ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …
гр. Перник/24.07.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, I състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ
ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИАН П.
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова в. гр. д. № 420 по описа на ОС-Перник за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение №
294/07.03.2019 г., постановено по гр.д. № 7019/2018 г. по описа на Районен съд
– гр. Перник първоинстанционният съд е признал за установено, че Е.И.В., с ЕГН: ********** дължи на „К.И.И.БГ“
ЕАД, ЕИК ***********, сумата от 485,35 лева, представляваща главница по Договор
за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-01877258 от 06.08.2008 г. сумата от 81,74 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 30.03.2009 г. до 30.11.2010 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2010 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото:
сумата от 25.00 лева – държавна такса и сумата от 100.00 лева – разноски за
процесуално представителство, които суми са предмет на изпълнителен лист,
издаден на 13.06.2011 г. по ч. гр. д. № 11350/2011 г. по описа на ПРС, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 396/2017 г. по описа на ЧСИ А.
В., per. № 813 по описа на ПОС.
Със същото
решение Е.И.В. е осъден да
заплати на „К.И.И.БГ“ ЕАД и сумата от 300.00 лева, представляваща
направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
С
допълнително решение от 01.04.2019 г., постановено по гр.д. № 7019/2018 г. по
описа на РС – гр. Перник в хода на производство по чл. 247 от ГПК,
първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение
№ 294/07.03.2019 г., като е постановил диспозитивът на последното да се чете: отхвърля
като неоснователни исковете, предявени от Е.И.В., с ЕГН: ********** срещу „К.И.И.БГ“ ЕАД, ЕИК *********, с
които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му
дължи сумата от 485,35 лева, представляваща главница по Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер CREX-01877258 от 06.08.2008 г. сумата от 81,74 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 30.03.2009 г. до 30.11.2010 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2010 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото:
сумата от 25.00 лева – държавна такса и сумата от 100.00 лева – разноски за
процесуално представителство, които суми са предмет на изпълнителен лист,
издаден на 13.06.2011 г. по ч. гр. д. № 11350/2011 г. по описа на ПРС, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 396/2017 г. по описа на ЧСИ А.
В., per. № 813 поради погасяването им по давност.
Производството
пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод подадена от Е.И.В., чрез пълномощника му – адв. А.А.,
въззивна жалба с вх. № 9658/28.03.2019 г., в която първоинстанционното решение
се оспорва изцяло. Навеждат се доводи, че същото е недопустимо, евентуално незаконосъобразно
и неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на
процесуалните правила. По отношение на недопустимостта се твърди, че
първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, доколкото е бил
сезиран с отрицателен установителен иск, но в обжалваното решение е формулирал
диспозитив по положителен такъв, от който ищецът няма правен интерес. По
същество се излагат доводи, че атакуваният съдебен акт е неправилен, тъй като
бил постановен въз основа на разрешенията, дадени в Постановление на пленума на
ВС № 3/18.11.1980 г., което обаче не било съобразено с действащата
законодателна уредба на принудителното изпълнение. В тази връзка се обръща
внимание, че същото се осъществява от държавни (ДСИ) и от частни съдебни
изпълнители (ЧСИ), като за разлика от държавните частните съдебни изпълнители
не са органи на съдебната власт. В този контекст се прави извод, че цитираното
ППВС следва да намира приложение единствено спрямо производствата пред ДСИ,
доколкото същите представляват съдебни производства, но не и спрямо
изпълнителните производства пред ЧСИ, какъвто е настоящият случай, тъй като
изпълнителното дело срещу жалбоподателя е образувано пред ЧСИ Василева. По тези
съображения се поддържа и че цитираното от районния съд Решение №
170/17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС е неотносимо към конкретната
хипотеза, доколкото същото касае производство пред ДСИ, а не пред ЧСИ. С тези
аргументи се иска обжалваното решение да бъде обезсилено, евентуално отменено
като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат
уважени. Претендират се разноски и пред двете инстанции. Не се сочат нови
доказателства и не се правят доказателствени искания.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх.
№ 15999/31.05.2019 г. от „К.И.И.БГ“ ЕАД, чрез процесуалния му представител юрк.
К.Т., в който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. На първо място се
твърди, че обжалваното решение не било недопустимо, доколкото с допълнително
решение от 01.04.2019 г. първоинстанционният съд е поправил диспозитива на
същото по реда на чл. 247 от ГПК, като е формулирал диспозитив по предявения
отрицателен установителен иск. По същество се излагат подробни съображения за
правилност и обоснованост на атакуваното съдебно решение, като се твърди, че
същото е постановено при спазване на материалния закон и съобразно утвърдената
съдебна практика. В тази връзка се оспорват възраженията на жалбоподателя срещу
приложението на ППВС № 3/18.11.1980 г. като се твърди, че същото е приложимо
независимо от това дали изпълнителното производство е образувано пред ЧСИ или
пред ДСИ. Поддържа се, че цитираното Решение № 170/17.09.2018 г. по ч.гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС представлява утвърдена съдебна практика, която е напълно
адекватна към настоящата хипотеза. На следващо място се твърди, че процесните
вземания се погасяват с петгодишен давностен срок, като се излагат подробни
доводи, че същият не е изтекъл, доколкото са били предприети множество действия
по спиране и прекъсване на давността. С тези съображения се иска
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски като се
представя списък по чл. 80 от ГПК. Не се сочат нови доказателства и не се правят
доказателствени искания.
От Е.И.В. чрез пълномощника му – адв. А.А.
е подадена и въззивна жалба срещу решение от 01.04.2019 г., постановено по
гр.д. № 7019/2018 г. по описа на РС – гр. Перник в производство по чл. 247 от ГПК. Излагат се подробни доводи, че извършената с атакуваното решение поправка
не кореспондира с института на очевидната фактическа грешка, доколкото с
изменения диспозитив съдът е постановил напълно ново решение. В тази връзка се
поддържа, че порокът в основното решение по делото не подлежи на поправка по
реда на чл. 247 от ГПК, доколкото първостепенният съд се е произнесъл по
непредявен иск. С тези аргументи се иска обжалваното решение от 01.04.2019 г.
да бъде отменено. Не се сочат доказателства.
По постъпилата
въззивна жалба срещу решението, постановено по реда на чл. 247 от ГПК, е
депозиран писмен отговор с вх. № 18017/20.06.2019 г. от „К.И.И.БГ“ ЕАД, с който
същата се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни доводи, че районният
съд законосъобразно е поправил диспозитива на основното решение по делото по
реда на чл. 247 от ГПК. Поддържа се, че допуснатият в последното порок подлежи
на отстраняване именно в производство по поправка на очевидна фактическа
грешка. С тези аргументи се иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Не се
сочат доказателства.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е
допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното
производство). Като редовна и допустима следва да бъде разгледана и
жалбата срещу решението, постановено в производството по чл. 247 от ГПК.
Във въззивната жалба и отговора, както срещу
основното, така и срещу допълнителното съдебно решение, страните не са се
позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от
първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен
доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на
чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл.
269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба и отговора, както срещу основното, така и срещу
допълнителното съдебно решение, не е поискано събиране на нови доказателства
във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.
266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от
първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения
във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане
на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК
Предвид изложеното Пернишкият
ОС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат
към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието: http://mediator.mjs.bg/
или към Центъра за спогодби и медиация в гр. Перник – тел. 076/647528 (с
координатор – г-жа Даниела Петрова) като медиацията е платена услуга.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.09.2019 г. от 10,10 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани.
Препис от определението да се изпрати на
страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.