Р Е Ш Е Н И Е
№………../20.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3385 по описа
за
Производството по делото е образувано по повод
предявени от И.Г.И.,
ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат адв. С.Х.Д. от
ВАК, съдебен адрес:*** срещу Г.М.М.,
ЕГН **********, С.Д.М., ЕГН********** *** и Д. В.Д.,
ЕГН **********, Р.В.Х., ЕГН ********** ***, съединени в условията
на първоначално пасивно субективно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот - поземлен имот с площ от 635
кв.м с идентификатор 10135.5506.398, ведно с построената в него едноетажна
полумасивна жилищна сграда, състояща се от 2 стаи, кухня, входно предверие и
тоалет, със застроена площ от 48,84 кв.м и разгъната застроена площ от 161,84
кв.м., с адрес: гр.В., кв."А.", ул."В." № * и граници:
имоти с идентификационни номера 10135.5506.366, 10135.5506.397, 10135.5506.399,
на основание изтекла в негова полза придобивна давност с начален момент
Ищецът основава активната си материалноправна
легитимация по исковете за собственост, основана на следните фактически
твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: понастоящем се
легитимира като собственик на спорния недвижим имот, който владее, като правото
на собственост върху същия е придобил на основание изтекла в негова полза
придобивна давност, доколкото от 1995г. до сега владее имота
необезпокоявано. Същият необезпокоявано обработвал мястото и живеел в
изградената в него къща. Имотът бил образуван от имоти: пл. № 1744 и пл. № 1745
по стария регулационен план на кв."А." от
В рамките на предоставената им възможност в срока и
по реда на чл. 131 ГПК, ответниците са депозирали писмен отговор, обективиращ
изявлението им, съобразно което оспорват изцяло насочените срещу тях искове по
същество като неоснователни. Навеждат твърдения, съобразно които са придобили
правото на собственост върху имота по силата на валидни договори за
покупко-продажба. Съответно Г.М.М. и съпругата му са
придобили част от имота /ПИ № 1744, с площ 367 кв.м. по стар план на кв. А.,
гр. В./ по силата на сключен с Даржавата договор за покупко-продажба от 05.10.2007 г., вписан в Служба по
вписванията на 22.10.2007 г., под № 51, том XVIII, вх. peг. № 31308, а Д. В.Д.
и съпругът й са придобили ПИ № 1745, с площ 167 кв.м. по стар план на кв. А.,
гр. В., който е съседен на ПИ № 1744, по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в нот. акт № 49, том XXI, дело 5159, вх. peг. № 7107 от 24.03.2008
г., сключен с П.Й.М.. От момента на придобиване на имотите, ответниците ги
владеят. С одобряване на КККР на гр. В., двата имота били обединени в един ПИ с
№ 10135.5506.308. Не оспорват, че поземлен имот № 10135.5506.308 по КККР на гр. В., кв.
А., ул. „В." № *, с площ 635 кв.м. е образуван от два други имота с № 1744
с площ 367 кв.м. и с № 1745 с площ 167 кв.м. по стар план. Оспорват ищецът да е
владял спорния имот в рамките на въведения период. Твърдят, че имоти с пл.№ 1744 и 1745 били
отчуждени през 1974г., със заповед № 60/13.06.1974г., с цел изграждане на
училище за слепи деца, а бившите собственици били обезщетени. През
В хода на проведените по
делото съдебни заседания страните поддържат заявените с исковата молба и
отговора по нея становища.
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
По
делото е приета и приложена /на лист 170/ Заповед № 60/13.06.1974г. на
Изпълнителния комитет на Граждански народен съвет, с която на основание чл. 32
ЗТСУ /обн. ДВ. бр. 29 от 10 април 1973г.; отм./ е одобрено отреждането на
площадка за училище за слепи, така както е предвидено по плана на местността,
обхващащо имоти, сред които попадат и имоти № 1744 и № 1745.
Видно
от Заповед за отчуждаване № 707/27.03.1976г. на ГНС-В. и Заповед за отчуждаване
№ 1959/23.07.1976г. на ГНС-В., на основание чл. 95 ЗТСУ /отм./ вр. чл. 268, ал.
2 ППЗТСУ /отм./, се отчуждават в полза на Държавата следните недвижими имоти: недвижим
имот, находящ се на ул. „В.” № *а, 29 подрайон на кв. „А.” собственост /към
момента на издаване на заповедта/ на Т.Н.С. и недвижим имот, находящ се на ул.
„В.” № *, 29 подрайон на кв. „А.” собственост /към момента на издаване на
заповедта/ на П.Н.С..
Със
Заповед № *320/13.08.1976г. на ГНС-В. /л. 177/ и Заповед № *235/13.08.1976г. на
ГНС-В. /л. 178/ се определя начинът на обезщетяване на посочените в горния
абзац собственици на отчуждени имоти, съответно с пл. № 1745 и пл. № 1744,
находящи се в 29 подрайон на кв. „А.”,
отчуждени за училище за незрящи, на основание чл. 100, ал. 1 ЗТСУ /отм./
От
представените Акт за държавна собственост № 13317/28.01.1977г. и Акт за
държавна собственост № 13319/28.01.1977г., се установява, че процесните имоти с
пл. № 1744 и пл. № 1745, находящи се в
29 подрайон на кв. „А.”, са обявени за държавна собственост, на
основание съответно чл. 63, ал. 1 т. 4 ЗТСУ /отм./ и чл. 63, ал. 1 т. 1 ЗТСУ
/отм./.
С
писмо изх. № 08-00-172/03.05.1999г., адресирано до кмета на район „А.”,
Министерството на образованието и науката дава съгласие теренът на училището за
деца с нарушено зрение в гр. В., кв. „А.”, да бъде намален с площта на имоти с
№№ 1744, 1745, 1746, 1747, които са били отредени за изграждане на предвиденото
по застроителен и регулационен план мероприятие „Училище за слепи деца” и да
бъдат преотредени за друго мероприятие.
След така даденото съгласие и предвид липсата на извършено застрояване на ПИ № 1744 и ПИ № 1745, със Заповед № 584/18.06.2001г. /л. 87 от делото/, областният управител на гр. В. отменя издадените от община В. АОбС № 1459/06.12.1999г., за имот пл. № 1745, с площ 167 кв.м. и АОбС
№
1460/06.12.1999г., съставен за имот пл. № 1744, с площ 367 кв.м., ведно с
построената в него сграда.
С Акт за държавна собственост № 3601/13.12.2001г., на
основание чл. 68, ал. 1 ЗДС, чл. 147, т. 3 ППЗДС и Заповед № 584/18.06.2001г.
на Областен управител на гр. В. е прогласена държавна собственост върху ПИ №
1744 и построената в него сграда.
На 10.08.2004г. е сключен договор за покупко-продажба
№ 3353-Т/10.08.2004г. /л. 162/ между Държавата в лицето на Областния управител
на гр. В. и П.Й.М.. Продавачът прехвърля на купувача правото на собственост
върху недвижим имот – частна държавна собственост описан в Акт за държавна
собственост № 3602/13.12.2001г., представляващ дворно място с площ 167 кв.м.,
съставляващо имот планоснимачен № 1745, по плана на район 29, кв. „А.”, гр. В.,
при граници на имота: скат, улица, имот планоснимачен № 1744, имот
планоснимачен № 1747, на основание чл. 44 ЗДС и Заповед №
РД-1-8500/24.06.2004г. на областния управител с административен център В..
Видно от Заповед № ДИ-07-7703-278/09.14.2007г. е
постановено отписване от актовите книги за недвижими имоти – частна държавна
собственост имот, находящ се в община В., гр. В., кв. „А.”, местност „В.”,
представляващ ПИ № 1744 с площ 367 кв.м., ведно с изградена в него сграда, при
граници на имота: имот № 1745, имот № 1739, имот № 1746, улица, описан в акт за
държавна собственост № 3601/13.12.2001г. Имотът е предмет на деактуване поради
сключен договор № 3789-Т/05.10.2007г., вписан в книгите за вписване в Служба по
вписванията - гр. В. на 22.10.2007г., том XVIII, № 51, вх. регистър № 31308 между Областния
управител на област с административен център гр. В. и Г.М.М. /ответник/ за
продажба на право на собственост върху имот – частна държавна собственост.
С нотариален акт № 89, том I, рег. № 929, по нот.
дело № 89/21.03.2008г., съставен пред нотариус Росица Табакова – нотариус с
район на действие ВРС, рег. № 148 в НК между страните П.Й.М. и Д. В.Д.
/ответник/ се сключва договор за покупко-продажба на следния недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр. В., Община-В., кв. „А.”, с площ 167 кв.м.,
представляващо ПИ № 1745, по плана на част от местността „В.” район 29, при
граници: скат, улица, имот пл. № 1747.
Съставен е НА № 124, том IX, дело № 1724/19.12.2008г.
по обстоятелствена проверка /л. 77/, с който е признато правото на собственост
на Г.М.М. и С.Д.М. /съпрузи/ на сграда със застроена площ от 40 кв.м., ведно с
436/635 идеални части от земя, върху
която е построена сградата, цялата с площ 635 кв.м., съставляваща ПИ с
идентификатор 10135.5506.398 /стар идентификатор 1744 и 1745/, при съседи:
10135.5506.366; 10135.5506.397; 10135.5506.399. Със същия констативен
нотариален акт е признато и правото на собственост на Д. В.Д. на 199/635
идеални части от земя цялата с площ от 635 кв.м., съставляваща ПИ с
идентификатор 10135.5506.398 /стар идентификатор 1744 и 1745/, при съседи:
10135.5506.366; 10135.5506.397; 10135.5506.399.
Прието в производството е Удостоверение от
„Енерго-Про Продажби” АД, издадено въз основа на Съдебно удостоверение, с което
е изискана информация относно наличие на партида за предоставяне на
електоенергия на адрес: гр. В., кв. „А.”, ул. „В.” № * и ако има на чие име е.
Видно от посоченото удостоверение в системата на „Енерго-Про Продажби” АД няма
информация за абонатен номер на посочения адрес.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа
експертиза изготвена от вещото лице Б.К.В.. От заключението става ясно, че първият кадастрален план за процесната
територия е от 1950г. По този план ПИ 1744 и 1745 попадат в северната част на
ПИ 1213 посочен на приложената /на л. 190/ комбинирана скица. Следващият
кадастрален план е одобрен и изготвен през 1968г., според който ПИ 1744 е с
площ 361 кв.м.и 1745 с площ 178 кв.м. Със Заповед № 60/1974г. е одобрен
регулационен план върху кадастрална основа плана от 1968г., с който се отрежда
площадка за изграждане на училище за слепи. Регулационният план е изменен със
Заповед № Р-87/18.07.2000г., като с това изменение е намалена територията
отредена за училище за слепи, а именно с процесните ПИ 1744 и 1745. В
действащата към момента кадастрална карта със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на
местоположението на ПИ 1744 и 1745 е отразен един имот с идентификатор
10135.5506.398, който е с площ от 635 кв.м.. В кадастралния регистър за него са
вписани както следва – Г.М.М. съгласно НА № 124/22.12.2008г.; С.Д.М. съгласно
НА № 124/22.12.2008г.; Д. В.Д. съгласно НА № 124/22.12.2008г. Вещото лице
посочва също, че ПИ с идентификатор 10135.5506.398 по кадастралната карта не е
идентичен с ПИ 1744 и ПИ 1745, отразени в кадастрален план от 1968г.
По-голямата част от ПИ 1744 и ПИ 1745 попадат в границите на ПИ 10135.5506.398,
видно от приложената към делото комбинирана скица.
По делото са събрани гласни доказателства. При режим
на водене от страна на ищеца са разпитани – В.А.Б. и Н.Т.Л.. Свидетелите живеят
в близост до процесния имот като заявяват, че познават ищеца, тъй като
последния живее в имота. Откакто трае познанството между тях, ищецът живее и
стопанисва посочения недвижим имот. Твърдят, че мястото е годно за обитаване,
ищецът се ползва от ток и вода и заплаща задълженията си към съответните
доставчици на описаните услуги. Свидетелите виждат почти всеки ден ищеца в имота,
в който съществува изградена постройка, представляваща тухлена сграда,
неизмазана с антре, баня и тоалетна.
По делото са изслушани и показанията на свидетели на
ответната страна като са разпитани – Н. С.М. и К.А.К.. Свидетелят Мирчев живее
в имот граничещ с имота на ответника Г.М. и съпругата му. Само той е съсед на
ответника, тъй като няма други граничещи имоти с процесния такъв. Споделя, че
познава и ищеца И.И., като същият няма постоянно жилище, а свидетелят го е
виждал в два различни имота. Ответникът Г.М. е бил уведомен от свидетеля, че в
имота му има трето лице /ищеца/, след което е помолил въпросното трето лице да
напусне имота. След като Г.М. се сдобива с констативен нотариален акт се
легитимира като собственик на процесния имот пред ищеца. В резултат на така
описаните събития е постигната договорка между ищеца и ответника /Г.М./, с
която са се разбрали, че за период от един месец ищеца – И.И., ще се изнесе от
имота. Свидетелите твърдят, че сградата разположена в процесния имот
представлява порутена постройка, непригодна за живеене, в която липсват удобства
като ток и вода.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК целящ да разреши със сила на пресъдено нещо възникнал между две или повече
лица спор за собственост или ограничено вещно право. Спецификата на предявения
установителен иск в качеството му на положителен такъв обуславя разпределението
на доказателствената тежест между страните досежно установяване на елементите
от фактическия състав на спорното право. В качеството му на страна, заявяваща
право на собственост върху имота, ищецът следва да установи по пътя на главното
и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от
него придобивно основание. Именно установеността на активната материалноправна
легитимация на ищеца към момента на приключване на устните състезания по делото
определя изхода от спорното правоотношение, респективно – преодоляването на
евентуалната колизия на права между страните.
В случая ищецът се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност
с начален момент 1995г. до момента на подаване на исковата молба – 28.03.2016г. Придобивната давност е способ за оригинерно
придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез
фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок
от време. През целия период на придобивната давност е налице правно действие от
страна на владелеца, което включва обективния елемент на упражняване на
фактическа власт и субективния елемент вещта да се държи като своя. Целта на
института на придобивната давност е да синхронизира фактическото и правното
положение. Придобивната давност има едновременно правопогасяващо и
правопораждащо действие. Тя погасява едно вещно право у неладеещия титуляр и
поражда същото вещно право в патримониума на владелеца.
Първият елемент от придобивния фактически състав е упражняването на
владение, т.е. на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго като своя. Счита се, че държането е променено във владение, когато
той явно манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че
упражнява фактическа власт за себе си. Владението трябва да е непрекъснато,
т.е. да не е изгубвано в продължение на повече от шест месеца, арг. чл. 81 ЗС.
Вторият елемент от фактическия състав е изтичането на определен от
закона период от време, през който се упражнява владението. Правните последици
на придобивната давност се считат за настъпили към момента на изтичане на
установения в закона срок. Давността не се прилага служебно, съгласно чл. 120 ЗЗД, следователно владелецът трябва да се позове на изтекла придобивна давност
пред органа, който е сезиран. Но позоваването не е елемент от фактическия
състав на придобивната давност. Приема се, че в този случай то представлява
единствено процесуално средство за защита на материалноправните последици на
давността, зачитани към момента на изтичането на законовия срок.
В редица законови
разпоредби са предвидени ограничения и забрани за придобиването на имоти на
основание давностно владение. Такива разпоредби са например: чл.86 от Закона за
собствеността, пар.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, чл.29
от Закона за собствеността на гражданите /отм./, чл.59 от Закона за териториално
и селищно устройство /отм./, чл.200 от Закона за устройство на територията,
чл.5, ал.2 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени
недвижими имоти и др. В решение № 3 от м.09.1994 г. по гр.д.№ * от
С оглед горното настоящият състав следва да установи
дали по настоящото производство са налице законови забрани, които да осуетяват
придобиването на процесния имот от ищеца на посоченото в исковата молба
придобивно основание. В ЗБОП от 1934г. съгласно чл. 222 и чл. 223 от цитирания закон е
предвидена забрана за придобиване на държавни и общински имоти по давност. Този
закон е бил в сила до 1948г., като една година по-рано е приета Конституцията
на РБългария, с което общинската собственост на практика е одържавена. С
приетия тогава Закон за държавните имоти, утвърден с Указ № 1722/7.12.1948г.
/изменен през 17.12.1951г./ в чл. 3 от цитирания закон е предвидено, че
държавните имоти не могат да се придобиват по давност.
С ДВ бр. 92 от 1951г. е приет сега действащия Закон за собствеността,
който в своя чл. 86 регламентира, че не може да се придобие по давност вещ,
която е социалистическа собственост. През 1990г. текстът на цитираната
разпоредба е изменен и гласи, че не може да се придобие по давност вещ, която е
държавна и общинска собственост. Тази редакция е останала до 1996г., когато с
ДВ бр. 33 тази забрана се простира единствено относно вещите публична държавна
и общинска собственост. В сила от 01.06.1996г. влизат ЗДС и ЗОС, които
предвиждат частната държавна собственост да се придобива по давност. Със Закона
за допълнение на закона за собствеността /ЗДЗС/, влязъл в сила от 31.05.2006г.
в § 1 от заключителните
разпоредби са спрени давностните срокове и е наложен мораториум върху придобиването
по давност на недвижими имоти – частна държавна и общинска собственост. След
няколко удължавания разпоредбата на § 1 ЗДЗС е все още в сила и следователно сроковете за придобивна давност
върху държавните имоти са спрени.
Воден от изложеното, настоящият
състав счита, че за ищеца не се е осъществил фактическия състав на института на
придобивната давност и искът следва да бъде отхвърлен. От представените по
делото писмени доказателства, ясно може да се проследи „движението” на правото
на собственост на процесния имот. Актовете за държавна, сътов. общинска
собственост са официални удостоверителни документи, съставени от длъжностни
лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването,
изменението и погасяването на държавната, съотв. общинската собственост. Освен
описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочва фактическото и
правното основание, по силата на което имотът е станал държавна /общинска/
собственост. С Акт за държавна
собственост № 3601/13.12.2001г., на основание чл. 68, ал. 1 ЗДС, чл. 147, т. 3
ППЗДС и Заповед № 584/18.06.2001г. на Областен управител на гр. В. е прогласена
частна държавна собственост върху ПИ № 1744 и построената в него сграда. Но от
писмените доказателства по делото безспорно се установи, че в нито един момент
ищецът не е упражнявал фактическата власт върху вещта спокойно и
необезпокоявано. Също така за същият не е изтекъл предвидения давностен срок,
както се вижда от прегледа на нормативната уредба.
За пълното на изложението следва да се посочи, че
съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите на ответната страна относно
постройката построена в процесния недвижим имот. С оглед техните показания и
приетото и приложено по делото Удостоверение от „Енерго-Про Продажби” АД, съдът
счита, че въпросната постройка не е годна за обитаване и в процесния имот не са
налице условия за живот. Изводът идва да подкрепи заключението на съда, че в
конкретния случай, дори да бе налице завършен фактически състав на придобивне
на собственост на недвижим имот по давност, то ищецът не е осъществил
субективния елемент на този правен институт, а именно не е показал намерението
си да свои процесната вещ.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и направеното искане
на ответниците следва да бъдат присъдени сторените от тях разноски пред
настоящата инстанция за възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.
Представени са доказателства за направени такива в размер на сумата от по 2500
лева. Не е направено от ищеца възражение за прекомерност на така претендираното
от всеки възнаграждение, с оглед на което размерът на същото следва да бъде
поет от ищцовата страна.
На основание чл.78, ал.10 ГПК на третото лице-помагач
не се присъждат разноски.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
И.Г.И.,
ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат адв. С.Х.Д. от
ВАК, съдебен адрес:*** срещу Г.М.М.,
ЕГН **********, С.Д.М., ЕГН **********
двамата с адрес: ***, Д. В.Д., ЕГН ********** и Р.В.Х.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, съединени в условията на първоначално пасивно субективно съединяване
на положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик
на недвижим имот - поземлен
имот с площ от 635 кв.м с идентификатор 10135.5506.398, ведно с построената в
него едноетажна полумасивна жилищна сграда, състояща се от 2 стаи, кухня,
входно предверие и тоалет, със застроена площ от 48,84 кв.м и разгъната
застроена площ от 161,84 кв.м., с адрес: гр.В., кв."А.", ул."В."
№ * и граници: имоти с идентификационни номера 10135.5506.366, 10135.5506.397,
10135.5506.399, на основание изтекла в негова полза придобивна давност с начален
момент
ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.М., ЕГН ********** и С.Д.М., ЕГН **********, двамата с адрес: *** сумата в общ размер от 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/,
представляваща реализирани от ответниците съдебно деловодни разноски при
настоящото разглеждане на делото под формата на заплатено възнаграждение за
защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН **********, адрес: ***, чрез
адвокат адв. С.Х.Д. от ВАК, съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на Д. В.Д., ЕГН ********** и Р.В.Х., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** сумата в общ размер от 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/,
представляваща реализирани от ответниците съдебно деловодни разноски при
настоящото разглеждане на делото под формата на заплатено възнаграждение за
защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: