Решение по дело №84/2023 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава ХІ от Административно процесуалния кодекс, във връзка с Част VІІ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

 

2. Образувано по Искова молба на Г. П. Р. със [ЕГН], от с. Цалапица, общ. Родопи, обл. Пловдив, в момента в Затвора в Пазарджик, да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, бул. „ген. Николай Г. Столетов“, № 21 да му заплати сумата от 100 000,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност, претърпени в резултат на наложеното му обитаване в помещения, които са пренаселени, в които има дървеници, хлебарки и гризачи, без постоянен достъп до течаща вода, без да е лекуван и воден на преглед с оглед здравословното му състояние, като му е възлагано да работи повече от осем часа на ден, включително събота и неделя, в периода от 15.03.2015 год. до 27.01.2023 год., съответно: в Ареста Пловдив от 15.03.2015 год. до 15.07.2015 г.; в Затвора Пловдив от 15.07.2015 г. до 01.08.2017 год.; в Затвора Пазарджик от 01.08.2017 г. до 09.09.2021 г.; в Затвора Враца и от 01.08.2022 г. до 27.07.2023 г. в Затвора Пазарджик.

 

3. Поддържа се, че помещенията в които е обитавал Р. са пренаселени, с по-малко от 3,00 кв.м. чиста жилищна площ на човек. Хигиената е била много лоша, имало хлебарки, дървеници, гризачи. В килиите нямало санитарен възел с течаща топла вода.

През 2019 год., пребивавайки в Затвора в Пазарджик, Р. е счупил ръката си, но не му оказана качествена медицинска помощ. При престоя си в затвора във Враца лекарят му е казал, че двете части на костта са зараснали накриво и са се ошипили и трябва да му се прави операция.

В затвора в Пазарджик е работел като библиотекар и председател на съвета на колектива, но са му възлагали и други задачи - да събира капачки, бутилки и кенчета. Работел е повече от 8 часа на ден. Работел е и в събота и неделя, без отпуска. Не е имал достъп до каре и условия за раздвижване. С ищеца не работят психолози и педагози.

Р. твърди, че при престоя в ареста не е имал условия за раздвижване, не е имал достъп до естествена светлина и чист въздух, вместо тоалетна са ползвали кофи в килията.

В депозирано писмено становище(190), Р. сочи, че в почивния неделен ден е почиствал спортната зала и събирал е вторични суровини. Твърди, че на 04.10.2020 г. си е счупил ръката, като на следващия ден посетил медицинския център, но се държали грубо с него и не го прегледали. На 15.10. бил повикан от ортопед. На 15.08.2021 г., във Враца отново бил заведен на ортопед. След това му било отказано да работи, поради счупената му ръка.

Твърди, че доколкото е търсил защита на правата си, бил подложен на тормоз и унижение.

Твърди, че за около три години е ощетен с над 60 дни, които не са му зачетени като трудови. Твърди, че с оглед заявените искови претенции, с адвокат С. са обсъждали единствено счупената ръка и липсата на лечение, незачитането на работни дни и липсата на отпуски. Твърди, че за лоши битови и хигиенични условия не се е оплаквал. Същевременно са развити оплаквания за това, че коридорите в ІХ и VІ отделение били тесни, не всички мебели и оборудване били подменени с нови при извършения ремонт на затвора.

В писменото становище са цитирани нормативни текстове и са описани взаимоотношенията на Р. с адвокати от колегията в гр. Пазарджик.

 

4. Ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с посочен съдебен адрес гр. Пловдив, бул. „Георги Бенковски“, № 153, чрез процесуалния представител юрк. Р., в депозирани писмен отговор и писмено становище счита, че исковата претенция на Р. е недоказана фактически и неоснователна.

Поддържа се, че ищеца е изтърпявал своето наказания в условия не по-различни от тези на останалите лишени от свобода. Сочи се, че спалните помещения в Затвора Пазарджик са обзаведени с маса, столове, легла, шкафче за дрехи, табуретка и заредени с дюшек, възглавница, одеяло, чаршафи, калъфка. Осигурен е постоянен достъп до течаща топла и студена вода, тоалетна, пряка светлина и проветривост. Помещенията в Затвора Пазарджик се почистват ежедневно от лишените от свобода, което изискване е съгласно ЗИНЗС. Според ответника, проблема с хлебарките идва от внасянето на храна в спалните помещения, за което са отговорни самите лишени от свобода. Редовно се извършват мероприятия по дезинфекция, дератизация и дезинсекция.

Твърди се, че пренаселеността на помещенията в Затвора Пазарджик е бил временен и е бил свързан с множество пробиви на водопроводната инсталацията за питейната и мръсната вода, свързани с лошото отношение на лишените от свобода към затворническата сграда, изразяващо се в умишленото запушване на мръсните канали, чупенето на чешмите, смесителните кранове и тоалетните казанчета, укриване на мобилни телефони в изкопани тайници

Поддържа се, че за периода след март 2020г., корпуса на Затвора Пазарджик, вече е бил с напълно ремонтирани крила, с осигурени нови тоалетни и бани във всяка килия, нови дограми на прозорците, и вратите, нова ВиК и ел. инсталация, теракотен под, и съобразени не по-малко от 4 кв. метра жилищна площ съгласно изискванията на Европейския съд по правата на човека и основните свободи.

Сочи се, че лишения от свобода Р. не е подавал писмени заявления или оплаквания за лоши условия и пренаселеност до администрацията на Затвора Пазарджик, което според ответника означава, че той е бил съгласен с тези обстоятелства и това е била неговата воля към момента, защото ако не е бил съгласен, е трябвало и е бил длъжен да поиска по-добри условия в писмен вид пред съответния началник на затвора, за да бъде преместен в друга килия с по - голяма площ и отделение с по - добри битови условия.

Сочи си още, че за здравето на лишените от свобода в Затвора Пазарджик се грижат лекар, зъболекар и двама фелдшери с дългогодишен опит в лечението и профилактиката на заболявания при стриктно спазване на законовите и медицински норми за страната.

Поддържа се, че по отношение на Ищеца Р., при необходимост е била оказвана навременна и адекватна медицинска помощ.

Сочи се също така, че администрацията на затвора, няма безусловно задължение да осигурява трудова заетост на всички изтърпяващи наказание лишаване от свобода.

Поддържа се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковия период от 15.03.2015 г. до 27.01.2018 г.(л. 170).

Иска се претенциите за парично обезщетение на Р. да бъдат отхвърлени.

 

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик е на становище, че исковите претенции са недоказани и следователно неоснователни.

 

II. Относно възражението за изтекла погасителна давност :

 

6. Според представените по делото Справка № 248 от 20.02.2023 г.; Справка № 818 от 17.02.2023 г.; Справка № 366/2015 от 17.02.2023 г.; Справка и становище № 970 от 09.02.2023 г.(л. 82 и сл.), ищеца Г. П. Р., [ЕГН] е пребивавал в Арест Пловдив в периода от 16.03.2015 г. до 31.07.2015 г. В справката, подробно са описани битовите условия, при които лицата по отношение на които е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ обитават съответните арестни помещения.

Според Справка № 818 от 17.02.2023 г. на Началник Затвора Пловдив, Р. е постъпил в Затвора Пловдив на 31.07.2015 г. за изтърпяване на наложено му наказание 18 години лишаване от свобода. На 07.08.2017 г., ищеца е преведен в Затвора Пазарджик за доизтърпяване на наказанието.

Според Справка № 918 от 14.02.2023 г. на Началник Затвора Пазарджик, Р. действително е преведен в Затвора Пазарджик на 07.08.2017 г., като на 09.09.2021 г. е преведен в Затвора Враца, за продължаване на образованието в Средно училище „Мито Орозов“.

 

7. В контекста на тези данни и поддържаното от ответната страна възражение за изтекъл погасителен давностен срок относно част от исковата претенция, следва да се посочи, че Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража не съдържа никакви указания, относно прилагането на института на погасителната давност. Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, към която препраща чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС и Законът за отговорността на държавата и общините за вреди, към който пък препраща чл. 203, ал. 2 от АПК, също не съдържат никакви правила или указания, относно приложението на погасителната давност.

Това ще рече, че в случая са приложими общите правила за погасителната давност, установени в Закона за задълженията и договорите.

 

8. Според чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Аналогично впрочем, е и правилото на чл. 105, § 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, съобразно което, без да се засягат разпоредбите на специалните актове и прилагането на Решение 2014/335/ЕС, Евратом, за вземанията на Съюза към трети лица и вземанията на трети лица към Съюза се прилага петгодишен давностен срок.

Съобразно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. Казано с други думи, претенцията за обезщетение при непозволено увреждане се погасява с общата пет годишна давност, която започва да тече от деня на увреждането, а когато дееца не е открит, от момента на неговото откриване.

В тази насока, според на чл. 105, § 2, ал. 2 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г., давностният срок за вземанията на трети лица към Съюза започва да тече от датата, на която плащането на вземането на третото лице стане дължимо съгласно съответното правно задължение.

Според чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, с изтичане на три годишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Тоест, претенцията за присъждане на обезщетение за забавена изплащане на обезвредата при непозволено увреждане се погасява с кратката, три годишна давност.

 

9. В случая е необходимо да се отбележи и, че в т. 4 от мотивите и диспозитива на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълкувателно гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е дадено следното указание: „…В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. При незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва….“. Липсата на каквито и да е съображения, изложени в тълкувателното решение, относно цитираните указания, не позволява пряко от текста на съдебния акт да се разбере, защо ОСГК на ВКС е счело, че при незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване.

10. Доколкото въпроса с началния момент от който започва да тече погасителния давностен срок е свързан с твърдяно от ищеца фактическо бездействие на администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му осигури нормативно установения минимум от битови условия в обитаваните от него помещения и необходимата му медицинска грижа, като последица от това е поставянето му в унизително положение, по смисъла на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, уместно би било да се съобрази, какво разбиране влага Европейският съд по правата на човека относно погасителната давност.

В т. 92 и т. 93 на Решение от 10.05.2001 г., постановено по дело „Z and Others v. the United Kingdom“, жалба № 29392/95, Съдът е отбелязал следното: „… На чл. 6, т. 1 “може … да се позове всеки, който смята, че дадено вмешателство при упражняването на негово (гражданско) право е незаконно и се оплаква, че не е имал възможността да предяви тази си претенция пред съд, отговарящ на изискванията на текста ….. Това право обаче не е абсолютно. То може да подлежи на легитимни ограничения, напр. установени със закон давностни срокове(курсивът мой), обезпечения за гарантиране на съдебните разноски; правила относно непълнолетните и душевно болните (виж решенията по делата Стъбингс и др. срещу Обединеното кралство 13 от 22.10.1996 г., Reports 1996-IV, стр.1502-3, §§ 51-52; Толстой Милославски срещу Обединеното кралство14 от 13.07.1995 г., A.316-B, стр. 80-81, §§ 62-67; Голдър, цитирано по-горе, стр.19, § 39). Когато достъпът на лицето до съд е ограничен по силата на закона или фактически, Съдът ще изследва дали наложеното ограничение накърнява същността на правото и по-специално дали преследва законна цел и дали е имало разумно отношение на пропорционалност между използваните средства и преследваната цел (решението по делото Ашингдейн срещу Обединеното кралство 15 от 28.05.1985 г., A.93, стр. 24-25, § 57). Ако ограничението съответства на тези принципи, няма нарушение на чл.6…..“.

 

11. Все в този смисъл, в т. 47 и т. 48 на Решение от 12.07.2018 г., по делото Kamenova v. Bulgaria, жалба № 62784/09, Европейският съд по правата на човека „…приема, че законоустановените давностни срокове служат за няколко важни цели, а именно да се гарантира правна сигурност и окончателност, да се защитят потенциалните ответници от закъснели искове, на които трудно може да се противодейства и да се предотврати несправедливостта, която би възникнала, ако от съдилищата се изисква да вземат решение за събития, случили се в далечното минало, въз основа на доказателства, които биха могли да станат ненадеждни и непълни поради изминалото време (вж. Stubbings and Others v. the United Kingdom, 22 октомври 1996 г., § 51, Доклади за решения и определения 1996IV). Поради това страните по спора следва да очакват прилагането на тези правила (вж. Miragall Escolano and Others v. Spain, № 38366/97 и 9 други, § 33, ЕСПЧ 2000I, и L’Erablire A.S.B.L. v. Belgium, № 49230/07, § 37, ЕСПЧ 2009 г. (откъси)). 48. Гореизложеното означава, че съществуването на давностен срок само по себе си не е несъвместимо с Конвенцията. Това, което Съдът трябва да провери в дадения случай, е дали естеството на въпросния срок и начинът, по който той е приложен, са съвместими с Конвенцията. Това означава наред с другото, че прилагането на законоустановените давностни срокове трябва да е предвидимо за жалбоподателите, като се вземат предвид съответното законодателство и съдебна практика и конкретните обстоятелства(курсива мой)….“.

 

12. Няма причина, цитираните разбирания на Европейският съд по правата на човека да не бъдат споделени и съобразени. В този контекст и с оглед указанието, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС, следва да се съобрази, че според поддържаните от ищеца твърдения, неимуществените вреди, чието обезщетяване той претендира, са пряка и непосредствена последица от поставянето му в помещения с лоши битови условия, пренаселени, нехигиенични, без санитарни възли и течаща вода, липсата е неоказана навреме медицинска помощ. Сиреч, неимуществените вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност, са търпени от Р. във всеки един момент от наложеното му от администрацията на Главната дирекция, обитаване в помещения с лоши битови условия е неоказване на дължимата медицинска грижа.

Очевидно, в случая е налице обективен и лесно доказуем факт, който сочи момента в който са били проявени, както деликтното поведение на администрацията, така и причинените като последица от него вреди. Това е момента в който е сложено началото на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Както се посочи, Р. е заявил претенция за обезвреда за претърпени вреди в периода 15.03.2015 г. до 27.01.2023 г. Тоест, според заявената искова претенция, във всеки един момент от този период, администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“ е бездействала и не е изпълнявала задължението си за осъществяване на фактически действия произтичащи пряко от нормативен акт, да осигури изискваната от закона и правилника за прилагането му жизнена среда е медицинска помощ на изтърпяващия наказанието си ищец, и във всеки един момент от този период, той е търпял описаните в исковата молба неимуществени вреди(в подобен смисъл например Решение № 12306 от 16.09.2019г. по адм. д. № 1569 по описа на ВАС за 2018 г., докладчик съдията Ж. П.).

 

13. При това положение, очевидно няма нито формална, нито правна логика да се приеме, че началото на погасителния давностен срок, следва да се отнесе към момента на преустановяване на бездействието на администрацията по вмененото  от закона задължение да действа. Това разбиране би било в пряко противоречие с функциите и целта на нормативното уреждане на института на погасителната давност, включително и така както те са описани в решенията на ЕСПЧ. Мислима би била хипотеза, подобна на настоящата, при която едно лице изтърпява наложено му наказание „лишаване от свобода“ за период 20, 30 години или до живот, като през целият този период е било поставено в лоши условия на обитаване, тоест бездействието не е било преустановявано. Разбирането, че погасителния давностен срок започва да тече едва след прекратяване на действието или бездействието, несъмнено би наложило в подобна хипотеза, ответника да бъде поставен в условията да се защитава, като търси доказателства за факти, които са проявени преди няколко десетилетия и евентуално да понесе тежестта да заплати обезщетение за вреди за период от няколко десетилетия, включително със съответните лихви за просрочие. Това очевидно е в противоречие с регулативната и защитната функции на правото. В този смисъл, би могло да се посочи, разбирането изложено в Заключение на Генералния адвокат, представено на 19 юни 2014 г. по Дело C447/13 P, Riccardo Nencini срещу Европейски парламент, според което: „…38. Погасителната давност за вземанията е правен институт, познат в повечето от съвременните правни системи. Доколкото ми е известно, тя съществува без изключение в правния ред на всички държави членки.

