Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 22.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
VII-ми въззивен състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети януари две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
Мл. съдия:
2. НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при
секретаря Красимира Динева и прокурора Деян
Маринов като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.Ч.Д.№4102/2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл.21 от НПК.
С
определение от 14.10.2020г. по Н.Ч.Д.№18169/2019г., СРС, НО, 23-ти с-в е определил едно общо най-тежко
наказание спрямо
осъдения И.Ю.К. на осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23,
ал.1 от НПК по
повод предложение от СРП, сектор ИНПЛ за произнасяне по реда на чл.306, ал.1,
т.1 от НПК. Съставът на районния съд е констатирал наличието на една
кумулативна съвкупност като е определил общо най-тежко наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца, търпимо при
първоначален „общ“ режим. Съдът с приложение
на чл.24 от НК е увеличил определеното общо най-тежко наказание с 1 /един/ месец. На осн. чл.59, ал.1
от НК първият съд е приспаднал
времето, през което осъденият е бил задържан, а на осн. чл.25, ал.2 от НК и
времето, през което е търпял наказанието „Лишаване от свобода“ по някои от
осъжданията.
Срещу
определението в законоустановения
срок е постъпила
въззивна жалба от защитника на К. - адв.С., в
която се изразява недоволство срещу постановения
акт в частта, в която спрямо осъдения е постановено да изтърпи наказанието
„Лишаване от свобода“ от 5 /пет/ месеца ефективно, както и досежно приложението
на чл.24 от НК. В тази част определението на първоинстанционният съд е посочено
като незаконосъобразно и неправилно.
В закрито заседание от 04.12.2020г., произнасяйки се по реда на
чл.306, ал.1, т.1 от НПК, СГС е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание, като е констатирал, че съдията от районния съд е
реализирал правомощията си, произтичащи от чл.321 от НПК. Предвид характера на
производството, съдът е счел, че не се налага разпит на свидетели, вещи лица и
осъдения или събирането на други писмени доказателства.
Пред въззивната инстанция преупълномощеният от адв.С. защитник
- адв.Чанков моли за
уважаване на жалбата. Пледира определението на СРС бъде отменено касателно приложението на чл.24 от НК.
От своя страна представителят на СГП също приема, че определението на
СРС следва да бъде отменено, но поради постановяването му от незаконен състав.
Изводът си прокурорът базира на факта,
че последното осъждане на К. е
за престъпление по чл.195, ал.1 от НК, което се разглежда от състав от един съдия и двама
съдебни заседатели, а атакуваното определение е постановено от едноличен съдия.
Пред въззивния съд осъденият К. в допълнение на изложеното от защитника си и в последната си
дума, също моли за отмяна приложението на чл.24 от НК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ като обсъди
доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността
на атакуваното определение, констатира следното:
Осъденият И.Ю.К. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, с пост. адрес: гр.Своге, кв.********неженен, без
образование, работи, с ЕГН:**********.
Същият е осъждан с общо шест влезли в сила към
датата на постановяване на определението на СРС съдебни акта, като предложението
на СРП е визирало следните два:
1. С определение по НОХД№179/2019г. на РС- гр.Своге, влязло в законна сила на 26.09.2019г. на К. е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца, чието изтърпяване е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от 3 /три/ години за извършено на 01.07.2019г. престъпление по чл.270, ал.1 от НК.
2. С
определение за одобряване на споразумение по НОХД№16862/2019г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, влязло в законна сила на 28.10.2019г. К. е
признат за виновен за извършено на 20.07.2019г. престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.28, ал.1
от НК, като на осн. чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено
наказание “Лишаване от свобода” за срок
от 3 /три/ месеца и 10 /десет/ дни, което е постановено да бъде изтърпяно при “общ” режим.
С
атакуваното определение СРС е приел наличието на предпоставки за произнасяне по
реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, като е групирал наказанията на осъденото лице
- по визираните по-горе две дела и респ. е определил общо
най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ съответно за срок от 5 /пет/ месеца, което да бъде увеличено с 1 /един/ месец на основание
чл. 24 от НК. Съдът е преценил, че окончателният размер на наказанието,
възлизащ на 6 /шест/ месеца „Лишаване
от свобода“ следва да бъде
изтърпяно при първоначален “общ” режим.
Съгласно
нормата на чл.39, ал.1 от НПК, когато трябва да се определя общо наказание за
няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от
различни съдилища, компетентен е съдът, който е постановил присъдата, която
последна е влязла в сила.
Видно от
данните за осъжданията спрямо К.,
последното по НОХД№16862/2019г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав е за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.28,
ал.1 от НК, наказуемо
с „Лишаване
от свобода“ за повече от пет
години. Поради това и законнният съдебен
състав съгласно чл.28, ал.1, т.2 от НПК, който следва да разгледа и се
произнесе по това обвинение е от един съдия и двама съдебни заседатели.
В
разглеждания случай първостепенният
съд е постановил атакуваното
определение по чл.306, ал.1, т.1 от НПК в състав само от един съдия вместо в законния такъв от състав от един съдия и двама съдебни заседатели. Обстоятелството,
че в случая се касае за одобрено споразумение в рамките на досъдебното
производство, което съгласно нормата на чл.382, ал.2 от НПК се разглежда от
съда в едноличен състав не променя горния извод.
Горното
обуславя извод за незаконност на състава на съда, постановил атакуваното
определение, поради което е налице допуснато процесуално нарушение по смисъла
на чл.335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.3, вр. ал.1, т.2
от НПК.
Същото е от категорията на абсолютните съществени нарушения на процесуалните
правила, които не дават възможност на съда да извършва преценка дали и доколко
са нарушени правата на страните в производството
налага отмяна и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Визираното
съществено процесуално нарушение няма
как да бъде отстранено от
въззивния съд, тъй като би се стигнало до отнемане
на възможността за произнасяне на две инстанции.
По
тези съображения настоящия съдебен състав счита, че не следва да разглежда
жалбата по същество, а трябва да отмени атакуваното определение и да върне
делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Така
мотивиран и на осн. чл.334‚ т.1, вр. чл.335, ал.2‚ вр. чл.348, ал.3, т.3,
вр. ал.1, т.2 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Определение от 14.10.2020г. по Н.Ч.Д.№18169/2019г.
по описа на СРС, НО, 23-ти с-в.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане
от друг състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .....................................
ЧЛЕНОВЕ:
1....................................
2....................................