Решение по дело №469/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 43
Дата: 30 юли 2021 г.
Съдия: Калина Георгиева Пейчева
Дело: 20202300100469
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Ямбол , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесет и седми май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Калина Г. Пейчева
при участието на секретаря М.П.К.
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Гражданско дело №
20202300100469 по описа за 2020 година
Делото е образувано по искова молба от Д. М. Д. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.***, чрез пълномощника му адвокат Г.Д. от АК - ***, срещу "СЛАВИДОР"ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул."Търговска" №20, вх.Г, ап.27, ЕИК
*********, представлявано от С. Д. В., и Н. С. В., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.***,
с която е предявен иск по чл.108 от ЗС. Твърди се, че ищецът е собственик на 4/6 /четири
шести/ идеални части от недвижим имот находящ се в гр.*** /десет/, представляващ
ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ с идентификатор №87374.538.169.2 /осемдесет и седем хиляди и
триста седемдесет и четири, точка, петстотин тридесет и осем, точка, сто шестдесет и девет,
точка, две/ по кадастралната карта на гр.Ямбол, със застроена площ от 85 кв.м., на един
етаж, заедно с прилежащото му мазе с площ от 85 кв.м., с предназначение на
самостоятелния обект по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ямбол:
Постройка на допълващо застрояване, построен в поземлен имот с идентификатор
№87374.538.169 /осемдесет и седем хиляди и триста седемдесет и четири, точка, петстотин
тридесет и осем, точка, сто шестдесет и девет/ с площ от 164 кв.м., при граници на ПИ:
имоти с идентификатори: №87374.538.12, №87374.538.175, №87374.538.174,
№87374.537.167, №87374.538.170 (процесния имот). Собственик на останалите 2/6 идеални
части от имота е неговата сестра Д.М. Д.а. Ищецът твърди, че родителите му през 1974г. с
нотариален акт №11 от 14.09.1974г. са закупили 1/3 ид.част от дворно място,
представляващо към настоящият момент поземлен имот с идентификатор №87374.538.169 с
площ от 164 кв.м., ведно с целия втори етаж от жилищната сграда, както и югоизточна стая,
антрето и половината от клозета в южната част на дворното място, а с нотариален акт №167
от 09.10.1990год. са купили самостоятелна стая от 10 кв.м. застроена в южната част на
дворното място и със строително разрешение № 49 от 18.07.1991год. на М.Д.М. - баща на
1
ищеца, е разрешено да извърши ремонт на съществуващите стопански сгради, намиращи се
в южната част на дворното място, които са негова и на съпругата му изключителна
собственост. Твърди се от ищеца, че баща му М.Д.М., в отклонение на издаденото му
строително разрешение за ремонт, е извършил строителството на обекта, предмет на
настоящото дело. Строителството е извършено на мястото на постройките, които са били
негова и на съпругата му собственост, съответно те са притежавали право на строеж върху
него. Незаконното строителство е констатирано и е издадено наказателно постановление
№184 от 22.09.1992год., отменено с решение по ахд № 184/1993год. на ЯРС, като на М.Д.М.
е наложено наказание "глоба" в размер на 800 лева. След отмяната на наказателното
постановление имотът е деклариран като самостоятелен обект от М.Д.М. и М.Е.М. и от
момента на построяването и декларирането до настоящия момент данъците за обекта,
предмет на иска, се заплащат единствено от М.Д.М. и съпругата му М.Е.М., а след смъртта
на М.М. продължават да се плащат от наследниците му. Ищецът твърди, че от момента на
изграждане на сградата -1992 г., владението върху нея е осъществявано единствено от
родителите му - М.М. и М.М., без оспорване или противопоставяне от страна на другите
съсобственици на имота, които не са имали каквито и да било претенции относно
собствеността, и в полза на родителите на ищеца е изтекла и предвидената в закона десет
годишна давност за придобиване на вещното право на строеж за постройката, дори да се
приеме, че те не са имали такова. В ИМ се твърди, че ищецът Д.М. е придобил 1/6 идеална
част от имота по силата на наследяване от своя баща М.Д.М. и 3/6 идеални части по силата
на дарение извършено в негова полза от майка му М.Е.М..
Ищецът твърди, че в процесния имот, без знанието и съгласието на собствениците, се
е самонастанил ответника Н. С.В., който от своя страна е предоставил с договор ползването
на "Славидор"ЕООД, което дружество в момента държи имота без основание, не заплаща
никакви суми за ползването му и отказва да го предаде на собствениците му.
Моли съда след като приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът
е собственик на 4/6 идеални части от описания недвижим имот да осъди
"СЛАВИДОР"ЕООД, седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул."Търговска" №20, вх.Г,
ап.27, ЕИК ********* и Н. С.В., ЕГН **********, постоянен адрес гр. ***, да предадат на
ищеца Д. М. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.***, владението и фактическата
власт върху недвижим имот, находящ се в гр.*** /десет/, представляващ ТЪРГОВСКИ
ОБЕКТ с идентификатор №87374.538.169.2 /осемдесет и седем хиляди и триста седемдесет
и четири, точка, петстотин тридесет и осем, точка, сто шестдесет и девет, точка, две/ по
кадастралната карта на гр.Ямбол, със застроена площ от 85 кв.м., на един етаж, заедно с
прилежащото му мазе с площ от 85 кв.м., с предназначение на самостоятелният обект по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ямбол: Постройка на допълващо
застрояване, построен в поземлен имот с идентификатор №87374.538.169 /осемдесет и
седем хиляди и триста седемдесет и четири, точка, петстотин тридесет и осем, точка, сто
шестдесет и девет/ с площ от 164 кв.м., при граници на ПИ: имоти с идентификатори:
№87374.538.12, №87374.538.175, №87374.538.174, №87374.537.167, №87374.538.170, както и
2
да осъди ответниците да заплатят на ищеца направените по делото разноски пред тази
инстанция.
В срока за отговор на ИМ ответниците, чрез адв.С.В. от АК-***, са депозирали такъв,
с който оспорват иска като неоснователен. Оспорват Нотариален акт за собственост на
недвижим имот №8/2019, вписан с вх.рег.№6826, акт №45, том 23/01.11.2019г. на СВ при
АВ гр.Ямбол като твърдят, че не отразява действителните права на ищеца и той няма право
на 4/6 /четири шести/ идеални части от собствеността върху процесната сграда, а ищецът е
собственик на 1/18 /една осемнадесета/ идеална част от процесната сграда с идентификатор
№87374.538.169.2 по КК и КР на гр.Ямбол - 1/6 ид.ч., придобита по наследство от баща му,
от общо притежаваната 1/3/ид.ч./. Ответниците не оспорват, че извършители на строежа на
сграда с идентификатор №87374.538.169.2 по КК и КР на гр.Ямбол са М.Д.М. и М.Е.М..
Твърдят, че при построяването на сградата не са били издадени строителни разрешения,
нито одобрени инвестиционни проекти и към момента на построяването на процесната
сграда двамата са притежавали само 1/3 /една трета/ идеална част от поземления имот, в
който се намира сградата. Твърдят, че по силата на чл.92 ЗС собствениците на земята стават
и собственици на изградените в нея постройки по приращение. Твърди се, че ответникът Н.
С.В. с договор за покупко-продажба от 2013г. е придобил 1/3 /една трета/ идеална част от
поземлен имот с идентификатор №87374.538.169 по КК и КР на гр.Ямбол, и по този начин,
придобивайки идеални части от земята, ответникът Н. С.В. е станал по приращение и
собственик на същите идеални части от процесната сграда в имота, че от процесната сграда
ответникът „СЛАВИДОР"ЕООД въз основа на сключен Договор за наем ползва само част от
нея, съобразно квотата на наемодателя му Н. С.В.. Ответниците молят предявеният иск по
чл.108 ЗС да бъде уважен до размера на притежаваните от ищеца 1/18 идеални части от
процесния недвижим имот, представляващ търговски обект - сграда с идентификатор
№87374.538.169.2 по КК и КР на гр.Ямбол.
С отговора на исковата молба е предявен насрещен иск. С насрещния иск от
ответника Н. С.В. срещу ищеца Д. М. Д. се иска съдът да приеме за установено по
отношение на ответника по насрещния установителен иск Д. М. Д., че ищецът по насрещния
установителен иск Н. С.В. е собственик на 1/3 /една трета/ идеална част от процесния
недвижим имот, находящ се в гр.***, представляващ търговски обект - СГРАДА с
идентификатор №87374.538.169.2, със застроена площ от 85,00кв.м. /осемдесет и пет кв.м./,
на един етаж, с предназначение на сградата: Постройка на допълващото застрояване,
построена в поземлен имот с идентификатор №87374.538.169. Ищецът по насрещния иск Н.
С.В. твърди, че е придобил с договор за покупко-продажба от 2013г. на 1/3 /една трета/
идеална част от поземлен имот с идентификатор №87374.538.169 по КК и КР на гр.Ямбол,
съгласно Нотариален акт с вх.рег.№5238, акт №107, том 12/11.06.2013г. на СВ при АВ
гр.Ямбол, ведно със същите идеални части от всички подобрения и приращения в
поземления имот като по този начин, придобивайки идеални части от земята, е станал по
приращение и собственик на същите идеални части от процесната сграда в имота.
3
С отговора на насрещната искова молба от ответника по насрещния иск - Д. М. Д.,
чрез адв.Г.Д., се оспорва предявения насрещен иск като неоснователен.
В с.з. ищецът поддържа своя иск и моли съда да го уважи и отхвърли насрещния иск.
Представена е по делото писмена защита.
В с.з. ответниците, чрез своя пълномощник, оспорват първоначалния иск като
неоснователен и недоказан. Молят да бъде уважен насрещния установителен иск.
Представена е по делото писмена защита.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
С Нотариален акт №8, том 3, рег.№5561, дело №373 от 01.11.2019год. на нотариус
П.К., рег.№170 на НК с район на действие РС-Ямбол, вписан с вх.рег.№6826 от
01.11.2019год., акт №45, том 23, дело №4068 на Служба по вписванията - Ямбол, нотариусът
въз основа на представените от молителите М.Е.М., Д.М. Д.а и Д. М. Д. писмени документи,
на основание чл.587, ал.1 от ГПК, ги признава за собственици при квоти 4/6 ид.ч. за М.М. и
по 1/6 ид.ч. за Д.Д. и Д.Д. на недвижими имоти, находящи се в гр.***, а именно: 1/3 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор №87374.538.169 с площ от 164 кв.м., ведно с построения в
него ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №87374.538.169.2 по кадастралната
карта на гр.Ямбол, със застроена площ 85 кв.м., на един етаж, ведно с прилежащото му мазе
с площ от 85 кв.м., с предназначение на търговския обект: "Постройка на допълващо
застрояване", при граници на ПИ: имоти с идентификатори №87374.538.12, №87374.538.175,
№87374.538.174, №87374.537.167, №87374.538.170. Този нотариален акт е оспорен от
ответниците.
С Нотариален акт №52, том 1, рег.№814, дело №45 от 06.04.2020год. на нотариус
С.С., рег.№454 на НК с район на действие PC-Ямбол, вписан с вх.рег.№1467 от
06.04.2020год., акт №83, том 5, дело № 807, М.Е.М. дарява на сина си Д. М. Д. 1/6 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор №87374.538.169 с площ от 164 кв.м., както и 3/6 ид.ч. от
изградения в описания поземлен имот ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ с идентификатор
№87374.538.169.2 със застроена площ 85 кв.м., на един етаж, ведно с прилежащото му мазе с
площ от 85 кв.м., с предназначение на търговския обект: "Постройка на допълващо
застрояване", при граници на ПИ: имоти с идентификатори №87374.538.12, №87374.538.175,
№87374.538.174, №87374.537.167, №87374.538.170, както и всички подобрения и
приращения в имота.
Видно от скица № 15-738939 от 14.08.2020год. на СГКК - гр.Ямбол поземлен имот с
идентификатор №87374.538.169 е с площ от 164 кв.м., находящ се в гр.***, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10м.), последното изменение на КККР, засягащо поземления имот е от
14.08.2020г., предишен идентификатор: 87374.538.82, номер по предходен план: 3187,
съседи: №87374.538.12, №87374.538.175, №87374.538.174, №87374.537.167, №87374.538.170.
4
Видно от Скица на сграда № 15-738954 от 14.08.2020год. на СГКК - гр.Ямбол, сграда
с идентификатор №87374.538.169.2 е със застроена площ 85 кв.м., на един етаж, с
предназначение: "Постройка на допълващо застрояване", разположена в поземлен имот с
идентификатор №87374.538.169, стар идентификатор: 87374.538.82.1.
От Констативен акт № 14/15.08.2019год. на община Ямбол се установява, че на
01.08.2019г. от определените със заповед на кмета на община Ямбол за длъжностни лица по
чл.223, ал.2 от ЗУТ е извършена проверка на Първи етаж на строеж "Складови помещения с
идентификатор №87374.538.169.2 към съществуваща сграда с идентификатор
№87374.538.169.2 към съществуваща сграда с идентификатор №87374.538.169.1 по
Кадастрална карта на гр.Ямбол с адрес: ул."Търговска"№ 10, пета категория, ЗП 84.86кв.м.
и РЗП 169.72кв.м., който се ползва като магазин "Моден свят" за търговия с дрехи втора
употреба. Констатирано е, че първият етаж на обект с идентификатор №87374.538.169.2 се
ползва от "Славидор"ЕООД.
С Удостоверение № и 2801-00112 от 03.01.2020год. главният архитект на община
Ямбол удостоверява, че Акт за узаконяване № 1/30.01.2014г. е издаден за узаконяване на
строеж "Складови помещения с идентификатор №87374.538.169.2 и част от магазин с
идентификатор №87374.538.169.1.3 към съществуваща сграда с идентификатор
№87374.538.169.1" с адрес: гр.***. Посочено е, че извършители на строеж на сграда с
идентификатор №87374.538.169.2 - постройка от допълващо застрояване, са М.Е.М. и
М.Д.М., а извършители на строеж на част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№87374.538.169.3 - за търговска дейност към сграда с идентификатор №87374.538.169.1, са
К.К.Ц.,М.Д.Ц., К.К.Ц..
Видно от Акт за узаконяване №1/30.01.2014г. на Община Ямбол, по образуваната
преписка за узаконяване по заявление вх.№ Х-105/13.09.2013г., подадено от М.Д.М. в
качеството му на собственик, съгласно нотариален акт №11, том 4, дело 1529 от
14.09.1974г., и възложители на строежа К.К., К.Ц., М.Ц. - собственици на сграда с
идентификатор №87374.538.169.3 - за търговска дейност, с площ 66 кв.м.; Д.Е. В.а, Н.В. и
С.В. - собственици на сграда с идентификатор №87374.538.169.1, предназначен за жилище-
апартамент, и сграда с идентификатор №87374.538.169.2 - постройка на допълващо
застрояване с площ 84.86кв.м. и РЗП 169.72 кв.м., от които: част от магазин с площ 11.52
кв.м.; складови помещения на две нива с разгърната площ 158.2 кв.м., гл.архитект
установил, че извършеното строителство е постройка с размери 16/5.70 м, вкопана 3м. с две
колони, стоманобетонови плочи и височина на етажа 3.50м., което строителство е
извършено без одобрени инвестиционни проекти. Констатирал е, че при извършената
проверка е установено, че строежът съответства на изготвените и одобрени проекти на
29.01.2014 г. и не противоречи на предвижданията, действали към момента на извършването
му и на предвижданията на действащия ПУП, съгласно разпоредбите на ЗУТ, и узаконил
строеж "Складови помещения с идентификатор №87374.538.169.2 и част от магазин с
5
идентификатор №87374.538.169.1.3 към съществуваща сграда с идентификатор
№87374.538.169.1 " - пета категория, ЗП 84.86кв.м. и РЗП 169.72 кв.м.. Актът е влязъл в сила
на 19.02.2014г.
Представени са челна страница на част "конструктивна" от проект за узаконяване на
обект "Складови помещения с идентификатор №87374.538.169.2 и част от магазин с
идентификатор №87374.538.169.1.3; челен лист от част "архитектурна" от проект за
узаконяване на обект "Складови помещения с идентификатор №87374.538.169.2 и част от
магазин с идентификатор 87374.538.169.1.3; Обяснителна записка; Обяснителна записка,
част "пожарна безопасност"; становище от инж. З.Ж.; челен лист част "архитектурна";
Обяснителна записка относно обект "Преустройство на съществуващи складове в бистро и
кухня" на сграда с идентификатор №87374.538.169.2; писмо изх.№872-1/18.02.2021год. на
"Електроразпределение Юг"ЕАД; писмо изх.№2801-19558/11.10.2019год. на община Ямбол.
От нотариален акт №11 от 14.09.1974г. за покупко-продажба на недвижим имот,
извършена чрез ГНС-Ямбол по реда на глава втора от ЗСГ (действащ тогава) се установява,
че М.Д.М. и съпругата му М.Е.М. - родители на ищеца Д., като определени от Съвета за
купувачи на недвижим имот, находящ се в гр.*** (сегашно ***) собственост на Г.К., са
купили 1/3 идеална част от дворно място, за което няма спор, че представлява към
настоящият момент поземлен имот с идентификатор №87374.538.169 /осемдесет и седем
хиляди и триста седемдесет и четири, точка, петстотин тридесет и осем, точка, сто
шестдесет и девет/ с площ от 164 кв.м., ведно с целият втори етаж от жилищната сграда, от
избеното помещение частта откъм дворното място, намиращо се под спалнята на
апартамента и от таванското помещение южната част, намираща се над спалнята и хола на
апартамента, с изключителното право на надстрояване на едната втора от цялата застроена
площ от 69.56кв.м., както и югоизточна стая, антрето и половината от клозета на
построената сграда в южната част на дворното място.
Видно от нотариален акт №167 от 09.10.1990год., М.Д.М. по време на брака си с
М.Е.М. купува самостоятелна стая от 10 кв.м. застроена в южната част на дворното място и
половината от клозет, намиращи се в същото дворно място (видно от скица на ПИ с
идентификатор №87374.538.169), което не е спорно по делото.
Със строително разрешение № 49 от 18.07.1991год. на М.Д.М. е разрешено да
извърши в собственото си място, находящо се в гр.***, ремонт на съществуващите
стопански сгради на основание чл.148 ППЗТСУ.
Видно от наказателно постановление №184 от 22.09.1992год. кметът на община
Ямбол като констатира, че М.Д.М. е извършил нарушение на чл.37 и 55 ЗТСУ - без
необходимите строителни книжа извършва строителство в отклонение от строително
разрешение, дадено 1991г. за ремонт на съществуващи стопански сгради, налага наказание
на М.Д.М. като отнема в полза на държавата на основание чл.173, т.3 от ЗТСУ незаконно
направената масивна постройка за стопанска дейност.
6
С решение № 299/19.11.1993г. на ЯРС по нахд № 184/1993г. по описа на ЯРС, съдът,
на основание чл.63, ал.1 ЗАНН отменя наказателно постановление №184 от 22.09.1992год.
на кмета на община Ямбол, като на сонование чл.169, ал.1, т.7 от ЗТСУ налага на М.Д.М.
административно наказание глоба в размер на 800лв. за извършване на строеж без
строително разрешение и утвърдени и одобрени строителни книжа.
От ищеца по ревандикационния иск са предоставени справка за платени данъци за
периода от 01.01.1999год. до 14.10.2019год. от М.Д.М., справка за платени данъци за
периода от 01.01.1999год. до 14.10.2019год. от М.Е.М. и приходни квитанции - 8 бр.
Видно от Нотариален акт с вх.рег.№5238, акт №107, том 12/11.06.2013г. на СВ при
АВ гр.Ямбол, Н. С.В. е придобил с договор за покупко-продажба 1/3 /една трета/ идеална
част от поземлен имот с идентификатор №87374.538.169 по КК и КР на гр.Ямбол с площ от
164 кв.м., находящ се в гр.***, ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№87374.538.169.1, представляващ жилище-апартамент №1 на етаж първи от построената в
имота жилищна сграда, ведно с прилежащо избено помещение от 8.50 кв.м., намиращо се
под хола, преустроен за търговски обект, заедно със съответите идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху терена.
От представения от ответниците договор за наем е видно, че на 02.02.2017г. отв.Н.
С.В. като наемодател е отдал под наем на "СЛАВИДОР"ЕООД с ЕИК ********* надземна
част от сграда с идентификатор №87374.538.169.2 по КК на гр.Ямбол, с адрес: гр.***, с
площ 60 кв.м., който наемателят ще ползва за магазин - дрехи втора употреба, срещу 100лв.
месечен наем. Договорът е сключен за срок от една година, считано от сключването му като
след изтичане на срока, ако наемателят продължи да ползва наетия имот със знанието и без
противопоставянето на наемодателя, договорът се счита за продължен като договор за наем
за неопределен срок.
По делото са разпитани двама свидетели. От показанията на свид.И.Г., който познава
отдавна М. и Мария - родители на ищеца, се установява, че имотът се намира в гр. ***, до
бившия ***. Свидетелят имал там кожухарско ателие. М. (така свидетелят нарича М. -
бащата на ищеца) и неговата съпруга купили апартамента от д-р К. и след това М. купил и
едни стари сгради и като ги купил, започнал да строи. Свидетелят му помагал през цялото
време. М. строял до старите сгради една постройка с мазе и горен етаж. Тази постройка е
залепена към жилището на М. и е с дължина 10-15 метра. Построена е на гърба на
жилището, в задната му част. М. съборил две стари стаички и една тоалетна. Строителство
било извършено през 1992 година, за което свидетелят бил очевидец на самото
строителство, бил долу при него още като копаели. През цялото време бил с бащата на
ищеца. Свидетелят сочи, че никой не е имал претенции към М. - нито баба В., нито К. и брат
му, които имали навеси. Баба В. и К. били другите собственици. М. само ползвал новата
сграда, която той построил. Той дал на свидетеля горния етаж да го ползва. Отдолу имало
шивачи, една брокерка. Сградата, построена от бащата на ищеца е на два етажа - подземен
етаж и етаж над земята. Бащата на ищеца предоставял ползване на други лица. По-късно,
7
след като баба В. продала апартамента си на едно момче - С.. След като починал М., С.
започнал да има претенции, че имал дворно място. Свидетелят сочи, че М. купил от баба В.
и строял. Свидетелят не бил чул за спорове и смята, че М. е имал право на строеж.
Свидетелят сочи, че преди имало две стаички в двора, а М. направил тази сграда около 10 на
20 метра дължина, на два етажа. М. дълбал земята около 2 метра дълбочина. След като
починал М., С. ползвал сградата като магазини. Свидетелят сочи, че С. ползва горния етаж,
и че не е имало конфликти между С. и М. докато М. бил жив.
Свид. Д.Е. е майка на ответника и ищец по насрещния иск Н. С.В. и желае да
свидетелства. Сочи, че синът ú е собственик на имот, намиращ се на ул.***. Сочи, че ползват
около 40 кв.м., което е магазин за дрехи втора употреба от около близо 5 години. Синът ú
купил имота през 2013 година. Сочи, че по-късно влязли във владение на търговския обект,
преди около 5-6 години, не от началото. Докато М.М. бил жив не е имало спорове с него за
собствеността, имали устна уговорка с М.М. да ползват тази част от сградата, където сега е
магазинът. Синът ú, когато купувал имота, бил с 1/3 ид.ч. от двора. Когато купили
апартамента, сградата била построена в завършен вид. М.М. казал, че може да ползват
имота, не им е казвал, че е единствен собственик на тази сграда. Когато купили имота с
нотариалния акт от 2013 г., знаели, че сградата (процесната) е построена от М.М.. Тя не била
узаконена. По-късно през 2014 г. актът за узаконяване влязъл в сила. Свидетелката сочи, че
М.М. е започнал процедурата по узаконяване и те се присъединили като собственици на 1/3
от дворното място. След кончината на М.М. започнали споровете за собствеността на
сградата, наследниците искали наем. Започнали разни неприятности, твърдяли, че целият
имот е техен, пускали жалби. Свидетелката установява, че не са имали договорка за
прехвърляне на нещо друго, освен това, което пише в нотариалния акт от 2013 г., тъй като
продавачите не са имали собственост върху сградата (процесната). Според нея, актът за
узаконяване касае цялата сграда, където се намира техния магазин. Сградата в разгърната
площ е 157 кв.м. на две нива. Синът ú има претенции, че 1/3 от процесната сграда е негова
собственост от узаконяването на сградата. Сградата е декларирана и плащат данъци,
декларирали 1/3 от сградата. Сочи, че синът ú е собственик, той си подава декларацията и си
плаща данъци. Със същия нотариален акт от 2013 г. на свидетелката било учредено право на
ползване върху апартамента и тя плащала данъка за него. Сочи, че сградата, където е
магазинът, е декларирана и плащат данъци за нея.
При така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Предявени са следните искове: Предявен е иск по чл.108 от ЗС след като приеме за
установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 4/6 идеални части от
недвижим имот, находящ се в гр.*** /десет/, представляващ ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ с
идентификатор №87374.538.169.2 /осемдесет и седем хиляди и триста седемдесет и четири,
точка, петстотин тридесет и осем, точка, сто шестдесет и девет, точка, две/ по кадастралната
карта на гр.Ямбол, със застроена площ от 85 кв.м., на един етаж, заедно с прилежащото му
мазе с площ от 85 кв.м., с предназначение на самостоятелният обект по кадастралната карта
8
и кадастралните регистри на гр.Ямбол: Постройка на допълващо застрояване,
построен в поземлен имот с идентификатор №87374.538.169 /осемдесет и седем хиляди
и триста седемдесет и четири, точка, петстотин тридесет и осем, точка, сто шестдесет и
девет/ с площ от 164 кв.м., при граници на ПИ: имоти с идентификатори: №87374.538.12,
№87374.538.175, №87374.538.174, №87374.537.167, №87374.538.170, съдът да осъди
"СЛАВИДОР"ЕООД, седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул."Търговска" №20, вх.Г,
ап.27, ЕИК ********* и Н. С.В., ЕГН **********, постоянен адрес гр. ***, да предадат на
ищеца Д. М. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.***, владението и фактическата
власт върху недвижим имот, находящ се в гр.*** /десет/, представляващ ТЪРГОВСКИ
ОБЕКТ с идентификатор №87374.538.169.2 /осемдесет и седем хиляди и триста седемдесет
и четири, точка, петстотин тридесет и осем, точка, сто шестдесет и девет, точка, две/ по
кадастралната карта на гр.Ямбол, със застроена площ от 85 кв.м., на един етаж, заедно с
прилежащото му мазе с площ от 85 кв.м., с предназначение на самостоятелният обект по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ямбол: Постройка на допълващо
застрояване, построен в поземлен имот с идентификатор №87374.538.169 /осемдесет и
седем хиляди и триста седемдесет и четири, точка, петстотин тридесет и осем, точка, сто
шестдесет и девет/ с площ от 164 кв.м., при граници на ПИ: имоти с идентификатори:
№87374.538.12, №87374.538.175, №87374.538.174, №87374.537.167, №87374.538.170.