39. В това отношение е уместно е да припомним аксиологичните основи на погасителната давност като институт на съвременното право.

40. На първо място, в интерес на обществения ред правната система следва да бъде създадена така, че да бъде избегнато оспорването на дълготрайни фактически положения. Впрочем по-често тези положения са законосъобразни, отколкото обратното. Следователно има опасност оспорването им, предвид несигурността на доказателствата, да доведе до несправедливи резултати. Освен това изтичането на определен период от време би трябвало да води до узаконяването дори на противоправни положения. Наистина след дълъг период на бездействие задълженото лице може вече да не трябва да се съобразява с факта, че ще е длъжно да изпълни задължението си. Изминалото време създава затруднения при доказването, тъй като засегнатите лица не могат да бъдат задължавани да пазят вечно доказателствата. На последно място, погасителната давност кара кредитора да действа бързо при предявяване на правата си.

41. Ето защо освен роля на стабилизатор, погасителната давност има за цел да накаже мудността на кредитора, който не полага грижа да потърси правата си. От друга страна, погасителната давност цели да ограничи делата, свързани със стари спорове, при които има повишен риск от произволни решения поради затрудненията при доказването(курсива мой)…..“.

 

14. Ясно е при това положение, че изцяло в интерес на лицето е да охрани правата си, като своевременно предприеме действия за тяхната защита и потърси обезвреда на причинените му вреди. В случая, самото не прекратяване на бездействието на администрацията да изпълни вменените  от закона фактически действия, не е в никаква релация нето с факта на извършения вече деликт, нито с факта на причинените вече имуществени и/или неимуществени вреди. Казано с други думи, не е необходимо бездействието на администрацията да бъде преустановено, като едва тогава да е възможно да се направи извод, че деликта и причинените от него вреди са проявени юридически факти и съответно да са приеме, че от този именно момент, започва да тече погасителния давностен срок за предявяване на претенцията за обезвреда. Каза се, както деликта, така и вредите са проявен факт, във всеки един момент от целият период през който администрацията не е изпълнявала своето задължение.

 

15. В този смисъл, трябва да се приеме, че указанието дадено в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС за това, че „…При незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване…“, следва да се разбира в контекста на принципа „Сontra non valentem agere non currit praescriptio“, тоест срещу онзи, който не може да действа, давност не тече.

При положение, че действията или бездействията на администрацията, освен причиняването на вреди имат за последица и невъзможност или възпрепятстване на носителя на правото да го упражни по предвидения за това ред или пък ако, поради тези действия или бездействия, носителя на правото е бил поставен в условия при които да не са му известни и да не може разумно да се очаква да са му известни обстоятелствата, релевантни за упражняване на правото, то тогава би следва да се приеме, че началото на давностния срок следва да бъде именно в момента на преустановяване на действието или бездействието, тоест момента от който е била отстранена пречката, която е била извън контрола на увреденото лице и не му е позволявала да предприеме действия по адекватна защита на правата си.

 

16. С оглед конкретиката на текущия казус, трябва да се добави, че в т. 200 от Решението си от 27.01.2015 г., по дело Нешков и други срещу България (Жалби № 36925/10, 21487/12, 72893/12,73196/12, 77718/12 и 9717/13), Европейският съд по правата на човека е отбелязал, че „…С оглед на всички тези недостатъци при разглеждане на двете претенции за обезщетение, предявени от г-н Нешков, чл. 1 от ЗОДОВ от 1988 г. не може да се разглежда като ефективно средство за защита по отношение на оплакването му, свързано с условията за неговото лишаване от свобода….“.

Междувременно обаче, със ЗИД на ЗИНЗС(Обн., ДВ, бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 7.02.2017 г.), бяха предприети необходимите законодателни промени, бе приета новата Част Шеста „Защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение“ от ЗИНЗС, като по този начин се осигуриха всички възможни способи за гарантиране и защита на правата на задържаните под стража и изтърпяващите наказание лишаване от свобода. Тоест, след 07.02.2017г., Р. е разполагал както с пълната фактическа, така и с необходимата правна възможност да охрани и осъществи правото си на обезщетяване на твърдените от него неимуществени вреди, претърпени в резултат на бездействието на администрацията на Затвора Пловдив и Затвора Пазарджик, в периода 15.03.2015 г. до 27.01.2018 г. В случая обаче, заявената 27.01.2023 г. искова претенция за присъждане на обезщетение за вреди, претърпени в този именно период от време е погасена по давност и ще следва да бъде отхвърлена.

 

ІІІ. За фактите :

 

17. Според Справка № 918 от 14.02.2023 г. на Началник Затвора Пазарджик(л. 34), Р. е преведен в Затвора Пазарджик на 07.08.2017 г., като на 09.09.2021 г. е преведен в Затвора Враца, за продължаване на образованието в Средно училище „Мито Орозов“. Отново е преведен в Затвора Пазарджик на 23.08.2022г.

Във въпросната справка е посочено, че за това колко други лишени от свобода и в кои спални помещения по периоди е пребивавал Г. Р. по време на изтърпяване на наказанието до месец май 2020 г., не можем да се даде сведение, тъй като съгласно Номенклатурата на делата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ Списъците за вечерна проверка не подлежат на архивиране. Същите не са класирани в дела със съответстващ индекс.

Посочено е, че Р. е бил настаняван по периоди както следва: от 09.01.2018 г. до 08.01.2019 г. в ІХ отделение; от 09.01.2019 г. до 30.04.2020 г. в V отделение.

 

18. С оглед не представянето от страна на администрацията на данните, за които е задължена с Определение № 1867 от 07.02.2023 г., следва да бъдат съобразени показанията на разпитаните по делото свидетели.

Според свидетеля Д. П. П., от 2018 г. с ищеца пребивават в една килия до м. октомври 2020 г. В килия 909 обитавали 9 човека, а в килия 504 обитавали 8 човека. Килия 504 била около 19,00 кв.м. и около 19 кв.м. била и 909-та килия. В килия 504 имали санитарен възел, докато в 909-а килия била със санитарен възел за две килии. В килия 504 имали всеки ден по един час топла вода, а в 909-а килия нямало топла вода. Дървеници и гризачи имало в помещенията. Килия 909 била преходна, нямало топла вода, дървеници и хлебарки имало. Липсвала естествена светлина. В килия 504 условията се подобрили, но помещението пак било пренаселено. Свидетеля твърди, че през 2019 г. Р. по време на работа „…си извади ръката нещо…“. Свидетеля сочи, че освен библиотекар, Р. отговарял и за спортната зала. Р. местел в спортната зала нещо и така се стигнало до инцидента. П. заявява, че „…Доколкото знам, освен тези две неща му е възлагана и друга работа, но не мога да си спомня какво. Той работеше на 6 дневна седмица. Извънредно излизаше в неделя. Работата в неделя беше по указания на г-жа Н. – инспектор „социални дейности“. Работеше всяка неделя извънредно. Не знам защо го принуждаваха да работи и в неделя. Не знам дали въобще е имало каре на което да е извеждан ищеца…. Госпожа Н. не съм виждал да идва в неделя. Чух я на стълбите как казва на Р. „да не забравиш в неделите да почистиш спортната зала и киносалона“. Не съм го чул той да е отказал. Няма право на отказване. Два пъти съм чувал Н. да казва на ищеца, че трябва в неделя да чисти и работи….“.

Свидетеля М. Й. К. твърди, че Р. били в една килия, но не помни кога и в кое конкретно помещение са били. Били заедно в Медицинския център на затвора, като всеки петък се качвали при лекар. Твърди, че във връзка с техните здравословни оплаквания не са им давали хапчета или медикаменти, които са искали. Твърди, че ищеца не е бил преглеждан от лекар. Имал травма на ръката, като се наранил в затвора. Не помни точно кога и при какви условия Р. си наранил ръката. К. твърди, че Р. изискал медицинска помощ, но не му било обърнато внимание. Не бил изведен на външен преглед.

