№ 504
гр. София , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20201000502970 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
С решение № 8877, постановено на 30.12.2019 г. по гр.д.№ 2785/2019 г., Софийски градски
съд /СГС/, ГО, І-26 състав, е отхвърлил като неоснователен иска на Г. И. Х. с ЕГН:
********** от гр. *** против Н. К. Д. с ЕГН: ********** от гр. *** по чл. 124, ал.1 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик по силата на договор за дарение, сключен между Г. И. Х.
и Т. П. И. – негова майка, обективиран в нотариален акт № 164 от 13.07.2015 г., том I, дело
№ 125/2015 г. за дарение на нотариус Е. И., с рег. № 207 на НК и район на действие СРС, на
следния недвижим имот: апартамент № 2 (две), находящ се на 2 (втори) етаж на кота +5.38
% (пет цяло и тридесет и осем стотни), състоящ се от: дневна-трапезария с кухненски бокс,
една спалня, един кабинет и сервизни помещения, със застроена площ от 97.31 кв. м.
(деветдесет и седем цяло и тридесет и една стотни квадратни метра) при съседи: калкан,
асансьор, стълбищна клетка, двор, калкан и бул. „***”, заедно с мазе № 4 (четири),
находящо се в сутерена на кота - 2.80 (минус две цяло и осемдесет стотни) с площ от 2.16
кв.м. (две цяло и шестнадесет стотни квадратни метра) при съседи: мазе № 5 (пет), коридор,
стълбище и калкан, съгласно документ за собственост - нотариален акт № 36, том XCVIII,
peг. № 41373, дело 30229 от 13.07.2015 г. СВ София, а съгласно схема № 15- 247878-
21.03.2019 г., издадена от служба по ГКК София, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1001.672.2.2, по кадастралната карта и кадастралните
1
регистри, одобрени със Заповед РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с
адрес на поземления имот: гр. ***, район ***, бул. „***“ 128, ет. 2, ап. 2, самостоятелният
обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1001.672 с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива
на обекта: 1, посочена в документа площ: 97.31 кв. м., прилежащи части: мазе № 4, с площ
от 2.16 кв.м. и 12.69 % ид. ч. от общите части на сградата, стар идентификатор: няма, ниво:
1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта
68134.1001.672.2.1, над обекта: 68134.1001.672.2.3, заедно с 12.69 % (дванадесет цяло и
шестдесет и девет стотни процента) идеални части от общите части на сградата и от УПИ Х-
10 (десети, отреден за имот планоснимачен номер десети), целият е площ от 220 кв.м.
(двеста и двадесет квадратни метра), в квартал 380 А (триста и осемдесет, буква „а”) по
плана на град ***, местност ГГЦ-Г-6 (шест)-II (втора) част, при граници по скица: улица,
УПИ XI-11, УПИ XII-13, 14, УПИ II-14, УПИ III-2, УПИ IX-15, съгласно документ за
собственост - нотариален акт № 36, том XCVIII, peг. № 41373, дело 30229 от 13.07.2015 г.
СВ София, а съгласно скица на ПИ № 15-247873-21.03.2019г., издадена от служба по ГКК
София, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1001.672 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-108/13.12.2016 г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед
за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. ***, район ***, бул. „***“ № 128,
местност IV-67, с площ от 228 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: високо застрояване (над 15 м.), стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: 10, квартал 380 А, парцел X, съседи: 68134.1001.674, 68134.1001.673,
68134.1001.671, 68134.1001.964, 68134.1001.677, 68134.1001.675.
При този изход в производството, Х. е осъден да заплати разноски в полза на ответника Д. в
размер на 5 800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, а решението е
постановено при участието на третите лица-помагачи /ТЛП/ на страната на ответника –
ЧСИ № 781 Г. Д. /с район на действие СГС/, Т. П. И. с ЕГН: ********** от гр. *** и „Арт
Продакшън“ ЕООД с ЕИК: *********.
По делото на СГС е постановено още и определение № 28030/27.11.2019 г., с което е
оставена без уважение молбата на Р. Д. Д., ЕГН: ********** за допълване на определение №
21334/18.09.2019 г. в частта за разноските, с което е прекратено производството по делото
спрямо Р. Д. Д..
Въззивното гражданско дело е образувано по: а/ въззивна жалба на Г. И. Х., с която се
атакува в цялост решение № 8877, постановено на 30.12.2019 г. по гр.д.№ 2785/2019 г. на
Софийски градски съд със съображения за неговата неправилност поради неправилно
прилагане на материалния закон, поради което се иска от САС да го отмени изцяло и да
постанови решение, с което исковата претенция да се уважи; б/ частна жалба от Р. Д. Д., с
която се оспорва определение № 28030/27.11.2019 г. по гр.д.№ 2785/2019 г. на Софийски
2
градски съд, с доводи, че е следвало да се уважи искането й за допълване на определение №
21334/18.09.2019 г. в частта за разноските, като от САС се иска да го отмени и вместо това
да постанови друго, с което претендираните от нея разноски в първата инстанция и
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, да й бъдат присъдени.
По така подадените жалби са депозирани: а/ молба от ТЛП Т. П. И., с която се изразява
становище за основателност на подадената въззивна жалба от Х. и се прави волеизявление за
присъединяване към същата; б/ Н. К. Д. е депозирал чрез процесуален представител писмен
отговор на въззивната жалба на Х., с който счита, че жалбата е неоснователна, а решението
на СГС се предлага да се потвърди; в/ Г. И. Х. е взел писмено становище по частната жалба
на Р. Д. Д. с изразено в същото становище мнение за нейната неоснователност, респ. с
доводи за правилност на оспореното определение.
Останалите страни не са взели становища по така подадените въззивна и частна жалба.
Разглежданите жалби са подадени в установения от закона срок, от страни в процеса,
имащи право и интерес от обжалване и срещу подлежащи на обжалване актове, поради
което са процесуално допустими. Пред въззивния съд не са искани и не са събирани нови
доказателства.
По съществото на спора Софийски апелативен съд намира следното съобразно данните по
делото:
Ищецът Г. И. Х. твърди в исковата си молба, че е собственик на следния недвижим имот:
апартамент № 2 (две), находящ се на 2 (втори) етаж на кота +5.38 % (пет цяло и тридесет и
осем стотни), състоящ се от: дневна-трапезария с кухненски бокс, една спалня, един кабинет
и сервизни помещения, със застроена площ от 97.31 кв. м. (деветдесет и седем цяло и
тридесет и една стотни квадратни метра) при съседи: калкан, асансьор, стълбищна клетка,
двор, калкан и бул. „***”, заедно с мазе № 4 (четири), находящо се в сутерена на кота - 2.80
(минус две цяло и осемдесет стотни) с площ от 2.16 кв.м. (две цяло и шестнадесет стотни
квадратни метра) при съседи: мазе № 5 (пет), коридор, стълбище и калкан, съгласно
документ за собственост - нотариален акт № 36, том XCVIII, peг. № 41373, дело 30229 от
13.07.2015 г. СВ София, а съгласно схема № 15- 247878-21.03.2019 г., издадена от служба по
ГКК София, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1001.672.2.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. ***,
район ***, бул. „***“ 128, ет. 2, ап. 2, самостоятелният обект се намира в сграда № 2,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1001.672 с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа
площ: 97.31 кв. м., прилежащи части: мазе № 4, с площ от 2.16 кв.м. и 12.69 % ид. ч. от
общите части на сградата, стар идентификатор: няма, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж: няма, под обекта 68134.1001.672.2.1, над обекта:
3
68134.1001.672.2.3, заедно с 12.69 % (дванадесет цяло и шестдесет и девет стотни процента)
идеални части от общите части на сградата и от УПИ Х-10 (десети, отреден за имот
планоснимачен номер десети), целият е площ от 220 кв.м. (двеста и двадесет квадратни
метра), в квартал 380 А (триста и осемдесет, буква „а”) по плана на град София, местност
ГГЦ-Г-6 (шест)-II (втора) част, при граници по скица: улица, УПИ XI-11, УПИ XII-13, 14,
УПИ II-14, УПИ III-2, УПИ IX-15, съгласно документ за собственост - нотариален акт № 36,
том XCVIII, peг. № 41373, дело 30229 от 13.07.2015 г. СВ София, а съгласно скица на ПИ №
15-247873-21.03.2019г., издадена от служба по ГКК София, представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.1001.672 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления
имот: гр. ***, район ***, бул. „***“ № 128, местност IV-67, с площ от 228 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: високо
застрояване (над 15 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 10, квартал
380 А, парцел X, съседи: 68134.1001.674, 68134.1001.673, 68134.1001.671, 68134.1001.964,
68134.1001.677, 68134.1001.675 /по-нататък в решението – „имота“, „жилището“,
„апартамента“/.
Ищецът поддържа, че е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот
по силата на договор за дарение, сключен между него и Т. П. И. – негова майка /и трето
лице-помагач в настоящия процес/, обективиран в нотариален акт № 164 от 13.07.2015 г.,
том I, дело № 125/2015 г. на нотариус с рег. № 207 на НК и район на действие СРС. Твърди,
че от уведомление за въвод по чл. 498 ГПК, връчено му на 18.07.2018 г. от ЧСИ узнал, че
същият имот е бил възложен с постановление за възлагане по ИД № 20117810400789 по
описа на ЧСИ Г. Д., вписано на 17.12.2018 г. под рег. № 84734, акт № 179/2018г. на Служба
по вписванията София на ответника Н. К. Д.. Изпълнителното дело било образувано, въз
основа на издадени заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело
№ 20348/2011г. по описа на СРС, ГО, 51 състав против длъжника Т. П. И.. Излага още, че по
искане на ЧСИ била вписана възбрана върху имота, насрочен опис и публична продан на
имота. Поддържа също, че изпълнителното производство е било спряно по разпореждане на
съда с обезпечителна заповед от СГС, която в последствие е била обезсилена с определение
№ 1736 от 08.08.2012 г. по ч. гр. д. №1863/2012 г. на САС. Счита, че от датата на
постановяването и влизането в сила на определението на САС е отпаднало законното
основание за спиране на изпълнението. Поддържа, че след изтичането на двугодишния срок
по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и поради бездействието на взискателя са настъпили основания за
прекратяване на изпълнителното производство. С молба от 21.08.2015 г. длъжникът поискал
прекратяване на производството и вдигане на наложената възбрана, но ЧСИ отказал да го
прекрати. Ищецът изтъква, че с настъпването на предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, като се позовава на т.10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК. Твърди, че
въпреки прекратяването, на 17.02.2016 г. бил извършен опис на процесния недвижим имот.
4
По молба на „Арт Продакшън“ ЕООД и въз основа на сключен с взискателя договор за
цесия от 31.03.2017г. същият бил конституиран като взискател по цитираното изпълнително
дело. Имотът бил изнесен на публична продан и възложен на купувача – ответника Н. К. Д.
с постановление от 09.06.2017г.
С исковата молба се поддържа, че действието на възбраната от ЧСИ се разпростира само в
рамките на изпълнителното дело, така че при липсата на валиден висящ изпълнителен
процес и след като към датата на описа (17.02.2016 г.) и на публичната продан имотът не е
бил собственост на длъжника, прехвърлянето на вещното право върху имота на ищеца е
противопоставимо на взискателя, длъжника и купувача по публичната продан. Твърди, че
последващото постановление за възлагане не е породило вещноправното си действие и не
може да легитимира купувача като собственик на имота.
Иска съдът да признае за установено по отношение на ответника Н. К. Д., че ищецът е
собственик на спорния недвижим имот. Сочи доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, с писмения си отговор, ответникът Н. К. Д. оспорва иска като
недопустим и неоснователен. Твърди, че сключеният от ищеца договор за дарение е в
нарушение на чл.451 вр. с чл.452, ал.2 вр. с ал.1 ГПК, тъй като е след вписаната възбрана и
не е противопоставим на взискателя и на купувача по публичната продан (чл. 496, ал.2
ГПК). Иска привличане на трети лица помагачи на ответника.
Трето лице помагач „Арт Продакшън“ ЕООД представя становище, с което оспорва иска
като недопустим и неоснователен.
Трето лице помагач ЧСИ Г. Д. представя становище, с което оспорва иска като
неоснователен.
Съдът е постановил обжалваното решение след събиране на множество писмени
доказателства, в т.ч. и копие от цялото ИД № 20117810400789 по описа на ЧСИ Г. Д..
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по въпросите, касаещи правилността на
акта, е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на
първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е изцяло
валидно и допустимо.
Преценявайки правилността на решението на СГС, САС самостоятелно обсъди
събраните по делото доказателства и прие за установено следното от фактическа страна:
От приложеното в цялост ИД № 20117810400789 на ЧСИ Г. Д., се установява, че
изпълнителното дело е образувано по искане на взискателя „ОББ“ АД, срещу Т.И. Пеева въз
основа на изпълнителен лист от 25.05.2011 г., издаден по гр. д. № 20348/2011г. по описа на
СРС. Дължимата престация се изразява в задължение за заплащане на парично задължение
5
за сумите от 239 690.15 евро главница по договор за предоставяне на банков кредит от
10.04.2008г. ведно със законна лихва от 13.05.2011г. до окончателното плащане, 7 304.83
евро договорна лихва за периода от 28.09.2010г. до 12.05.2011г. по чл.5 от договора, 128.13
евро наказателна лихва за периода от 28.09.2010г. до 12.05.2011г. по чл.6 от договора и
разноски в размер на 16 009.59 лв.
