№ 4514
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110128163 по
описа за 2021 година
Предявен е иск от “ДЗИ- О З” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Витоша” № 89Б, представлявано от Коста Чолаков и Бистра Василева, чрез
адв.М., със съдебен адрес гр.София, ул.”М Д” № 30, ап. ..., насочен срещу С О, ЕИК ..., с
адрес гр.София, ул.”Московска” № 33, представлявана от кмета Йорданка Фандъкова за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1735.00 лв., представляваща
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № ... от 1720.00 лв. и 15.00 лв.
разходи по определянето му, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба – 20.05.2021 г., до окончателното изплащане на дължимото.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 13.05.2020 г. в гр.София, на път, стопанисван от
ответника С О, е настъпило ПТП с л.а.Тойота Корола с РЕГ. № ... който при движение по
ул.“Т“ в ж.к.М Д, попада в необозначена и несигнализирана шахта на пътното платно.
Сочи се, че по този начин са нанесени имуществени вреди по застрахования при
ищеца л.а.Тойота, а именно облицовка на предна броня, спойлер преден ляв и десен, водач
предна броня ляв, дифузор интеркулер, калник преден ляв, подкалник преден ляв, решетка
предна броня лява, фар за мъгла преден ляв, кора под двигател, рамка радиатор, интеркулер
/междинен охладител/, кора декор над радиатори, джанта лята предна лява, гума предна
лява. Същите са установени след подадено от водача на МПС уведомление за щета.
Ремонтът им е възложен на „Кори“ ЕООД. Отразено е, че стойността на ремонта възлиза на
1720.00 лв., която сума е заплатена на собственика на автомобила въз основа на представена
от сервиза проформа фактура.
Отговорността на ответника се аргументира с факта, че С О е отговорна за
поддържането на пътя и не е изпълнила задълженията си в тази насока.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му заплати процесната сума, но
последният не е сторил това.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
По същество ответникът оспорва освен описания в исковата молба механизъм на
настъпване на процесното произшествие и наличие на причинно-следствена връзка между
1
него и претендираните увреждания. Отбелязва се, че липсва протокол за ПТП, съставен и
регистриран по реда на Наредбата за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда на информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд. В тази насока се излагат съображения, че представения снимков
материал не отговоря на изискванията на чл.2, ал.2 от цитираната наредба. Ответникът
обръща внимание, че липса конкретика относно точното място на настъпване на процесното
ПТП, състоянието на пътната настилка на това място за установяване наличието на
причинно-следствена връзка с причинените вреди на застрахования при ищеца автомобил.
Отделно от това се навеждат и съображения, че застрахователното обезщетение е
изплатено без валидно основание и в противоречие с ОУ на ищеца, доколкото в последните
липсва хипотеза за изплащане на обезщетение единствено и само въз основа на уведомление
от застрахованото лице, без документ от компетентен орган. Ответникът оспорва и
определения и изплатения размер на застрахователното обезщетение по процесната щета.
С оглед на това се иска съдът да отхвърли предявените искове и да присъди на
ответника направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на
евентуалност, ако съдът уважи иска, се прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-автотехническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представената като писмено доказателства полица по автомобилна застраховка
„Каско” № 44019213060509, е видно, че между ищцовото дружество и Младен Стоянов М., е
сключен договор за застраховане на л.а.Тойота Корола с рег.№ СА3702НТ, с валидност на
полицата от 00.00 ч. на 31.05.2019 г. до 23.59 ч. на 30.05.2020 г. Ищецът е представил
заверено копие от Общи условия за автомобилна застраховка ”Каско+”, от които е видно
видът на покритите застрахователни рискове и изключенията от тях
На 13.05.2020 г. е настъпило ПТП със застрахования автомобил, при което по време
на движение е попаднала в шахта без капак на ул.“Т“ в ж.к.М Д. Във връзка с настъпилите
щети по автомобила, на 18.05.2020 г., собственика му е подал до ищеца уведомление за
щета. От страна на застрахователното дружество са съставени опис-заключение по щета №
... и калкулация на претенция.
По заведената щета е определено и изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 1720.00 лв., за което е съставен ликвидационен акт от 13.08.2020 г. Плащането е
извършено на 13.08.2020 г., видно от приложения на л.32 от делото опис към платежно
нареждане за масов превод.
С регресна покана, изпратена на 29.10.2020 г. ищецът е претендирал от ответника
връщане на заплатеното по процесната щета застрахователно обезщетение, както и 15.00 лв.
ликвидационни разноски по определянето му. На 25.11.2020 г. ответникът с нарочно писмо е
отказал изплащането на претенцията.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на св.Ч. Мл. М., се
установява, че през 2020 г. баща му е претърпял ПТП с л.а.Тойота Корола. Свидетелят
твърди, баща му му се е обадил да му помогне, при което той отивайки на място е видял
пътен участък в ремонт, на който е имало незатворена канализационна шахта, разположена
по средата на пътя. Щетите по автомобила описва като изкривена джанта, счупена броня,
2
калник, фар, както и увреждания по ходовата част, като след ПТП-то той не е бил в
движение, което е наложило преместването му с репатрак. Според свидетеля увреденият
автомобил преди процесното произшествие не е имал щети, още повече, че е преминал
преди това текущ ремонт на двигателя, както и е бил боядисан поради драскотини. М. е
категоричен, че ремонтирания пътен участък не е бил обозначен с бариери, знаци, конуси
или по друг начин. Свидетелят съобщава на съда и за отправено от баща му телефонно
обаждане до номер 112, откъдето обаче са отказали да изпратят патрул, тъй като не е имало
пострадали лица.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че щетите по
л.а.Тойота с рег.№ СА3702НТ, описани в описа на застрахователя се намират в причинно-
следствена връзка със заявения механизъм на получаването им при конкретното ПТП.
Вещото лице е изчислило стойността на уврежданията по процесния автомобил на 2259.91
лв., като застрахователят е извършил допълнителни разходи по определяне на
обезщетението в размер, който варира от 10.00 лв. до 25.00 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.410 от КЗ вр.
чл.49 и чл.45 от ЗЗД. Това е иск на суброгирал се в правата на увредения, застраховател
срещу прекия причинител на вредата. За възникване на регресното право на застрахователя
по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице
следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения
срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на
чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с
увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място -
извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите
вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин
се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
(застрахователна полица № 44019213060509), със срок, покриващ датата на настъпване на
вредите. В същото време настъпилото застрахователно събитие е част от поетите от ищеца
рискове. Случаите като този, предмет на настоящия иск, са изрично посочени в чл.2.1.3.1,
р.ІІ от Общите условия, поради което следва да се приеме, че се покриват от “ДЗИ-О З” АД.
Налице е и извършено плащане от страна на застрахователя към собственика на
увредения автомобил.
Страните не спорят и че именно ответникът е стопанин на пътя, където е настъпило
произшествието. Извод в тази насока се налага и от разпоредбите на чл.8, ал.3 от Закона за
пътищата и пътищата и §7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА. Поради това и на основание чл.19, ал.1,
т.2 и чл.31 от Закона за пътищата ответникът е задължен да осъществява дейностите по
поддържането на пътя, включително - да означи с необходимите пътни знаци ако се
извършва ремонт и/или има неравност, с оглед предупреждаване на участниците в
движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Ответникът релевира възражение за липсата на пасивна
материалноправна легитимация, тъй като произшествието било причинено от шахта, която
не е негова собственост. Действително, данни в тази насока се събраха както от показанията
на допуснатия до разпит свидетел, така и от звукозаписа, изпратен от Дирекция
„Национална система 112“, но по делото се твърди неизпълнение на задължението за
поддържане в безопасно състояние на пътя, при движение по който са настъпили
процесните щети, като от заключението на автотехническата експертиза се установява, че те
са в причинна връзка с изяснения механизъм на произшествието.
3
В тази насока следва да се отбележи, че според § 1, т.37 от ДР на ЗДвП,
"Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
В случая, установената шахта без капак на пътното платно, което е било в ремонт,
представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност
за движението, като в случая не се установи същата да е сигнализирана или обезопасена по
предвидения ред. С оглед доказателствената тежест в процеса ответникът не доказа да е
изпълнил задължението си за поддръжка на пътното платно, като без значение за
отговорността му е дали изобщо не са предприемани действия за изпълнение на това негово
задължение или е налице бездействие от страна на лицата, на които изпълнението му е
възложено. В конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с
обозначаване на препятствието и премахването му е довело и до неизпълнение на
задължението по чл.31 ЗП и чл.13 ЗДвП, поради което и на основание чл.49 ЗЗД ответникът
носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Ответникът е направил възражение, че липсва протокол за ПТП или друг документ,
установяващ, че органите на МВР са уведомени. В тази насока следва да се отбележи, че
чл.6 от Наредбата за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерство на Вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд,
предвижда задължение за служителите на отдел Пътна полиция да посещават само
определени пътнотранспортни произшествия, като след изрично посочените в т.5 на чл.6 е
и произшествие при изяснения по делото механизъм, а именно само с един участник, при
което МПС не е в състояние да се придвижва на собствен ход. В случая обаче се събраха
доказателства, че собственикът на увредения автомобил е изпълнил задължението си и е
подал своевременно сигнал на тел.112, но операторът е отказал посещение на място от
служители на Пътна полиция. Т.е. налице е неизпълнение на задълженията на служителя на
Дирекция „Национална система 112“, което обаче не може да влече неблагоприятни
последици за застрахованото лице.
По така изложените съображения и доколкото размерът на извършеното
застрахователно плащане е по-малък от размера на действителните вреди (съгласно
заключението на автотехническата експертиза), то съдът счита, че в полза на ищеца е
възникнало регресно вземане за пълния размер на платеното застрахователно обезщетение,
т. е. за сумата в размер на 1720.00 лв., както и за извършените обичайни разноски по
определянето му в размер на 15.00 лв. Ето защо, искът следва да се уважи изцяло.
Предвид изхода на спор единствено ищецът има право на разноски, каквото искане
е направил. От материалите по делото се установиха извършени от ищеца разноски в общ
размер на 719.40 лв., от които 69.40 лв. за държавна такса, 250.00 лв. за депозит за СТЕ,
50.00 лв. за депозит за разпит на свидетел и 350.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С О, ЕИК ..., с адрес гр.София, ул.”Московска” № 33, представлявана от
кмета Йорданка Асенова Фандъкова, да заплати на “ДЗИ- О З” АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Витоша” № 89Б, представлявано от Коста Чолаков и
Бистра Василева, сумата от 1735.00 лв., представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № ... от 1720.00 лв. и 15.00 лв. разходи по
определянето му, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба –
4
20.05.2021 г., до окончателното изплащане на дължимото.
ОСЪЖДА С О, ЕИК ..., с адрес гр.София, ул.”Московска” № 33, представлявана от
кмета Йорданка Асенова Фандъкова, да заплати на “ДЗИ- О З” АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Витоша” № 89Б, представлявано от Коста Чолаков и
Бистра Василева, сумата от 719.40 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5