К. твърди още : „…Не знам смисъла на думите „не му обърнаха внимание“. На прегледите при лекаря, отиваме примерно за да ни премерят температурата, или поради това, че имаме кашлица, но не ни преглеждат и не ни дават медикаменти. Дават само по едно хапче и толкова. Само по едно хапче дават…. При лекаря влизаме един по един. Вратата на лекарския кабинет не винаги е затворена и така съм виждал как минават прегледите. На пейката съм бил и съм чувал как не му обръщат внимание. Той беше вътре в кабинета, до вратата се вижда….“

Свидетелката Л. С. Н. сочи, че до 24.02.22 г. работела на длъжност инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора Пазарджик. П. Р.. Заявява, че не е възможно да издаде заповед, той да работи в събота или в неделя, тъй като спортната зала не работи през почивни и празнични дни. Ключът за спортната зала се държал от надзирателите, като тя нямала ключ за спортната зала и не е можела да я заключва и отключва. Н. не е работила в събота и неделя. Твърди, че устни указания никой не може да даде. Няма ли заповед на началника, докладна, подписана от началника, информираност на дежурния главен надзирател, които основно извършват извеждането на лишените от свобода, залата не може да се отвори. Според Н., за да се отвори залата в събота или неделя трябва да има писмено нареждане от ръководството на затвора.

Н. заявява, че твърденията на Р. са неистини. Сочи, че не е възможно по устна заповед или устно разпореждане, някой да го изведе от коридора и той да отиде в залата. Тоест за да бъде изведен в неделя от килията и да бъде допуснат до спортната зала трябвало е да има писмено разпореждане на ръководството на затвора. Без писмено разпореждане не можело да бъде извеждан от килията лишен от свобода и да бъде воден в спортната зала. Твърди, че тя не е издавала устно разпореждане в неделя Р. да ходи да почиства спортната зала.

19. В Справка № 918 от 14.02.2023 г. на Началник Затвора Пазарджик(л. 34), е посочено още, че:

• За периода 01.05.2020 г. до 05.11.2020 г. Р. е настанен в пето отделение и обитава спално помещение 504 с размери 6,13x3,62 м. или 22,19 кв. м. Същото разполага със санитарно помещение, с постоянно течаща студена вода и топла вода по график. Санитарното помещение е с размери 1,15x1,70 или 1,96 кв. м. Чистата площ на спалното помещение е 20,23 кв. м. То е с капацитет за настаняване до 5 лишени от свобода. Помещението разполага със следното оборудване: 5 легла тип вишки с размери 70/190 см или 1,33 кв. м./бр., 5 бр. шкафчета с размери 45/40 см или 0,18 кв. м./бр. и маса с размери 40/40 см или 0,16 кв. м./бр. с по две или три табуретки. Леглата са разпределени в две двойни вишки и една единична вишка. За посочения период спалното помещение е обитавано от 5-ма лишени от свобода. Тоест била е осигурена площ от не по- малко от 4,00кв.м. на човек.

• За периода 06.11.2020 г. до 24.11.2020 г., Р. е настанен в осмо отделение и обитава спално помещение 805 с размери 3,66x4,07 м. или 14,90 кв. м. Същото разполага със санитарно помещение, с постоянно течаща студена вода и топла вода по график. Санитарното помещение е с размери 1,10x1,65 м. или 1,82 кв. м. Чистата площ на спалното помещение е 13,08 кв. м. То е с капацитет за настаняване до 3 лишени от свобода. Помещението разполага със следното оборудване: 3 легла тип вишки с размери 70/190 см или 1,33 кв. м./бр., 3 бр. шкафчета с размери 45/40 см или 0,18 кв. м./бр. и маса с размери 40/40 см или 0,16 кв. м./бр. с по две или три табуретки. Леглата са разпределени в една двойна вишка и една единична вишка. За посочения период спалното помещение е обитавано от 3-ма лишени от свобода. Тоест била е осигурена площ от не по- малко от 4,00кв.м. на човек.

• За периода 25.11.2020 г. до 11.03.2021 г., Р. е настанен в осмо отделение и обитава спално помещение 807 с размери 3,68x4,02 м. или 14,79 кв. м. Същото разполага със санитарно помещение, с постоянно течаща студена вода и топла вода по график. Санитарното помещение е с размери 1,25x1,65 м. или 2,06 кв. м. Чистата площ на спалното помещение е 12,73 кв. м. То е с капацитет за настаняване до 3-ма лишени от свобода. Помещението разполага със следното оборудване: 3 легла тип вишки с размери 70/190 см или 1,33 кв. м./бр., 3 бр. шкафчета с размери 45/40 см или 0,18 кв. м./бр. и маса с размери 40/40 см или 0,16 кв. м./бр. с по две или три табуретки. Леглата са разпределени в една двойна вишка и една единична вишка. За посочения период спалното помещение е обитавано от 3-ма лишени от свобода. Тоест била е осигурена площ от не по- малко от 4,00кв.м. на човек.

• За периода 11.03.2021 г. до 26.05.2021 г., Р. е настанен в девето отделение и обитава спално помещение 903 с размери 3,86x6,00м. или 23,16 кв. м. Същото разполага със санитарно помещение, с постоянно течаща студена вода и топла вода по график. Санитарното помещение е с размери 1,54x1,62 м. или 2,49 кв. м. Чистата площ на спалното помещение е 20,67 кв. м. То е с капацитет за настаняване до 5-ма лишени от свобода. Помещението разполага със следното оборудване: 5 легла тип вишки с размери 70/190 см или 1,33 кв. м./бр., 5 бр. шкафчета с размери 45/40 см или 0,18 кв. м./бр. и маса с размери 40/40 см или 0,16 кв. м./бр. с по две или три табуретки. Леглата са разпределени в две двойни вишки и една единична вишка. За посочения период спалното помещение е обитавано от 5-ма лишени от свобода. Тоест била е осигурена площ от не по- малко от 4,00кв.м. на човек.

• За периода 26.05.2021 г. до 09.09.2021 г., Р. е настанен в девето отделение и обитава спално помещение 905 с размери 3,84x6,06 м. или 23,27 кв. м. Същото разполага със санитарно помещение, с постоянно течаща студена вода и топла вода по график. Санитарното помещение е с размери 1,22x1,18 м. или 1,44 кв. м. Чистата площ на спалното помещение е 21,83 кв. м. То е с капацитет за настаняване до 5-ма лишени от свобода. Помещението разполага със следното оборудване: 5 легла тип вишки с размери 70/190 см или 1,33 кв. м./бр., 5 бр. шкафчета с размери 45/40 см или 0,18 кв. м./бр. и маса с размери 40/40 см или 0,16 кв. м./бр. с по две или три табуретки. Леглата са разпределени в две двойни вишки и една единична вишка. За посочения период спалното помещение е обитавано от 5-ма лишени от свобода. Тоест била е осигурена площ от не по- малко от 4,00кв.м. на човек.

• За периода 23.08.2022 г. до 30.08.2022 г., Р. е настанен във второ отделение - приемна и обитава спално помещение 206 с размери 3,60x8,28 м. или 29,81 кв. м. Същото разполага със санитарно помещение, с постоянно течаща студена вода и топла вода по график. Санитарното помещение е с размери 1,09x1,67 м. или 1,82 кв. м. Чистата площ на спалното помещение е 27,99 кв. м. То е с капацитет за настаняване до 6-ма лишени от свобода. Помещението разполага със следното оборудване: 6 легла тип вишки с размери 70/190 см или 1,33 кв. м./бр., 6 бр. шкафчета с размери 45/40 см или 0,18 кв. м./бр. и маса с размери 40/40 см или 0,16 кв. м./бр. с по две или три табуретки. Леглата са разпределени в три двойни вишки. За посочения период спалното помещение е обитавано от 2-ма лишени от свобода. Тоест била е осигурена площ от не по- малко от 4,00кв.м. на човек.

• За периода 30.08.2022 г. до 12.09.2022 г. е настанен в девето отделение и обитава спално помещение 906 с размери 3,81x5,93 м. или 22,59 кв. м. Същото разполага със санитарно помещение, с постоянно течаща студена вода и топла вода по график. Санитарното помещение е с размери 1,22x1,18 м. или 1,44 кв. м. Чистата площ на спалното помещение е 21,15 кв. м. То е с капацитет за настаняване до 5-ма лишени от свобода. Помещението разполага със следното оборудване: 5 легла тип вишки с размери 70/190 см или 1,33 кв. м./бр., 5 бр. шкафчета с размери 45/40 см или 0,18 кв. м./бр. и маса с размери 40/40 см или 0,16 кв. м./бр. с по две или три табуретки. Леглата са разпределени в две двойни вишки и една единична вишка. За посочения период спалното помещение е обитавано от 4-ма лишени от свобода. Тоест била е осигурена площ от не по- малко от 4,00кв.м. на човек.

• За периода 13.09.2022 г. до 30.11.2022 г., Р. е настанен в девето отделение и обитава спално помещение 905 с размери 3,84x6,06 м. или 23,27 кв. м. Същото разполага със санитарно помещение, с постоянно течаща студена вода и топла вода по график. Санитарното помещение е с размери 1,22x1,18 м. или 1,44 кв. м. Чистата площ на спалното помещение е 21,83 кв. м. То е с капацитет за настаняване до 5-ма лишени от свобода. Помещението разполага със следното оборудване: 5 легла тип вишки с размери 70/190 см или 1,33 кв. м./бр., 5 бр. шкафчета с размери 45/40 см или 0,18 кв. м./бр. и маса с размери 40/40 см или 0,16 кв. м./бр. с по две или три табуретки. Леглата са разпределени в две двойни вишки и една единична вишка. За посочения период спалното помещение е обитавано от 5-ма лишени от свобода. Тоест била е осигурена площ от не по- малко от 4,00кв.м. на човек.

• За периода 01.12.2022 г. и понастоящем, Р. е настанен в девето отделение и обитава спално помещение 908 с размери 3,81x6,07 м. или 23,13 кв. м. Същото разполага със санитарно помещение, с постоянно течаща студена вода и топла вода по график. Санитарното помещение е с размери 1,52x1,62 или 2,46 кв. м. Чистата площ на спалното помещение е 20,67 кв. м. То е с капацитет за настаняване до 5-ма лишени от свобода. Помещението разполага със следното оборудване: 5 легла тип вишки с размери 70/190 см или 1,33 кв. м./бр., 5 бр. шкафчета с размери 45/40 см или 0,18 кв. м./бр. и маса с размери 40/40 см или 0,16 кв. м./бр. с по две или три табуретки. Леглата са разпределени в две двойни вишки и една единична вишка. За посочения период спалното помещение първоначално е обитавано от 4-ма лишени от свобода, а от 13.12.2022 до момента се обитава от 3-ма лишени от свобода. Тоест била е осигурена площ от не по- малко от 4,00кв.м. на човек.

 

20. В същата справка и в Справка изготвена от Ат. Ш., на длъжност инспектор „ТРЗ“ е посочено още, че цялостната организация на хигиенното и противоепидемично осигуряване в затвора гр. Пазарджик е съобразно с утвърдените от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ правила. Съгласно Договор № 650 от 20.01.2021 г., сключен между ГД “Изпълнение на наказанията“ и ДЗЗД „Фаворит мениджмънт“ през съответния период са извършени дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията на помещенията по установен график. Почистването и хигиенизирането на спалните помещения е отговорност на самите лишени от свобода и се извършва по график. Не са постъпвали оплаквания за наличие на плесен, мухъл, гризачи или други вредители, както и за повишено ниво на влага или теч в помещенията.

В обитаваните помещения има достъп на дневна светлина посредством прозорци, чрез които се осъществява и проветряването на помещението, а в тъмната част на денонощието светлината е изкуствена. Прозорците на спалните помещения са здрави и съобразени с техния размер.

Храната в затвора се приготвя в съответствие с изискванията на утвърдена от Министъра на правосъдието и Министъра на здравеопазването Таблица №1, за състава на дневната дажба и полагащите се хранителни продукти на един лишен от свобода - възрастен.

Извършват се дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни дейности в спалните помещения на лишените от свобода, кухненския блок, общите помещения на територията на целия сграден фонд на затвора, както и прилежащите пространства за провеждане на престой на открито.

Всяко спално помещение разполага със санитарен възел, и достъпът до него е постоянен. Всички санитарни възли в помещенията са проектирани и изградени така, че всяко помещение разполага с течаща вода - студена и топла.

Помещенията в корпуса на затвора гр. Пазарджик, са проектирани и оборудвани по начин, гарантиращ спазване на изискванията за минимални стандарти за жилищна площ в затворническите институции. Оборудването на спалните помещения с мебели в затвора, е строго регламентирано, и е свързано именно с изискванията за минималните стандарти за жилищна.

Представена по делото е хронология по аналитична счетоводна сметка 60161 „Разходи за строителни материали“, свързани с извършените ремонтни работи в сградата и оборудването .

Съгласно утвърдения списък на длъжностите на лишените от свобода, заети в обслужващата и комунално-битова дейност в затвора гр. Пазарджик, има предвидена една щатна бройка за „библиотекар“. Със Заповед №21 от 25.01.2018 година, по молба, заявена от Р., именно той е бил устроен на тази позиция. Длъжността се изпълнява на шестдневна работна седмица, осем часа на ден. Затворническата библиотека е с работно време от понеделник до петък, а през шестия ден осъденият работи като чистач в корпуса на затвора, при спазени разпоредби на чл. 79, ал. 4 и 5 от ЗИНЗС, чл. 61, ал. 2 от ППЗИНЗС и чл. 152 и чл. 153, ал. 2 от Кодекса на труда. Преди да встъпи в тази длъжност като материално отговорно лице, докато трае ревизионният процес в библиотеката преди назначаването му, със Заповед №8/10.01.2018 година е положил доброволен труд на осн. чл. 80 от ЗИНЗС и са му зачетени 11 работни дни. Лишеният от свобода е спрян от работа като библиотекар по негова молба със Заповед №126 от 02.10.2020 година. Преди да вземе това решение, с него са проведени три разговора пред Разпределителна комисия, съответно на 23.06.2020 г., 14.07.2020 г. и 11.09.2020 г.

Със Заповед №108 от 07.10.2020 година отново полага доброволен труд на основание чл. 80 от ЗИНЗС, който отново е зачетен при финализиране на процедурата.

Лишеният от свобода Г. Р. е бил стимулиран и подкрепян за участие в организирането и провеждането на всички културно-масови и информационни мероприятия в затвора. Подпомогнат е в неговата инициатива за сформиране на клуб по интереси за изработването на украси и табла по повод отбелязването на бележити дати и годишнини. Трудът и усилията му в гази насока са оценени според предоставените от закона възможности за стимулиране на лишените от свобода. Сочи се, че Р. е творчески ангажиран и участва с материали в рубриката за лично творчество на затворнически вестник „ПосоКи“; взел е участие и в организирания междузатворнически конкурс „И АЗ МОГА“. За изпълнение на поставени задачи е оценен и награждаван седем пъти с „писмена похвала“, три с „удължено свиждане за срок до 4 часа“ и веднъж с предметна награда за участие в междузатворнически конкурс. През периода 18.10.2017 г . до10.11.2017 г., успешно преминава през специализирана програма за групова работа „Умения за мислене”.

Данни и доказателства, които да подлагат на съмнение удостоверените в справката данни, факти и обстоятелства не се заявиха от страна на ищеца.

 

21. В представената по делото Психологическа справка(л. 39), изготвена от Ц. С. Я., на длъжност инспектор „Психолог“ е посочено, че работата с всяко едно пенитенциарно изолирано лице, както и с Р. се извършва съгласно утвърдените психологически процедури за дейността на психолозите в местата за лишаване от свобода. Първоначалната психологическа диагностика е осъществена в затвора гр. Пловдив и е изготвено съответното психологическо заключение от 16.05.2017 г., в което е очертан личностово - поведенческият профил. След превода на Р. в Затвора Пазарджик, на 10.08.2017 г. е са проведени психологическо интервю и актуален скрининг. Р. не е поставян под изричен мониторинг от сериозен поведенчески риск и не са осъществявани кризисни психологически интервенции. За процесните периоди от време в Затвора Пазарджик с осъдения са провеждани периодични психологически консултации, както по преценка на психолога, така също и по лични писмени и устно заявявани молби от Р.. Провеждан е съответният прием за решаване на възникнали проблемни ситуации и подпомагане на личностовия ресурс за по-рационално справяне с възникналите затруднения и разреждане на негативните емоционални преживявания на ищеца; за подпомагане на адаптативните възможности, както и мотивационно насочване към по - адекватна конструктивно - рефлексивна личностова мобилизация.

Дани и доказателства за нещо различно от удостовереното в справката не се представиха по делото.

 

22. В представената по делото Медицинска справка, изготвена от д-р А. Б., на длъжност директор на Медицинския център при Затвора Пазарджик е посочено, че на 05.10.2020г., Р. е постъпил с оплакването, че е травмирал дясна китка, при което костта на предмишницата била изскочила. При прегледа обаче не е била констатирана деформация на китката и гривнената става, при запазени активни и пасивни движения. По тази причина работната диагноза е останала травма на ръката, без да се налагало изготвянето на рентгенова снимка. Дадени са били обезболяващи. Р. е бил плануван за консултация с ортопед. Междувременно на 09.10.2020г. отново е бил прегледан, но отново без съществена промяна в статуса. Консултацията е Ортопед е била осъществена на 15.10.2020 г. Диагнозата на специалиста е била недвусмислена - Хабитуална луксация на дясна карпоулнарна /гривнена/ става /прилагам копие/. Според д-р Б., „хабитуална“ означава привична, обичайна, тоест на практика периодично, обикновено при натоварване, ставата се размества, което обяснява патологичните движения в китката, споменати от Р.. Проблемът е бил умишлено премълчан при първоначалния преглед. Това е дало възможност увреждането да бъде използвано - съдавайки усещането, че луксацията е предизвикана в момента на травмата, а в действителност то вече е било налично. Специалиста Ортопед е разяснил, че операцията е сложна и изисква поставяне на импланти, които се заплащат. В консултацията е записано, че увреждането подлежи на планово оперативно лечение по негово желание. Посочено е, че към момента Р. не е заявил подобно желание..

Посочено е още, че в Затвора Враца е направена рентгенова снимка със заключение: Артрозни изменения па дясна гривнена става.

Приложени към справката са здравния картон и медицински документи на Р..

 

23. По делото е представена Медицинска справка от 17.02.2023 г., изготвена от д-р С. и м.с. К. от Медицински център при Затвора Враца( л. 107) в която е посочено, че при рутинен преглед по график на 21.12.2021 г., Р. е посетил медицинския център за първи път. От анамнезата той съобщава и представя консултации за: 1. Есенциална хипертония - Тh. Нифедипин 10мг. под езика при нужда. 2.Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност - Тh. Вазопрен 10мг., Валидол 3х1т., Валериана 3х2т.

Р. е съобщил за отпадналост, често уриниране с леко изразена хематурия, има пусната и направена кл. лаборатория - СУЕ-46мм/h, RВС-3,8х10А12L, Нgb-109g/l, Нct 0,335L/L, АLТ-41,95U/I, tРSА-12,500. Има издадено направление за уролог с дата 07.01.22г., но Р. е отказал да бъде консултиран от специалист. Лекуващия лекар д-р С. е назначил АБТ, болкоуспокояващи и витамини..

На 18.01.22г. са направени контролни изследвания – клинична лаборатория, като стойностите които не са в норма: RВС- 4,2х10^12/L, Нgb-119G/L, Нсt-0,365L/L, Fе-4,58mmоl/l, tРSА-7,2мg/l. При следващите посещения в медицинския център, Р. е съобщавал, че се чувства добре и не желае да бъде извеждан на специалист. При съответните оплаквания и нужда от медикаментозна терапия на лишения от свобода е давана такава от лекуващия лекар д-р С.. На 15.08.22г., с Р. е осъществен консулт с Ортопед- травматолог по повод оплаквания от стара травма на горен крайник(дясна гривнена става). Отношението към Р. винаги е било внимателно и никога не е отказвано съдействие по въпроси от здравословен характер.

 

24. В Справка вх. № 1721 от 27.02.2023 г., представената по делото от Началник Затвора Враца, съобразно дадените му, от съда указания в тази насока е посочено, че Р. е преведен в Затвора Враца от Затвора Пазарджик на 09.09.2021 г., на основание Заповед № Л-3061 от 30.08.2021 г. на ГД „Изпълнение на наказанията“ за включване в образователен процес. След постъпването в Затвора Враца е разпределен в ІІІ група като ученик и до превеждането му в Затвора Пазарджик на 23.08.2022 г., пребивава в групата, която е със статут за осъдени лица - ученици.

За периода на престой в затвора гр. Враца, Р. е пребивавал в спални помещение № 205, № 213 и № 221.

• В спално помещение № 205 е пребивавал от 10.09.2021 г. до 29.09.2021г. Във въпросното помещение са разпределени 5 отделно обособени малки помещения, всяко от които е с площ 7.60 кв. м. Същото разполага със санитарно помещение, с постоянно течаща студена вода и топла вода по график. Капацитетът за настаняване е до пет лишени от свобода, като за посоченият период максимално са настанявани до четирима лишени от свобода. Тоест била е осигурена площ от не по- малко от 4,00 кв.м. на човек.

• За периода от 29.09.2021г. до 29.06.2022г., Р. е пребивавал в спално помещение № 213, което е с квадратура 20.53 кв.м. и максимален капацитет за настаняване до пет лишени от свобода. Същото разполага със санитарно помещение, е постоянно течаща студена вода и топла вода по график. За посочения период на пребиваване в спално помещение № 213 броят на настанени лишени от свобода в отделни времеви интервали е достигал четири лица. Тоест била е осигурена площ от не по- малко от 4,00 кв.м. на човек.

• От 29.06.2022г. до 23.08.2022г. Р. е пребивавал в спално помещение № 221, което е с квадратура 20.53 кв.м. и максимален капацитет за настаняване до пет лица. Същото разполага със санитарно помещение, с постоянно течаща студена вода и топла вода по график. Броят на съжителстващите в същото спално помещение лишени свобода за визирания период не е превишавал четири лица. Тоест била е осигурена площ от не по- малко от 4,00кв.м. на човек.

Посочено още в справката е, че спалните помещения са обзаведени със съответния брой легла, съответстващ на броя на живущите в помещението лица, индивидуални шкафчета за лични вещи, маса и столове, които не са застопорени и позволяват промяна на местоположението им съобразно желанието на лицата обитаващи помещението.

Заявено е, че в случай, че бъде регистрирана неотложна необходимост от извършване на ремонтни дейности, своевременно се изготвят докладни записки от инспектор „СДВР“ за отстраняване на повредите, които съгласно утвърдения ред се адресират до сектор „ФЛКР“. При наличие на финансов ресурс и възможност да бъде освободено въпросното помещение от настанените в него лишени от свобода, своевременно се отстраняват регистрираните повреди. Докладни записки с текст налагащ извършване на ремонтни дейности в обитавани от Р. спални помещения № 213 и № 221 са изготвяни на следните дати: на 03.12.2021г. изготвена докладна записка с вх. .N2 10395 от 03.12.2021 г. - отразена е необходимост от подмяна на тоалетно казанче в помещение 213; на 25.03.2022г изготвена Докладна записка с вх. № 2930 от 28.03.2022г. - отразено е наличие на мухъл в помещение 213 и неизправности в санитарното помещение; на 14.06.2022г. изготвена Докладна записа с вх. № 5711 от 15.06.2022г. - констатирана повреда на тоалетна чиния и врата на санитарно помещение в 213 спално помещение.

За периода на престой в Затвора Враца, Р. няма наложени дисциплинарни наказания, същият не е пребивавал в наказателна килия.

Провежданите разговори с Р., обсъждани теми и споделяни проблеми са отразени в дневник за индивидуална работа с лицето, които са приложени и изпратени със задължителната документация на лишения от свобода при превода в Затвора Пазарджик.

Дезинсекцията в местата за лишаване от свобода се осъществява въз основа на сключен договор с лицензирано „ДДД“ дружество, който включва планови дезинсекции шест пъти годишно по предварително изготвен график. Хигиенното състояние на спалните помещения зависи единствено от културата и желанието на самите лишени от свобода да поддържат чистотата в помещенията.

 

25. Описаните данни, позволяват да се направят следните фактически констатации :

Относно периода от 28.01.2018 г. до 30.04.2020 г., въпреки изричните указания на съда дадени с Определение №186 от 07.02.2023 г., администрацията на Затвора Пазарджик не представи никакви данни относно битовите и социални условия, при които лишеният от свобода Р. е изтърпявал своето наказание.

При това положение, данни в тази насока ще следва да се установят съобразно останалите представени по делото доказателства.

Според Справка № 918 от 14.02.2023 г. на Началник Затвора Пазарджик(л. 34), спално помещение 504 е с чиста площ(тоест без площта на санитарния възел) от 20,23 кв. м. Според същата справка, спални помещения 903, 905, 906, 908 са с чиста площ, съответно от 20,67 кв. м., 21,83 кв. м., 21,15 кв. м., 20,67 кв. м. Тези данни позволяват да се формира констатация, че спално помещение 909 е било с подобна площ.

Според свидетеля Д. П. П.(виж т. 18 от решението), от 2018 г. с ищеца пребивават в една килия до м. октомври 2020 г., като в спално помещение 909 съжителствали общо 9 човека, а в спално помещение съжителствали общо 8 човека. Сочи, че в помещение 909 не е имало самостоятелен санитарен възел.

Това ще рече, че за периода от 28.01.2018 г. до 30.04.2020 г., тоест за 448 дни, на Р. е наложено обитаване на помещения, в които не му е била осигурена чиста жилищна площ от не по-малко от 4,00 м.

 

26. През останалите периоди от време, чистата жилищна площ в помещенията в които е обитавал Р. е била равна или по-голяма от 4,00 м за всеки един от настанените в помещението лишен от свобода. Осигурен е бил достъп до течаща топла вода, във всеки санитарен възел, лишените от свобода са имали достъп до течаща студена вода. Осигурено е било проветряване на помещенията и възможност за ежедневна разходка в каре. Видно от представените справки и приложените към тях документи е, че при възникнала необходимост, са предприемани своевременни мерки за отстраняване на всички възникнали повреди в спалните помещения. Предприети са всички действия от администрацията за осигуряване както на личната хигиена на лишените от свобода, така на необходимата хигиена в помещенията които те обитават.

Еднозначни и безпротиворечиви са данните по делото относно своевременната и квалифицирана медицинска помощ окозвана на Р. при всяко негово здравословно оплакване. Изисканите и представени справки, Здравен картон и медицински документи, са достатъчни за да се формира несъмнен извод, че по отношение на Р. е била полагана дължимата от администрацията грижа. Не се установиха никакви данни, Р. да е искал провеждане на някакво лечение и то да му е било отказано.

На следващо място, по делото освен твърденията на Р., не се представиха никакви други доказателства, за това, че той е бил да принуждаван да работи в почивни дни или по начин, който не е нормативно регламентиран или пък, че правата му произтичащи от положения от него труд не са били зачетени.

Показанията на свидетелите П. и К. в тази насока са неясни и противоречиви, като не съдържат никакви конкретни данни от които да е възможен някакъв извод са това, че заявените от Р. факти са били действително осъществени.

 

ІV. За правото :

 

27. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Каза се, главната искова претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обемаща разбира се и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус е административна по своето естество.

При това положение, възведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието на Г. в затвора Пловдив през процесния период от време, определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция, именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

 

28. Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4,00м.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Според чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС, спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.

 

29. Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС пък, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

 

30. При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Съобразно указанието възведено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

 

31. Според чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.

Приложението на тази процесуална презумпция налага наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение от тяхна страна, като при това положение, разбира се с оглед останалите събрани по делото доказателства, за Съда се поражда възможността да презюмира проявлението или липсата на определен факт с правно значение.

 

32. Следва обаче да се съобрази, че предоставянето на исканата информация от съответните длъжностни лица, се извършва в условията на осъществяване на наказателна отговорност при невярно удостоверени факти и обстоятелства. В тази насока, според чл. 311 от НК, ал. 1 от Наказателния кодекс, длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6. Това налага да се приеме, че удостоверените от длъжностните лица в Затвора Пазарджик, факти и обстоятелства са истинни до установяване на противното, посредством надлежно събрани в производството доказателства.

 

33. В случая, с оглед твърденията на ищеца относно исковия период от 01.05.2020 г. до 27.01.2023 г., Началника на Затвора Пловдив и Началника на Затвора Враца бяха задължени да представят подробна информация във връзка със заявените в исковата молба данни. Това свое задължение, административните органи изпълниха, като се представиха съответните справки, съдържащи конкретна информация свързана с пребиваването на Р. в мястото за изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода. Данните от тези справки, бяха подробно описани в предходната част на настоящото решение. Според тях, в посочения исков период, Р. е бил настанен и е обитавал помещения в затвора Пловдив и Враца, при нормални битови условия относно наличието на отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, при наличието на минимално необходимата жилищна площ.

 

34. Относно жилищната площ в помещението, трябва да се съобрази, че ЗИНЗС не съдържа дефинитивна норма, която да определя какво съдържание е вложил законодателя в синтагмите „достатъчно жилищна площ“ и „минималната жилищна площ“. Както действащото, така и отмененото законодателство са непротиворечиви по отношение на разбирането, че под „жилищна площ“, следва да се разбира сборът от площите на помещенията в жилището с основно предназначение за дневни, спални и детски стаи, измерена по вътрешните зидарски очертания на стените(така например в § 1, т. 2 от ДР на Закона за гражданската регистрация, също в § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната). Казано с други думи, санитарните помещения не се включват в жилищната площ. Така при описаните в т. 16 от настоящото решение общи площи на спалните помещения в които е обитавал ищеца, като се изключи площта на санитарния възел, се получава „минималната жилищна площ“, която във всеки един от посочените в т.18 периоди от време е била не по-малко от 4,00 м.

 

35. Действително, в Решение от 27.01.2015 г. на Европейския съд по правата на човека по делото на Нешков и други срещу България, по жалби № 36925 от 2010 г., № 21487 от 2012 г., № 72893 от 2012 г., № 73196 от 2012 г., № 77718 от 2012 г. и № 9717 от 2013 г., Четвърто отделение, председател Инета Зимеле е посочено, че „….. 166. Крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на това дали условията на задържане са в нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Докато общите доклади на КПИ не казват изрично какъв размер жилищна площ за един лишен от свобода трябва да се смята за минимален стандарт при настаняване в обща килия, то отделните национални доклади за извършените от КПИ посещения и препоръките по тези доклади предполагат, че желателният стандарт е четири квадратни метра жилищна площ на човек. Въпреки това, ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. В оценката на наличното пространство трябва да се вземе предвид пространството, заемано от мебели и обзавеждане в килията (подчертаването наше). Недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане (виж А. и други, цитирано по-горе, §§ 145-47, с допълнителни препратки). Дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл. 3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на задържане – като например липса на уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление или липса на основна хигиена – това води до ниво на страдание, което надвишава това, присъщо на задържането (виж Torreggiani and Others, цитирано по-горе, § 69). 167. От това следва, че при оценката на това дали е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите. Липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член (виж А. и други, цитирано по-горе, § 148, с допълнителни препратки)..“.