Предявен е и насрещен установителен иск от ответника Н. С.В. по чл.124, ал.1 от
ГПК - съдът да приеме за установено по отношение на ответника по насрещния
установителен иск Д. М. Д., че Н. С.В. е собственик на 1/3 /една трета/ идеални части от
процесния недвижим имот, находящ се в гр.*** /десет/, представляващ търговски обект -
СГРАДА с идентификатор №87374.538.169.2 /осемдесет и седем хиляди триста седемдесет
и четири точка петстотин тридесет и осем точка сто шестдесет и девет точка две/, със
застроена площ от 85,00кв.м. /осемдесет и пет кв.м./, на един етаж, с предназначение на
сградата: Постройка на допълващото застрояване, построена в поземлен имот с
идентификатор №87374.538.169 /осемдесет и седем хиляди триста седемдесет и четири
точка петстотин тридесет и осем точка сто шестдесет и девет/по КК и КР на гр.Ямбол, с
площ от 164,00кв.м. /сто шестдесет и четири кв.м./, при граници на поземления имот: имоти
с идентификатори: №87374.538.12, №87374.538.175, №87374.538.174, №87374.538.167,
№87374.538.170.
Съгласно чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това.
Искът за собственост по чл.108 ЗС (ревандикационният иск) е иск на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик. В ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2014 г., ОСГК, т.2А, е казано, че искът за собственост по чл.108 ЗС (ревандикационният
иск) е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото
по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за
правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото
9
на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде
владението върху имота. Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава
правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание,
противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с
установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен
диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот. Ако в хода
на делото по предявен иск по чл.108 ЗС не бъде установено правото на собственост на
ищеца върху процесния имот, съдът ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на
делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот,
но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо
на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с
установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да
отхвърли второто искане за правна защита - за предаване на владението на имота. Така
решението ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху
имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите
страни.
По делото е установено, че през 1974г. с нотариален акт №11 от 14.09.1974г.
родителите на ищеца - М.Д.М. и съпругата му М.Е.М., са купили 1/3 идеална част от
процесното дворно място, представляващо към настоящия момент поземлен имот с
идентификатор №87374.538.169 по Кадастралната карта на гр.Ямбол, ведно с целият втори
етаж от жилищната сграда, част от избеното помещение откъм дворното място, и от
таванското помещение южната част, намираща се над спалнята и хола на апартамента, с
изключителното право на надстрояване на едната втора от цялата застроена площ от
69.56кв.м., както и югоизточна стая, антрето и половината от клозета на построената сграда
в южната част на дворното място. С нотариален акт №167 от 09.10.1990год. М.Д.М., по
време на брака си с М.Е.М., купува самостоятелна стая от 10 кв.м. застроена в южната част
на дворното място и половината от клозет, намиращи се в същото дворно място. През 1991г.
на М.Д.М. е издадено строително разрешение № 49 от 18.07.1991год., с което му се
разрешава да извърши в собственото си място, находящо се в гр.***, ремонт на
съществуващите стопански сгради на основание чл.148 ППЗТСУ. От събраните гласни
доказателства от показанията на свид.И.Г. се установява, че М. Д. съборил двете стари
стаички и една тоалетна и през 1992г. извършил строителството на процесната сграда.
Незаконното строителство е констатирано и е издадено наказателно постановление №184 от
22.09.1992год., т.е. към посочената дата сградата е била вече изградена. Строителството е
извършено от М. Д. и съпругата му М.Е.М., което не е спорно по делото. По делото няма
доказателства за учредено право на строеж на М. Д. от останалите собственици на дворното
място. Още с построяването през 1992г. М.в и съпругата му са установили владение върху
сградата, което не е било оспорвано от страна на другите съсобственици на имота, които не
са имали каквито и да било претенции за собствеността върху сградата. В полза на
родителите на ищеца по ревандикационния иск е изтекла предвидената в чл.79 ЗС
10
десетгодишна давност за придобиване на правото на собственост върху процесния имот.
По молба на М.в е започнала процедура по узаконяване на построената от него сграда
и с представения акт за узаконяване от 30.01.2014г. гл.архитект на община Ямбол е узаконил
извършения през 1992г. строеж на процесната сграда с идентификатор №87374.538.169.2 по
Кадастралната карта на гр.Ямбол. Процедурата по узаконяване на постройката е започнала
по искане на бащата на Д.М., който е възложил изготвянето на проектите: архитектурен,
ВиК, ел. В тази процедура по узаконяване възложители са М.Д.М. и съпругата му М.Е.М. за
обекта предмет на делото, и К.К., К.Ц. и М.Ц., относно част от магазин с идентификатор
87374.538.169.1.3, но в процедурата не са участвали Н. С.В. или неговите праводатели Р.М.,
В.М. и В.М.-В.. С Акта за узаконяване на строежа се приема, че извършеното строителство
през 1992 година съответства на изготвените и одобрени проекти на 29.01.2014 г. и не
противоречи на предвижданията, действали към момента на извършването му и на
предвижданията на действащия ПУП. Процесната сграда е годен обект на правото на
собственост още с изграждането.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че родителите на
Д.М. са владяли процесната сграда като са упражнявали фактическа власт върху нея, като са
я държали лично или чрез другиго (когато М.в е предоставял за ползване) като своя. В полза
на родителите на Д.М. е изтекла десетгодишна придобивна давност и съгласно чл.79 ЗС са
придобили по давност правото на собственост върху процесния имот. След смъртта на М. Д.
съпругата му притежава 4/6 ид.ч., а синът и дъщеря му - по 1/6 ид.ч. от сградата. С
нотариален акт №52, том 1, рег.№814, дело №45 от 06.04.2020год. на нотариус С.С., рег.
№454 на НК с район на действие PC-Ямбол, вписан с вх.рег.№1467 от 06.04.2020год., акт
№83, том 5, дело № 807, М.Е.М. дарява на сина си Д. М. Д. 1/6 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор №87374.538.169 с площ от 164 кв.м., както и 3/6 ид.ч. от изградения в
описания поземлен имот ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ с идентификатор №87374.538.169.2 със
застроена площ 85 кв.м., на един етаж, ведно с прилежащото му мазе с площ от 85 кв.м., с
предназначение на търговския обект: "Постройка на допълващо застрояване", в резултат на
което Д. М. Д. става собственик на 4/6 ид.ч. от процесния имот.
След смъртта на баща си ищецът по ревандикационния иск заедно с майка си и
сестра си се снабдили с нотариален акт за собственост №8/2019г., с който нотариусът въз
основа на представените от молителите М.Е.М., Д.М. Д.а и Д. М. Д. писмени документи, на
основание чл.587, ал.1 от ГПК, ги признава за собственици при квоти 4/6 ид.ч. за М.М. и по
1/6 ид.ч. за Д.Д. и Д.Д. на недвижими имоти, находящи се в гр.***, а именно: 1/3 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор №87374.538.169 с площ от 164 кв.м., ведно с построения в
него ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №87374.538.169.2 по кадастралната
карта на гр.Ямбол, със застроена площ 85 кв.м., на един етаж, ведно с прилежащото му мазе
с площ от 85 кв.м., с предназначение на търговския обект: "Постройка на допълващо
застрояване", при граници на ПИ: имоти с идентификатори №87374.538.12, №87374.538.175,
№87374.538.174, №87374.537.167, №87374.538.170. Този нот.акт е оспорен от ответниците.
11
Съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г.,
ОСГК, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот
по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК
относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй
като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Констативният
нотариален акт по чл.587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото
в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на
нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на
нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с
влязло в сила решение. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта
за доказване се носи от оспорващата страна, която в случая не успя да докаже оспорването.
Ответникът по първоначалния иск и ищец по насрещния Н.С. Н. не доказа да е
придобил право на собственост върху процесния имот - ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ с
идентификатор №87374.538.169.2 чрез покупка и приращение. С нотариален акт с вх.рег.
№5238, акт №107, том 12 от 11.06.2013 година той е закупил 1/3 идеална част от поземлен
имот с идентификатор 87374.538.169 с площ от 164кв.м. и апартамент от 74 кв.м., и към
момента на тази сделка процесната сграда с идентификатор 87374.538.169.2 е била
построена, но не е посочена в нотариалния акт и при продажбата не е имало уговорка за
прехвърляне процесната сграда, което се установява и от показанията на свидетелката Е..
Ищецът по установителния иск за собственост не е придобил по приращение 1/3 ид. част от
процесната сграда в имота.
Съгласно чл.92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките и
насажденията върху нея, освен ако е установено друго. В случая по делото е установено, че
родителите на ищеца по ревандикационния иск са съборили притежаваните само от тях
помещения в южния край на двора и са построили процесната сграда в съсобственото
дворно място с идентификатор №87374.538.169, от което притежават 1/3 ид.част като с
построяването на сградата те са установили трайно фактическа власт върху нея и са я
държали като своя, което не е било оспорено от останалите собственици на дворното място
(свид.Г.). М.Д.М. и М.Е.М. са владяли процесната сграда с идентификатор №87374.538.169.2
от построяването ú през 1992г. в продължение на десет години и са придобили по давност
собствеността върху нея много преди Н. С.В. да сключи договора за покупка, обективиран в
нотариален акт от 11.06.2013 година. Ето защо, установителният иск по чл.124, ал.1 от ГПК
на Н.С. Н. за собственост върху 1/3 /една трета/ идеална част от сграда с идентификатор
№87374.538.169.2 по КК и КР на гр.Ямбол е неоснователен и недоказан.
Ответникът Н.С.Н. не притежава собствеността върху 1/3 ид.ч. от процесната сграда
с идентификатор №87374.538.169.2. По делото се установи, че от преди около 5 години той я
е ползвал със съгласието на М. Д., но след смъртта му наследниците като собственици са
поискали да им плаща наем. На 02.02.2017г. Н. е отдал под наем на "Славидор"ЕООД
12
надземната част от процесната сграда с идентификатор №87374.538.169.2. Тъй като Н.С.Н.
не притежава собственост върху процесната сграда, договорът за наем между него като
наемодател и "Славидор"ЕООД като наемател не установява годно правно основание за
държане на сградата от ответниците по ревандикационния иск.
С оглед изложеното, ЯОС намира иска по чл.108 ЗС за основателен и доказан, а
предявеният насрещен установителен иск за собственост от Н.С. Н. за неоснователен и
недоказан. По делото е установено, че ищецът Д. е собственик по наследство от баща си
М.М. и дарение с нотариален акт, вписан с вх.рег.№1467 от 06.04.2020год., на 4/6 идеални
части от недвижим имот, находящ се в гр.***, представляващ ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ с
идентификатор №87374.538.169.2 по кадастралната карта на гр.Ямбол, със застроена площ
от 85 кв.м., на един етаж, заедно с прилежащото му мазе с площ от 85 кв.м., с
предназначение: Постройка на допълващо застрояване, построен в поземлен имот с
идентификатор №87374.538.169, както и че ответниците държат процесната сграда без
основание. Ищецът по насрещния установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК не доказа да е
собственик на 1/3 ид.ч. от сграда с идентификатор №87374.538.169.2 по кадастралната карта
на гр.Ямбол.
При този изход на делото, на ищеца по ревандикационния иск следва да бъдат
присъдени направените п делото разноски от 3563.76 лв., от които 933.76лв. платена
държавна такса и 2630лв. платено адвокатско възнаграждение.
На основание горното, ЯОС

РЕШИ:
Признава за установено, на основание чл.108 от ЗС, по отношение на
"СЛАВИДОР"ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул."Търговска" №20,
вх.Г, ап.27, ЕИК *********, представлявано С.. Д. В., и Н. С.В., ЕГН **********, постоянен
адрес: гр.***, че Д. М. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, е собственик по
наследство от баща си и дарение с нотариален акт №52, том 1, рег.№814, дело №45 от
06.04.2020год. на нотариус С.С., рег.№454 на НК с район на действие PC-Ямбол, вписан с
вх.рег.№1467 от 06.04.2020год., акт №83, том 5, дело № 807, на 4/6 идеални части от
недвижим имот, находящ се в гр.*** /десет/, представляващ ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ с
идентификатор №87374.538.169.2 /осемдесет и седем хиляди и триста седемдесет и четири,
точка, петстотин тридесет и осем, точка, сто шестдесет и девет, точка, две/ по кадастралната
карта на гр.Ямбол, със застроена площ от 85 кв.м., на един етаж, заедно с прилежащото му
мазе с площ от 85 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Ямбол: Постройка на допълващо застрояване, построен
в поземлен имот с идентификатор №87374.538.169 /осемдесет и седем хиляди и триста
седемдесет и четири, точка, петстотин тридесет и осем, точка, сто шестдесет и девет/ с площ
13
от 164 кв.м., при граници на ПИ: имоти с идентификатори: №87374.538.12, №87374.538.175,
№87374.538.174, №87374.537.167, №87374.538.170.
Осъжда "СЛАВИДОР"ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол,
ул."Търговска" №20, вх.Г, ап.27, ЕИК *********, представлявано С.. Д. В., и Н. С.В., ЕГН
**********, постоянен адрес: гр.***, да предадат на Д. М. Д. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.***, владението и фактическата власт върху недвижим имот, находящ се в гр.***
/десет/, представляващ ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ с идентификатор №87374.538.169.2 /осемдесет
и седем хиляди и триста седемдесет и четири, точка, петстотин тридесет и осем, точка, сто
шестдесет и девет, точка, две/ по кадастралната карта на гр.Ямбол, със застроена площ от 85
кв.м., на един етаж, заедно с прилежащото му мазе с площ от 85 кв.м., с предназначение на
самостоятелният обект по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ямбол:
Постройка на допълващо застрояване, построен в поземлен имот с идентификатор
№87374.538.169 /осемдесет и седем хиляди и триста седемдесет и четири, точка, петстотин
тридесет и осем, точка, сто шестдесет и девет/ с площ от 164 кв.м., при граници на ПИ:
имоти с идентификатори: №87374.538.12, №87374.538.175, №87374.538.174,
№87374.537.167, №87374.538.170.
Отхвърля предявения от Н. С.В., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.***, срещу Д.
М. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, установителен иск по чл.124, ал.1 от
ГПК за собственост върху 1/3 /една трета/ идеални части от недвижим имот, находящ се в
гр.*** /десет/, представляващ СГРАДА с идентификатор №87374.538.169.2 /осемдесет и
седем хиляди триста седемдесет и четири точка петстотин тридесет и осем точка сто
шестдесет и девет точка две/, със застроена площ от 85,00кв.м. /осемдесет и пет кв.м./, на
един етаж, с предназначение на сградата: Постройка на допълващото застрояване, построена
в поземлен имот с идентификатор №87374.538.169 /осемдесет и седем хиляди триста
седемдесет и четири точка петстотин тридесет и осем точка сто шестдесет и девет/по КК и
КР на гр.Ямбол, с площ от 1б4,00кв.м. /сто шестдесет и четири кв.м./, при граници на
поземления имот: имоти с идентификатори: №87374.538.12, №87374.538.175,
№87374.538.174, №87374.538.167, №87374.538.170, като неоснователен и недоказан.
Осъжда "СЛАВИДОР"ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол,
ул."Търговска" №20, вх.Г, ап.27, ЕИК *********, представлявано С.. Д. В., и Н. С.В., ЕГН
**********, постоянен адрес: гр.***, да заплатят на Д. М. Д. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.***, сумата 3563.76 лв. направени разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.


14
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
15