№ 385
гр. гр.Несебър, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, ***-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20212150101698 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по предявен иск с
правно основание чл.332 от ТЗ и чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1 т ЗЗД.
Ищецът „*********“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
град ********, представлявано от инж. Г.Й.Т., твърди в исковата молба, че ответниците: 1)
Л. М., родена на **********г., Код по Булстат ********, 2) Д. П. Х., роден на **********г.,
Код по Булстат ********, и 3) М. Х., роден на **********г., Код по Булстат *********,
тримата ***** граждани, с постоянен адрес в *******: град ************, са абонати на
ищцовото дружество с абонатен номер ***** и като такива са потребители на В и К услуги
за имот, находящ се в град ************, с идентификатор *******. Ищецът твърди, че е
изпълнявал задълженията си като е доставял до обекта на ответниците питейна вода и е
отвеждал отпадни води, но ответниците не са изпълнявали задълженията си като не са
заплащали стойността на услугата за периода от 29.06.2016г. до 28.08.2019г., като за
стойността на услугата са издадени фактура ********** / 26.11.2018г. за сумата в размер на
56,14 лева с падеж 26.12.2018г., и фактура № ********* / 25.09.2019г. за сумата в размер на
73 лева с падеж 25.10.2019г., или общо сумата в размер на 129,14 лева, от която всеки от
тримата ответници дължи тази част от нея, съответстваща на участието му в собствеността
на недвижимия имот – обекта на потребление, а именно ½ за Л. М. и по ¼ за всеки от Д. П.
Х. и М. Х.. Моли съдът да постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да му
заплатят сумата в общ размер на 129,14 лева, представляваща стойността на В и К услуги –
доставена, отведена и пречистена вода по издадените 2 броя фактури с отчетен период от
29.06.2016г. до 28.08.2019г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане, както и сумата общо в размер на 32,53 лева,
1
представляваща общ размер на мораторната лихва, начислена общо за периода от
27.12.2018г. до 14.12.2021г., разпределени между ответниците както следва: 1) Л. М. – 64,57
лева главница и 16,26 лева мораторна лихва; 2) Д. П. Х. – 32,28 лева главница и 8,13 лева
мораторна лихва; 3) М. Х. – 32,28 лрева главница и 8,13 лева мораторна лихва. Претендира
разноски.
В отговора на исковата молба, подаден от особения представител на ответниците,
се твърди, че ответниците не са собственици на недвижимия имот – обект на потребление,
както и че между тях, от една страна, и ищцовото дружество, от друга страна, не са
възникнали облигационни отношения във връзка с предоставяне на В и К услуги, а водният
оператор не е предоставял такива услуги в полза на ответниците, включително е
бездействал, когато е бил задължен да извършва регулярно отчитане на потребеното
количество питейна вода. Сумите по фактурите, в които е посочена стойността на В и К
услугите, не отразяват действително предоставените услуги. Позовава се и на настъпила
погасителна давност. Недължимостта на главниците означава и недължимост на
акцесорните претенции за лихви. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който
заявява, че поддържа предявените искове на посочените в исковата молба основания.
Представя отделно писмено становище във връзка с доводите в отговора на исковата молба
като посочва, че ответниците имат качество на потребители на доставените от ищеца В и К
услуги, тъй като притежават в съсобственост недвижимия имот – обекта на потребление,
като наред с това излага и аргументи, според които счита, че вземанията му не са погасени
на основание изтекла погасителна давност, която се въвежда като възражение от ответната
страна. Моли исковете да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани. Претендира
разноски съгласно представения списък на разноските.
Ответниците не се явяват в съдебно заседание. Представляват се от особен
представител, който счита, че ищецът не е доказал в хода на процеса наличието на
облигационна връзка между страните по делото за претендирания период. При условията на
евентуалност поддържа искането си за погасяване на част от вземането на ищеца по давност.
Моли за отхвърляне на исковете.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
По силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.09.2007г.,
обективиран в нотариален акт № 13, том **** рег.№ ****, дело № ****/2007г. на нотариус
Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на НК и район на действие Несебърския районен съд,
А.Ю.Х. и ответникът Л. М., по който договор двамата са имали качеството на купувачи, са
придобили на това основание при равни квоти между тях собствеността върху недвижим
имот, находящ се в к.к. ******, ваканционно селище „******, представляващ Апартамент 4,
на първи етаж, в жилищна група ***, със застроена площ на апартамента 56,56 кв.м., ведно
със съответния процент идеални части от общите части на страдата, който се равнява на 8,02
2
кв.м., или общата площ на жилището, ведно с общите части възлиза на 64,58 кв.м., като
съгласно кадастралната карта имотът представлява Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *******, с адрес: ваканционно селище „******, вход ***** с
предназначение: Жилище, апартамент.
За същия имот другите двама ответници – Д. П. Х. и М. Х. са се снабдили на
15.07.2010г. с нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ***, том IV, рег.№
****, дело № ***/2010г. на нотариус Мария Бакърджиева, с който всеки от тях е признат за
собственик на по 1/4 (една четвърт) идеална част от гореописания недвижим имот, на
основание наследствено правоприемство.
От изготвената справка-извлечение за обекта на потребление на ответника Л. М. се
установява, че за въведения от ищеца период отчетникът е имал достъп до обекта на
потребление и до средството за измерване на потребеното в него количество вода –
водомера, като на 26.09.2918г. и на 28.08.2019г. е начислил количество потребена вода,
съответно 23 куб.м. за периода от 29.09.2018г. до 26.09.2018г., и 25 куб.м. за периода от
27.09.2018г. до 28.08.2019г.
С фактура № ********** / 26.11.2018г. ищецът е начислил на ответника Л. М.
сумата в размер на 26,46 лева без ДДС като стойност на предоставените на този ответник
ВиК услуги в имота за периода от 29.09.2016г. до 30.11.2017г. (за 14 куб.м. вода), сумата в
размер на 2,13 лева без ДДС като стойност на предоставените ВиК услуги в имота за
периода от 01.12.2017г. до 31.12.2017г. (за 1 куб.м. вода) и сумата в размер на 18,19 лева без
ДДС за предоставенитеи ВиК услуги в имота за периода от 01.01.2018г. до 26.09.2018г. (за 8
куб.м. вода); с фактура № ********* / 25.09.2019г. ищецът е начислил на ответника Л. М.
сумата в размер на 15,92 лева без ДДС като стойност на предоставените ВиК услуги в имота
за периода от 27.09.2018г. до 31.12.2018г. (за 7 куб.м. вода) и сумата в размер на 44,91 лева
без ДДС като стойност на предоставените ВиК услуги в имота за периода от 01.01.2019г. до
28.08.2019г. (за 18 куб.м. вода).
От заключението на извършената по делото съдебно техническа експертиза, което
вещото лице заявява в съдебно заседание при изслушването му, че поддържа, се установява,
че процесният имот с идентификатор ******* се намира на вход „3“ (трета сграда) на
първия етаж, под № 4. Абонатният номер на партидата е *****. В имота е монтирано едно
измервателно устройство в санитарния възел на апартамента в специален инсталационен
канал, което се е отчитало с ползването на електронно устройство – мобилен компютър.
Отчетите са сезонни и два пъти са отчитани с осигурен достъп след визуално отчитане и
нанасяне на данните в компютъра, има и един служебен запис, но той е първичен и е
регулиран при следващия отчет. Изразходваното количество вода, преминало през
измервателното устройство за периода от 29.09.2016г. до 28.08.2019г., е 48 куб.м., като няма
начислено количество от разпределение. Регистрираното измервателно устройство при
водния оператор се отчита електронно от негови служители с ползването на мобилен
промишлен компютър. За да се извършва отчитането служителите на В и К ЕАД Бургас са
снабдени с индустриални компютри, в които е инсталиран подходящия за целта софтуер,
3
който дава възможност да се отварят електронни файлове, в които е съхранена информация
за дадения абонат. Файловете са номерирани и номерата представляват абонатните номера
на потребителите, ползващи услугите на В и К ЕАД Бургас. От този компютър има
възможност да се правят справки за даден абонат, както и за настоящия момент, така и
няколко месеца назад. Във всеки водомерен възел, който се отчита с електронно устройство,
има поставен баркод, в който е криптирана информация, която се отнася само за абонатния
номер, на който е поставен, и представлява средство за директна връзка с базата данни на
дружеството. Баркода се поставя в непосредствена близост до измервателното устройство.
Отчитането става по следния начин: служителят на водния оператор намира баркода, т.е.
влиза в базата данни на дружеството и по този начин индикира, че състоянието на
отчитането на водомера се извършва нормално и същият е “видян”. Визуално отчита
измервателното устройство и ръчно нанася данните в компютър. С това се завършва
отчитането при условие, че е видян от инкасатора. В случай, че не е осигурен достъп до
измервателното устройство, инкасаторът набира на мобилния компютър режим “Служебно
отчитане”. Предвидена е и възможност и клиента сам да предостави данните от
измервателното устройство, по уговорен начин, тогава начинът на записване е “От клиента”.
Всички данни, които са нанесени в мобилния компютър веднъж, не могат да се променят от
оператора (инкасатора) и подлежат на електронно трансфериране в програмата на водния
оператор. В мобилното устройство те се съхраняват до шест месеца. Представената справка-
извлечение от водния оператор е достоверна, защото представлява извлечение от
електронния карнет на абоната за определения период. Този електронен карнет е изготвен от
програмата на водния оператор и се зарежда автоматично от трансфера на данните от
промишления мобилен компютър, с който е отчетено съответното измервателно устройство.
В дадения случай за целия период има само два отчета с осигурен достъп – единият е на
26.09.2018г. и вторият на 28.08.2019г. и има издадени две фактури № ********** /
26.11.2018г. за 23 куб.м. и № ********* / 25.09.2019г. за 25 куб.м. Общото количество
кореспондира с данните от електронния карнет 48 куб.м. и няма пренесени данни от други
фактури. Фактурите са издадени след всяко последно отчитане на двата периода. Други
фактури за процесния период няма издадени и няма анулирани.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия
процес, ищецът следва да установи твърдените в исковата молба факти, от които произтича
претендираното вземане и съответно да ангажира доказателства за неговия размер, да
установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер,
както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договорното качество,
количество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на
отпадни води, както и че през процесния период всеки от тримата ответници е имал
качеството на потребител по смисъла на общите условия. В тежест на ответниците е да
установят възникването на правопогасяващи и правоизключващи факти.
4
Процесният недвижим имот е водоснабден и се намира в район, за който
водоснабдителен оператор е дружеството-ищец. Съгласно разпоредбата на § 1, т.2, б.“б“ от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на
водоснабдителни услуги са „юридически или физически лица – собственици или ползватели
на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги“. Според чл.3, ал.1 от Наредба
№ 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите са: 1.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост; 3. собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение. Т.е. потребител по смисъла на наредбата е носител на вещно
право върху имота.
Категорично се установи, че „*********“ ЕАД Бургас и Л. М. са били обвързани
през процесния период от валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води. През процесния период тези лица
са били в облигационна връзка, а макар и писмен договор да не се представя, от останалите
писмени доказателства може да се направи несъмнен извод за наличието на договорни
отношения. Самото ползване на предлаганата услуга също е доказателство за възникнали
договорни отношения между страните.
От ответниците по същество не се оспорват начислените количества питейна вода,
стойността на ползваните В и К услуги през процесния период въз основа на издадените
фактури, включително стойността на тези услуги, както и че сумите се дължат. От страна на
особения представител се изразява становище единствено, че фактурите не са основание за
плащане.
След като в Общите условия на „*********“ ЕАД Бургас е посочено кога става
отчитането показанията на водомерите, фактурирането и срока, в който трябва да бъде
извършено плащането, както и последиците от неплащането в срок, намира приложение
общото правило, че „срокът кани вместо човека“ и покана не е необходима за изпадането в
забава.
Вярно е, че по силата на закона и тримата ответници, като съсобственици на
водоснабдения имот имат качеството на потребители, но облигационни правоотношения с
водния оператор – ищцовото дружество, са възникнали и съществували през процесния
период само между него и ответника-съсобственик Л. М.. Вярно е също, че никоя от
страните по делото не твърди да е налице споразумение по чл.57, ал.4 от Общите условия,
но след като ищецът е открил партида само на единия собственик, в случая Л. М., и
единствено на този съсобственик е начислявал въз основа на издадените от него фактури
сумите, дължими за потребените в имота В и К услуги, означава, че не е изпълнил
5
задълженията си по чл.57, ал.5 и по чл.59, ал.2 от Общите условия да открие партиди на
всички потребители за разпределение на отчетените количества пропорционално на дела им
от правото на собственост. Това условие, както и твърдението на ищеца, че е налице
разделност между съсобствениците, които са потребители на услугите, на сумите, дължими
да доставените В и К услуги, би следвало да има за последица не само всички
съсобственици да бъдат вписани като титуляри на партидата за имота, но и издаването на
отделни фактури за всеки от потребителите, в които те да бъдат изрично посочени като
задължени лица за съответната част от сумата пропорционално на квотата им от правото на
собственост. След като това не е сторено, в отношенията им с водния оператор останалите
съсобственици, които не са посочени като титуляри на партидата и за тях не са издавани
фактури, в които да бъдат посочени като задължени лица за плащане на суми, не се третират
като абонати и те нямат качеството на потребители, независимо, че притежяват дял от
съсобствеността. Защото потребителят освен, че има задължения да заплаща част от
дължимите суми по издадените фактури, на него следва да бъде гарантирано правото да
прави писмени възражения срещу определената дължима сума за ползваните В и К услуги,
да получава уведомления, предизвестия и съобщения срещу подпис, и други, но когато
дадено лице, макар съсобственик на имота, не фигурира в съответното досие, съхранявано
при оператора, като потребител, а оттам и като задължено лице, и доколкото с него не е
сключен писмен договор за присъединяване въз основа на подадено писмено заявление за да
фигурира и като титуляр на партидата, то не би могло да се ползва от правата си по чл.32 и
чл.66, вр. чл.38 от Общите условия, а и той не е обвързан от тези Общи условия, с които се
определят отношенията, изброени в чл.8, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
По тези съображения ответниците Д. П. Х. и М. Х., макар и имащи качеството на
потребители по силата на закона, не се явяват задължени към ищцовото дружество лица за
заплащане на претендираните от тях суми. Ответникът Л. М. дължи заплащане на суми към
водния оператор, но на половината от претендираните суми, съответстващи на квотата й от
собствеността, за които суми единствено тя е посочена и като титуляр на партидата и като
задължено лице по издадените фактури, а именно 64,57 лева – главница и 32,28 лева –
мораторни лихви.
Падежът на фактурата от 26.11.2018г. за плащане на посочената в нея сума в размер
на 56,14 лева с включен ДДС е настъпил на 26.12.2018г., откогато е настъпила
изискуемостта на вземането за тази сума по фактурата и откогато Л. М. е изпаднала в забава,
поради което тригодишният давностен срок не е бил изтекъл към датата на предявяване на
иска – 13.12.2021г., респ вземането по фактурата не е било погасено по давност.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че ответникът Л. М. дължи на ищеца
претендираните от него суми, докато исковете срещу останалите двама ответници за
главниците и акцесорните претенции за лихви, следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
6
С оглед правилата на процеса, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени част от
направените по делото разноски в размер на 575 лева, съобразно уважената част от исковете
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включваща държавна такса в размер на 50 лева,
възнаграждение на особен представител на ответниците в размер на 200 лева, депозит за
вещо лице в размер на 175 лева и юристконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.,
която сума ответникът Л. М. следва да бъде осъдена да му заплати. Ответниците не са
правили разноски по делото, поради което съдът не следва да се произнася по присждане на
такива ненаправени и непретендирани разноски.
Така мотивиран, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. М., родена на **********г., гражданин на П., с постоянен адрес в
*******: град ************, Код по Булстат ********, ДА ЗАПЛАТИ на „*********“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град ********, представлявано от инж.
Г.Й.Т., сумата в размер на 64,57 лв. (шестдесет и четири лева и 57 ст.), представляваща
половината от стойността на ползваните В и К услуги в общ размер на 129,14 лева с
включен ЗЗД – доставена питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за
периода от 29.09.2016г. до 28.08.2019г., за обект, находящ се в град ************, с
идентификатор *******, за които са издадени фактура № ********** / 26.11.2018г. и
фактура № ********* / 25.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2021г. до
изплащане на вземането, и сумата в размер на 16,26 лв. (шестнадесет лева и 26 ст.),
представляваща мораторна лихва, начислена общо за периода от 27.12.2018г. до 12.12.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*********“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: град ********, представлявано от инж. Г.Й.Т., иск за осъждане на Д. П. Х.,
роден на **********г., гражданин на П., с постоянен адрес в *******: град ************,
Код по Булстат ********, да му заплати сумата в размер на 32,53 лв. (тридесет и два лева и
53 ст.), представляваща част от стойността на ползваните В и К услуги в общ размер на
129,14 лева с включен ЗЗД – доставена питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни
води за периода от 29.09.2016г. до 28.08.2019г., за обект, находящ се в град ************, с
идентификатор *******, за които са издадени фактура № ********** / 26.11.2018г. и
фактура № ********* / 25.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2021г. до
изплащане на вземането, и сумата в размер на 8,13 лв. (осем лева и 13 ст.), представляваща
мораторна лихва, начислена общо за периода от 27.12.2018г. до 12.12.2021г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*********“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: град ********, представлявано от инж. Г.Й.Т., иск за осъждане на М. Х.,
роден на **********г., гражданин на П., с постоянен адрес в *******: град ************,
Код по Булстат *********, да му заплати сумата в размер на 32,53 лв. (тридесет и два лева и
53 ст.), представляваща част от стойността на ползваните В и К услуги в общ размер на
7
129,14 лева с включен ЗЗД – доставена питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни
води за периода от 29.09.2016г. до 28.08.2019г., за обект, находящ се в град ************, с
идентификатор *******, за които са издадени фактура № ********** / 26.11.2018г. и
фактура № ********* / 25.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2021г. до
изплащане на вземането, и сумата в размер на 8,13 лв. (осем лева и 13 ст.), представляваща
мораторна лихва, начислена общо за периода от 27.12.2018г. до 12.12.2021г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Л. М., родена на **********г., гражданин на П., с постоянен адрес в
*******: град Несебър, к.к. ******, вакацниоинно селище „******, вход ***** Код по
Булстат ********, ДА ЗАПЛАТИ на „*********“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: град ********, представлявано от инж. Г.Й.Т., сумата в размер на 575 лв.
(петстотин седемдесет и пет лева), представялаща част от направените по делото разноски
съобразно уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ прентенцията за осъждането на 1)
Л. М., родена на **********г., Код по Булстат ********, 2) Д. П. Х., роден на **********г.,
Код по Булстат ********, и 3) М. Х., роден на **********г., Код по Булстат *********,
тримата ***** граждани, с постоянен адрес в *******: град Несебър, к.к. ******,
вакацниоинно селище „******, вход ***** да му заплатят разликата над уважения размер на
разноските от 575 лева до пълния претендиран размер от 1 150 лв. (хиляда сто и петдесет
лева), като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8