ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София,23.05.2019г.
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, трети
въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Евгения Генева
Членове: 1. Дора Михайлова
2.Росина Дончева
Разгледа докладваното от Генева гр.д. № 48/2019г. и за
да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.435 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Т.Б.П.-З.
и З.Т.З. ***, против действия на ЧСИ В. Н. с рег.№ 864 с район на действие СОС,по
изпълнително дело 20188640400117.Твърдят,че са собственици на имот с
идентификатор 65231.919.144.4.14 -апартамент С 4 на първия етаж на апартаментен
хотел „Кокиче" в КК „Б.", град С. На 20.11.2008г. ответният ЧСИ
извършил опис на апартамента,който те владеели.Не дължали никакви суми на
взискателя,не били страни в производството по издаване на изпълнителен лист и
не били уведомени за образуване на изпълнителното дело.Не били ипотекирали
имота за свой или чужд дълг.Същевременно твърдят,че са в преговори с банката
-взискател за заличаване на ипотеката. Конкретните действия на ЧСИ, които
атакуват ,са „образуване на изпълнителното дело и извършване на
опис".Искат спиране на изпълнението на осн.чл.438 ГПК.Ответният ЧСИ не бил
местно компетентен,тъй като кантората му не била в С.
Ответният ЧСИ е депозирал мотиви ,според които
жалбоподателите са трети лица, отговарящи за чужд дълг, и не участват в
производството по издаване на изпълнителен лист. Купили са ипотекиран имота за
чужд дълг,както сами признават в
жалбата.Уведомени са за описа/уведомлението е приложено към
жалбата/ и са осигурили достъп.Компетентността на ЧСИ Недялков обхващала целия
съдебен район на СОС.
Взискателят „ПИБ" АД ,ЕИК
оспорва жалбата като процесуално
недопустима и неоснователна.
След преценка на данните по
делото поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира жалбата процесуално
недопустима.Жалбоподателите не са трети лица по смисъла на чл.435, ал.4
от ГПК, а имат качество на длъжници по изпълнението, тъй като са закупили
ипотекиран имот.Съгласно чл.429, ал.З ГПК субективните предели на изпълнителния
лист обхващат и собствениците на ипотекиран за чужд дълг имот.На общо основание
това включва и правоприемниците на лицата, ипотекирали имота за чужд дълг.С
насочването на изпълнението върху имота те придобиват процесуално качество на
длъжници по изпълнението.Това се признава както в жалбата, така и в
депозираното уточнение вх.№ 4260/20.09.2019г.С писмо вх.№ 02-7043/21.12.2017г.
,адресирано до банката, кредитополучателите направили искане за частично
заличаване на ипотеката, тъй като бил погасен част от дълга,но банката не се
съгласила.Жалбоподателите прилагат към уточнителната молба 3 броя искания и
заявления за заличаване на ипотеката.Следователно, към момента имотът е
ипотекиран в полза на взискателя и обезпеченият с нея дълг не е погасен изцяло.
Като длъжници по изпълнението
жалбоподателите могат да обжалват само изпълнителни действия ,изрично изброени
в чл.435, ал.2 ГПК.Образуването на изпълнително дело и извършването на опис не
са измежду тях.Ето защо делото следва да бъде прекратено и молбата за спиране на
изпълнението не подлежи на разглеждане.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№5902/28.11.2018г. по
описа на ЧСИ В.Н. с рег.№ 864 и район на действие -СОС и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 48/2019г. на СОС.
Определението може да бъде
обжалвано пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Особено мнение на съдия Дора
Михайлова по определение, постановено по гр.д. № 48/2019 г. по описа на СОС
Макар да съм съгласна с крайния
извод на мнозинството за недопустимост на производството, тъй като нито
образуването на изпълнително производство, нито извършването на опис са
действия, самостоятелно подлежащи на съдебен контрол (отделното обжалване на
тези действия не е допустимо), не съм съгласна с мотивите към съдебния акт в
частта, в която е посочено, че жалбоподателите били „длъжници по
изпълнението", защото закупили ипотекиран имот.
Верен е фактическият извод, че
жалбоподателите са закупили имот, вече обременен с вещна тежест - ипотека, но
това не им придава качеството на „ипотекарни длъжници" по смисъла на чл.
429, ал. 3 ГПК. Такова качество те биха имали, ако самите те бяха учредили в
полза на длъжника по изпълнението ипотека върху собствен имот, какъвто
настоящият случай не е. Затова е невярно посоченото в определението, че
субективните предели на изпълнителния лист, по който е образувано
изпълнителното дело, важал срещу жалбоподателите. Последните са трети лица по
смисъла на чл. 440 ГПК, а не длъжници по изпълнението.
Съдия:
