Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 05.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
в публичното
заседание на трети октомври
две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА
търг.
д. № 5706 по описа за 2014 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД:
Въз основа на искова молба с вх. №
4226/17.06.2014 г. /дата п.к. 16.06.2014 г./, подадена от „Е.Д И Г“ ЕООД (в несъстоятелност), с ЕИК ********против М.НА Р.Р., е образувано търг. дело № 67/2014 г. по
описа на Врачански окръжен съд, ТО. Във връзка с направено от ответника
възражение за неподсъдност в срока по чл. 119, ал. 3 от ГПК, с Определение № 319 от 22.07.2014 г. на
Врачански окръжен съд, ТО, производството по търг. дело № 67/2014 г. е
прекратено и делото е изпратено за разглеждане по подсъдност на СГС.
ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО
СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 55 АЛ.1, ПРЕДЛ. ТРЕТО ОТ ЗЗД И ЧЛ.86, АЛ.1 ОТ ЗЗД.
Ищецът
„Е.Д И Г“ ЕООД
(в несъстоятелност), ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, чрез синдика К.П.И., с искова молба от 17.06.2014 г. /п.к. 16.06.2014 г./ твърди, че на
28.01.2009 г. между М.НА Р.Р. и Б. (към настоящия момент М.НА Р.Р. - МРР) и „Е.Д И Г” ЕООД (в несъстоятелност),
гр. Мездра, ЕИК ********, е сключен договор № 30/28.01.2009 г. за инженеринг на
обект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа с. Средногорци -1 етап, община Мадан”. На основание чл. 10
от Договора на 24.08.2009 г. обектът е спрян с акт образец 10 по Наредба No 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителство,
поради липса на финансиране от държавния бюджет. По силата на правилото
закрепено в чл. 1, ал. 2 от Договора, при подобна хипотеза, срокът на Договора
съответно се удължава с периода на спирането. Във връзка с чл. 11 от Договора
на 30.12.2008 г. изпълнителят „Е.Д И Г” ЕООД е предоставил на възложителя МРР
гаранция за изпълнение в размер на 5 % от стойността на Договора без ДДС - 85 055,66 лв. със срок за връщане до 10
работни дни след приемане на обекта по реда на чл. 19 от Договора. Целта на
гаранцията е била да се обезпечи изпълнението на Договора. На 09.06.2012 г.,
към който момент Договорът е продължавал да действа, макар и при спряно
строителство, поради продължаваща липса на финансиране от държавния бюджет, с
Решение No 38/09.06.2012 г. на
Окръжен съд - Враца, „Е.Д И Г” ЕООД е обявено в
несъстоятелност, обявена е неговата неплатежоспособност с начална дата
01.10.2011 г. и е прекратена търговската му дейност. В тази връзка следва да се
приеме, че с постановяването на Решение No 38/09.06.2012 г. на Окръжен съд - Враца, по силата на което е прекратена
търговската дейност на „Е.Д И Г” ЕООД, се е изпълнил юридическият факт на
обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа по Договора, поради
което на основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от същия, той е прекратил своето
действие.
На 23.09.2013 г. МРР е изпратила писмо Изх.
No 70-00-143/23.09.2013 г. до К.П.И., в качеството му на синдик на „Е.Д
И Г” ЕООД (в несъстоятелност), в което МРР уведомява синдика за сключването на
Договора, за неговия предмет, за спирането на строежа поради липса на държавно
финансиране, за внасянето на гаранция в размер на 85 055,66 лв. от „Е.Д И Г”
ЕООД, а така също и за това, че МРР счита Договора за прекратен считано от
09.06.2012 г. поради факта, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването
на търговската дейност на дружеството по силата на съдебно решение е настъпило
значително ограничаване на правоспособността на дружеството като съществуващ
субект на правото, което от своя страна е довело и до обективната невъзможност
на същото да изпълнява своите задължения по Договора. Това становище на МРР за
прекратяване на Договора на основание възникнала обективна невъзможност за една
от страните по него да го изпълнява се споделя и от ищеца по настоящата искова
молба. Във връзка с прекратяването на Договора, е отпаднало основанието за
даването от страна на „Е.Д И Г” ЕООД на паричната гаранция по чл. 11 от
Договора в размер на 85 055,66 лв. на МРР. В качеството си на синдик и на
основание правомощията си като такъв на 03.10.2013 г. К.П.И. от името на „Е.Д И
Г” ЕООД (в несъстоятелност) е отправил покана до МРР за изплащането на
подлежащата на връщане гаранционна сума по Договора, с второ писмо, получено от
МРР на 06.06.2014 г., синдикът отново кани МРР да изплати подлежащата на
връщане гаранционна сума по Договора, но до момента от МРР не е постъпило
плащане по посочената от синдика особена банкова сметка.
***, че са налице юридическите факти
предпоставящи приложението на нормите на чл. чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което
моли съда да осъди ответната страна да заплати на ищеца парична сума в размер
на 85 055,66 лв., представляваща
материално благо, получено от МРР на отпаднало правно основание, поради
което е подлежаща на възстановяване на ищцовата страна. Моли съда да осъди ответната страна да
заплати на ищеца и мораторна лихва върху
неизплатената главница за периода от 06.10.2013 г. до подаването
настоящата искова молба в общ размер от 5 917,75 лв., а така също и мораторна лихва върху същата главница за периода от подаването на
настоящата искова молба до окончателното изплащане на дължимата главница. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
моли съда да осъди ответната страна да му заплати направените от него разноски по настоящото производство,
включително разноските за един адвокат. В тази връзка в срок ще бъде представен списък по чл. 80 ГПК.
Прилага писмени доказателства по опис.
Ответникът М.НА Р.Р. И Б., с
адрес: гр. София, ул. „Св. Св. ********, представлявано от М.НАР.Р.и Б., чрез
юрк. Б.,
с отговор на искова молба от 21.07.2014
г. моли съда на основание чл. 130, ал. 1, във връзка с чл. 377 от ГПК да
прекрати образуваното съдебно производство и да върне исковата молба, с оглед
на следните обстоятелства. Налице е липса на правен интерес за ищеца и липса на
пасивна легитимация на ответника. Претендираната сума, в размер на 85 005,66
лв., е изплатена на 22.05.2014 г. от МРР
на „Д.Д.Б.“ ЕООД, ***, въз основа на договор за цесия от 16.09.2011 г., сключен
между „Е.Д и Г" ЕООД и „Д.Д.Б." ЕООД, за което ищецът е надлежно
уведомен с писмо с изх. № 70-00-143/18.06.2014 г. Правото на иск не е
надлежно упражнено. Налице е липса на представителна власт, абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на иска. В случай, че съдът приеме
предявените искове за допустими, оспорва същите като неоснователни. С договор №
30/28.01.2009 г. МРРБ е възложило на „Е.Д и Г“ ЕООД изготвянето на работен
проект за обект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа с. Средногорци - I етап, община Мадан", сключен с „Е.Д
и Г“ ЕООД, гр. Мадан, упражняването на авторски надзор и извършването на
предвидените в проекта СМР. Договорът е прекратен на основание чл. 29, ал. 1,
т. 3 от същия - поради
обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа от страна на „Е.Д и
Е" ЕООД, тъй като с Решение № 38/09.06.2012 г. на Врачански окръжен съд,
дружеството е обявено в несъстоятелност, обявена е неговата неплатежоспособност
с начална дата 01.10.2011 г. и е постановено прекратяването на търговската му
дейност. Изпълнителят е заличен и от ЦПРС. В този смисъл е изпратено писмо с
изх. 70-00-143/23.09.2013 г. до синдика на Е.Д и Е“ ЕООД, гр. Мездра, с
което последният е уведомен, че МРР счита договора за прекратен на основание
чл. 29, ал. 1, т. 3 от същия, поради обективна невъзможност за изпълнение. „Е.Д
и Е" ЕООД е внесло парична гаранция
за обезпечаване изпълнението на Договор за инженеринг № 30/28.01.2009 г. на две части - 85 005,66 лв., платени на 30.12.2008 г. и
450,30 лв., платени на 12.01.2009 г., или сумата, платена като гаранция за
доброто изпълнение на договора, възлиза в общ размер на 85 455, 96 лв.
Вземането на „Е.Д и Е" ЕООД от МРР, в
размер на 85 005,66 лв. /първата вноска/, както и всички права и задължения по
договор за инженеринг № 30/28.01.2009 г., са прехвърлени с договор за цесия от 16.09.2011 г. на „Д.Д.Б." ЕООД, ***. С изменението и
допълнението на ЗОП, публикувано в ДВ. бр. 40 от 13.05. 2014 г., е създадена
нова разпоредба, която гласи следното: „Чл. 42а. (Нов - ДВ, бр. 40 от 2014 г.,
в сила от 13.05.2014 г.) Паричните вземания по договорите за обществени поръчки
и по договорите за подизпълнение са прехвърляеми, могат да бъдат залагани и
върху тях може да се извършва принудително изпълнение.“ Следователно,
законодателят вече изрично е приел, че с прехвърлянето на вземания не се
нарушава императивната разпоредба на чл. 43 от ЗОП, забраняваща изменението на
договори, сключени по реда на ЗОП, включително изменението на страните по тях,
чрез сключването на договори за цесия. Освен това, в § 115, ал. 3 от ЗИД на ЗОП
изрично е предвидено обратно действие на новата материалноправна разпоредба на
чл. 42а, като е регламентирано, че тя се прилага и за договорите за обществени
поръчки, и за договорите за подизпълнение, сключени до влизането в сила на този
закон, тоест до 13.05.2014 г. Предвид изложеното, сумата от 85 005,66 лв. е
изплатена на дружеството - цесионер „Д.Д.Б."
ЕООД, а сумата в размер на 450,30 лв. е изплатена на „Е.Д и Г" ЕООД /в
несъстоятелност/. Счита, че исковете са неоснователни по отношение на МРР, тъй
като същото е изпълнило задължението си надлежно на дружествата, легитимирали
се като кредитори по съответните вземания. Моли съда, в случай че разгледа
спора по същество, да постанови решение, с което изцяло да отхвърли предявените
от „Е.Д и Г“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ********, срещу М.НА Р.Р.,
представлявано от М.НАрегионалното развитие, обективно съединени осъдителни искове.
Претендират таксите, разноските по производството и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК. Прилага писмени доказателства по
опис.
Ищецът
„Е.Д И Г“ ЕООД (в несъстоятелност), с ЕИК ********, чрез синдика К.П.И., с допълнителна искова молба от 17.09.2014 г. оспорва факта, че ответникът по настоящото дело е бил
надлежно уведомен в качеството си на длъжник за сключения договор за цесия от
16.09.2011 г. съгласно изискванията на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В този смисъл договорът за цесия от
16.09.2011 г. сключен между "Е.Д и Г" ЕООД и „Д.Д.Б." ЕООД, няма
правно действие спрямо длъжника-ответник по настоящото дело, поради което плащането на сумата
от 85 005, 66 лв., което М.НА Р.Р. е извършило към "Д.Д.Б.” ЕООД, не е противопоставимо на ищеца по настоящото дело. На
следващо място счита, че договорът за цесия от 16.09.2011 г. сключен между “Е.Д
и Г” ЕООД и "Д.Д.Б." ЕООД е нищожен, поради липса на основание. Като вид правна сделка договорът за цесия
има характеристиката на каузален договор, като в зависимост от това дали той е
сключен като възмезден или безвъзмезден договор, основанието за неговото
сключване би могло да бъде acquirendi
causa, т.
е. придобиването на едно право или donandi
causa, т.
е. основание, изразяващо се в дарствено намерение. В конкретния случай на
договора за цесия от 16.09.2011 г. сключен между "Е.Д и Г" ЕООД и
"Д.Д.Б.” ЕООД, същият безспорно е сключен като възмезден договор, което
неминуемо предполага необходимостта от наличието на валидно основание за
сключването му от вида acquirendi
causa. По
силата на коментирания договор за цесия обаче за цедента не възниква никакво
конкретно имуществено право, което той да получава срещу прехвърлените от него
вземания и други права. Оттук и изводът за липсата на изискуемото от закона
основание (кауза), което да обоснове валидността на договора за цесия от
16.09.2011 г. сключен между "Е.Д и Г” ЕООД и "Д.Д.Б.” ЕООД.
Алтернативно на споделените по-горе разсъждения счита, че договорът за цесия от 16.09.2011 г.
сключен между "Е.Д и Г" ЕООД и "Д.Д.Б.” ЕООД, дори и хипотетично
да не беше засегнат от порок водещ след себе си нищожност, не би породил в
цялост целения от страните по него правен резултат и по още една причина. Гаранционното
плащане за добро изпълнение, което “Е.Д и Г” ЕООД е направило спрямо М.НА Р.Р.
по силата на договор No 30/28.01.2009
г. за инженеринг на обект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа с.
Средногорци - I етап, община Мадан”, има правната
същност на задатък (капаро) по чл. 93 от ЗЗД. В този смисъл правото на "Е.Д
и Г" ЕООД да получи обратно капарото по договора си с М.НА Р.Р. възниква
едва в момента на пълното изпълнение на договора. Такова обаче така и не се е
състояло поради прекратяването на договора между "Е.Д и I”’ ЕООД и М.НА
Р.Р. по силата на чл. 29, ал. 1, т. 3 от същия. В момента на прекратяването на
договора на това основание, за далата задатъка по договора страна, е възникнало
едно ново право - правото по
чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД. В този
смисъл дори и да не беше нищожен по гореизложените съображения, договорът за
цесия от 16.09.2011 г. сключен между "Е.Д и Г” ЕООД и "Д.Д.Б."
ЕООД не би довел до придобиване от страна на "Д.Д.Б.” ЕООД на правото на
вземане срещу М.НА Р.Р. за сумата на гаранционното плащане по договор No 30/28.01.2009 г. по причина на това, че към момента на договора за цесия, а и в
който и да било последващ момент, цедентът по договора за цесия не е разполагал
в рамките на патримониума си с правото да получи обратно сумата в размер на 85
005, 66 лв. на основание даденото капаро.
С
молба от 30.01.2015 г. ищецът уточнява възражението си за нищожност на Договора
за цесия от 16.09.2011 г., сключен
между „Е.Д И Г” ЕООД и „Д.Д.Б.“
ЕООД, а именно, че счита същия за
нищожен, поради липса на съгласие за сключването му.
Ответникът М.НА Р.Р. И Б., представлявано
от М.НАР.Р.и Б., чрез юрк. Б.,
с допълнителен отговор на допълнителна искова молба от 13.10.2014 г. заявява, че
поддържа становището по допустимостта на исковете, изразено в т. 1 от отговора
на исковата молба. Моли съда на основание чл. 130, ал. 1, във връзка с чл. 377
от ГПК да прекрати образуваното съдебно производство и да върне исковата молба.
Налице е липса на правен интерес за ищеца и липса на пасивна легитимация на
ответника. В случай че съдът приеме предявените искове за допустими, оспорва
същите като неоснователни, по съображенията, подробно изложени в отговора на
исковата молба, като прави уточнения и допълнения, с оглед на твърденията,
изложени от ищеца в допълнителната искова молба.
С
Определение № 1852 от 05.03.2015 г. СГС, ТO, VI-19 състав, по т.д. № 5706/2014 г. по описа на СГС, е спрял на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК производството по т.д. № 5706/2014 г. по описа на СГС, VI-19 състав, до приключване с влязло в сила
решение на производството по т.д. № 70/2014 г. по описа на Врачански окръжен
съд.
С
Определение № 2130 от 28.03.2017 г. на СГС, ТО, VI-9
състав, по т.д. № 5706/2014 г.,
производството по делото е възобновено.
С Определение от 14.07.2017 г. СГС,
ТО, VI-9
състав, постановено по т. д. № 5706/2014 г. по описа на СГС, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК е
конституирал в производството по делото, в качеството на трето лице - помагач на
страната на ответника на „Д.Д.Б.“ ЕООД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Е.Д.Я..
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С
Договор № 30
от 28.01.2009 г., сключен
между М. НА Р.Р.И
Б., в
качеството му на възложител и „Е.Д и Г”
ЕООД, в качеството му на изпълнител, ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ възлага, а ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ
се задължава да изпълни Инженеринг на обект: Реконструкция на вътрешна
водопроводна мрежа на с. Средногорци - I етап, община Мадан, съгласно
Техническо задание на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ - Приложение № 1, издадените строителни
книжа. Ценово предложение Приложение № 2 и График за изпълнение на инженеринга - Приложение № 3, явяващи се неразделна
част от договора. ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ изготвя работния проект и упражнява авторски
надзор по изпълнение на СМР на обект, чрез лицата посочени в Приложение № 4 и Приложение 5 - неразделни части от Договора (чл. 1 от
Договора). Срокът на договора е до издаване на разрешение за ползване и
включва: 1. Срокът за изготвяне на работния проект е 40 (четиридесет) дни от
датата на сключване на договора; 2. Срокът за упражняване на авторски надзор по
време на изпълнение на СМР е до въвеждане на обекта в експлоатация и започва да
тече от датата на съставяне на протокола за откриване на строителната площадка
и определяне на строителна линия и ниво; 3. Срокът за завършване на СМР на
обекта в съответствие с График за изпълнение на инженеринга до 180 (сто и
осемдесет) считано от датата на съставяне на протокола за откриване на
строителната площадка и определяне ма строителна линия и ниво; 4. Срокът за отстраняване
на дефекти по изпълнените СМР, констатирани от упражняващия строителен надзор
и/или Държавната приемателна комисия; 5. Срокът за издаване на разрешение за
ползване, но за не повече от една година от датата на окончателното приключване
на строително- монтажните работи
(чл. 2, ал. 1 от Договора). При спиране на строителството по нареждане на
общински или държавен орган, при неосигурено финансиране, както и по обективни
причини, за които ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ няма вина, срокът по ал.1, т.3 се удължава
съответно с периода на спирането след подписване на Акт образец 10 за
установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, съгласно
Наредба № 3 от 31.07. 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството (чл. 2, ал. 2 от Договора). В Раздел III
от Договора страните са уговорили цените и начина на плащани. Съгласно чл. 10
от Договора при неосигурено финансирането за повече от една календарна година
страните задължително подписват Акт образец 10 за установяване състоянието на
строежа при спиране на строителството съгласно Наредба №3 от 31.07.2003 г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Гаранцията за
изпълнение на договора се определя от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ в размер на 5% от стойността
на договора без ДДС. Гаранцията за
изпълнение на договора се предоставя под формата на парична гаранция и се
освобождава в срок от 10 (десет) работни дни след приемането на обекта по реда
на чл. 19 от настоящия договор. При освобождаване на гаранцията за
изпълнение на договора на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ не се дължат лихви. ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ задържа
гаранцията за изпълнение на договора, ако в процеса на неговото изпълнение
възникне спор между страните, който е внесен за решаване от компетентен съд (чл. 11 от Договора). В чл. 19 е предвидено, че за окончателно
предаване на обекта на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ се счита момента на издаването на разрешение
за ползване. Действието на този договор се прекратява: 1. с изпълнението на
всички задължения на страните; 2. по взаимно съгласие между страните, изразено
в писмена форма; 3. при настъпване на обективна невъзможност за изпълнение на
възложената работа (чл. 29, ал. 1 от
Договора).
Видно от Преводно
нареждане, на 30.12.2008 г., в полза на МРРБ - София, е
извършено плащане от „Е.Д и Г“ ЕООД,
с посочено основание: „ Гаранция за изпълнение по пор. № 02-08-342 обект „Реконстр. ВВМ с. Средногорци I етап, общ. Мадан“, в размер на 85 005,66 лева.
На
16.09.2011 г. е сключен Договор за прехвърляне на вземане,
между „Е.Д и Г” ЕООД, като цедент и „Д.Д.Б.”
ЕООД, като цесионер, по силата
на който ЦЕДЕНТЪТ прехвърля на ЦЕСИОНЕРА вземането си спрямо М.НА Р.Р. и Б., в
размер на 85 005.66 лв. /осемдесет и пет хиляди и пет лева и шестдесет и шест
стотинки/, съществуващо към момента на подписване на този договор, както и
всички права и вземания по Договор № 30 от 28.01.2009 г. до прекратяване на
действието на този договор. Цитираното вземане произтича от подписания от
ЦЕДЕНТА и МРРБ Договор № 30 от 28.01.2009 г. и внесената от ЦЕДЕНТА въз основа
на този договор в полза на МРРБ гаранция за добро изпълнение (чл. 1, ал. 2 от
Договора). В чл. 1, ал. 3 е уговорено, че имуществените отношения между ЦЕДЕНТА
и ЦЕСИОНЕРА се уреждат с допълнително споразумение, след като ЦЕСИОНЕРЪТ събере
цедираното вземане. ЦЕДЕНТЪТ се е задължил да уведоми цедирания длъжник за
прехвърленото вземане (чл. 3 от Договора). ЦЕСИОНЕРЪТ придобива от ЦЕДЕНТА
прехвърленото му вземане в упоменатия по-горе размер, като има
право да го претендира от цедирания длъжник, ведно със законните последици от
това (чл. 4 от Договора). Съгласно чл. 5 от Договора ЦЕСИОНЕРЪТ има право да
получи равностойността на вземането заедно с лихвите за забава и направените от
него разноски по събирането му.
С Писмо с вх. № на МРРБ 70-00-1476/21.09.2011 г. ответникът е уведомен от „Е.Д и Г” ЕООД, представлявано от
управителя Д.Я., че по силата на Договор
за цесия от 16.09.2011 г. „Е.Д и Г” ЕООД, е прехвърлило вземането си спрямо
М.НА Р.Р. и Б., в размер на 85 005.66
лв. /осемдесет и пет хиляди и пет лева и шестдесет и шест стотинки/,
произтичащо от платената от „Е.Д и Г“ ЕООД в полза на МРРБ гаранция за добро
изпълнение по Договор № 30 от 28.01.2009 г., както и всички права и вземания по
този договор до прекратяване на неговото действието на “Д.Д.Б.“ ЕООД, с ЕИК: *******.
С
Писмо с вх. № на МРР 70-00-143(1)/16.09.2013 г., „Д.Д.Б.”
ЕООД е уведомило МРР, че във връзка с
неизпълнение от негова страна на сключен договор № 30 от 28.01.2009 г между
МРРБ и „Е.Д и Г” ЕООД, за изпълнение на обект ”Реконструкция на вътрешна
водопроводна мрежа на с. Средногорци - I етап, община Мадан, изразяващо се в
нежелание да бъде възобновено изпълнението на договорните дейности повече от
четири години, считано от спирането на строителството с Акт №10 от 24.08.2009 г.
и съгласно договор за цесия от 16.09.2011 г., настоява за възстановяване на паричната гаранция за
изпълнение на горепосочения обект в размер на 85 005,66 лв. да му бъде
възстановена по посочена сметка в „Т.Б.“ АД.
С Писмо с изх. № на МРР 70-00-143/23.09.2013 г. ответникът е уведомил К.П.И., в качеството
му на синдик на „Е.Д И Г” ЕООД (в несъстоятелност), между М. на Р.Р.и Б.
/към настоящия момент М. на Р.Р.- МРР/ и „Е.Д и Г“ ЕООД, е сключен Договор
№ 30/28.01.2009 г. за инженеринг на обект „Реконструкция на вътрешна
водопроводна мрежа с. Средногорци - I етап, община Мадан“. На основание чл.
10 от договора, на 24.08.2009 г. обектът е спрян с акт образец 10, поради липса
на финансиране от Държавния бюджет. На изпълнителя е заплатена на 100% цената
за изготвянето на работния проект, а за извършените до момента на спиране на
строителството строително-монтажни работи /СМР/ са изплатени сумите от 275 189,26 лв. и 116 997,98
лв., съответно през 2010 г. и 2012 г. С писмо, с вх. № 70-00-1861/01.12.2011 г. в
МРРБ, „Е.Д и Г‘
ЕООД уведомява министъра, че поради неизпълнение на поетите по договора
задължения, изразяващо се в нежелание да бъде възобновено изпълнението на
договора повече от 2 г., дружеството е загубило интерес от изпълнението, поради
което разваля едностранно договора, считано от 30.11.2011 г. С писмо с вх. №
70-00-143/25.01.2013 г. в МРР, управителят на „Е.ДиГ“ ЕООД (вече в
несъстоятелност) уведомява министъра, че поради неизпълнение на поетите по
договора задължения, изразяващо се в нежелание да бъде възобновено изпълнението на договора повече от 3 г.,
дружеството е загубило интерес от изпълнението, поради което настоява за
прекратяване на договора и възстановяване на паричната гаранция, платена за
обезпечаване изпълнението на договора, в размер на 85 005,66 лв. Вземането на „Е.Д
и Г“ ЕООД от МРРБ, в размер на 85 005,66 лв., както и всички права и задължения
по договор за инженеринг № 30/28.01.2009 г., са прехвърлени с договор за цесия
от 16.09.2011 г. на „Д.Д.Б.“ ЕООД, ***. Едноличен собственик на капитала и на
двете дружества е Димитър Георгиев Янков. МРРБ е уведомено за цесията с писмо
от 21.09.2011 г. С оглед на така изложената фактическа обстановка, ответникът е
заявил, че счита, че изявлението на представляващия изпълнителя за едностранно
разваляне на договора, направено с писмо с вх. № 70-00-1861/01.12.2011 г. в
МРРБ, не е породило целените правни последици, поради което облигационните
отношения на страните не са прекратени. Аргумент за това е предвиденото в
клаузата на чл. 10 от договора за инженеринг, където изрично е посочено, че при
неосигурено финансиране за повече от една календарна година задължително се
подписва акт образец 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на
строителството, в която хипотеза, съгласно предвиденото в чл. 1, ал. 2, срокът
на договора съответно се удължава с периода на спирането. Тази клауза
освобождава възложителя от отговорност и същият не изпада в забава по отношение
на задълженията си, поети в качеството на длъжник с договора за инженеринг,
поради което изпълнителят не е имал основание да развали едностранно договора
на основание чл. 87, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД. Във връзка с действието на
облигационните отношения между
страните, ответникът е заявил, че счита
договор № 30/28.01.2009 г. за прекратен на основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от
същия, поради обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа от
страна на „Е.Д и Г“ ЕООД. С Решение № 38/09.06.2012 г. на Врачански окръжен
съд, дружеството е обявено в несъстоятелност, обявена е неговата
неплатежоспособност с начална дата 01.10.2011 г. и е постановено прекратяването
на търговската му дейност. Дружеството е заличено и от Централния професионален
регистър на строителите. В този случай разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от
договора предвижда, че на изпълнителя се дължи възнаграждение за извършената до
прекратяване на договора работа, каквото е заплатено на последния. В чл. 11 от
договора е уговорено, че изпълнителят се съгласява да предостави на възложителя
гаранция за изпълнение в размер на 5 % от стойността на договора без ДДС - 85 055,66 лв. със
срок на валидност 10 работни дни след приемане на обекта по реда на чл. 19 от
договора. Целта на гаранцията е да обезпечи изпълнението на договора и да
послужи за обезщетение за вреди. С оглед на факта, че в М. е представен договор
за цесия, по силата на който „Е.Д и Г‘ ЕООД прехвърля вземанията си по договор
№ 30/28.01.2009 г., включително и това, породено от възстановяване на
гаранцията за добро изпълнение, на „Д.Д.Б.“ ЕООД, ***, и цитираният договор не
е оспорен по съдебен ред към настоящия момент, следва, в случай че е налице
основание за връщане на гаранцията за изпълнение, същата да бъде възстановена
на цесионера /„Д.Д.Б. ЕООД ***/. Посочено е, че е налице практика на Върховния
касационен съд от 2013 г., съгласно която договорът, с който се прехвърля
вземане /цесия/ по договор, сключен след проведена процедура по реда на ЗОП
/този за инженеринг/, е нищожен.
С Писмо от 03.10.2013 г., изпратено в отговор на писмо изх. № на
МРР 70-00-143/23.09.2013 г., ищецът
е уведомил ответника, че с Решение №38/09.06.2012 г. по търг. дело № 13/2012 г.
на Окръжен съд - Враца, вписано в Търговския регистър на 12.06.2012 г. и влязло в законна
сила, се открива и спира производство по несъстоятелност за „Е.Д И Г” ЕООД, с
Решение № 73 от 09.08.2013 г. производството е възобновено и К. И. е назначен
за синдик. Съгласно чл. 636, ал. 1 от ТЗ, от вписването на решението за
откриване на производството по несъстоятелност изпълнението на задължение към
длъжника се приема от синдика. Отправена е молба за предприемане на действия за
превеждане на дължимата от ответника сума по особената сметка на синдика, при “У.Б.”
АД.
С Писмо с вх. № 70-00-143(3)/04.10.2013 г., изпратено във връзка с писмо изх. № на
МРР 70-00-143/23.09.2013 г., синдикът на
„Е.Д И Г” ЕООД - К. И., е отговорил, че с решение №38/09.06.2012 г. по търг.
дело № 13/2012 г. на Окръжен съд - Враца, вписано в ТР на 12.06.2012 г. и
влязло в законна сила, се открива и спира производство по несъстоятелност за „Е.Д
И Г” ЕООД, с Решение № 73 от 09.08.2013 г. производството е възобновено и е
назначен за синдик. С настоящото е информирал МРР, че съгласно чл. 636, ал. 1
от ТЗ, от вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност
изпълнението на задължение към длъжника се приема от синдика. отправил е молба
за предприемане на действия за превеждане на дължимата от ответника сума по
особената сметка на синдика, при “У.Б.” АД. Приложено е Удостоверение за открита банкова сметка ***.10.2013 г.
Видно от Преводно
нареждане, на 22.05.2014 г., в полза на „Д.Д.Б.” ЕООД, е извършено плащане от МРР, с посочено основание: „възст. гар. изп.
реконстр. на ВВМ с. Средногорци 1-ви етап“, в размер на 85 005,66
лева.
В Писмо с вх. № на МРР 70-00-143(4)/06.06.2014 г. синдикът К. И. е посочил,
че с писмо от 03.10.2013 г. е уведомил МРР, че следва да преведе дължимата сума
в размер на 85 005,66, представляваща банкова гаранция. Ответникът отново е
поканен да преведе сумата по особената
сметка на синдика при “У.Б.” АД.
С
Писмо с изх. № на МРР 70-00-143(5)/18.06.2014 г., ответникът е уведомил К.П.И. - синдик на „Е.ДиГ“ ЕООД, във връзка с негови писма,
постъпили в М.НА Р.Р. /МРР/ с вх. № 70-00-143(3)/04.10.2013 г. и с вх. №
70-00-143(4)/06.06.2014 г., че „Е.Д и Г“ ЕООД е внесло парична гаранция за
обезпечаване изпълнението на договор за инженеринг № 30/28.01.2009 г. на две части - 85 005,66 лв.,
платени на 30.12.2008 г. и 450,30 лв., платени на 12.01.2009 г., или сумата,
платена като гаранция за доброто изпълнение на договора, възлиза в общ размер
на 85 455, 96 лв. Вземането на „Е.Д и Г" ЕООД от МРР, в размер на 85
005,66 лв. /първата вноска/, както и всички права и задължения по договор за
инженеринг № 30/28.01.2009 г., са прехвърлени
с договор за цесия от 16.09.2011 г. на
„Д.Д.Б.“ ЕООД. С изменението и допълнението на ЗОП, публикувано в ДВ. бр.
40 от 13.05.2014г., е създадена нова разпоредба – чл.. 42а. (ДВ, бр. 40 от 2014
г., в сила от 13.05.2014 г.), че паричните вземания по договорите за обществени
поръчки и по договорите за подизпълнение са прехвърляеми, могат да бъдат
залагани и върху тях може да се извършва принудително изпълнение. Следователно,
законодателят вече изрично е приел, че с прехвърлянето на вземания не се
нарушава императивната разпоредба на чл. 43 от ЗОП, забраняваща изменението на
договори, сключени по реда на ЗОП, включително изменението на страните по тях,
чрез сключването на договори за цесия. Освен това, в § 115, ал. 3 от ЗИД на ЗОП
изрично е предвидено обратно действие на новата материалноправна разпоредба на
чл. 42а, като е регламентирано, че тя се прилага и за договорите за обществени
поръчки, и за договорите за подизпълнение, сключени до влизането в сила на този
закон, тоест до 13.05.2014 г. Предвид изложеното и във връзка с постъпило
поредно искане за възстановяване на паричната гаранция от „Д.Д.Б.“ ЕООД, сумата от 85 005,66 лв. е платена на
дружеството - цесионер. Заявена е готовност в
най - кратък срок да бъде
преведена по посочената от синдика сметка втората платена вноска от „Е.Д и Г“
ЕООД за обезпечаване изпълнението на договора, в размер на 450,30 лв., която
вноска не е била предмет на цесията.
С Преводно
нареждане от 24.06.2014 г., в
полза на К.П.И., е извършено плащане от МРР, с посочено основание: „възст. гар. за
изп. реконстр. ВВМ с. Средногорци“, в размер на 450,30 лева.
С
Решение № 135 от 11.12.2014 г. Врачански окръжен съд, по т. д. № 70/2014 г. по
описа на ОС-Враца, е отхвърлил предявения от К.П.И. - синдик на "Е.Д и Г" ЕООД /н./
иск срещу "Е.Д и Г" ЕООД/н./ и "Д.Д.Б." ЕООД, за
прогласяване нищожността на основание чл.646 ал.1 т.3 от ТЗ на Договор за цесия
от 16.09.2011г., сключен между "Е.Д и Г" ЕООД /н./ и "Д.Д.Б."
ЕООД, като неоснователен и недоказан. ОБЯВИЛ
е за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо "Е.Д и Г" ЕООД /н./, „Д.Д.Б."
ЕООД, синдика К. И. и ВСИЧКИ КРЕДИТОРИ на несъстоятелността на "Е.Д и
Г" ЕООД /н./ Договора за цесия
между "Е.Д и Г" ЕООД като цедент и "Д.Д.Б." ЕООД като
цесионер от 16.09.2011 г. на осн.чл.649 ал.1 във вр. с чл.649 ал.4 във вр.
с чл.649 ал.5 ТЗ във вр. с чл.135 ал.1 и 2 от ЗЗД. Решението е влязло в законна
сила на 22.12.2015 г.
Към доказателствения материал по делото са приобщени
още: Извлечение от банкова сметка *** „У.Б.“, с
титуляр „Е.Д И Г” ЕООД (в несъстоятелност); Разпечатка от електронно приложение
на НАП за изчисление на законна лихва; Лист за извършен текущ контрол на
платежните документи, приложен към документ: Възстановяване на гаранции „Д.Д.Б.“
ЕООД от 22.05.2014 г.; Писмо с № на МРР 70-00-2376(1)/19.05.2014
г., изпратено от „Д.Д.Б.“ ЕООД, относно
възстановяване на внесена парична гаранция в размер на 85 005,66 лв.; Писмо с № на МРРБ 70-00-2376/10.12.2012
г., изпратено от „Д.Д.Б.“ ЕООД, с
посочване на банкова сметка, *** „Е.Д и Г“ ЕООД по Договор № 30/28.01.2009 г.,
прехвърлени на „Д.Д.Б.“ ЕООД с Договор за цесия от 16.09.2011 г.; Лист за извършен текущ контрол на
платежните документи, приложен към документ: Възстановяване на гаранции К.П.И.
