Р Е Ш Е Н И Е
№795
гр. Хасково, 23.11.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на двадесет и осми
октомври, през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №710/2022г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от Г.М.К., ЕГН **********,***,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1970з-884 от
09.07.2022г., издадена от младши инспектор в РУ Хасково при ОДМВР – Хасково. С
оспорената заповед на Г.К. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а б."а" от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 12 месеца и със същата са
отнети следните документи: свидетелство за регистрация на МПС №********* и 2
броя регистрационни табели на МПС с рег. № *.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, по съображения за постановяването ѝ в нарушение и при
неправилно приложение на закона. Акцентира се върху срока, за който е наложена,
а именно 12 месеца, като се сочи, че органа не е обосновал преценката си за
налагане на мярката в максималния предвиден за нарушението срок. В тази връзка
се прави искане оспорената заповед да бъде изменена от съда, като така наложеното
наказание „прекратяване на регистрация на МПС за срок от 12 месеца“ да бъде
намалено до минимума 6 месеца. Претендира се присъждане и на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените
в нея съображения от пълномощника на жалбоподателя – адв. Д..
Ответникът по жалбата – младши инспектор в РУ-Хасково
при ОДМВР – Хасково – И. Р. М., редовно призован за съдебно заседание, не се
явява и не взема становище по депозираната жалба.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
Административното производство е започнало
по инициатива на административния орган, след съставяне на Акт за установяване
на административно нарушение Серия АД бл. № 082886/09.07.2022г. /л. 18 от
делото/. Същият е бил съставен от младши инспектор при РУ – Хасково към ОДМВР –
Хасково – И. Р. М., срещу Г.М.К., за това, че на 09.07.2022г., около 19.25
часа, в *** в
посока *,
управлява лек автомобил *,
негова собственост, като при извършената проверка е установено, че Г.К. е
неправоспособен водач, с което същият виновно е нарушил чл.150
от ЗДвП.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №1970з-844 от 09.07.2022г.,
издадена от младши инспектор при РУ – Хасково към ОДМВР –
Хасково – И. Р. М., упълномощен със Заповед № 1253з-21/14.01.2022г. на
директора на ОДМВР Хасково, на жалбоподателя Г.К. е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС – лек автомобил * с рег. № *, за срок от
12 месеца, считано от дата на издаването ѝ. Обжалваният административен
акт е постановен на основание чл. 172, ал.2, чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП и
чл.22 от ЗАНН, като от фактическа страна се основава на констатациите,
съдържащи се в съставения срещу Г.М.К. Акт за установяване
на административно нарушение Серия АД бл. № 082886/09.07.2022г., а именно, че
на 09.07.2022г., около 19.25 часа, в *** в посока *,
управлявал лек автомобил марка *** с
рег. № ***,
негова собственост, като при извършената проверка е установено, че Г.К. е
неправоспособен водач, с което същият виновно е нарушил чл.
150 от ЗДвП. В заповедта е отразено, че
са отнети свидетелство за регистрация на МПС
№********* и 2 броя регистрационни табели на МПС с рег. №*. ЗППАМ е връчена на адресата
срещу подпис на 09.07.2022 г., а жалбата срещу нея е подадена в Административен
съд Хасково на 19.07.2022г.
По делото е приобщена административната
преписка по издаване на оспореният ИАА. Представени са и са приети писмени
доказателства за компетентността на издателя на оспорения акт - Заповед №
1253з-21/14.01.2022г. на директора на ОДМВР – Хасково.
При така установената по делото фактическа
обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е
в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт
и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. В случая оспорваната заповед е издадена от
компетентния за това орган – младши инспектор в РУ – Хасково към
ОДМВР Хасково, съгласно приложената по делото Заповед №
1253з-21/14.01.2022г. на директора на ОДМВР Хасково.
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена в
писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона реквизити. Същата е
и мотивирана, посочени са правните и фактическите основания за издаването
ѝ. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане
на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП на водач, който е неправоспособен и
въпреки това управлява моторно превозно средство.
Не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаване на заповедта.
Административният орган е изпълнил задължението си за служебно събиране на
доказателствата, необходими за установяване на релевантните факти по случая.
Безспорно се установява, че жалбоподателя Г.К. е управлявал собствения си
автомобил на посочените в акта дата и място без да е правоспособен водач. Тези
факти нито се отричат, нито са оборени по делото с ангажиране на допустими и
относими доказателства, поради което съдът приема за безспорно установено, че е
нарушена забраната по чл. 150 от ЗДвП, като така установеното нарушение е
юридическият факт, пораждащ правомощието на административния орган да наложи на
собственика на моторното превозно средство ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.
Оспорената заповед е издадена и при точно
прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се налага ПАМ прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година.
Към датата на издаване на обжалваната
заповед - 09.07.2022 г., водачът К. е управлявал собственото си МПС без да е
правоспособен водач, съответно без свидетелство за управление на МПС факт
потвърден и от пълномощника му в проведеното по делото на 28.10.2022г. открито
съдебно заседание, който заяви че доверителят му „изначално няма книжка“. След
като липсват данни за налично свидетелството за управление на МПС, то водачът е
неправоспособен и е налице хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а“, от ЗДвП. В
случая, административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде
заповед за прилагане на предвидената в чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП
принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и органът
действа в условията на обвързана компетентност, т. е. преценката и мотивите за
прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на
правната норма.
Заповедта е съобразена с целта на закона и
при определяне на срока на ПАМ. Действително в акта не са изложени конкретни
мотиви за това, но продължителността на срока на мярката е определен съобразно
данните по преписката и високата степен на обществена опасност на деянието.
Управлението на МПС изисква правоспособност и опит на водача, а управлението на
МПС от лице, което не притежава свидетелство за управление създава реална
опасност за живота и здравето на участниците в движението и предпоставя
настъпването на много по– тежки последици при едно евентуално нарушение и/или
ПТП, поради което определеният при оперативна самостоятелност срок в максимален
размер на ПАМ не противоречи на целта на закона и е съобразен с принципа на
съразмерност по чл.
6 от АПК. В тази връзка настоящия състав на съда не намира
основания за прилагане на минималния срок от 6 месеца за изтърпяването ѝ,
каквото съображение е изложено в жалбата.
Принудителните административни мерки са
форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната
принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност
те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните
административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както
по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Целта на
принудителните административни мерки, налагани по реда на чл.
171 от ЗДвП е да се осигури безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Конкретно, принудителна административна мярка,
приложена по реда на чл.
171,т.2а, б“а“ от ЗДвП, видно от съдържанието на същата
законова норма, е преустановителна по характера си, т. е. тя се налага, за да
се преустанови извършването на едно нарушение, като цели възстановяването на
законосъобразното фактическо състояние.
По изложените съображения съдът счита, че
оспорената заповед отговаря на всички изисквания за законосъобразност, поради
което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна. При
този изход на спора в полза на жалбоподателя не се следват разноски.
Водим от изложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Г.М.К., ЕГН **********,***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1970з-884
от 09.07.2022г., издадена от младши инспектор в РУ Хасково при ОДМВР – Хасково,
с която на основание чл. 171, т.2а б."а" от ЗДвП ме
у наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията
на МПС лек автомобил марка * с
рег. № *,
за срок от 12 месеца.
Решението на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП
е окончателно и не подлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: