РЕШЕНИЕ
№ 338
гр. П., 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20231720100029 по описа за 2023 година
Производството по делото e образувано по искова молба на Р. З. М., ЕГН: **********. с
постоянен адрес: гр. П., ул. „С.“ ** ** aп. ** срещу: „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1766. ж.к.
„Младост - 4“, „Бизнес Парк София“ №1, сграда 14. представлявано от Д.Т.Д., като се моли
да бъде признато за установено че Договор за потребителски паричен кредит PLUS-**** от
**** г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, НПК *********,
е недействителен на основание чл.22 вр. чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.9, т. 10 и т. 11,
чл.10а, ал.2 ог ЗПК, както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от
2691.82 лева, заплатена в повече от получената от ищеца сумата в размер от 8202.50 лв.,
представляваща главница по кредита, ведно с лихва от деня на входиране на исковата молба
-05.01.2023г., до деня на окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
Ответната страна с отговора на исковата молба, оспорва исковете по основание и
размер, като моли същите да бъдат отхвърлени като неосноватени и недоказани.
Претендират се разноски.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Не се спори по делото а и от представените писмени доказателства се установява, че
на **** г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, с ЕИК *********,
в качеството си па кредитор, и Р. З. М.а, в качеството си на кредитополучател, е сключен
Договор за потребителски паричен кредит PLUS-**** („Договорът/а“), по силата на който
кредиторът е предоставил на ищеца заем в размер на 8 500 лв. /осем хиляди и петстотин
1
лева/.
В раздел „Параметри и условия на договора са посочени следните параметри: размер
на кредит за потребителски цели - 8 500 лв. /осем хиляди и петстотин лева/, такса
ангажимент - 297.50 лв. /двеста деветдесет и седем лева и петдесет стотинки/, брой
погасителни вноски - 36 броя. месечна погасителна вноска - 302.62 лв. /триста и два дева и
шестдесет и две стотинки/, обща стойност па плащанията - 10 894.32 лв. /десет хиляди
осемстотин деветдесет и четири лева и тридесет и две стотинки/, годишен процент на
разходите (ГПР) - 21.07%, лихвен процент - 16.73%. В Договора е обективиран погасителен
план с посочени падежна дата и размер на месечната вноска, остатък от главница след
плащане на всяка вноска.
Видно от заключението на вещото лице В. В., се установява, че по Договор за
потребителски паричен кредит PLUS-********/****г., на 23.03.2022г. Р. З. М. е направил
плащане в размер на 10894,32 лева по дати и суми отразено в таблица в Констативно
съобразителна част на експертизата. С направеното плащане е погасена главница 8500,00
лева, договорна лихва 2394,34 лева за периода от ****г. до 20.07.2022г. Платена еднократна
такса при усвояване на кредита в размер на 297,50 лева
На основание сключения Договор за потребителски паричен кредит PLUS-
********/****г.. със съответните параметри: размер на кредита 8500,00 лева, при месечни
вноска, брой вноски 36 с първо плащане 20.08.2019г., дата последно плащане 20.07.2022г.,
при годишен лихвен процент 16,73%, платена сума по кредита - главница 8500.00 лева и
договорна лихва 2394,34 лева за периода от ****г. до 20.07.2022г. Еднократна такса при
усвояване на кредита в размер на 297,50 лева - Годишен процент на разходите по кредита е
размер на 21,07%.
Съгласно осчетоводените плащания по Договор за потребителски паричен кредит
PLUS-********/****г. в срок задълженията по погасителен план и платена еднократна такса
при усвояване на кредита 297,50 лева размера на действителния ГПР и размера на
посочения в договора съвпада т- няма начислени допълнителни разходи за събиране, лихви
за забава, неустойки за неизпълнение.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното : Процесния договор за потребителски паричен кредит PLUS-
********/****г.. не се явява изцяло нищожен. Неоснователни са твърденията на ищеца за
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба договорът за
потребителски кредит следва да съдържа „Годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. Всички
компоненти предвидени в цитираната разпоредба се съдържат в договор № PLUS-**** от
**** г.: Годишният процент на разходите (ГПР) - 21.07 % ; общата сума дължима от -
10894.32лв.; взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР - посочени са
в чл. 3, изречение последно от Договора, а именно „Началната дата за изчисляване на ГПР е
2
датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни. независимо дали
е високосна и Договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват точно
задълженията си по него“.
Всички разходи по процесния кредит, участващи при формиране на ГПР са ясно
описани в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити (СЕФПИ) и клаузите на чл. 2 и чл. 3 от договора и те са -
възнаградителна лихва и такса ангажимент. Според чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. С ПМС № 100 от 2012 г. се посочва, че законната лихва представлява
сбор от основния лихвен процент на БНБ плюс 10 %, т. е. максималният размер по чл. 19,
ал. 4 ЗПК възлиза на малко над 50 %. До предвидения размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК страните
могат свободно да се договорят, като потребителят може да извърши преценка дали
конкретните условия са изгодни за него. Предвид излженото съдът намира за неоснователно
възражението за нищожност на клаузата в договора, с която е уговорен ГПР в размер на
21.07 %; Вещото лице е установило същия процент разходи, както бе посочено по горе,
който не противоречи на закона и добрите нрави.
На същото основание съдът намира, че и договорената възнаградителна лихва не се
явява нищожна клауза, тъй като размера и не надвишава петкратно основния лихвен
процент, каквато е константната практика на съдилищата.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
Предвид обстоятелството, че ГПР по процесния кредит се формира от два разхода -
възнаградителна лихва и такса ангажимент, които са подробно описани в съдържанието на
кредитното споразумение и СЕФПИ, не може да се приеме твърдението на ищеца, че е
налице неяснота какво се включва в същия. Цялостната информацията, съдържаща се на стр.
1 от договора, поднесена в ясен табличен вид, включително подробен погасителен план, е
напълно достатъчна за потребителя, за да направи икономически обоснована преценка за
обхвата на своето задължение, както и дали да поеме същото.
От ищеца неоснователно се сочи, че процесния договор не съдържа погасителен
план, в които да са посочени компонентите на всяка погасителна вноска. Когато договорът
за кредит е сключен при фиксиран лихвен процент е напълно достатъчно да съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на всяка погасителна
вноска, съобразно законовото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, (както е и в настоящия
случай - стр. 1 от договор № PLUS-**** от **** г.) и не трябва да се уточнява под формата
на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за намаляване на
главница и каква за лихва.
3
Договор № PLUS-**** от **** г. съдържа погасителен план с посочване на размера,
броя, периодичността и датите на плащане на всяка погасителна вноска, както и реда за
намаляване на главницата. Компонентите на месечната погасителна вноска са ясно описани
в клаузата на чл. 3, изречение второ и те са възнаградителна лихва и главница. В чл. 7 от
процесния договор изрично е разписано, че месечните погасителни вноски ще покриват
компонентите на задължението в последователност разноски, лихва, главница.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на
заема и възнаградителната лихва, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и
изискуемост на задължението за неговото връщане.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а
съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид
договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
Съдът намира, че претендираната сума за уговореното еднократно възнаграждение в
Договора за заплащане на „такса ангажимент“ в размер на 297.50 лв., като условие за
сключване на договора, касае услуги, които са свързани с усвояване и управление на
кредита, а законът е забранил изискването за заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита и противоречи на императивната разпоредба
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С оглед
гореизложеното тази договорна клауза за заплащането на сумата за такса „такса
ангажимент“ в размер на 297.50 лв., се явява нищожна, на основание чл. 21, ал. 2 ЗПК.
Същата е нищожна поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано
в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и подлежи на връщане.
Предвид всичко изложено иска се явява частично основателен касателно „такса
ангажимент“ заплатена в размер на 297.50 лв., като за разликата до пълния предявен размер
от 2691.82 лева, представляваща заплатена договорна лихва, иска като неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има
право да му се присъдят разноски в исковото съответни на уважената част на исковите
претенции.
Предвид горното в полза на ищцовата страна следва да се присъдят разноски сторени
в настоящето производство в размер на 34.00 лева, съобразно уважената част на исковите
претенции.
4
Съответно ищеца следва да бъде осъден, да заплати на ответното дружество сумата
от 88.94 лева, юристконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на исковите
претенции.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София - 1766. ж.к. „Младост - 4“, „Бизнес Парк
София“ №1, сграда 14. представлявано от Д.Т.Д., да заплати на Р. З. М., ЕГН: **********. с
постоянен адрес: гр. П., ул. „С.“ ** ** aп. ** сумата в размер на 297.50 лв., заплатена от
ищеца въз основа на нищожна клауза „такса ангажимент“ от Договор за потребителски
паричен кредит PLUS-**** от **** г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“, НПК *********, ведно с лихва от деня на входиране на исковата молба -
05.01.2023г., до деня на окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски
по делото в размер на 34.00 лева, съобразно уважената част на исковите претенции, като
иска за обявяване на същия договор за изцяло недействителен на основание чл.22 вр. чл. 10,
ал.1 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.9, т. 10 и т. 11, чл.10а, ал.2 от ЗПК, както и да бъде осъдено
ответното дружество да заплати сумата за разликата до пълния предявен размер от 2691.82
лева, ОТХВЪРЛЯ същите, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Р. З. М., ЕГН: **********. с постоянен адрес: гр. П., ул. „С.“ ** ** aп. **
да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София - 1766. ж.к. „Младост - 4“, „Бизнес Парк София“
№1, сграда 14. представлявано от Д.Т.Д., направените разноски по делото в размер на 88.94
лева, юристконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на исковите
претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5