Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
23.07.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Марина Гюрова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 6300 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 28.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 11507/ 2017
г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 67 състав, Е.Х.К.
/ЕГН **********/ е осъдена да заплати на „Т.С.”
ЕАД- *** /ЕИК*******/ на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1 542.64 лева, представляваща
цена на доставена през периода от 1.07.2012 г. до 30.04.2016 г. топлинна
енергия, ведно със законната лихва от
24.02.2017 г. до изплащане на вземането, и сумата 338.74 лева, представляваща
лихва за забава при плащане на дължимата сума за доставена топлинна енергия за
периода от 31.08.2012 г. до 15.02.2017 г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, жк *******, като исковете са отхвърлени:
относно главницата- за разликата над сумата 1 542.64 лв. до 1 752.47
лв., и относно обезщетението за забавено плащане- за разликата над сумата 338.74
лв. до 505.73 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата Е.К. е осъдена да
заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата 587.78 лева-
разноски по делото /за държавна такса, депозити и възнаграждение за юрисконсулт/.
Постъпила е въззивна жалба от Е.Х.К. /ответница по делото/-
чрез назначения от съда особен представител по чл.47 ГПК, в която са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в
осъдителната му част, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде
постановено решение за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
Въззиваемата страна „Т.С.”
ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответницата и моли да бъде
постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира
разноски за въззивното производство.
Третото лице- помагач “Б.“ ООД- *** не
изразява становище по повод подадената от ответницата въззивна
жалба.
Предявени
са осъдителни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата въззивна
инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част,
като приема същия окончателен извод- за частично уважаване, до посочените по-
горе размери /за главница и лихви за забава/, на предявените от „Т.С.” ЕАД осъдителни
искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал
обосновава извод на въззивния съд за основателност на
претенциите за присъждане на претендираните от ищеца
суми за цената на доставена в процесния имот топлинна
енергия и лихви за забава.
Основателността на
предявения по делото осъдителен иск /искове/ за реално изпълнение на договорно
задължение е предпоставена от установяване пасивната
материално- правна легитимация на ответницата да отговаря по същия. Според
приложимата през процесния период норма на
чл.153, ал.1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът
или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Цитираната разпоредба императивно установява кой е страна
по облигационното правоотношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота- собственост или
вещно право на ползване. Същата легитимира
като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно
право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател,
което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на
ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските,
свързани с ползването на вещта.
Горните
разпоредби са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до
определен топлоснабден имот няма сключен писмен
договор, явяващ се по правило основен източник на облигационните право-
отношения.
Сключването на писмен договор при условията
на договорна автономия е приложимо и в областта на продажбата на топлинна
енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна
енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени
между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда-
етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката
на топлинна енергия в процесния имот, е без значение
дали освен страната по така възникналото договорно право-отношение /клиент,
потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 6300/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
В
случая според доводите във въззивната жалба по делото
не е безспорно установено, че през посочения в исковата молба период
ответницата и ищцовото дружество са били обвързани от
валидно договорно правоотношение, основано на валидно сключен помежду им договор
за доставяне на топлинна енергия. В подадения от ответницата писмен отговор на
исковата молба по чл.131 ГПК е заявено оспорване на обстоятелството, че същата
е била собственик на процесното жилище през
исковия период, но не е надлежно оспорено приложеното от ищеца /още с исковата
молба/ заявление- декларация от 12.03.2010 г., изходящо от Е.К. и адресирано до
топлопреносното предприятие, за откриването
на клиенска партида за абонат на топлинна енергия,
което налага приемането на извод, че в действителност през процесния
период тя е имала качеството потребител на топлинна енергия в имота
/чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ/, тъй като сама е отправила предложение за сключването на
договор за доставка на топлинна енергия, което е прието от насрещната главна страна
по делото, като по молбата е предоставен и процесният
абонатен № 140895. Следователно между главните страни по делото в рамките на
договорната свобода /чл.9 ЗЗД/ е създадена облигационна връзка по повод
продажбата на топлинна енергия в процесния имот, като
ответницата К. сама е встъпила в договорно правоотношение с топлопреносното
предприятие, поради което и като страна по същото дължи изпълнение на
задълженията за плащане цената на доставената в имота топлинна енергия.
Установено е следователно наличието на
облигационно договорно правоотношение между ищеца и ответницата Е.К. през процесния период, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, което е
достатъчно основание за доказване на иска по основание. Обстоятелството колко
точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в
жилището на ответницата, е от значение единствено за доказване размера на иска,
като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до
отхвърлянето му- съгласно чл.162 ГПК.