 

36. Явно е, че разбирането на Европейския съд по правата на човека, за съобразяване на мебелите и обзавеждането на помещенията при определяне на жилищната площ е относимо, към схващането, че минималния размер на същата не следва да е под 3,00м за човек. При това положение, ако се съобразят мебелите в процесните помещения в Затвора Пазарджик и Затвора Враца, включително и като се изключи площта на санитарния възел (независимо, че в решението на ЕСПЧ това не е споменато), то отново свободната жилищна площ за всеки един от лишените от свобода, обитавали тези помещения в исковите периоди извън тези по т. 25 е бил над 3,00м.

 

37. Данните съдържащи се в представените по делото справки, налагат да се приеме, че при изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода в исковия период от 01.05.2020 г. до 27.01.2023 г., Р. е обитавал съответните спални помещения в Затвора Пловдив при наличието на необходимата като вид, количество и калории храна, подходящо отопление и климатичен режим през съответните сезони на годината. В помещенията обитавани от ищеца е имало необходимото естествено осветление, достатъчно проветряване. Осигурени са били условия за двигателна активност. Не се установи, спрямо него да е прилагана като наказателна мярка, продължителна изолация без възможност за общуване или пък необосновано да са употребявани помощни средства. Не се установи, спрямо Р. да не е прилагано необходимо лечение или да е полагана дължима медицинска грижа. Не се установи също така, той да е била задължаван да полага труд в извън работно време или пък правата му свързани с полагането на регламентиран труд да са били накърнени по някакъв начин.

 

38. Обратно, описаните в предходния раздел на решението данни са достатъчни за да се приеме, че във периода 28.01.2018 г. до 30.04.2020 г. или общо за 448 дни, администрацията на Затвора Пловдив е поставила изтърпяващия наказание лишаване от свобода Р. в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищеца е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на администрацията на Затвора Пловдив, на нормативно установени задължения да осигури на изтърпяващия наказание лишаване от свобода Р. минимално необходима жилищна площ, медицинска помощ и хранителен режим. Не осигуряването на съответната жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, както и продължителна изолация без възможност за общуване, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, като поставяне на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража. Казано с други думи, лишаването на едно лице от основните жизнени потребности е равнозначно на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание. Аргумент за това съждение е дефиницията, съдържаща се в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за социално подпомагане според която, „Основни жизнени потребности“ са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно социално-икономическото развитие на страната.

 

39. В тази насока, според чл. 2, ал. 2 от ЗСП, социалното подпомагане се осъществява чрез предоставяне на социални помощи в пари и/или в натура за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите(курсива мой), когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Тоест, държавата компенсира посредством предоставяне на социални помощи, тези граждани, които не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности. Несъмнено е в този контекст, че граждани, които живеят в условията на липса в по-голяма или в по-малка степен на задоволяване на основните жизнени потребности, изпитват не само чисто физическо неудобство, но и негативни психически състояния, подобни на тези, описани от В. в обстоятелствената част на исковата молба. Сиреч, физическото и психическото състояние на лицата изтърпяващи наказание лишаване от свобода, на които от страна на администрацията не е осигурено задоволяване на основните жизнени потребности и гражданите, които не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности се намират в едно и също социално положение, доколкото изпитват подобни физически и психически притеснения. Въпросното обстоятелство, разгледано в контекста на конституционно установения принцип за това, че всички хора са равни по достойнство и права, налага съждението, че лишените от свобода, изтърпяващи наказанието си в условия на не осигурени основни жизнени потребности, следва да бъдат третирани еднакво с гражданите, които също живеят в условията на незадоволени основни жизнени потребности. Това пък позволява да се формира извода, че лишените от свобода, които търпят вреди от това, че не са им осигурени основните жизнени потребности в пълен обем, следва да бъдат компенсирани за конкретната липса на нормативно установени условия за обитаване, по начин, еднакъв на този по който се компенсират, гражданите които не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности. В този смисъл, според чл. 11, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности(курсива мой) или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства.

 

40. Според чл. 12, ал. 3 от ЗСП, Министерският съвет определя месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за определяне на социалните помощи по ал. 1. Според чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за приложение на ЗСП, право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. Основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет

Доколкото в конкретния казус става реч за лице ненавършило 65 години, живеещо само (в смисъл не живеещо в семейство), като отношенията въз основа на които се иска присъждане на обезщетение за претърпени вреди са свързани с обитаване на жилищно помещение, следва да се съобразят най-близките до тези факти, хипотези на чл. 9, ал. 3, т. 5 от ППЗСП(редакция ДВ, бр. 64 от 2021 г.) според която, диференцираният минимален доход се определя, както следва: за лице до 65 години, живеещо само - 80 на сто от ГМД и на чл. 14, ал. 1 от ППЗСП(редакция ДВ, бр. 98 от 2020 г.) според която, право на месечна целева помощ за заплащане на наем на общински жилища ползват лицата, ако настанителната заповед е на тяхно име и чийто доход от предходния месец е до 250 на сто от диференцирания минимален доход.

 

41. За процесните 2018 г., 2019 г. и 2020 г., с Постановление № 305 на МС от 19.12.2017 г. е определен месечен гарантиран минимален доход в размер на 75 лв. При това положение дефиринцирания минимален доход по чл. 9, ал. 3, т. 5 от ППЗСП(редакция ДВ, бр. 63 от 2011 г.) е в размер на 60 лв., а дохода по чл. 14, ал. 1 от ППЗСП е в размер на 150,00 лв. Тоест дневния доход, който следва да бъде приет като необходим за задоволяване на основните жизнени потребности е 5,00лв. За общо 448-те дни на обсъждания тук исков период, обезщетението възлиза на сумата от 2240,00 лв.

Съответно, спрямо този размери на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, разбира се, считано не от 15.03.2015 г., както е заявено в исковата молба, а от 01.05.2020 г., когато е преустановено бездействието на администрацията до окончателното изплащане на сумата.

В останалата си част, исковите претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди останаха недоказани, поради което ще следва да бъдат отхвърлени.

 

V. За разноските :

 

42. При условията на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, на ищеца се дължат сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 10,00лв.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да заплати на Г. П. Р. със [ЕГН], от с. Цалапица, общ. Родопи, обл. Пловдив, в момента в Затвора в Пазарджик, сумата от 2240,00(две хиляди двеста и четиридесет)лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност, претърпени в резултат на наложеното му обитаване в помещения, които са пренаселени, в периода от 28.01.2018 г. до 30.04.2020 г., в Затвора Пазарджик, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 01.05.2020 г. до окончателното  изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ исковите претенция на Г. П. Р. със [ЕГН], от с. Цалапица, общ. Родопи, обл. Пловдив, в момента в Затвора в Пазарджик, да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, бул. „ген. Николай Г. Столетов“, № 21 да му заплати сумата за разликата от 2240,00лв. до пълният заявен размер от 100 000,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по време на прилагане на мярка за неотклонение и изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Ареста Пловдив от 15.03.2015 год. до 15.07.2015 г.; в Затвора Пловдив от 15.07.2015 г. до 01.08.2017 год.; в Затвора Пазарджик от 01.08.2017 г. до 28.01.2018г. ; от 01.05.2020 г. до 09.09.2021 г.; от 01.08.2021 г. до 27.01.2023 г. и в Затвора Враца от 01.08.2022 г. до 27.07.2023 г. в Затвора Пазарджик.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да заплати на Г. П. Р. със [ЕГН], от с. Цалапица, общ. Родопи, обл. Пловдив, в момента в Затвора в Пазарджик, сумата от 10,00(десет)лева, представляваща извършени от последния разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред троен състав на Административен съд Пазарджик в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.