С молба на съдебния изпълнител с изх. № 10736/29.06.2011г. е отправено искане към
Агенция по вписванията за налагане на възбрана върху процесния недвижим имот, находящ
се в гр. ***, ***, район ***, бул. „***“ № 128, ет. 2, а именно апартамент № 2, находящ се на
втори етаж на кота +5.38 със застроена площ от 97.31 кв.м., заедно с мазе № 4, находящо се
на сутерена на кота – 2.80, с площ от 2.16 кв.м. заедно с 12.69 % идеални части от общите
части на сградата и урегулиран поземлен имот Х-10, целият с площ от 220 кв.м. по плана на
гр. София, местност „ГГЦ-Г-6“ за обезпечение на вземане на „ОББ“ АД по изпълнително
дело № 20117810400789 при ЧСИ Г. Д. рег. № 781, образувано въз основа на изпълнителен
лист от 25.05.2011 г., издаден по гр. д. № 20348/2011 г. по описа на СРС, 51 състав.
Възбраната е вписана, считано от дата 05.07.2011г. и впоследствие не е била заличавана до
провеждане на публична продан с влязло в сила постановление за възлагане на процесния
имот.
С определение от 01.08.2011 г., постановено по гр. д. № 3068/2008 г. по описа на СГС, I
ГО, 16 с-в, е допуснато обезпечение на предявените от Н. М. срещу Г. П.-П., А. П., П. П., Д.
П. и Т.И. иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД и установителен иск за собственост върху
недвижими имоти, находящи се гр. ***, квартал ***, улица „***“ № 56 на първи и втори
етаж, чрез прилагане на обезпечителна мярка: спиране на изпълнението по ИД №
20117810400789 по описа на ЧСИ Г. Д. с рег. № 781 при КЧСИ с район на действие
Софийски градски съд (лист 84 от изпълнителното дело). По силата на определение от
08.08.2012г. по ч.гр.д. № 1836/2012г. по описа на Софийски апелативен съд (САС)
допуснатата обезпечителна мярка е отменена и издадената обезпечителна заповед от
01.08.2011г. е обезсилена. Това определение на САС е влязло в сила в деня на
постановяването му, тъй като не подлежи на обжалване. Кредиторът по изпълнителното
дело „ОББ“ АД не е бил страна в обезпечителното производство пред СГС и САС, но не е и
бил уведомяван от ЧСИ Д. за настъпилото спиране на изпълнителното дело с обезпечителна
заповед.
С молба с вх. № 3440/25.02.2013г. Т. П. И. е отправила искане към ЧСИ Г. Д., предвид
връчената покана за доброволно изпълнение от 21.07.2011г. по ИД № 20117810400789 и
начисляването на лихви за забава, да предприеме изпълнителни действия по насрочване на
опис и изнасяне на публична продан на недвижимите имоти, намиращи се в гр. ***, квартал
***, улица „***“ 56 и да заличи възбраната върху недвижимия имот, находящ се в гр. ***,
бул. „*** № 128, ет. 2, ап. 2 (лист 109-110 от изпълнителното дело).
С молба вх. № 14520/20.08.2013г. взискателят „ОББ“ АД е сезирал съдебния изпълнител с
6
искане за насрочване на извършването на опис, оценка и публична продан на двата
недвижими имота, върху които била учредена договорна ипотека в полза на взискателя,
както и на имота, находящ се гр. София, бул. „***“ № 128, ет.2, ап. 2, който не е бил
ипотекиран в полза на банката. На 04.10.2013г. ЧСИ Д. се е произнесъл положително по
това искане, но е написал само резолюция „след отмяна на спирането“ върху самата молба
(лист 111 от изпълнителното дело). Същият не е уведомил банката за спирането на
изпълнителното дело или поне липсват каквито и да са писмени доказателства за това.
С молба с вх. № 15939/21.08.2015г. Т. П. И. е отправила искане за прекратяване на
изпълнително дело № 20117810400789 на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК с оглед на
обстоятелството, че в период от две години взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия. С резолюция, изписана собственоръчно върху молбата от
22.08.2015г., съдебният изпълнител е оставил без уважение искането, като е посочил, че
производството е спряно с обезпечителна заповед по нареждане на съда (лист 112 от
изпълнителното дело). Разпореждането на съдебния изпълнител е връчено на длъжника И.
на 25.08.2015г. (лист 113 от изпълнителното дело).
По делото не е спорно между страните, че междувременно с нотариален акт № 164
от 13.07.2015 г., том I, дело № 125/2015 г. на нотариус Е. И., с рег. № 207 на НК и район на
действие СРС, от което се установява, че на 13.07.2015г. Т.И. е дарила на своя син Г.Х.,
описания процесен недвижим имот. Дарителката си е запазила правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване на дарения имот.
Едва с молба с вх. № 1119/22.01.2016г. взискателят „ОББ“ АД е представил заверен
препис от определение № 1736/08.08.2012г., постановено по ч.гр.д. № 1863/2012г. по описа
на САС, 2-ри състав, по силата на което е отменена наложената обезпечителна мярка
спиране на изпълнението и е направил искане за възобновяване на изпълнителното
производство чрез насочване на изпълнителни действия върху възбранените недвижими
имоти. С постановление от същата дата - 22.01.2016г. съдебният изпълнител е възобновил
изпълнителното производство по изп. дело № 20117810400789 (лист 147-148 от
изпълнителното дело).
