.12.2020г., след установяване самоличността на водача на
процесния автомобил – жалбоподателя Б. Р. П., свидетелят В.С. съставил
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и АУАН сер.GA
№320734/26.12.2020г., за това, че на 26.12.2020г., около 22,30ч. на път III-
3002, при км.6+116 в посока с.***** към с.*****, като водач на МПС лек
автомобил ***** с рег.№*****, негова собственост, управлява с несъобразена
скорост с пътните условия /мокра пътна настилка/ и на ляв завой губи
управление над автомобила и излиза в ляво от пътното платно, като се
преобръща в крайпътен отвиднителен канал, като прави ПТП с имуществени
и неимуществени щети, водачът не представя СУМПС и контролен талон към
него, с което виновно нарушил чл.20, ал.2, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2
от ЗДвП. Свидетел при съставяне на акта станал свидетелят Г. К. Г..
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление №20-0293-000965/11.01.2021г. от Началник РУ -
Левски при ОД на МВР-*****, с което на жалбоподателя Б. Р. П. били
3
наложени административни наказания, както следва: 1) на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП; 2) на основание чл.183, ал.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в размер
на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП; 2) на основание чл.179, ал.2,
пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП. В
наказателното постановление е възприета фактическа обстановка идентична с
тази в АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите В. Н.
С. и Г. К. Г.; писмени доказателства: АУАН сер.GA №320734/26.12.2020г.,
Наказателно постановление №20-0293-000965/11.01.2021г. от Началник РУ -
Левски при ОД на МВР-*****, Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №10/29.12.2020г., Заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г. на МВР, справка
за нарушител/водач.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са
съставени в предписаната от закона писмена форма от компетентни лица и в
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът намира за неоснователни изложените от жалбоподателя доводи,
че в хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
В съставения АУАН и издаденото НП са описани всички съставомерни
елементи на вменените нарушения, включително на нарушението на чл.20,
ал.2 от ЗДвП.
Съгласно цитираната разпоредба водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Макар при цифровото изписване на нарушената правна
4
разпоредба да не е конкретизирано при коя от визираните в нея хипотези е
извършено нарушението, това е направено в словесното изписване на
нарушението в АУАН и НП, като е посочено, че водачът управлява с
несъобразена с пътните условия скорост и конкретно – мокра пътна настилка,
с което са изпълнени изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН за
описание на нарушението и не е накърнено правото на защита на
санкционираното лице, правото му да разбере за какво нарушение е
санкциониран. Налице е ПТП по смисъла на т.30 от пар.6 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП – събитие, възникнало в процеса на движение на ППС и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети. В АУАН и НП са описани
изискуемите от разпоредбата съставомерни последици – имуществени и
неимуществени вреди, такива се установяват и от събраните по делото
доказателства – показанията на свидетеля В.С. и съставения Констативен
протокол за ПТП.
Вменените на жалбоподателя нарушения на ЗДвП обаче не се доказват
от събраните по делото доказателства. От показанията на свидетеля В.С.-
свидетел при установяване на нарушението, не се установява, че е била
налице мокра пътна настилка, с която водачът да не е съобразил скоростта си
и това да е станало причина за настъпилото ПТП. Същият си спомня
единствено за камъчета от банкета, които биха представлявали препятствие
на пътя. Обстоятелства относно мокра пътна настилка не се установяват и от
съставения констативен протокол за ПТП. Не става ясно от кои факти е
направен извод, че скоростта е била несъобразена именно с мокра пътна
настилка, както и каква е била нейната стойност. Поради изложените
съображения, нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП се явява недоказано.
Такива се явяват и вменените на жалбоподателя нарушения на чл.100,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, а именно, че водачът не носи свидетелство за
управление на МПС и контролен талон към него, както и свидетелство за
регистрация на МПС. От свидетелските показания се установява, че при
пристигането на полицейския служител водачът не успял да представи
документите поради състоянието, в което се намирал в резултат на
настъпилото ПТП и нанесените му вреди, но посочил, че същите били в
автомобила. Установява се, че впоследствие документите били намерени в
автомобила, с оглед на което не са налице съставомерните фактически
5
обстоятелства от съставите на вменените нарушения на чл.100, ал.1, т.1 и т.2
от ЗДвП.
Поради изложените съображения обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено изцяло.
С оглед изхода на спора, основателно е направеното от защитника на
жалбоподателя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН. По делото е представен договор за правна
защита, в което е посочено, че се осъществява такава на основание чл.38, ал.1,
т.2 ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА ако в посочената хипотеза в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал. 2 и осъжда
другата страна да го заплати.
Предвид на изложеното, ОДМВР - ***** следва да бъде осъдена да
заплати на адв.А.А. - ПлАК адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева,
изчислено съобразно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0293-000965/11.01.2021г.
на Началник РУ - Левски при ОД на МВР-*****, с което на Б. Р. П.,
ЕГН:**********, с адрес: с.*****, обл.*****, ул.*****, са наложени следните
административни наказания: на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП –
глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; на
основание чл.183, ал.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. за нарушение
на чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП; на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в
размер на 200 лв., за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.38, ал.2, вр.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, Областна дирекция на МВР – ***** да заплати на
адв.А.А. – Адвокатска колегия – *******, подн.4 , разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.***** в 14 – дневен срок от съобщаването му на
6
страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7