№ 381
гр. Силистра, 09.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500249 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Подадена е въззивна частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, гр. София
1404, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, срещу Разпореждане № 1505 от 01.07.2022г.,
постановено по ч. гр. д. № 936/2022г. по описа на Районен съд – Силистра, с което изцяло е
отхвърлено заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу ИЛ.
Т. К., ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „Цар Шишман“ № 30, ет. 1, ап. 2 за следните
суми:
1 399.16(хиляда триста деветдесет и девет лв. и 16 ст.) лева -главница по Договор за
потребителски кредит № **********/01.10.2018г. заедно със законната лихва, считано от
29.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението;
584.84(петстотин осемдесет и четири лв. и 84 ст.)- лева- договорено възнаграждение
за ползване на кредита, дължимо за периода 20.07.2020г.- 04.08.2021г.;
1 402.37(хиляда четиристотин и два лв. и 37 ст.)- възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги;
163.41(сто шестдесет и три лв. и 41 ст.) лева-обезщетение за забава, дължимо за
периода 21.11.2018г.- 04.08.2021г.;
308.53(триста и осем лв. и 53 ст.) лева-обезщетение за забава, дължимо за периода
04.08.2021г.- 28.06.2022г.;
За да постанови атакуваното разпореждане заповедният съд приел, че е налице
хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, според, която когато искането е в противоречие
със закона или с добрите нрави, съответно, когато искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, съдът
отказва издаването на заповед за изпълнение.
За да стигне до този правен извод първостепенния съд установил, че на заемателя е
предоставен заем в размер на 2000 лв., който тя се е задължила да възстанови заедно с
уговорената възнаградителна лихва на 36 месечни вноски. Длъжникът е закупил и
допълнителен пакет услуги на стойност 2 534.76 лв., предоставяща възможност за
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и допълнителна услуга
„Флекси“, предоставяща му правото да променя погасителния си план при изпълнение на
1
конкретни специфични изисквания.
Съдът приел, че стойността на допълнително договорените услуги надвишаваща
значително стойността на отпуснатата кредитна сума води до основателно съмнение относно
икономическата целесъобразност на договора по отношение на кредитополучателя, поради
което е налице обоснована вероятност от реализиране на хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 19 от
ЗЗП, съставляваща предпоставка за отхвърляне на заявлението. Заповедният съд пространно
е коментирал в мотивите, към атакуваното разпореждане правната същност на договора за
потребителски кредит /какъвто е настоящия/ по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, и
приложението на чл. 143 - 148 от ЗЗП. Коментира се хипотезата на чл. 143 от ЗЗП, според
която неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като в т. 1 до 18 се съдържа неизчерпателен списък на видовете неравноправни договорни
клаузи.
Заповедният съд приел, че при така установените размер на отпуснатия кредит и
стойност на договорените между страните по договора допълнителни услуги уговорката за
тези допълнителни услуги е нищожна поради противоречието с морала и добрите нрави, тъй
като предвижда заплащане на необосновано висока цена на предоставените допълнителни
услуги, надхвърляща размера на заетата сума.
Съобразявайки установеното в заповедното производство обстоятелство, че длъжника
е извършил частично плащане на задълженията си по договора и невъзможността в рамките
на заповедното производство да се диференцира каква част от задължението по приетата за
неравноправна клауза е платено и обстоятелството, че това неустановено по размер плащане
повлиява на размерите на иначе дължимите главница, възнаградителна лихва и обезщетения
за забава заповедният съд отхвърлил претенциите по заявлението в цялост.
Жалбоподателят не е доволен от разпореждането и моли съда да го отмени и вместо
него да постановите съдебен акт, с който да уважи заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Излага пространни и подробни съображения част, от които
нямат отношение към аргументите на заповедния съд послужили като основание за
отхвърляне на заявлението. Доводите на жалбоподателя касателни, към мотивите на
атакуваното разпореждане накратко се свеждат до следното:
Жалбоподателят се позовава на легалната дефиниция на понятието „услуги“ дадена в
хипотезата на т. 14 от ДР на ЗЗП, приемайки, че договорените между правопораждащия
договор допълнителни услуги не се следват на кредитополучателя по силата на закона, а са
предмет на договорка – респективно за тях е редно да се договори и цена. Сочи се
нормативната възможност страните по един двустранен договор да договорят
предоставянето на допълнителни услуги стоящи извън основния предмет на облигационната
връзка. Жалбоподателят поддържа тезата, че договорката за предоставянето на
коментираните допълнителни услуги не била условие за сключване на договора за кредит,
което изключвало неравноправен елемент в коментираното правоотношение. Сочи още, че
така договорената цена на допълнителните услуги не е елемент от ГПР по кредита, като и че
не подлежи на преценка от заповедния съд, тъй като е извън централното кредитно
правоотношение. Изрично подчертава, че кредитополучателя се е възползвал и е получил
част от договорените допълнителни услуги, а именно приоритетно разглеждане на искането
2
за отпускане на потребителски кредит.
По тези съображения накратко жалбоподателят приема, че не е налице обоснована
вероятност по смисъла на чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК/ДВ бр.100/2019г./ потребителят да е
поставен в неравностойно положение спрямо кредитора по договора, както е приел
заповедния съдебен състав.
ОС не споделя тезата на жалбоподателя, а изцяло подкрепя мотивите на заповедния съд
обективирани в атакуваното разпореждане и препраща, към тях по реда на чл. 272 от ГПК.
Заповедният съд е отхвърлил заявлението поради констатирана неравноправна договорна
клауза изразяваща се в това, че цената на договорените между страните по процесния
договор за кредит допълнителни услуги надхвърля размера на отпуснатия кредит. В
пространната жалба липсва коментар на този единствен довод на първоинстанционния
съдебен състав, а се излагат множество други аргументи, които са относими към други
правоотношения стоящи извън обхвата на настоящата въззивна проверка. Действително
липсата на информация за размера на извършените погашения по пера и характера на
заповедното производство препятстват възможността за диференциране на сумите
претендирани по нищожната и действителните клаузи, което обуславя отхвърлянето в
цялост на всички заявени претенции.
При тези съображения въззивният съдебен състав намира обжалваното разпореждане за
правилно и законосъобразно, което го мотивира да приеме, че следва да го потвърди.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1505 от 01.07.2022г., постановено по ч. гр. д. №
936/2022г. по описа на Районен съд – Силистра.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3