(синдик на „Е.Д И Г“ ЕООД) от 20.06.2014 г.; Контролен лист за извършен
предварителен контрол от финансовия контрольор от 23.06.2014 г., приложен към
документ: ПН К.П.И. - синдик на „Е.Д И Г“ ЕООД по писмо изх. №
70-00-143/13.06.2014
г. по д-р
№ 30/28.01.2009 г.; Протокол за откриване на строителна площадка и определяне
на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура от
09.06.2009 г., за строеж:
„Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа в с. Средногорци“ - I-ви
етап; Акт от 24.08.2009 г. за установяване
състоянието на строежа при спиране на строителството, за строеж:
„Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа в с. Средногорци“ - I-ви
етап; Молба с вх. № на ОС-Враца
5642/07.08.2014 г. от К.П.И.
- синдик на „Е.Д И Г“ ЕООД (н.), по т.д. №
13/2012 г. по описа на ОС-Враца; Пълномощно
от 18.08.2014 г.; Искова молба с вх. № на ОС-Враца 4379/23.06.2014 г., подадена от К.П.И. – синдик на „Е.Д И Г“
ЕООД (н.), срещу „Е.Д И Г“ ЕООД (н.) и „Д.Д.Б.“ ЕООД, въз основа на която е
образувано т.д. № 70/2014 г. по описа на ОС-Враца; Разпореждане № 242 от 25.06.2014 г. на Врачански ОС, по т.д. № 70/2014
г. по описа на ОС-Враца; Разпореждане № 302 от 13.08.2014 г.
на Врачански ОС, по т.д. № 70/2014 г. по описа на ОС-Враца;
Приемателен протокол от 14.07.2016 г. за завършен и предаден строителен обект
„Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа в с. Средногорци - I-ви етап“, подписан от представители на „Е.Е.К.“ ООД,
като строителен надзор и на Община Мадан, като възложител.
С
Определение от 07.02.2018 г. на СГС, ТО, VI-9
състав, по т. д. № 5706/2014 г. по описа на СГС, постановено в публично съдебно заседание, съдът
е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е
платена от страна на ищеца сумата 85 005,66 лв. като гаранция за добро
изпълнение по Договор № 30 от 28.01.2009 г.
Изискано е и е приложено т. д. № 70/2014 г. по описа на Врачански
окръжен съд.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съдът е сезиран с иск с
правно основание чл. 55,ал.1, предл. 3 от ЗЗД, кто искането на ищеца, е свързано с твърдение за
възникнало на отпаднало основание негово право да му бъде възстановена
процесната претенция, представляваща внесена гаранция за добро изпълнение, като
обезпечение по повод облигационна връзка между страните, обективирана в Договор
№ 30/28.01.2009 г. за инженеринг на обект „Реконструкция на вътрешна
водопроводна мрежа с. Средногорци -1 етап, община Мадан”. Правото на възстановяване, ищецът
обоснова с прекратяване на процесния договор.
В производството страните не
спорят, че сключения помежду им Договор е прекратен на основание чл. 29, ал. 1,
т. 3 от същия, а именно - възникнала обективна невъзможност за изпълнение на
задължението на изпълнителя по него. От своя страна - обективната невъзможност е изведена от постановеното
Решение No 38/09.06.2012 г. на
Окръжен съд - Враца за отриване на производство по
несъстоятелност по отношение на ищцовото дружество, както и обявяването му в несъстоятелност и
прекратяване на търговската му дейност.
За безспорни в процеса с
оглед изявленията на страните са приети и обстоятелствата за внесената по
сметка на възложителя сума съобразно чл. 11 от договора от страна на
изпълнителя - като гаранция за добро изпълнение на
задълженията по него, както и че на основание чл. 10 от Договора на 24.08.2009
г. обектът е спрян с акт образец 10 по Наредба No 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителство,
поради липса на финансиране от държавния бюджет.
От своя страна, защитната
позиция на ответника съдържа правоизключващи възражения, касаещи освен
основателността на претенцията, но и такива за недопустимостта на иска,
обосновани с липсата на правен интерес и пасивна процесуална легитамация.
Предвид
горното по допустимостта на иска,
при произнасянето си съдът съобрази следното:
Както бе посочено по-горе, производството е инициирано по
осъдителен иск, чрез който ищецът иска да се установи със
СПН, че в негова
полза срещу ответника съществува неудовлетворено гражданско притезание, както
и да бъде допуснато принудително удовлетворяване на притезанието срещу
ответника. Предметът на искът е
претендирано от ищеца изискуемо притезание за
определена престация от страна на ответник. Изискуемото
притезание се определя от гражданското право, а интересът
от осъдителен иск е налице, когато ищецът твърди, че притежава
изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява.
Истинността на това твърдение не може да се проверява по повод на отвод на
ответника за липса на интерес. Дали вземането съществува и дали е изискуемо, е
въпрос не на допустимост, а на основателност на иска. Легитимиран да предяви осъдителен
иск е носителят на неудовлетвореното притезание, а надлежен ответник по
ОИ е лицето, срещу което се търси принудително
изпълнение (т.е.чието
осъждане се иска). Това е лицето, за което се твърди, че е длъжник или че
отговаря със своя вещ за чужд дълг. Неговите права са заплашени от
търсеното принудително изпълнение и затова то е легитимирано да ги брани,
оспорвайки ОИ.
В обобщение на изложеното по-горе и съобразно изявленията на страните,
съдът приема, че процесният иск, с който е сезиран е допустим, а възраженията
на ответната страна в тази насока са такива по съществото на спора.
ПО
ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ГЛАВНИЯ ИСК:
Правният режим на
неоснователното обогатяване е основан на принципа, че както в икономическите,
така и в личните отношения, не следва да се допуска обогатяване без основание,
за чужда сметка. В основата на неоснователното обогатяване стои принципът на
справедливостта, който препятства разместването на имущество при липса на
признато от закона основание. При определяне на понятието „неоснователно
обогатяване", с оглед регламентацията в чл.55-59 от ЗЗД, трябва да се има предвид, че под
„обогатяване" се разбира както получаване, така и придобиване или
спестяване на имуществени ползи от един правен субект за сметка на друг правен
субект, а под „неоснователно" се разбира липсата на каквото и да било
основание за разместването на имуществени блага.
По силата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса въз основа на исканията и
възраженията на страните е обусловено от претендираното материално право, чиято
защита ищецът търси чрез предявения иск, или от възраженията на ответника,
целящи отричане на съществуването на правото на ищеца, тъй като не е валидно
възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право,
противопоставимо на претенцията на ищеца. В този смисъл, с иска по чл. 55 ЗЗД
ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест
е да докаже даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е
получил даденото. Третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът
докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така
и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът
докаже и репликата си, че това основание е отпаднало.
Според правната доктрина
и съдебна практика (Постановление под № 1 от 28.05.1979г. по
гр. д. № 1/1979 г. - Пленум на ВС ),
фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, визиращ “получено нещо на отпаднало
основание” (condictio sine causa), изисква предаване, съответно
получаване, когато в момента на получаването съществува правно отношение, въз
основа на което да са извършени действията по даването и получаването, но
впоследствие облигационна връзка е прекратена ex tunc в
резултат на разваляне по см. на чл. 87 от ЗЗД, респ. унищожаване по см. на чл.
27 – 34 от ЗЗД и пр. Правната последица,
която настъпва при развалянето на договора е тази по чл. 88 ЗЗД -
реституция на даденото в изпълнение на договора от изправната страна -
restitutium integrum.
За да се претендира връщане на даденото при отпадане на
основанието по чл. 55,ал.1, предложение трето от ЗЗД -
поради разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да е
установил, при условие на пълно главно доказване, надлежно упражнено право на
разваляне на договора. Правното действие на волеизявлението за разваляне на
договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите
предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87 от ЗЗД, а именно:
виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният
носи отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил
насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е
предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране
на дължимата престация. Преобразуващото право да се развали договора в
хипотезите на чл. 87, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД се упражнява с едностранно
волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника. В първата
хипотеза възможността за разваляне на договора е обвързана с предоставяне от
изправната страна на допълнителен /подходящ/ срок за изпълнение, с изрично
предупреждение, че след изтичането на срока ще се счита, че договорът е
развален. В разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД са предвидени хипотези, при
които кредиторът може да развали договора без отправяне на искане за изпълнение
в подходящ срок. Става въпрос за безусловно изявление за разваляне на договора,
което е приложимо при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът
носи отговорност, или при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на
забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено
време /фикс сделки/.
Развалянето е крайно средство
за ликвидиране на възникналото между страните правоотношение. Формата на
разваляне на договора е в зависимост от формата на сключения договор. Когато с
договора се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху
недвижими имоти, развалянето му става по съдебен ред - чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Договорите, извън посочените в разпоредбата
на чл. 87, ал. 3 ЗЗД подлежат на извънсъдебно разваляне. Когато
договорът е сключен в писмена форма, какъвто е настоящият случай,
предупреждението трябва да се направи също в писмена форма. Предизвестие за
разваляне не е необходимо при безполезност на престацията, или ако изпълнението
е станало невъзможно изцяло или отчасти, или ако задължението е трябвало да се
изпълни непременно в уговореното време - чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Едностранното разваляне на договора е изявление на
изправната страна по него, отправено до неизправния съконтрахент, че счита
договора за развален или че разваля договора. По своята правна същност развалянето на договора чрез
едностранно волеизявление съставлява субективно потестативно право и за да
настъпят правните последици в резултат на упражняването му е необходимо
изявлението за разваляне да достигне до неизправния длъжник. Без значение е
дали волеизявлението е направено преди подаване на исковата молба в съда в
отделна покана или е заявено в исковата молба. (в този см. Решение № 178 от 12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г., Т.
К., ІІ Т. О. НА ВКС)
На основание
изложеното и съобразно изявлениета на страните и доказателствата по делото, в
конкретния случай се установява, че
поради възникнала обективна невъзможност за изпълнение на задължението
от страна на изпълнителя, същите приемат, че сключения помежду им договор е
прекратен. Прекратяването на договора
обаче, за разлика от развалянето (за което единствено са присъщи последиците по
см. на чл. 88 от ЗЗД) има действие само за в бъдеще. Предвид това съществено
разгараничение между възможностите за прекъсване на облигационната връзка,
следва да бъде отбелязано, прекратяването не може да се окачестви като
основание за връщане на полученото по чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД, което
от своя страна обуслява неоснователност на исковата претенция.
Отделно от
горното, следва да бъде отбелязано, че наличието на постановено Решение за
откриване на производството и обявяване в несъстоятелност на ищеца, не
съответства на обективната невъзможността, въведана като основание за
прекъсване на облигационна връзка с оглед разпоредбата на чл. 89 от ЗЗД. По
смисъла на цитираната норма - при двустранните
договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за
изпълнение, договорът се разваля по право. Невъзможност има тогава, когато пред
дължимата престация стои една трайна продължителна пречка. Съгласно чл.81 от
ЗЗД длъжникът не отговаря, само ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да
му се вмени във вина,
т.е. необходимо е да се констатира и
докаже, че изпълнението е неосъществимо поради практически или правно
непреодолимо препятствие, настъпването на което не може да бъде вменено във
вина на длъжника. За да бъде едно събитие непреодолима пречка за престиране, то
следва да е създало такова състояние, че с оглед добросъвестността и достъпните
способи за изпълнение, всички усилия на длъжника да осъществи задължението си
да са били лишени от практически резултат. В конкретния случай, с процесният договор
Възложителят е възложител, а Изпълнителят е приел да
изпълни Инженеринг на обект: Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на с.
Средногорци - I
етап, община Мадан, съгласно Техническо задание на възложителя. Страните не спорят, че действието на процесния
договор е продължило и в хипотезата на чл.10 от същия, а връзката помежду им е
прекъсната с оглед постановеното Решение No
38/09.06.2012
г. на Окръжен съд -
Враца. От своя страна, самият характер на универсално принудително изпълнение,
открито в резултат на установената неплатежоспособността на изпълнителя е
обусловено от собственото му поведение,
сочейки неизпълнение на личните му задължения в правоотношения с трети
лица. Невъзможността за изпълнение по
см. на чл. 89 от ЗЗД обаче трябва да бъде обективна, т.е. да не зависи от
фактори, за които длъжникът отговаря. Няма обективна невъзможност, ако
задължението може да се изпълни поначало, но не може да се изпълни само от
длъжника. Или с други думи, субективната невъзможност не е обективна невъзможност,
освен при личните незаместими престации.
Поставявянето
на мотиви в обратен смисъл на изложените до момента, а по-конкретно - приемане на факта за
прекъсната облигационната връзка между страните и възникнало в полза на ищеца
реституционното право за възстановяване на платената гаранция, не могат обусловят положителен изход на
претенцията, насочена против М.НА Р.Р. и Б. и поради следното:
По делото
няма спор, а и от доказателствения матереал се установява че „Е.Д
и Г“ ЕООД е внесло парична гаранция за обезпечаване изпълнението на Договор за
инженеринг № 30/28.01.2009 г. Плащането е било извършено на две части, както
следва - 85
005,66 лв., платени на 30.12.2008 г. и 450,30 лв., платени на 12.01.2009 г.,
или сумата, платена като гаранция за доброто изпълнение на договора, възлиза в
общ размер на 85 455, 96 лв.
На 16.09.2011 г. е бил сключен Договор за прехвърляне на
вземане, между „Е.Д и Г” ЕООД, като цедент и „Д.Д.Б.” ЕООД, като цесионер, по силата
на който ЦЕДЕНТЪТ прехвърля на ЦЕСИОНЕРА вземането си спрямо М.НА
Р.Р. и Б., в размер на 85 005.66 лв. /осемдесет и пет хиляди и пет лева и
шестдесет и шест стотинки/, както и
всички права и вземания по Договор № 30 от 28.01.2009 г. до прекратяване на
действието на този договор.
С Писмо с вх. № на МРРБ 70-00-1476/21.09.2011
г. ответникът е бил уведомен лично от цедента за така извършената цесия.
Във връзка с отправените му нееднокартни покани, ответникът
с Преводно нареждане от 22.05.2014 г., е извършил в полза на „Д.Д.Б.” ЕООД, с
посочено основание: „възст. гар. изп. реконстр. на ВВМ с. Средногорци 1-ви етап“, в размер на 85 005,66 лева; С
Преводно нареждане от 24.06.2014 г. - в полза на ищеца също е било извършено плащане от МРРБ, като посоченото основание е: „възст. гар. за изп. реконстр.
ВВМ с. Средногорци“, в размер на 450,30
лева.
Заплащането
на сумата от 85 005,66 лева в полза
на „Д.Д.Б.” ЕООД е във връзка с договор за цесия от 16.09.2011 г.,
чиято валидност е оспорена от ищцовата страна. Поради недопустимост за
прерашаване на спора, по преюдициалните въпроси, касаещи нищожността,
респективно - недействителността
на Договора за прехвърляне на вземане от
16.09.2011 г., между „Е.Д и Г” ЕООД, като цедент и „Д.Д.Б.” ЕООД, решаващият състав
съобразява наличието на влязлото в законна сила на 22.12.2015 г. Решение № 135 от 11.12.2014 г. Врачански
окръжен съд, по т. д. № 70/2014 г. по описа на ОС-Враца и по смисъла на което Съдът е ОТХВЪРЛИЛ
предявения от К.П.И. - синдик на "Е.Д и Г" ЕООД
/н./ иск срещу "Е.Д и Г" ЕООД/н./ и "Д.Д.Б." ЕООД, за
прогласяване нищожността на основание чл.646 ал.1 т.3 от ТЗ на Договор за цесия
от 16.09.2011г., сключен между "Е.Д и Г" ЕООД /н./ и "Д.Д.Б."
ЕООД, като неоснователен и недоказан, но е ОБЯВИЛ
недействитеността на същия на осн.чл.649 ал.1 във вр. с чл.649 ал.4 във вр.
с чл.649 ал.5 ТЗ във вр. с чл.135 ал.1 и 2 от ЗЗД. Доколкото така прогласената
недействителост на договора е реализирана в хипотезата на чл. 135 от ЗЗД, свързана с производството по несъстоятелност, следва да бъде съобразена и норма на чл. 649,
ал.5, изр. второ във вр. с чл. 649, ал.1 от ТЗ, според която влязлото в сила решение има
действие по отношение длъжника в несъстоятелност, синдика и всички
кредитори. Съдебният акт обаче не обвързва
ответника в настоящото производство, който не е кредитор на несъстоятелността. Както бе посочено по-горе, той е бил надлежно
уведомен на основание чл. 99 ал. 3 ЗЗД от стария кредитор (цедент) за
извършеното прехвърляне на процесното вземане и съответно е изпълнил
задължението към лицето, което въз основа на недвусмислени доказателства и
обстоятелства се явява легитимирано да получи изпълнение. Съгласно разпоредбата
на чл. 75 ал. 2 пр. 1 от ЗЗД, длъжникът се освобождава от отговорност, ако
добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на
недвусмислени обстоятелства се явява овластено да
получи изпълнението. Към момента на извършеното уведомяване от страна на
цедента, а и към датата на реализираното от ответника плащане към цесионера, с
основание възстановяване гаранция за изпълнение - производството за прогласяване на
нищожността, съответно недайствителността на договора за цесия, не е било инициирано
(тъй като ИМ е входирана във
ВОС на 23.06.2014 г).
Не е било инициирано и настоящото производство с предмет чл. 55, ал.1, предл. 3
от ЗЗД (ИМ е с вх. № 4226/17.06.2014 г. и дата на п.к. 16.06.2014 г.). Проучването и преценката на вътрешните
отношения между страните по договора за цесия, не е и не би могло да се вмени в
задължение на длъжника. Достатъчно е той да е уведомен надлежно, което да
формира убеждение в длъжника, че плащайки, изпълнява задължение към лице,
легитимирано да получи изпълнение. Даже и договора за цесия да е нищожен, то
това не влияе върху валидността на извършеното плащане от страна на
добросъвестния длъжник, а е въпрос, касаещ единствено
и само отношенията между страните по този договор.
На основание
изложеното съдът намира, че в случая, не са налице предпоставки за уважаване на
исковата претенция за връщане на даденото поради отпадане на основанието в
хипотезата на чл. 55, ал.1, предложение трето от ЗЗД, поради което,
същата следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на
спора, неоснователна и недоказана се явява и заявената при условията на
евентуалност претенция с правно
основание чл. 86 от ЗЗД.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Съобразно
чл. 78, ал. 3 ГПК, при този изход от спора, ответникът има право на разноски.
С оглед направеното искане в тази насока,
представения по реда на чл. 80 ГПК списък и предвид процесуалната
норма на чл. 78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал.1 от ЗПП
вр. с чл.25, ал.2 от Наредбата за
заплащане на правната помощ,
съдът намира че в полза на ответика следва да
бъде присъдена сумата в размер на на 450
(четиристотин и петдесет) лева –
представляващо дължимото юрисконсултско
възнаграждение за оказаната
процесуална защита.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.Д И Г“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, чрез синдика К.П.И., против М.НА Р.Р. И Б., с
адрес: гр. София, ул. „Св. Св. ****, представлявано от М.НАР.Р.и Б., чрез юрк. Б. иск с правно основание чл. 55, ал.1,
предл.3 от ЗЗД за заплащане на сумата 85
055,66 лв. (осемдесет и пет хиляди петдесет и пет лева и 0,66 ст.), получена на
отпаднало основание и представляваща заплатена от „Е.Д И Г“ ЕООД парична
гаранция по чл. 11 от Договор № 30/28.01.2009 г. за инженеринг на обект
„Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа с. Средногорци -1 етап, община
Мадан” , ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.Д И Г“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, чрез синдика К.П.И.,
против „М.НА Р.Р. И Б., с
адрес: гр. София, ул. „Св. Св. ******, представлявано от М.НАР.Р.и Б., чрез
юрк. Б. иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата
от 5 917,75 лв (пет хиляди
деветстотин и седемнадесет лева и 0,75ст.), представляваща законна лихва
върху главницата от 85 055,66 лв.
(осемдесет и пет хиляди петдесет и пет лева и 0,66 ст.) за периода от
06.10.2013 г. до датата на подавана на
исковата молба, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
„Е.Д И Г“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, чрез синдика К.П.И., да заплати на М.НА Р.Р. И Б., с адрес: гр. София, ул. „Св. Св. ********, представлявано от М.НАР.Р.и Б.,
чрез юрк. Б. на основание чл. 78,
ал.3 ГПК направените по делото разноски в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на третото лице - помагач „Д.Д.Б.“ ЕООД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Е.Д.Я..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: