Р Е Ш Е Н И Е
№ 110
гр.Разград, 05.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-РАЗГРАД, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна Цонева
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 104 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по жалба вх.№ 886/31.05.2023г. от А. И. Р.,
ЕГН-**********, от гр. Р., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0457-000075 от 12.05.2023г., издадена
от ВПД Началник РУ-Ветово към ОД на МВР-гр.Русе, с която на основание чл. 22 от ЗАНН на жалбоподателката е приложена принудителна административна мярка (ПАМ)
по чл. 171, т. 2а,
буква "а" от ЗДвП "Прекратяване на регистрацията на ППС" за
срок от 6 (шест) месеца, както и са иззети Свидетелство за регистрация на МПС,
част 2 и 2 броя регистрационни табели с номер ********.
Претендира за цялостна отмяна на Заповедта, като незаконосъобразна. Не оспорва
нарушението по съставения й АУАН, като признава, че към момента на проверката е
управлявала автомобила си със СУМПС, което е обявила за изгубено и не съобщила
впоследствие, че го е намерила. Не знаела, че не е валидно. Оказала съдействие
на контролните органи, обяснила всичко и веднага след проверката подала
документи за издаване на ново СУМПС. Три дни по-късно й издали такова. Счита,
че като правоспособен водач неправилно са свалени номерата на автомобила й, тъй
като по него всичко било изрядно, а следвало да понесе наказание единствено за
документа - шофьорската книжка. По този начин била приравнена на нарушителите,
които изобщо нямат издадени шофьорски книжки и не са ходили на обучение.
Твърди, че е правоспособен водач от повече от 35 години и досега не е
наказвана.
Ответната страна ВПД Началник
РУ-Кубрат към ОД на МВР-гр.Русе ангажира
писмено становище чрез упълномощен главен юрисконсулт в сектор КАПОЧР при ОД на
МВР-гр.Русе, като оспорва жалбата. Излага доводи, че към момента на издаване на
Заповедта са били налице материалноправните предпоставки за това, като органът
в условията на обвързана компетентност е издал акта за налагане на ПАМ. Моли за
отхвърляне на жалбата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура-Разград, редовно уведомена, не участва в производството.
Административен съд-Разград, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 07.05.2023 г.,
в 12:15 часа, в с. Кривня, ул. "Александър Стамболийски",
жалбоподателката А. И. Р.,
ЕГН-**********,
управлявала лек автомобил "Фолксваген Поло" с рег.№ ********, държава България, със СУМПС № *********, издадено
със срок на валидност до 29.10.2028г., но което било обявено за невалидно. Това
обявяване било по повод на подадена от А. И.
Р. Декларация вх.№ 2679 от 18.10.2021г. по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
българските лични документи, в която декларирала, че е изгубила посоченото
по-горе СУМПС № *********.
Горните
обстоятелства били установени при извършена контролна проверка от служители на
РУ–Ветово към ОД на МДВР-гр.Русе – мл.автоконтрольор С. Е. С. и Й. С. С., като на
водача на спрения за проверка лек автомобил (жалбоподателката), бил съставен и
АУАН серия GA, № 643392 от
07.05.2023г. за извършено нарушение
на чл.150а от Закона за движението по пътищата ЗДвП). Актът бил подписан от
жалбоподателката без възражения. С него
бил иззет като доказателство Контролен Талон № 6428993, а с Протокол за
доброволно предаване от същата дата, А. Р. предала и невалидното СУМПС № *********.
На 12.05.2023г.
ВПД
Началник РУ-Кубрат към ОД на МВР-гр.Русе
издал процесната Заповед № 18-0819-001221/19.05.2018 г., с която на основание
чл. 22 от ЗАНН на жалбоподателката е приложена принудителна административна
мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, буква "а" от ЗДвП "Прекратяване на регистрацията на ППС" за
срок от 6 (шест) месеца, както и са иззети Свидетелство за регистрация на МПС,
част 2 и 2 броя регистрационни табели с номер СА 2981 АН.
Заповедта е връчена на А. И. Р. на 22.05.2023 г., а жалбата, сезирала настоящото
производство, е подадена на 31.05.2023 г.
Видно от
представената Справка за нарушител/водач, издадена за А.
И. Р., ЕГН-*********, същата е издържала
изпит като водач на МПС, категория В, на 08.12.1989г., за което е съставен
Протокол № 486 от същата дата. Издадено е първо СУМПС № ********* от
22.05.2002г., валидно до 23.01.2012г. На 16.10.2018г. са подадени документи за
подновяване на СУМПС и е издадено такова № ********* от 29.10.2018г., валидно
до 29.10.2028г. На 10.05.2023г. са подадени документи за издаване на дубликат
на СУМПС и на 11.05.2023г. е издадено
такова № *********, валидно до 29.10.2028г.
По делото не се оспорва факта, че управляваният от
жалбоподателката лек автомобил "Фолксваген Поло" с рег.№ ********, е нейна собственост.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице с
правен интерес от оспорването, в определения от закона срок и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съгласно чл. 168 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган - ВПД Началник
РУ-Кубрат към ОД на МВР-гр.Русе, съобразно изискванията на чл. 172, ал.
1 от ЗДвП и изричното оправомощаване със Заповед № 336з-3170 от 31.12.2021г.,
т.3, допълнена със Заповед рег.№ 336з-225 от 17.01.2023г. на ВПД Директора на
ОД на МВР-Русе за прилагане на ПАМ по ЗДвП от Началниците на районните
управления. По този начин оспореният акт е валидно издаден от оправомощено лице
в кръга на делегираната му компетентност.
Заповедта за прилагане на ПАМ
е в установената форма и има съдържанието, изискуемо от чл. 172 ЗДвП във вр. с
чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактически и правни съображения за
постановяването й. В нея ясно и конкретно са посочени както обстоятелствата, при
които е издадена, така и правното основание за прилагане на ПАМ.
При издаване на
заповедта не са били нарушени административнопроизводствените правила, които да
съставляват самостоятелно основание за отмяна. По отношение на А. И. Р., в качеството й на водач на МПС, за извършеното от
нея нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е издадена процесната Заповед за прилагане на ПАМ с
правно основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на управлявания от
жалбоподателката лек автомобил - нейна собственост, за срок от 6 месеца, който
е минималният,
предвиден в цитираната разпоредба. По силата на чл. 172, ал. 2, т. 3
от ЗДвП, налагането на ПАМ се извършва чрез отнемането на свидетелството за
регистрация на МПС и отнемането на табелите с регистрационния номер, на
основание чл. 165, ал. 2, т. 2 ЗДвП,
както е процедирано в случая.
Описаните действия, обаче, са предприети несвоевременно,
в нарушение на материалния закон и при явно несъответствие с целта му.
Съгласно чл. 172,
ал. 4 от ЗДвП, в случаите по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, какъвто е и
процесният, свидетелството за регистрация
на моторното превозно средство се
изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на
лицето, управлявало моторното превозно средство, като в този случай
(изрично отбелязано) се изземват и
табелите с регистрационен номер. Изискването на закона е показателно, че
естеството на ПАМ по чл.171, т. 2а от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС на собственика,
който го управлява, както и целта на мярката, предполага тя да се приложи непосредствено към момента на
установяване на административното нарушение. Мярката е временна, с
превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административното нарушение за определен срок, в рамките на който нарушителят
да предприеме необходимите действия за подновяване на невалидното СУМПС. Заповедта
подлежи на предварително изпълнение, прилага се на място при установяване на
нарушението чрез сваляне на регистрационните табели на автомобила, които се
изземват със съставяне на АУАН.
Фактите по делото
установяват категорично, че по отношение на жалбоподателката горните изисквания
не са изпълнени, съобразно разпоредбата на закона. Процесната ПАМ не е
приложена спрямо нея към момента на съставяне на АУАН от 07.05.2023г., а пет дни по-късно – едва на 12.05.2023г., когато е издадена оспорваната Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 23-0457-000075 и когато реално
(отразено в самата Заповед) е разпоредено изземването на Свидетелството за
регистрация на МПС и двата броя регистрационни табели на управляваното МПС.
Междувременно, както самата жалбоподателка обяснява пред съда, потвърдено и от обсъдената горе Справка за
нарушител/водач, А. И. Р. се е била
снабдила вече с дубликат на изгубеното и невалидно СУМПС № ********* от
29.10.2018г., а именно с издаденото на
11.05.2023г. СУМПС № *********, валидно до 29.10.2028г. Т.е., към момента
на издаване на оспорваната Заповед от
12.05.2023г. прилагането на ПАМ е било безпредметно по отношение на целите,
които преследва. Описаните обстоятелства категорично не освобождават нарушителя
от реализиране на административнонаказателна отговорност за извършеното адм. нарушение.
В случая нарушението е установено по надлежния ред – с редовно съставен АУАН,
като установява управление на МПС от водач с невалидно СУМПС към 07.05.2023г. С
несвоевременното прилагане на ПАМ, обаче – едва на 12.05.2023г., обективно
жалбоподателката, която вече е притежавала валидно СУМПС от 11.05.2023г,. необосновано
е била възпрепятствана занапред да управлява собственото си МПС поради
неоснователно прекратяване на регистрацията на МПС. Когато при проверката, извършена на 07.05.2023г. от контролните органи е
била установена липсата на валидно СУМПС по отношение на водача, за органа е
възникнало задължението, при условията на обвързана компетентност да издаде акт
- Заповед, с която да приложи предвидената в ЗДвП принудителна
административна мярка по чл. 171, т.2а от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС на собственика,
който го управлява. По-късното прилагане на тази мярка, едва на 12.05.2023г.,
когато водачът вече е притежавал и валидно СУМПС от 11.05.2023г., е
незаконосъобразно, тъй като противоречи на целта на закона. Тази цел е да се
преустанови и предотврати управлението на МПС от лице, което не притежава
валидно СУМПС и се определя към момента на прилагане на мярката.
По тези съображения
оспорената Заповед следва да бъде отменена.
Жалбоподателката не
е претендирала присъждане на деловодни разноски, поради което не следва
обсъждането им.
Воден от горното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Разград
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0457-000075 от 12.05.2023г., издадена от ВПД
Началник РУ-Ветово към ОД на МВР-гр.Русе,
с която на основание чл. 22 от ЗАНН на жалбоподателката А. И.
Р., ЕГН-**********, от гр. Разград, е
приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, буква "а" от ЗДвП "Прекратяване на регистрацията на ППС" за
срок от 6 (шест) месеца, както и са иззети Свидетелство за регистрация на МПС,
част 2 и 2 броя регистрационни табели с номер ********.
Решението не подлежи на обжалване (чл.172,
ал.5 от ЗДвП).
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/