За установяване доставянето на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната от
ищеца цена, са представени по делото извлечения от сметки, съставени от топлопреносното предприятие, и индивидуални справки, дялови
разпределения и формуляри за отчет, съставени от фирмата за топлинно
счетоводство, като е прието в първо-инстанционното
производство и експертно заключение на съдебно- техническа експертиза. Няма
основание приетото като неоспорено от страните експертно заключение да не бъде
съобразено от съда при формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма
данни експертът да е дали невярно заключение /съзнателно или по
непредпазливост/. Според даденото от вещото лице Д. С.заключение- в конкретния
случай дължимите суми за доставена в имота на ответницата топлинна енергия са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката, т.е. спазени са изискванията на действащите технически правила и
норми. Взети са предвид от експерта следните релевантни факти и обстоятелства:
че през исковия период в процесното жилище е имало едно
отоплително тяло с монтиран ИРРО, щранг- лира в
банята и един водомер за топла вода; че топлинната енергия в имота е
изчислявана на база реален отчет /при нулев отчет на отоплителното тяло в хола/-
с подписани от потребител отчетни документи; а също и че ТЕ за БГВ е
изчислявана на база снети отчети на 1 бр. водомер за топла вода, отчитан от ФДР
при отчитане на уредите в сградата. Размерът на главницата за процесния период е определен от експерта на 1 542.64
лв., от които: 537.42 лв.- за сградна инсталация, и
1005.22 лв.- за БГВ, като е отчетен изравнителен резултат от 221.63 лв.,
представляващ сума за връщане на абоната.
Предвид горното, при съобразяване на цитираното
експертно заключение и при зачитане на посочения от вещото лице изравнителен
резултат /определен без отнасяне на суми за връщане към периоди извън процесния/ дължимите от ответницата на ищеца суми са
правилно определени от първоинстанционния съд. Не
рефлектира върху извода на въззивния съд за дължимост на процесните суми преценката
на сключеното между главните страни на 31.08.2015 г. споразумение за
разсрочване на дължими от ответницата суми в общ размер от 3 225.92 лв. /2
584.40 лв.- стойност на топлинна енергия за периода 1.03.2010 г.- 31.07.2015 г.
/главница/, и 641.52 лв.- лихви за забава към 31.08.2015 г./, тъй като
действително същото обхваща част от процесния период,
но няма фактически твърдения, нито са ангажирани доказателства, при
принадлежаща на ответницата доказателствена тежест,
изискуемите към датата на подаване на исковата молба, както и към датата на
приключване на устните състезания в първоинстанционното
производство /о.с.з. 20.09. 2018 г.- дата, следваща падежа на последната
разсрочена вноска по споразумението/ задължения да са били погасени от последната.
Предвид горното, с оглед неоснователността на
релевираните във въззивната
жалба на ответницата Е.К. доводи със същата не може да се постигне като
резултат както пълна, така и частична отмяна на обжалваното решение на посочените
по- горе основания, поради което и същото- като валидно и допустимо, а по
същество- правилно, следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.3 ГПК право на разноски за въззивното производство
има въззиваемата страна, в чиято полза следва да
бъдат присъдени заплатените разноски за възнаграждение на особения представител
на въззивницата в размер на 300 лв. Независимо от
отхвърляне на подадената от ответницата въззивна
жалба, други разноски /за юриск. възнаграждение/ на въззиваемото дружество не следва да бъдат присъдени, тъй
като от същото не е подаден отговор на въззивната
жалба, нито е осъществено процесуално представителство в проведеното във въззивното производство открито съдебно заседание.
Подадената на 23.06.2020 г. писмена молба не може да обоснове ангажиране
отговорността на въззивницата за сторени във въззивното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение на насрещната страна.
На основание чл.78, ал.6 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
СГС сумата 55.85 лв.- държавна такса за въззивното
обжалване.
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 6300/ 2019 г.- СГС,
ГК, ІV- Б с-в
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
28.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 11507/ 2017
г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 67 състав, в обжалваната част, в която Е.Х.К. /ЕГН
**********/ е осъдена да заплати на „Т.С.”
ЕАД- *** /ЕИК*******/ на основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1 542.64
лева, представляваща цена
на доставена през периода от 1.07.2012 г. до 30.04.2016 г. в топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, жк *******, с аб.№
140895, топлинна енергия, ведно със законната лихва от
24.02.2017 г. до окончателното й изплащане, и сумата 338.74
лева, представляваща
лихви за забава при плащане на главницата, считано за периода 31.08.2012 г.-
15.02.2017 г., както и сумата 587.78 лева- разноски по
делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Х.К. /ЕГН **********/
да заплати на „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК*******/ сумата 300 лв. /триста лева/- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Х.К. /ЕГН **********/
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 55.85 лв. /петдесет и пет лева и
85 ст./- държавна такса по въззивната жалба, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 11507/ 2017 г. на
СРС, ІІ ГО, 67 състав, е влязло в сила
като необжалвано в останалата /отхвърлителна/ част.
Решението
е постановено при участието на „Б.“ ООД- ***, като трето лице- помагач на „Т.С."
ЕАД- *** в производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.