С призовка за принудително изпълнение Т.И. е била уведомена за възобновяването на
производството, в частност за насрочените описи на 17.02.2016г. за недвижими имоти,
находящи се в гр. ***, квартал ***, улица „***“ № 56 и за спорния недвижим имот, намиращ
се в гр. ***, бул. „***“ № 128, ет. 2, ап. 2 (лист 154-155 от изпълнителното дело).
Видно от протокол (лист 17-18 от делото на СГС), съставен по реда на чл. 483 ГПК на
17.02.2016 г. по изпълнително дело № 20117810400789, ЧСИ Г. Д., чрез помощник-частен
съдебен изпълнител Р.А., е извършил опис на процесния недвижим имот в гр. ***, СО,
район ***, бул. „***“ № 128, а именно апартамент № 2, находящ се на втори етаж на кота
+5.38 със застроена площ от 97.31 кв.м., заедно с мазе № 4, находящо се на сутерена на кота
-2.80, с площ от 2.16 кв.м. заедно с 12.69 % идеални части от общите части на сградата и
7
урегулиран поземлен имот Х-10, целият с площ от 220 кв.м. по плана на гр. София местност
„ГГЦ-Г-6“, собственост на ищеца Г.Х., придобит след наложена възбрана чрез сделка-
дарение от длъжника Т.И.. В свободен текст в протокола е удостоверено, че имотът е бил
отворен от длъжника Т.И., която заявила, че собственикът не присъства, тъй като не е
редовно уведомен.
Не е спорно между страните и това, че с постановление за възлагане на недвижим имот
от 06.07.2017г., по изпълнително дело № 20117810400789, ЧСИ Г. Д., е възложил върху Н.
К. Д. процесния недвижим имот на бул. „***“ в гр. ***. Отразено е, че постановлението е
влязло в законна сила на 21.11.2018г., както и че е вписано в Служба по вписванията гр.
София, рег. № 86021/17.12.2018г., акт. № 179, том 202, дело № 63188, партидна книга №
172249 (лист 163 от делото на СГС, както и лист 1463 от изпълнителното дело).
При така установените факти, САС приема следното от правна страна:
За да отхвърли така предявения иск за собственост СГС е приел следното:
Формирана е сила на пресъдено нещо /СПН/ за законосъобразността на действията на
съдебния изпълнител, тъй като с влязло в сила решение 4875/ 18.07.2018 г. по ч.гр.д. 6574/16
г. на СГС е отхвърлена жалбата на ищеца и на неговия частен праводател /длъжник в
изпълнителното производство/ срещу постановление от 17.02.2016 г. на частния съдебен
изпълнител, с което на основание чл.483 ГПК е описан процесния имот, върху когото е
насочено изпълнението. Зачитайки стабилитета на това влязло в сила решение, СГС е
формирал решаващия правен извод, че постановлението за възлагане от 09.06.2017 г. е
валидно извършено и е произвело правно действие, тъй като не се установява
изпълнителното производство да е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК или
на друго основание. По този начин СГС се е отклонил от задължителните указания на т.3 от
ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. по т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК, според които „приетото от съда
разрешение се отнася единствено до обжалваното конкретно действие или отказ на съдебния
изпълнител и не се зачита като правоустановяващо действие по други спорове...", както и
„решението на окръжния съд не е в състояние да формира сила на пресъдено нещо по
законосъобразността на процесуалната дейност на изпълнителния орган, която да бъде
съобразена в спорове, в които се третира същия процесуален въпрос". Казано накратко,
силата на пресъдено нещо на решението по чл.435 ГПК се отнася единствено и само до
законосъобразността на конкретното обжалвано действие на съдебния изпълнител, но не и
до наличието на изпълняемо право, до преюдициалните за жалбата въпроси, както и до
законосъобразността на изпълнителния процес изобщо, като в последващи обусловени
8
спорове тези въпроси подлежат на самостоятелна преценка от страна на решаващия съд.
Това е посочено изрично в тълкувателното решение конкретно по отношение на деликтните
искове за присъждане на вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, но е
изведено и като принцип предвид посоченото по-горе относно обективните предели на СПН
на това решение – „…съдът…..подлага на самостоятелна преценка законосъобразността на
действията или бездействията на изпълнителния орган, като не е обвързан със съдържанието
на съдебното решение по чл. 436 ГПК“.
На следващо място, СГС е приел имплицитно , че макар и с определение № 1736/ 08.08.2012
г. по ч.гр.д.№ 1863/2012 г. на САС е отменено спирането на изпълнителното производство,
за да бъдело зачетено действието на този съдебен акт /т.е. за да бъде възобновено
производството и да тече 2-годишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК/, той следвало да бъде
представен по изпълнителното дело. Независимо, че с молба от 25.02.2013 г. длъжникът е
подал молба за възобновяване на делото /като в молбата е посочен номер и дата на
определението на САС/, то с тази молба не били представени доказателства в подкрепа на
искането, поради което делото е останало спряно чак до 22.01.2016 г., когато ЧСИ се
запознал с определението на САС.
Следва да се посочи обаче, че според съобразителната част на Решение № 451/29.03.2016 г.
по гр.д. № 2306/2015 г. на IV г.о. на ВКС, началният момент на 2-годишния срок по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, при чието изтичане изпълнителното производство се прекратява, тече от
самото постановяване на определението, с което е отменено спирането на изпълнението, а
не следва да се обвързва с представяне на заверен препис от съдебния акт за отмяна на
спирането на изпълнението на съответния ЧСИ или ДСИ, за да може да се поднови то.
На следващо място, не са съобразени и задължителните указания на т.10 от ТР № 2/2013 от
26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които указания не друг, а
взискателят е този, който „трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи".
Иначе казано, ако някой е длъжен да предприема активни действия, за да обезпечи
движението на изпълнителното производство, това е взискателят, а не длъжника, комуто в
случая СГС е възложил тежестта да ангажира доказателства за отпадане на пречката за
продължаване на изпълнителното производство срещу него. Независимо от това, както вече
беше посочено, с отмяната на определението за спиране 2-годишният срок по чл.433, ал.1,
т.8 ГПК започва да тече независимо от предприета или непредприета от някоя от страните
активност за уведомяване на съдебния изпълнител.
В конкретния случай взискателят е подал молба за насрочване на опис, оценка и публична
продан на ипотекираните имоти и на процесния възбранен имот на 20.08.2013 г. Съдебният
9
изпълнител обаче не е уведомил банката за настъпилото спиране на изпълнението, при което
за кредитора е съществувало задължение да поддържа висящността на изпълнителния
процес, а това не е било сторено. При това положение, а и тъй като пречките за движение на
производството вече са били отпаднали още на 08.08.2012 г. /предвид отмяната на
определението за спиране на изпълнението от горестоящия апелативен съд/, то очевидно е,
че двегодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е изтекъл преди процесното дарение на
имота, осъществено на 13.07.2015 г. А прекратяването по силата на перемпцията на
изпълнителното дело е настъпило по право, без да е необходимо нарочно постановление на
съдебния изпълнител /така т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, Решение № 73 от 11.07.2019 г. по гр.д.№ 2069/18 г. на IV г.о. на ВКС и др./.
По силата на настъпилото прекратяване на изпълнителното производство по право,
наложената върху процесния имот възбрана се смята заличена /според Решение 295 от
15.02.2019 г. по гр.д. № 1626/2018 г. на IV г.о. на ВКС само когато възбраната не е наложена
в изпълнителното производство от съдебния изпълнител, а е наложена от съд като
обезпечителна мярка в предхождащ исков процес, с прекратяване на изпълнителното
производство, възбраната не се заличава автоматично, а от съда - по реда на чл. 402, ал. 3
ГПК/.
Освен това, според актуалната практика на ВКС /Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.д.№
2382/2017 г. на IV г.о./, постановките на т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.05.2015 г. по ТД 2/2013
г. на ОСГТК, според които в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудителното изпълнение, се прилагат занапред и само по отношение на
висящите към момента на приемане на тълкувателното решение изпълнителни
производства, каквото е това в разглеждания случай. Като се има предвид изложеното, към
момента на провеждане на проданта изпълнителното производство вече е било прекратено
по право, а наложената върху имота възбрана е следвало да бъде служебно заличена. При
това положение проданта, като порочно проведена при липса на основание за това, не може
да бъде противопоставена на действителния собственик на имота в лицето на ищеца, поради
което е доколкото същият се легитимира като собственик на годно правно основание
/дарение от предходния собственик/, претенцията му се явява основателна. Вярно е, че
възбраната формално не е била заличена – в противовес със задължението на съдебния
изпълнител за служебното й вдигане, но предвид перемирането на делото и настъпилото му
автоматично прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тя не е имало какви права да
брани и следва да се приеме, че действието й не е могло да бъде зачетено при последващо
извършените изпълнителни действия, в т.ч. и публичната продан на апартамента.
Налице е и друг аргумент в подкрепа на горното. С изменението на ГПК със ЗИДГПК
/обн., ДВ, бр. 100 от 2019 г./, бе създадена нова алинея четвърта в чл. 433 ГПК със
съдържание, че „ вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на
имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред“.
Промяната не е случайна и цели да запази правата на третите лица досежно имуществата,
10
продадени в хода на изпълнителното производство и придобити от тези трети лица.
Процесните по делото правоотношения обаче са се развили преди 2019 г. При направата на
историческо тълкуване на разпоредбите на чл. 433 ГПК, се налага извод, че преди
приемането и влизането в сила на ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 2019 г./, обстоятелствата
дали съответно наложените запор или възбрана, са продължили да произвеждат своето
действие или са отпаднали /без значение от формалното им заличаване или незаличаване/
трябва да се преценят с оглед на всички установени факти по изпълнението, в това число и
фактите по евентуално настъпила перемпция и прекратяване на изпълнителното
производството на това основание. Законовата норма на чл. 433, ал. 4 ГПК, че „ вдигането
на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода
на изпълнителното производство, има действие занапред“, няма как да се приложи с
„обратна сила“, т.е. по отношение на публичните продажби, приключили преди 2019 г.,
каквато е и процесната. Затова и тук, заличаването или незаличаването на възбраната от
ЧСИ, няма как да има действие занапред, поради това, че не е имало подобна разпоредба
към момента на осъществяване на правнорелевантните в казуса юридически факти.
Като е постановил решение в обратен смисъл, СГС е постановил порочно решение, което
следва да се отмени изцяло и вместо това да се постанови друго, с което исковата претенция
за собственост на Г. И. Х. да се уважи. Поради изложените по-горе мотиви, въззивната
жалба се явява изцяло основателна.
Относно частната жалба на Р. Д. Д., с която се оспорва определение № 28030/27.11.2019 г.
по гр.д.№ 2785/2019 г. на Софийски градски съд, с доводи, че е следвало да се уважи
искането й за допълване на определение № 21334/18.09.2019 г. в частта за разноските, като й
се присъди заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 570 лв.
Частната жалба е неоснователна по следните причини:
Според т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението реално. От преводното
нареждане, представено по първоинстанционното дело /номер ********* от 30.05.2019 г. на
Търговска Банка Д на л. 236/ не може да се установи еднозначно, че внесената сума от 3570
лв. е заплатена от ответника Р. Д. Д.. Обратно, в този документ, в задължителната графа в
бордерото „Наредител“ е посочен Н. К. Д.. В незадължителната за попълване графа „Още
пояснения“ са добавени думите „Наредител Р. Д. Д.“. Очевидно е обаче, че не може да има
двама наредители, а посочената в бордерото банкова сметка има за титуляр лицето, което е
посочено като наредител в задължителната за попълване графа за това, а именно - Н. К. Д..
От там се извлича, че патримониумът на Р.Д. не е намалял с посочената сума, за да й се
присъжда като разноска.
Съдът сочи и друг аргумент. При безкасово плащане, каквото е и процесното - извършено
чрез помощта на електронното банкиране, се прилагат идентичните правила на чл. 75, ал. 2
ЗЗД и чл. 305 ТЗ, че когато плащането се извършва чрез задължаване и заверяване на
11
банкова сметка, то се смята за извършено /осъществено/ със заверяване сметката на
кредитора, а това в случая е адвокатското дружество, получател на хонорара. Не е налице
обаче извлечение от банковата сметка в Юробанк България АД на адвокатското дружество,
от която да е видно, че претендираната сума от 3570 лв. е реално получена от Търговска
Банка Д и е с наредител Р. Д. Д. от нейна банкова сметка. В хипотезата, когато се
претендират разноски /и най-вече заплатени адвокатски хонорари/, извършени чрез
електронно банкиране, са налице вече немалко случаи в съдебната практика, когато на даден
банков превод се придава външен вид чрез съответна разпечатка на хартиен носител, че е
извършен, но се оказва, че той реално не е осъществен и не е заверена сметката на лицето,
посочено като получател на паричната сума, при което не е налице осъществен разход,
който да се възстанови по реда на чл. 78 ГПК. За да подлежи на присъждане такава разноска,
а и с оглед правилата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД и чл. 305 ТЗ, следва пред съда да се представят
писмени доказателства, че претендираните суми са реално получени от бенефициентите им
чрез съответни извлечения от банкови сметки или удостоверение от кредитната институция,
което да прави несъмнено, че електронният банков превод е осъществен, а не му е придаден
само вид, че е осъществен с разпечатка на хартиен носител към даден момент.
В обобщение, въззивната жалба на Х. е основателна, а частната жалба на Д. е неоснователна.
Налага се обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което
предявеният иск за собственост по чл. 124 ГПК от Г.Х. се уважи като основателен. Без
уважение ще следва да се остави частната жалба на Р. Д. Д., а атакуваното с нея определение
на СГС ще следва да се потвърди.
При горното, право на разноски пред настоящата инстанция има само страната-въззивник Г.
И. Х.. Съобразно, представен списък по чл. 80 ГПК, находящ се на л. 27 и 28 от настоящето
дело, процесуалният му представител адв. Д. С. се е явявал безплатно по реда на чл. 38 от
Закона за адвокатурата /ЗА/. За обезпечителното производство и исковите производства за
първите две инстанции, както и по минималните размери на Наредба № 1/09.07.2004 г. на
ВАдвС, тези възнаграждения възлизат съответно на 2 973.34 лв. за обезпечителното
производство и по 4 787.78 лв. хонорар за всяка инстанция от исковото производство. Общо,
възнаграждението възлиза на 12 548.90 лв. и следва да се възложи в тежест на въззиваемия
Н. К. Д., като няма възражения по така представения списък по чл. 80 ГПК. Н. К. Д. следва
да заплати отделно в полза на Г. Х. и таксата за въззивното производство, възлизаща на
814.15 лв. Останалите страни, в т.ч. и третите лица-помагачи нямат право на разноски.
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 8877, постановено на 30.12.2019 г. по гр.д.№ 2785/2019 г. на
12
Софийски градски съд и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА на основание чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между Г. И. Х. с ЕГН:
********** и Н. К. Д. с ЕГН: **********, че лицето Г. И. Х. с ЕГН: ********** е
собственик на следния недвижим имот: Апартамент № 2 (две), находящ се на 2 (втори) етаж
на кота +5.38 % (пет цяло и тридесет и осем стотни), състоящ се от: дневна-трапезария с
кухненски бокс, една спалня, един кабинет и сервизни помещения, със застроена площ от
97.31 кв. м. (деветдесет и седем цяло и тридесет и една стотни квадратни метра) при съседи:
калкан, асансьор, стълбищна клетка, двор, калкан и бул. „***”, заедно с мазе № 4 (четири),
находящо се в сутерена на кота - 2.80 (минус две цяло и осемдесет стотни) с площ от 2.16
кв.м. (две цяло и шестнадесет стотни квадратни метра) при съседи: мазе № 5 (пет), коридор,
стълбище и калкан, съгласно документ за собственост - нотариален акт № 36, том XCVIII,
peг. № 41373, дело 30229 от 13.07.2015 г. СВ София, а съгласно схема № 15- 247878-
21.03.2019 г., издадена от служба по ГКК София, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1001.672.2.2, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с
адрес на поземления имот: гр. ***, район ***, бул. „***“ 128, ет. 2, ап. 2, самостоятелният
обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1001.672 с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива
на обекта: 1, посочена в документа площ: 97.31 кв. м., прилежащи части: мазе № 4, с площ
от 2.16 кв.м. и 12.69 % ид. ч. от общите части на сградата, стар идентификатор: няма, ниво:
1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта
68134.1001.672.2.1, над обекта: 68134.1001.672.2.3, заедно с 12.69 % (дванадесет цяло и
шестдесет и девет стотни процента) идеални части от общите части на сградата и от УПИ Х-
10 (десети, отреден за имот планоснимачен номер десети), целият е площ от 220 кв.м.
(двеста и двадесет квадратни метра), в квартал 380 А (триста и осемдесет, буква „а”) по
плана на град София, местност ГГЦ-Г-6 (шест)-II (втора) част, при граници по скица: улица,
УПИ XI-11, УПИ XII-13, 14, УПИ II-14, УПИ III-2, УПИ IX-15, съгласно документ за
собственост - нотариален акт № 36, том XCVIII, peг. № 41373, дело 30229 от 13.07.2015 г.
СВ София, а съгласно скица на ПИ № 15-247873-21.03.2019г., издадена от служба по ГКК
София, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1001.672 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-108/13.12.2016 г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед
за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. ***, район ***, бул. „***“ № 128,
местност IV-67, с площ от 228 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: високо застрояване (над 15 м.), стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: 10, квартал 380 А, парцел X, съседи: 68134.1001.674, 68134.1001.673,
68134.1001.671, 68134.1001.964, 68134.1001.677, 68134.1001.675.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 28030/27.11.2019 г. по гр.д. № 2785/2019 г. по
описа на Софийски градски съд.
13
ОСЪЖДА Н. К. Д. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.С. от САК сумата 12 548.90
лв. на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, представляваща адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. К. Д. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. Х. с ЕГН: ********** сумата
814.15 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, представляваща заплатена държавна такса за
въззивно обжалване.
Решението е постановено при участието на третите лица-помагачи на страната на ответника
Н. К. Д.: ЧСИ № 781 Г. Д. /с район на действие СГС/, Т. П. И. с ЕГН: ********** от гр. ***
и „Арт Продакшън“ ЕООД с ЕИК: *********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14