№ 224
гр. Пазарджик, 30.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20215200500612 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Същото
е образувано по повод на постъпила жалба с вх.№09457/21.06.2021г. от
„Булгарцвет- Велинград“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр.Велинград, индустриална зона Булгарцвет, представлявано от управителя
Н.Л.Л., чрез пълномощника му адв.С.М. против Разпореждане от 07.06.2021г.
по изп.дело №683/2018г. по описа на ЧСИ Д.Д., в частта, в която е отказано от
съдебния изпълнител вдигане на наложена възбрана върху поземлен имот пл.
№004109, площ по док. 167418кв.м., обл.Пазарджик, общ.Велинград,
гр.Велинград образуван от имот №004032- ПИ местност
Устето/Мандр.Кория, ведно със сградите в него поради несъразмерност.
В жалбата е посочено, че не се обжалва разпореждането в частта, в
която е отказано вдигане на възбрана върху поземлен имот с идентификатор
10450.4.110, Оранжерия с трайна конструкция, Поземлен имот №04.04110,
площ по док.43288кв.м., обл.Пазарджик, общ.Велинград, гр.Велинград,
образуван от имот №004032- ПИ, местност Устето/Манд.Кория, ведно със
сградите върху него.
В жалбата се твърди, че постановлението на съдебния изпълнител е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
В тази насока се излагат подробни съображения.
1
Искането е да се отмени обжалваното разпореждане, в частта в която е
отказано от съдебния изпълнител вдигане на наложена възбрана върху
поземлен имот пл.№004109, площ по док. 167418кв.м., обл.Пазарджик,
общ.Велинград, гр.Велинград образуван от имот №004032- ПИ местност
Устето/Мандр.Кория, ведно със сградите в него.
В срокът по чл.436, ал.3 ГПК, от една от страните- взискател по
изпълнителното дело- „Уникредит Булбанк“ АД- са представени възражения.
В същите са изложени подробни доводи в насока на недопустимост,
алтернативно на неоснователност на подадената жалба.
Искането е същата, като недопустима да се остави без разглеждане,
алтернативно да се остави без уважение.
От останалите присъединени взискатели по изпълнителното дело не са
постъпили възражения в указания им срок.
От страна на ЧСИ- Д.Д. са депозирани мотиви по реда на чл.436, ал.3 от
ГПК относно обжалваното действие, като същата излага съображения в
насока на неоснователност на подадената жалба. В този смисъл се моли
последната да не бъде уважавана.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в
жалбата, възраженията на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД и
писменото становище на ЧСИ, намира жалбата за недопустима по
следните съображения:
Правото на обжалване на определено действие на съдебния изпълнител
може да възникне само в онези случаи, в които законът изрично е предвидил
възможността за обжалване като последица от това действие. Ако подобна
възможност не е предвидена в закона, следва да се приеме, че действието е от
категорията на необжалваемите и не подлежи на контрол по пътя на
инстанционното производство.
В разпоредбата на чл.435, ал.1-5 от ГПК от страна на законодателят
изрично е посочено подлежащите на обжалване действия на съдебния
изпълнител, както и условията, при които тези действия могат да бъдат
обжалвани. Изброяването в чл.435 от ГПК на подлежащите на обжалване
2
действия е изчерпателно и поради това онези от тях, които не са изрично
посочени, не подлежат на съдебен контрол по пътя на обжалването. Касае се
за императивна правна норма, която не може да бъде тълкувана
разширително, а само в смисъла, който е вложен в нея. В този смисъл е
Решение №301/24.02.2011г. на САС постановено по ч.гр.д.№332/2011г.
В разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК ясно е посочено, че длъжникът
може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението
върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима
вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно
за изпълнението, както и постановлението за разноските.
Съгласно ал.3 на същия чл.435 от ГПК, постановлението за възлагане
може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на
проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както
и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е
извършено надлежно или имуществото не е възложено по най- високата
предложена цена.
На практика, извън тези посочените изпълнителни действия други
действия на СИ не могат да бъдат обжалвани от длъжника. Възможност за
обжалване на отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложено обезпечение
поради несъразмерност с дълга не е предвидена нито в цитирания по-горе
чл.435 от ГПК, нито в новосъздадената норма на чл.442а от ГПК.
Не може да бъде отречено, че съгласно чл.441, ал.2 от ГПК е налице
незаконосъобразно принудително изпълнение, когато съдебният изпълнител е
наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението
по изпълнителното дело. Систематичното място на тази норма обаче е в
чл.441 от ГПК, който урежда отговорността на съдебния изпълнител за вреди,
а общите правила на систематичното тълкуване сочат, че при тълкуването на
една правна норма следва да се държи сметка и за систематичното място,
което тя заема в нормативния акт, като вложения в нея смисъл следва да се
тълкува и в този аспект. С ал.2 на чл.441 от ГПК законодателят е определил
налагането на несъразмерни по обем с дълга обезпечителни мерки за
незаконосъобразни изпълнителни действия, но нито е променил нормата на
чл.435, ал.2 от ГПК, нито е предвидил изрична възможност за обжалване в
3
чл.442а от ГПК. Длъжникът обаче не е останал незащитен, защото съгласно
чл.441, ал.1 от ГПК той може да ангажира отговорността на съдебния
изпълнител за причинени в резултат и на това незаконосъобразно действие
вреди по общия исков ред- чл.45 и чл.49 от ЗЗД.
Действително е налице противоречива съдебна практика на
Пловдивския апелативен съд по въпроса за обжалваемостта на отказа на
съдебния изпълнител да отмени наложени обезпечения поради
несъразмерност с размера на дълга. В този смисъл следва да се посочи,че в
Определение №132 от 20.03.2018г. постановено по в.ч.гр.д. №140/2018г. по
описа на АС- Пловдив е прието, че този отказ подлежи на обжалване, като
аргументите за това са изведени, както от чл.441, ал.2 от ГПК, така и от
принципа за равнопоставеност между страните- поради това, че взискателят
разполага с правото по чл.435, ал.1, т.1 от ГПК да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да извърши определено изпълнително действие, а длъжникът не
разполага с такава възможност.
Следва да се посочи, че в Определение №477/31.10.2018г., постановено
по в.ч.гр.д. №526/2018г. по описа на АС- Пловдив е застъпено обратното
становище, а именно, че възможностите за обжалване на действията на
съдебния изпълнител от страна на длъжника са лимитативно уредени в
чл.435, ал.2 и ал.3 от ГПК, като нито в тази разпоредба, нито в разпоредбите
на чл.442а от ГПК и чл.443 от ГПК са уредени възможности за обжалване на
отказа на съдебния изпълнител да отмени обезпечение поради несъразмерност
и отказ да насочи изпълнението към посочени от длъжника вещи или
вземания. Посочва се, че в случай, че се касае за незаконосъобразни
процесуални действия от страна на съдебния изпълнител и от това са
произлезли вреди съдебният изпълнител отговаря при условията на чл.45 от
ЗЗД- чл. 441 от ГПК, а в алинея 2 от същата разпоредба е въведена законова
презумпция, че е налице незаконосъобразно принудително изпълнение когато
съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с
размера на задължението по изпълнителното дело
В конкретният казус, настоящият състав споделя изцяло разбирането,
изложено във второто определение. В тази връзка следва да се посочи, че
хронологично то е постановено след Определение № 132 от 20.03.2018г., а
4
именно на 31.10.2018г. и във втория състав е участвал съдията- докладчик по
предходното определение, поради което следва да се приема, че практиката
на АС- Пловдив по този съществен за настоящото производство въпрос е
променена и понастоящем се споделя становището, че отказът на съдебния
изпълнител да отмени обезпечение поради несъразмерност в размера на дълга
е в смисъла, изложен в Определение №477/31.10.2018г., постановено по
в.ч.гр.д.№526/2018 г. по описа на ПАС.
Доколкото в случая се обжалва действие на съдебния изпълнител, което
не е измежду изчерпателно изброените- подлежащи на обжалване от
длъжника, жалбата се явява недопустима и поради това следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството, образувано въз основа на нея-
прекратено.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с вх.№09457/21.06.2021г. от
„Булгарцвет- Велинград“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр.Велинград, индустриална зона Булгарцвет, представлявано от управителя
Н.Л.Л., чрез пълномощника му адв.С.М. против Разпореждане от 07.06.2021г.
по изп.дело №683/2018г. по описа на ЧСИ Д.Д., в частта, в която е отказано от
съдебния изпълнител вдигане на наложена възбрана върху поземлен имот пл.
№004109, площ по док. 167418кв.м., обл.Пазарджик, общ.Велинград,
гр.Велинград образуван от имот №004032- ПИ местност
Устето/Мандр.Кория, ведно със сградите в него поради несъразмерност.
ПРЕКРАТЯВА производството в.гр.д.№612/2021г. по описа на ОС-
Пазарджик.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщението пред Пловдивския апелативен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6