Р Е Ш Е Н И Е
№279
гр.Шумен, 12 Декември 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публично
съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: М. М.
Членове:1. Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
при секретаря Т. Кавърджикова като
разгледа докладваното от съдия М. В.гр.дело №167 по описа за 2019 год. на ШОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №226 от 14.03.2019г. по гр.д.№3573/2017г.,
Районен съд - гр.Шумен е признал за установено на основание чл.108 от ЗС, по отношение на В.Г.В. с ЕГН **********,
че Е.Я.М. с ЕГН **********, е собственик на лек автомобил марка „Субару“ модел
„Легаци“ с рег. № *, цвят *, рама № *, двигател № без номер. Осъдил е В.Г.В. да
предаде на Е.Я.М. неоснователно владения от него лек автомобил. Отхвърлил е
предявения от Е.Я.М. срещу В.Г.В. иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за
сумата 1400 лв. (хиляда и четиристотин лева), представляваща действителна
стойност на лекия автомобил поради погиването му, като неоснователен и
недоказан. Отхвърлил предявения от Е.Я.М. срещу В.Г.В. иск с правно основание
чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата 889,26 лв. (осемстотин осемдесет и девет лева и 26
стотинки), представляваща платени от М. данъци върху превозно средство и лихви
върху тях за лекия автомобил, за периода 2011 г. – 2017 г. Осъдил Е.Я.М. да заплати на В.Г.В., на
основание чл.55, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД, сума в размер на 1120,35 лв.
(хиляда сто и двадесет лева и 35 стотинки), представляваща предоставена сума на
04.06.2013 г. с оглед неосъществено основание, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.02.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, и е
отхвърлил иска в останалата му част – над 1120,35 лв. до пълния предявен размер
от 1400лв., поради уважено възражение на Е.Я.М. за прихващане на сумата от
279,65 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения
му лек автомобил марка „Субару“ модел „Легаци“ с рег. № *, за периода
04.06.2016 г. – 28.11.2017 г. В.Г.В. е осъден да заплати на Е.Я.М. сума в
размер на 160,29 лв., представляваща направените разноски по делото, съразмерно
с уважената част от исковете по първоначалната искова молба и съразмерно с
отхвърлената част от насрещния иск. Е.Я.М. е осъден да заплати на В.Г.В. сума в
размер на 49,22 лв., представляваща направените разноски по делото, съразмерно
с уважената част от насрещния иск. Решението е постановено при допусната
очевидна фактическа грешка, доколкото съдът е формирал воля за неоснователност
на възражението за прихващане над признатия размер 279,65 лева до пълния
предявен 1400 лева, но е пропуснал да отрази в диспозитива отхвърлянето на
възражението за този размер.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца,
който обжалва решението на районния съд в частта, с която е уважен насрещния
иск на ответника по чл.55, ал.1 пр.2 от ЗЗД за разликата от уважения размер
1120,35 лева до 610,41 лева, като посочва доводи за неправилност на решението в
тази част, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да бъде отхвърлен
насрещния иск за тази част, и уважено възражението му за прихващане до
установения с експертизата размер.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, в който заявява, че е жалбата е неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в атакуваната част, поради което и спора следва да се
разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за основателна.
Районен съд - гр.Шумен
е бил сезиран с искова претенция от Е.Я.М. срещу В.Г.В.. Ищеца излага, че е
собственик на лек автомобил марка „Субару Легаци“ с рег. № *, рама № *,
двигател № без номер, цвят *. В началото на 2013 г. решил да продаде автомобила,
като се свързал с ответника В.Г.В.. Двамата се срещнали в гр.В.и постигнали
съгласие за сключване на договор за продажба, като М. предал на ответника
владението на автомобила и всички документи, свързани с него, а В. му платил
сума в размер на 1400 лв. Ищецът и съпругата му подписали пълномощно с
нотариална заверка на подписите, като упълномощили ответника да извършва всички
действия, свързани с превозното средство, вкл. да прехвърля правото на
собственост, да плаща данъци, глоби и т.н. Срокът на пълномощното бил три месеца.
Ответникът не предприел действия за сключване на окончателен договор. Малко
по-късно през 2013 г. М. станал едноличен собственик на автомобила.
Впоследствие, започнал да получава известия за дължими данъци, глоби във връзка
с управлението на автомобила, като срещу него било образувано и изпълнително
дело от публичен изпълнител. Ищецът се принудил да плати сума в общ размер
725,28 лв., представляваща платени данъци за превозните средства за периода
2011 г. – 2017 г. и 163,98 лв. – лихви върху дължимите данъци. Моли съда да
постанови решение, по силата на което, след като бъде признато, че е собственик
на моторното превозно средство, ответникът да бъде осъден да му предаде
владението върху същото; при условията на евентуалност, ако се установи, че
автомобилът е погинал – да бъде осъден да му заплати сума в размер на 1400 лв.,
представляваща обезщетение за претърпяната загуба; ответникът да бъде осъден да
му заплати сума в размер на 889,26 лв., представляваща платени от М. без
основание суми, представляващи данък върху превозните средства за описания лек
автомобил за периода 2011 г. – 2017 г. и лихви върху същия, както и да му
заплати направените разноски. В срока за отговор ответникът В.В. предявил срещу
ищеца насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Сочи, че страните
постигнали уговорка за сключване на договор за продажба на автомобила, но такъв
не бил подписан. При постигане на уговорката предоставил на ищеца по делото уговорената
продажна цена – 1400 лв., като същата била получена от М. на неосъществено
основание. Моли съда да постанови решение, по силата на което М. да бъде осъден
да му плати сумата от 1400 лв., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска. В отговора на насрещната искова молба, първоначалния ищец
прави възражение за прихващане с претендираната от ответника сума в размер на
1400 лв., с дължима от него сума в същия размер, представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на автомобила за периода 04.06.2013 г. – 28.11.2017 г.,
с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, и моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
От събраните по делото доказателства се установява
следното от фактическа страна: От
приложеното пълномощно рег. № 5468/04.06.2013 г. на нотариус рег. № *на НК е
видно, че Е.Я.М. и В.Д.Д.упълномощили В.Г.В. да управлява и стопанисва, да
продава, да заменя, да дарява и да се разпорежда по какъвто и да е начин, с
когото намери за добре и при каквито условия намери за добре, вкл. да договаря
сам със себе си, собствения им лек автомобил марка „Субару“ модел „Легаци“ с
рег. № *, цвят *, рама № *, двигател № без номер, като заплаща дължимите за
автомобила данъци, такси, мита, застраховки, глоби, да минава технически
прегледи и т.н. Описано е, че пълномощното важи за срок от три месеца. От
представеното решение от 07.06.2013 г., постановено по гр.д. № 1216/2013 г. по
описа на ШРС, влязло в сила на 07.06.2013 г. е видно, че при прекратяване на
брака между двамата упълномощители, било утвърдено постигнатото между тях
споразумение, по силата на което описаното моторно превозно средство било
поставено в дял на Е.М.. По делото са представени акт за установяване на задължения
№ АУ3Д003102/19.02.2016 г. на Община Шумен и уведомление № 036118/28.08.2017 г.
на Гаранционен фонд, в които се сочи, че ищецът, като собственик на описания
лек автомобил дължи данъци върху превозното средство и сключване на договор за
задължителна застраховка. От приходни квитанции №№ 196955, 196958/05.12.2016 г.
и 194113/14.11.2017 г. на Община Шумен се установява, че М. платил дължимите
данъци върху превозно средство и лихви върху тях за процесния автомобил. Видно
от приложената разписка от 04.06.2013 г. е, че Е.М. удостоверил, че получил от В.В.
сума в размер на 1400 лв. срещу предоставения му лек автомобил „Субару Легаци“
с рег. № *. По делото са представени застрахователни полици за сключени
договори за застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил през
периода 2013-2017 г., в които като собственик е посочен В.Г.В.. От заключението
на допуснатата в първоинстанционното производство съдебно - автотехническа
експертиза е видно, че стойността на процесния лек автомобил към 28.11.2017 г.
възлиза на 1285 лв., а размерът на пазарната наемна цена на същия за периода
04.06.2013 г. – 28.11.2017 г. е в размер на общо 789,59 лева.
Анализът на горната фактическа обстановка налага
следните правни изводи: Основния спорен въпрос между страните е в какъв размер
следва да бъде уважено възражението за прихващане на първоначалния ищец, с
дължимата от него сума, която е получил като цена на лекия автомобил, връщането
на която дължи на неосъществено основание. Очевидно, е че автомобила е бил
предаден на ответника с цел неосъществена продажба, и същия го е ползвал през
целия исков период, като и в застрахователните договори, които е сключвал за
гражданската си отговорност е сочил себе си за собственик. Купувача не е
прехвърлил собствеността върху автомобила, въпреки че е разполагал с
необходимите права, и е ползвал собствената на ищеца вещ, като си е спестил
разходите, които би сторил, ако беше наел тази вещ. На първо место следва да се
изтъкне, че за да са налице всички елементи на фактическият състав на
неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД е необходимо: 1/ имуществено
разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът
се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили
обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото
разместване; 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия
ищец. На следващо място е необходимо е да се отбележи, че с оглед ползването на
вещта през процесния период от ответника без правно основание, ищеца е лишен да
владее и ползва собствената си вещ, и ответникът се е обогатил за сметка на
имуществото на ищеца. Съобразно доктрината и съдебната практика при предявена
претенция по чл.59 от ЗЗД, обогатилият се дължи връщане на онова, с което се е
обогатил без основание до размера на обедняването, т.е. дължи се по - малката
сума измежду обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. В процесния
случай ответника се е обогатил като си е спестил разходи за наем на подобна вещ,
поради което и следва да се приеме, че ползвателя дължи обезщетение съобразно
заключението по експертизата в размер на 789,59 лева за периода 04.06.2013г. -
28.11.2017г.
Предвид изложеното, съдът намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
насрещната искова претенция по чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД е уважена за разликата
над 610,41 лева до 1120,35 лева, както и в частта с която е отхвърлено
възражението за прихващане за тази разлика, и вместо него постановено друго, с
което за този размер да се отхвърли иска поради прихващане с вземането на
ответника по насрещния иск. Решението следва да се коригира и в частта,
касателно присъдените разноски. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника В.В.
следва да заплати на ищеца Е.М. направените по делото разноски в размер на още 198,71
лева пред първата инстанция, съразмерно на уважената част от иска. Решението
следва да се отмени в частта, с която ищеца Е.М. е осъден да заплати на
ответника В.В. деловодни разноски за сумата над 24,42 лева до присъдените 49,22
лева. На ищеца следва да се присъдят деловодни разноски за въззивното
производство в размер на 25 лева.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №226 от 14.03.2019г. по гр.д.№3573/2017г., на Районен съд - гр.Шумен /с
допусната в решението очевидна фактическа грешка, като съдът е пропуснал да
обективира в диспозитива волята си, видна от мотивите, че е отхвърлил
възражението за прихващане на ищеца за разликата над 279,65 лева до 1400 лева/,
САМО В ЧАСТТА, с която Е.Я.М. с ЕГН е
ОСЪДЕН да заплати на В.Г.В. с ЕГН , на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД, сума предоставена сума на
04.06.2013 г. с оглед неосъществено основание, за разликата над 610,41
лева /шестстотин и десет лева и
четиридесет и една стотинки/ до 1120,35 лева /хиляда сто и двадесет лева и тридесет и пет стотинки/, и е
отхвърлено възражението за прихващане на Е.Я.М. в тази част, както и в ЧАСТТА, с която Е.Я.М. е осъден за
заплати на В.Г.В. деловодни разноски за
разликата над 24,42 лева до 49,22 лева,
като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от В.Г.В. с ЕГН срещу Е.Я.М. с ЕГН , иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД за заплащане на предоставена сума на 04.06.2013 г. с
оглед неосъществено основание, за
разликата над 610,41 лева /шестстотин и десет лева и
четиридесет и една стотинки/ до 1120,35 лева /хиляда сто и двадесет лева и тридесет и пет стотинки/, поради прихващане с вземане на Е.Я.М.
от В.Г.В. в размер на 789,59 лева, представляващо обезщетение за лишаване от
ползването на собствения му лек автомобил марка „Субару“ модел „Легаци“ с рег.
№ *, за периода 04.06.2013г. - 28.11.2017г.
В необжалваната част решението е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА
В.Г.В. с ЕГН , ДА ЗАПЛАТИ на Е.Я.М.
с ЕГН , деловодни разноски за първата инстанция в размер на още 198,71 лева /сто деветдесет и осем лева
и седемдесет и една стотинки/, и за въззивната инстанция в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.