Р Е Ш Е Н И Е
№ 07.05.2021г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски
районен съд
граждански състав
на седми април две хиляди
двадесет и първа година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Ива Гогова
секретар: Антония Тенева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1039/2020г. по описа на РС-Харманли и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове по чл.422 от ГПК, вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане за заплащане на мобилни услуги, по чл.422 от ГПК, вр. чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2, вр. чл.79 от ЗЗД за установяване
на вземане за лизингови вноски и по чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД за
установяване на неустойка.
Производството
по делото е образувано по искова молба
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост” ., Бизнес Парк София,
сграда ., действащ чрез пълномощника адв.Ш., против Х.Д.Б., с адрес: ***, в която се сочи, че на 18.08.2016г. по
повод Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359893.., „Теленор България” ЕАД, като лизингодател,
сключил с Х.Д.Б. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който
лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Y3 II Black за обща лизингова
цена от 183,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които
в размер на 7,99 лв. По договора за лизинг Б. дължал заплащане на сума в общ размер на 55,93 лв., формирана от
лизинговите вноски за отчетен период 05.02.2018г. - 04.05.2018г., а
именно:-7,99лв. -лизингова вноска в пълен размер за отчетен период
05.02.2018г.-04.03.2018г., начислена във фактура № **********/05.03.2018г.; -47,94 лв.
- сбор от 6 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните
такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг, за отчетен
период 05.04.2018г.-04.05.2018г., начислени във фактура №
**********/05.05.2018г.
На 10.04.2017г.
между страните било сключено Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24
месеца, по абонаментен план Стандарт 20,99 промо 17,99, със стандартен мессечен
абонамент в размер на 20,99 и промоционален такъв в размер на 17,99 лв. Б. не
изпълнил задълженията си по споразумението в общ размер 5,18 лв., представляващи
неплатена абонаментна такса за отчетен период 05.02.2018г. - 04.03.2018г.
Вследствие на неизпълнението и съгласно спогодбата между „Теленор” и КЗП,
мобилният оператор начислил неустойка в размер на 67,34 лв., равна на три месечни абонаментни такси и
начислена във фактура №**********/05.05.2018г.
На 01.02.2018г.
между същите страни бил сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план
Джуниър с неограничени минути в мобилната мрежа на Теленор и стандартен месечен
абонамент в размер на 7,99 лв. Б. не изпълнил задълженията си по договора в общ размер 7,99 лв., представляващи неплатена абонаментна такса
за отчетен период 05.02.2018г. - 04.03.2018г. Вследствие на неизпълнението и
съгласно т.11 от договора, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 19,98 лв., която не надвишавала размера на три месечни
абонаментни такси и била начислена във фактура № **********/05.05.2018г.
На същата дата -
01.02.2018г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер
++359*********, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с Х.Б. -лизингополучател,
Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за
временно и възмездно ползване устройство марка KIDS WATCH MyKi Touch HERO за обща лизингова
цена от 103,50 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които
в размер на 4,50 лв. По договора за лизинг Б. дължал заплащане на сума в общ размер на 99,00 лв., формирана от
лизинговите вноски за отчетен период 05.02.2018г. - 04.05.2018г., а именно:
-4,50 лв. -лизингова вноска в пълен рамер за отчетен период 05.02.2018г.-04.03.2018г.,
начислена във фактура № **********/05.03.2018г.; -94,50 лв. - сбор от 21
лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива,
съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг, за отчетен период
05.04.2018г.-04.05.2018г., начислени във фактура № **********/05.05.2018г.
Вследствие на
неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********,
Б. дължал сума в
размер на 65,14 лв., начислена във фактура №
**********/05.05.2018г., представляваща разликата между цената на устройството
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор
за лизинг.
По отношение на горепосочените задължения за
лизингови вноски била налице и обща изискуемост, поради изтичане срока на
договорите за лизинг, посочен в чл. 2 от същите. Към настоящия момент и въпреки
неизплатената обща лизингова цена по договорите, предоставените устройства не
били върнати на мобилния оператор.
Горепосочените задължения за предпочетени номера
++359********* и ++359********* били индивидуализирани в следните фактури:
1.фактура №
**********/05.03.2018г. за отчетен период 05.02.2018г.-04.03.2018г., срок за плащане - 20.03.2018г., издадена за сумата от 39.96 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси
и лизингови вноски, както следва: -19,48
лв. абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********; -7,99 лизингова
вноска за предпочетен номер ++359*********; -7,99 абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********; -4,50
лв. -лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********. Фактурата претендирали в размер на 25,66 лв. поради
извършено частично плащане в размер на 14,30 лв., което частично погасявало
задължението за абонаментна такса за предпочетен номер +35989..9135 до размер от 5,18 лв.
2. фактура № **********/05.05.2018г.
за отчетен период 05.04.2018г.-04.05.2018г., срок за плащане - 20.05.2018г.,
издадена за сумата от 294.90лв.. представляваща, както следва: 67,34 неустойка
за предпочетен номер +**********..; 47,94 лв.
лизингови вноски начислени накуп за предпочетен номер +. 19,98 лв.
неустойка за предпочетен номер ++359*********;
94,50 лизингови вноски начислени накуп за
предпочетен номер ++359*********; -65,14 лв. дължима сума за мобилно устройство
за предпочетен номер ++359*********.
На 05.10.2017г.
между същите страни бил сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца по абонаментен план
Интернет 15,99, със стандартен месечен абонамент в размер на 15,99 лв. и
промоционален такъв в размер на 13,99 лв. Б. не изпълнил задълженията си по
договора, като вследствие на неизпълнението и съгласно спогодбата между
„Теленор" и КЗП, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 46,58 лв., равна на три
месечни абонаментни такси и начислена във фактура№ **********/15.04.2018г.
На същата дата -
05.10.2017г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер
++359*********, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с Х.Б.
-лизингополучател, Договор за лизинг, с който
лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка TABLET HUAWEI MediaPad ТЗ 10 4G за обща лизингова
цена в размер на 243,57 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка
от които в размер на 10,59 лв. По договора за лизинг Б. дължал заплащане на
сума в общ размер на 197,21
лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.02.2018г.
-14.04.2018г., а именно: -6,59 лв. -остатък от лизингова вноска след приспадане
на платени суми за отчетен период 15.02.2018г.-14.03.2018г., начислена във фактура
№ **********/15.03.2018г.; -190,62 лв. - сбор от 17 лизингови вноски, начислени
накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите
условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от
договора, за отчетен период 15.03.2018г.-14.04.2018г., начислени във фактура №
**********/15.04.2018г.
Вследствие на
неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********,
Б. дължал сума в
размер на 135,43 лв., начислена във фактура №**********/15.04.2018г.,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг.
По отношение на горепосочените задължения за
лизингови вноски била налице и обща изискуемост, поради изтичане срока на
договора за лизинг, посочен в чл. 2 от същите. Към настоящия момент и въпреки
неизплатената обща лизингова цена по договорите, предоставените устройства не
били върнати на мобилния оператор.
Горепосочените задължения за предпочетен номер ++359*********
били индивидуализирани в следните фактури:
1.фактура №
**********/15.03.2018г. за отчетен период 15.02.2018г.-14.03.2018г., срок за
плащане - 30.03.2018г., издадена за сумата от 6.59 лв., представляваща неплатен
остатък от лизингова вноска.
2.фактура № **********/15.04.2018г. за
отчетен период 15.03.2018г.-14.04.2018г., срок за плащане - 30.04.2018г.,
издадена за сумата от 372.63 лв., представляваща, както следва: -46,58 лв. неустойка;-135,43 лв. дължима сума
за мобилно устройство; -190,62 лв. лизингови вноски начислени накуп.
С оглед на
гореизложеното на 01.04.2020г. „Теленор България" ЕАД подавал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр.
Харманли срещу Х.Д.Б., в което се претендирали главница в размер на 699,78 лв. (шестстотин деветдесет и девет лева и
седемдесет и осем стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението
до изплащане на вземането. Образувано било ч.гр.д. № 364/2020г. по описа на
Районен съд - гр. Харманли. Издадена била заповед за изпълнение, връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид това, на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК за „Теленор България” ЕАД възниквал
правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството
срещу него.
Моли да се
постанови съдебно решение, с което да се признае за установено, че „Теленор
България” ЕАД има следните вземания срещу Х.Д.Б., а именно: суми в общ размер на 699,78 лв. (шестстотин деветдесет и девет лева и
седемдесет и осем стотинки), а именно:
-сума в общ размер на 55,93 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг с предпочетен номер +359893..5;
- сума в общ размер на 5,18 лв., представляваща неплатена месечна абонаментна,
ггакса по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********;
-сума в общ размер на 67,34 лв., представляваща неустойка по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********;
-сума в общ размер на 7,99 лв., представляваща неплатена месечна абонаментна такса
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********;
-сума в общ размер на 19,98 лв., представляваща неустойка по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359*********;
-сума в общ размер на 99,00 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг с предпочетен номер +359.172;
-сума в общ размер на 65,14 лв., представляваща дължима сума за мобилно устройство
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********;
-сума в общ размер на 46,58 лв., представляваща неустойка по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер+359*********;
-сума в общ размер на 197,21 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг с предпочетен номер +35989..7;
-сума в общ размер на 135,43 лв., представляваща дължима сума за мобилно устройство
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359..4637, ведно със законна лихва, от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Претендират се разноските по заповедното и по
настоящото производство.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК е постъпил писмен отговор от
страна на ответника Х.Б. чрез назначения особен представител адв.Д.С., в който
се сочи, че исковете са допустими.
Първият
предявен иск за заплащане на сумата от 55.93 лв.,
представляваща неизплатената част от цената на отпуснато по Договор за лизинг
от 18.08.2016 год. от ищеца Теленор България ЕАД на ответника Х.Д.Б. за временно
и възмездно ползуване устройство HUAWEI Y3 II Black, оспорва по
основание и размер по следните съображения:
а/на първо място от
придружаващите писмени доказателства към исковата молба не ставало ясно защо
били начислени общо 7 месечни лизингови вноски накуп, след като от приложените
фактури и посочения в тях период се извеждал извода за неплатени общо 3 месечни
лизингови вноски.
б/ на второ място ищецът се
позовавал на чл.12 от ОУ на Договора за лизинг, но
този текст касаел едностранен отказ от задълженията по договора от страна на
Лизингодателя, при посочени в същия текст условия. Това ставало обаче след
негово писмено предизвестие до Лизингополучателя, за което нямало не само
доказателства, но и твърдение в исковата молба, че такава хипотеза е налице.
Напротив, твърдяло се, че всички договори били с изтекъл срок на действие и че
те не били разваляни или прекратявани. Не била налице хипотезата на цитирания
текст от ОУ.
По
втория предявен иск се искало заплащане на сумата от 5.18 лв., представляваща
абонаментна такса по Договор мобилни услуги от 10.04.2017 год. между ищеца
Теленор България ЕАД и ответника Х.Д.Б. за посочения в договора мобилен номер,
който не оспорва. Оспорва предявения
иск и начислената неустойка в размер на 67.34 лв, тъй
като такава неустойка нямало уговорена и същата не са дължала нито по сключения
договор, нито по ОУ на Теленор България ЕАД, приложени към исковата молба.
Не
оспорва иска за заплащането на сумата от 7.99 лв.,
представляваща неплатена месечна абонаментна такса по договора за мобилни
услуги с посочен предпочетен номер, оспорва заплащането
на сумата от 19.98 лв.
неустойка по същия договор по посочените по-горе съображения. Текстът на чл.11
от договора визирал различна хипотеза, а именно такава след последващо
разваляне на договора, което пък ставало по съдебен ред/чл.10 / след писмено
предизвестие, обстоятелства, каквито също не се твърдели и нямало доказателства
за такива. Индивидуалните договори и ОУ на Теленор България ЕАД различавали
прекратяването и развалянето на договора в цитираните т.11 и 12 от
прекратяването на договора, което ставало по силата на самия договор при
неизпълнение от страна на абоната да заплати цената на предоставените му услуги
/чл.75 от ОУ, където изрично препращал към чл.19б и възможността за едностранно
прекратяването по съответния ред/.Спирането на услугите не е равнозначно на
прекратяване на договора и за това неустойки не се дължат. Ищецът не доказвал и
как били определени тези неустойки.
По иска
за заплащане на сумата от 99.00 лв., представляваща
според ищеца неизплатената част от цената на отпуснато по Договор за лизинг от
01.02.2018 год. от ищеца Теленор България ЕАД на ответника Х.Д.Б. за временно и
възмездно ползуване устройство KIDC MyKinTouch HERO съгласно приложения
договор, не оспорвам същия. Оспорвам иска за
заплащане на сумата от 65,14 лв., представляваща
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната
лизингова цена, тъй като такова плащане не било договорено в договора, а и не
съществувало и по ОУ.
По
договор за мобилни услуги по абонаментен план Интернет, сключен на 05.10.2017
год., ищецът претендирал сумата от 46.58 лв., равняваща
се на три месечни абонаментни такси като неустойка, който оспорва изцяло.
Не оспорва иска за
заплащане на неплатените лизингови вноски за устройство tablet HUAWEI media pad
ТЗ 10 4G в размер на 197.21 лв.
Оспорва иска за
заплащане на сумата от 135,43 лв., представляваща разликата
между цената на това устройство без абонамент и преференциалната лизингова цена,
тъй като такова плащане не било договорено в договора, а и не съществувало и по
ОУ.
Не
оспорва следните твърдяни в исковата молба факти и обстоятелства: че Х.Д.Б. е
сключил посочените в исковата молба Договори за лизинг на устройства, за
абонаментен план и план Интернет; не оспорва и представените писмени
доказателства.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Между
„Теленор България”
ЕАД и
ответника Х.Б. са
сключени
следните договори: Договор за мобилни
услуги от 18.08.2016г. за мобилен номер 0893.. със стандартна
месечна абонаментна такса 11.99 лв., Договор за лизинг от 18.08.2016г., с който му било предоставено устройство
HUAWEI Y3 II Black срещу заплащане на обща
лизингова цена от 183.77 лв., чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски в размер на 7.99 лв. Съгл.
чл.4 от договора с подписаването на договора ответникът потвърждава, че ищецът
му е предал устройството. Към договора за мобилни услуги има подписано
допълнително споразумение от 10.04.2017г.
за стандартен месечен абонамент от 20.99 лв.
Между
страните е подписан и Договор за мобилни услуги от 01.02.2018г. за мобилен телефонен
номер 089...72 със стандартна месечна абонаментна такса 7.99 лв. и Договор за лизинг от 01.02.2018г., с който му било предоставено устройство
KIDS WATCH, модел MyKi Touch HERO срещу заплащане на обща лизингова цена от 103.50 лв., чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски в размер на 4.50 лв. Съгл.
чл.4 от договора с подписаването на договора ответникът потвърждава, че ищецът
му е предал устройството.
Налице
е и подписан Договор за мобилни услуги от 05.10.2017г. за мобилен телефонен
номер 08.. със стандартна месечна абонаментна такса 15.99 лв. и Договор за лизинг от 05.10.2017г., с който му било предоставено устройство
tablet HUAWEI media pad ТЗ 10 4G срещу заплащане на обща лизингова цена от 243.57 лв., чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски в размер на 10.59 лв. Съгл.
чл.4 от договора с подписаването на договора ответникът потвърждава, че ищецът
му е предал устройството.
Горепосочените обстоятелства се
потвърждават от приетите като доказателства Договор за мобилни услуги от 18.08.2016г., Договор
за лизинг от 18.08.2016г., Договор
за мобилни услуги от 01.02.2018г., Договор за лизинг от 01.02.2018г., Договор
за мобилни услуги от 05.10.2017г., Договор
за лизинг от 05.10.2017г. и Общите
Условия на „Теленор
България” ЕАД, ОУ на договор за лизинг.
По делото са приети като
доказателства и следните Фактури: №**********/05.03.2018г. за
сумата от 68.76 лв. за месечна такса и лизингова вноска, №**********/05.05.2018г. за сумата от 321.85 лв. за
вноска за лизинг и неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги,
№**********/15.03.2018г. за суамата от 64.62 лв. за
месечна такса и лизингова вноска, № **********/15.04.2018г. за
379.22 лв. за вноска за лизинг и неустойка за предсрочно прекратяване на договори
за услуги.
Приложено е ч. гр. д. №364/2020г. по
описа на Районен съд – Харманли, по което е издадена Заповед за изпълнение № 189/15.04.2020г. срещу длъжника Х.Б. за сумата от 699.78 лв. –
главница, дължима по договори за мобилни услуги и договори за
лизинг, ведно със законната лихва от 03.04.2020г. до изплащане на вземането и
разноски в размер на общо 385 лв. Доколкото заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК и във връзка с дадените от съда указания, в
1-месечния срок по чл.415 от ГПК ищецът е предявил установителния иск по чл.422
от ГПК за установяване дължимостта на вземанията си по заповедта.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените кумулативно
обективно съединени положителни установителни искове по чл.422 от ГПК за установяване на парични вземания са
допустими, като е налице правен
интерес от предявяването им, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№ 364/2020г. по
описа на РС-Харманли,
по което има издадена срещу ответника Заповед № 189/15.04.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 699.78
лв. – главница, дължима по договори за мобилни услуги и договори за
лизинг, ведно със законната лихва от 03.04.2020г. до изплащане на вземането и
разноски в размер на общо 385 лв. Исковете по чл.422 от ГПК са предявени в рамките на
преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
В хода на производството по
предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже валидното
възникване
на задължението на ответника, размера на същото и основанието
за пораждането му. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез
установяване плащане в уговорения срок на
дължимите суми или съответно доказване на правопогасяващите или
правоизключващите си възражения.
От събраните по делото
доказателства (Договор
за мобилни услуги от 18.08.2016г. за мобилен номер 0893.., Договор
за мобилни услуги от 01.02.2018г. и Договор за мобилни услуги от 05.10.2017г. за мобилен телефонен
номер 0895784637) се установява, че действително отв.Х.Б.
е сключил с ищеца „Теленор България” ЕАД горепосочените договори за мобилни услуги със съответно договорени в тях стандартни месечни абонаментни такси. По
тези договри ищецът претендира сума в размер на 5.18 лв. – неплатена
абонаментна такса по договор за мобилни услуги от 18.08.2016г. за мобилен номер 0893799135, ведно с допълнително
споразумение от 10.04.2017г., както и сумата от 7.99 лв. - неплатена
абонаментна такса по договор за мобилни услуги от 01.02.2018г., за които суми не са налице доказателства за заплащането им от
ответника и които се дължат на ищеца по силата на сключените договори за
мобилни услуги и договорените в тях дължими от абоната месечни такси. Цената за месечните абонаментни планове се дължи независимо от реалното
потребление на услугите, включени в абонамента, тъй като възникването на
задължението за заплащането му е обусловено от самото предоставяне от мобилния
оператора на достъп на потребителя до мрежата му,
какъвто достъп в случая очевидно е осигурен на ответеника с предоставените му
сим карти на съответните мобилни номера, посочени в договорите, посредством
които се явява достъпна и мрежата на мобилния оператор. Предвид така изложеното и доколкото за дължимите месечни
абонаментни такси е издадена фактура №**********/05.03.2018г. с
настъпил падеж към датата на подаване на заявленето по чл.410 от ГПК, съдът
следва да установи дължимостта им в полза на ищеца.
Също така от представените по делото договори за
лизинг от 18.06.2016г., от 01.02.2018г. и от
05.10.2017г. се установява, че ищецът, като
лизингодател, е сключил с отв.Х.Б., като лизингополучател,
договори за лизинг, с които лизингодателят е предоставил за временно и възмездно ползване следните устройства: HUAWEI Y3 II Black, KIDS WATCH, модел MyKi Touch HERO и tablet HUAWEI media pad ТЗ 10 4G срещу
заплащане на общи лизингови цени съответно в
размер на 183.77 лв., 103.50 лв. и 243.57 лв. чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски в размер съответно 7.99 лв.,
4.50 лв. и 10.59 лв. С
подписването на договорите (чл.4) се потвърждава, че ответникът е получил
гореописаните устройства, предмет на договора, т.е. доказва се, че ищецът е
изрядната страна по тях, изпълнила задълженията си по същите. От своя страна
ответникът не ангажира никакви доказателства, установяващи заплащане на
претендираните за дължими от ищеца лизингови вноски по сключените договори за
лизинг, като в негова тежест бе да ангажира доказателства за тези изгодни за
него факти съгл. чл.154 от ГПК. Отв.Х.Б. дължи лизинговите вноски за
предоставените му за позлване устройства на основание чл.345, ал.1
от ТЗ, вр. чл.232, ал.2, вр. чл.79 от ЗЗД, доколкото по
силата на договорите за лизинг е получил за ползване процесните устройства
срещу поето от него задължение да заплаща дължимото се за това ползване
възнаграждение. За дължимите лизингови вноски от страна на ищеца са издадени
следните фактури №**********/05.03.2018г., №**********/05.05.2018г.,
№**********/15.03.2018г., които са с настъпил падеж към
датата на заявлението по чл.410 от ГПК, като същите се дължат съгл. чл.12 ал.1
и ал.2 от Общите условия към догворите за лизинг, според които лизингодателят
може да обяви за предсрочно изискуеми месечните вноски в случай на неизпълннеие
на задължение за плащане по договора за лизинг (ал.1), а според ал.2 на същата
разпоредба месечните вноски и други дължими плащания стават предсрочно
изискуеми и в случай на забава в плащане на дължими по договорите за мобилни
услуги плащания. В случая е налице неизпълнение на задължение за заплащане на
дължимите лизингови вноски от страна на ответника по трите договора за лизинг,
като не се установява противното от негова страна, като освен това по договорите
за мобилни услуги от 18.08.2016г. и от 01.02.2018г. е налице и забава в
плащането на дължимите по тях суми, предвид неплащането на задълженията за месечни
абонаментни такси. Лизинговите вноски биха били изискуеми и дължими и в
случаите на липса на предсрочна изискуемост на същите, доколкото крайният срок
на сключените договори за лизинг е изтекъл съответно на 18.07.2018г.,
01.01.2020г. и на 05.09.2019г., тъй като са сключени за срок от 23 месеца,
който срок безспорно е изтекъл преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
на 03.04.2020г., и доколкото не се твърди и доказва по делото ответникът да е
върнал на ищеца предоставените му устройства. Предвид това в полза на ищеца
следва да се установи дължимостта на сумата в общ размер на 55,93 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг с предпочетен номер ++359*********, сумата в общ размер на
99,00 лв., представляваща
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +359897..., като и сумата в общ размер на 197,21 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг с предпочетен номер +359895..7.
Ищецът претендира и
дължими неустойки по трите договора за мобилни услуги, дължими вследствие
неизпълнението по договорите. В Договор за мобилни услуги от 18.08.2016г. за мобилен номер 08..35, ведно с допълнително споразумение към
него от 10.04.2017г., както и в Договор за мобилни услуги от 05.10.2017г. за мобилен номер 0895.. е предвидено, че в случай на
прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или инициатива на
потребителя, а по договора от 10.04.2017г. и в случаите на прекратяването му
при нарушение на задълженията му по договора и приложимите ОУ, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти до края на срока
на договора. Претендираните по тези договори неустойки са в размер на 67.34 лв.
и 46.58 лв.
По отношение на иска за неустойка по чл.92 от ЗЗД следва да
се посочи, че принципно липсва нормативно ограничение и в рамките на
предоставената им договорна свобода на осн. чл.9 от ЗЗД страните по договор за
услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане
на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена от тях.
Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата
за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент – т.3
от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на
ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните
особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният
оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги
срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената
му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора
абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения
договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на
услугата по договора. Следователно уговорената по този начин неустойка за
предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката,
създава условия за неоснователно обогатяване на
предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за
справедливост. Т.е. уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при
предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС:
Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. Тук следва да се посочи,
че съдът следи служебно за нищожността
на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с
противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко
от твърденията и доказателства по делото, както е в случая. В този смисъл:
Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение №
229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на
ОСТК на ВКС.
Следователно и доколкото в случая преценката за нищожността на клаузата за
неустойка следва да се направи към момента на сключване на договора, а не към
настоящия момент, то имайки предвид всичко изложено до тук, следва да се
приеме, че процесните неустойки по
договор за мобилни услуги от 18.08.2016г. и по Договор
за мобилни услуги от 05.10.2017г. са нищожни, поради
противоречие с добрите нрави и не пораждат задължения за
ответника. Претендираните от ищеца „Теленор България” ЕАД по-ниски размери на неустойките (редуцирани
до размера на 3 месечни абонаментни такси) съгласно
спогодба
с КЗП не могат да доведат до изводи в противоположна насока, тъй като не могат
да санират изначално нищожните клаузи за неустойка. Това обуславя отхвърляне на
иска за неустойка за сумата от 67.34 лв. и за неустойка за сумата от 46.58 лв. като неоснователни.
Ищецът претендира също неустойка по Договор за мобилни услуги от 01.02.2018г. за мобилен телефонен
номер 0897277172, в който договор страните
са се договорили, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока
по вина или инициатива на потребителя или при нарушения на задълженията по
него, в това число и приложимите ОУ, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
периода от прекратяването до края на уговорения срок, като максималният размер
на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти.
С оглед неизпълнение на
задълженията на ответника, установено по вече изложените по-горе съонражения
относно неплатени месечни абонаментни такси, и съгласно предвиденото
в Общите Условия
на „Теленор
България” ЕАД и договора за мобилни
услуги, предсрочно и
едностранно от страна на ищеца е прекратен процесният
договор за мобилни услуги, като на основание клаузите на договора е начислена неустойка,
ненадвишаваща
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти (7.99 лв.), а
именно неустойка в размер на 19.98 лв., която неустойка следва да се признае за
дължима на ищеца на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД. Клаузата за
неустойка не нищожна, поради противоречие със закона или добрите нрави, като
договрена изначално в посочения размер, същата не е прекомерна и обезщетява
вредите от неизпълнението, без да е нужно същите да се доказват.
От страна на ищеца се претендират и
сумите от 65.14 лв. и 135.43 лв., представляващи дължими суми за мобилно
устройство по договори за мобилни услуги от 01.02.2018г. и от 05.10.2017г. Съгласно
договора за мобилни услуги от 01.02.2018г. в случай на прекратяване на договора през
първоначалния срок по вина или инициатива на потребителя, когато е предоставено
устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата
между стандартната цена на устойството (в брой, без абонамент) съгласно
ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената
от него при предоставянето му (в брой
или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на
оставащия срок на договора. В процесния договор за мобилни услуги е посочено,
че общата лизингова цена с абонаментен план е 108 лв., а станадартната цена на
устройството без абонамент е 189.99 лв., или отстъпка от стандартаната цена –
81.99 лв. В случая ищецът претендира сумата от 65.14 лв., като съставляваща
разликата между стандартната цена на устойството и заплатената от ответника при предоставянето му, съответстваща на оставащия
срок на договора. Тази сума следва да се установи в полза на ищеца, като
дължима от ответника, доколкото в исковата молба ищецът се позовава на
неизпълнение на договорни задължения и приложение на т.11 от договора, уреждаща
хипотезите на прекратяване на договора, сред които хипотези е и неизпълнение на
задължения по него. Като освен това по
делото не се установи заплащането на процесната сума и тъй като се доказа
неизпълнение от страна на ответника на дължимите от същия абонаментни такси по
договора за мобилни услуги, обусловило едностранното му прекратяване от страна
на мобилния оператор и дало право на последния да претендира горепосочената
разлика в цената на предоставеното устройство в размер на 65.14 лв.,
съответстваща на оставащия срок на договора.
Не
следва обаче в полза на ищеца да се приеме за дължима сумата от 135.43
лв., представляваща дължима сума за мобилно устройство по договор за мобилни
услуги от 05.10.2017г., доколкото в този договор (т.11) е посочено, че в случай на прекратяване
на договора през първоначалния срок по вина или инициатива на потребителя или
при нарушение на задълженията му по договора и приложимите ОУ, последният дължи
разликата между цената на предоставеното устойството без абонамент съгласно
последната актуална ценова листа на оператора към момента на прекратяване на
договора и заплатената от потребителя цена за устройството в брой или общата
лизингова цена по договора за лизинг.
Според така договореното разликата в цената се дължи едиднствено в
хипотезата на прекратен договор за мобилни услуги по вина или инициатива на
потребителя или при прекратяването му вследствие на нарушение на задълженията
му по договора. В настоящия случай от страна на ищеца не се твърди договорът за
мобилни услуги да е прекратен, като ищецът се позовава на неизпълнение на
договора от страна на ответника като основание за присъждане на разликата в
цената на предоставеното устройство. Но неизпълнението на договорни задължения
не съставлявла само по себе си основание за дължимост на отстъпката в цената,
тъй като не е договорено между страните като такова и следователно не
съществува и не е възникнало процесното притезание в полза на ищеца. Поради
това не следва да се установява съществуването на вземането на ищеца за сумата
от 135.43 лв., а претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
Като законна последица и
доколкото е отправено такова искане следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане,
каквато законна лихва на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД е присъдена и със
заповедта за изпълнение.
По
разноските:
С оглед указанията
дадени в т.11г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото производство следва с
отделен осъдителен диспозитив да се произнесе и по разноските в заповедното
производство, като разпредели отговорността за същите съобразно уважеността на иска,
доколкото тези разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл.422 от ГПК, а представляват законна последиците
от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. Предвид
това и с оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и съответно на
уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да се присъдят и разноските
в заповедното производство в размер на общо 247.82 лв. за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и съответно
на уважената част от исковете в полза на ищеца съгл. чл.78, ал.1 от ГПК следва
да се присъдят и направените в настоящото исково производство разноски в размер
на общо 444.78 лв. за държавна такса, възнаграждения за особен представител и адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
По предявените обективно
кумулативно съединени искове по чл.422 от ГПК, вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД, по
чл.422 от ГПК, вр. чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2, вр. чл.79 от ЗЗД и по
чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД:
ПРИЗНАВА за установено
по отношение на ответника Х.Д.Б., ЕГН:**********, с адрес: *** съществуването
на вземанията на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: .., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” ., Бизнес Парк
София, сграда ., представляван от изпълнителния директор Д. К. К., действащ
чрез пълномощника адв.Н.Ш., за сумите от 5.18 лв. – задължения за месечна абонаментна такса по договор за мобилни услуги от 18.08.2016г. за мобилен номер 0893799135, ведно с допълнително споразумение от 10.04.2017г., 55.93 лв. – задължения за лизингови вноски по договор за лизинг от 18.08.2016г., 7.99 лв. - задължения за месечна абонаментна такса по договор за мобилни услуги от 01.02.2018г. за мобилен номер
**********, 19.98
лв. – неустойка
по договор за мобилни услуги от 01.02.2018г., 99.00
лв. - задължения за лизингови вноски по договор за лизинг от 01.02.2018г., 65.14 лв. – дължима сума за мобилно устройство по договор за мобилни услуги от 01.02.2018г., 197.21
лв. - задължения за лизингови вноски по договор за лизинг от
05.10.2017г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението на 03.04.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
189/15.04.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 364/2020г. по описа на PC- Харманли, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за установяване съществуването на вземанията за сумите от 67.34 лв. – неустойка по договор за мобилни услуги от 18.08.2016г., 46.58
лв. – неустойка
по договор за мобилни услуги от 05.10.2017г. и 135.43 лв. - дължима сума за мобилно устройство по договор за мобилни услуги от 05.10.2017г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ответника Х.Д.Б.,
ЕГН:**********, с
адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати
на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:.,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” .., Бизнес Парк
София, сграда 6, представляван от изпълнителния директор Д. К. К., действащ
чрез пълномощника адв. Н.Ш., разноските по настоящото дело в размер на общо 444.78 лв.
за държавна такса, възнаграждения за особен представител и адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
ответника Х.Д.Б., ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:..., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост” ., Бизнес Парк София, сграда ., представляван
от изпълнителния директор Д. К. К., действащ чрез пълномощника адв. Н.Ш., разноските по ч.гр.д.№ 364/2020г.
по описа на PC- Харманли в размер на общо 247.82 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: