№ 970
гр. Варна, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110203519 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на МЛ. К. Д. против Наказателно Постановление № 23-
0000817/21.06.2021г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” -
Варна, с което му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
500 лева на основание чл.98 ал.8 пр.1 от ЗАвП.
В жалбата се оспорва осъществяване на нарушението от обективна и
субективна страна, тъй като въз.Д. непосредствено преди започване на изпита
е бил извикан от контролните органи да се яви в сградата на РД „АА”.
Извеждат се твърдения, че в закона няма въведени конкретни изисквания за
това кога точно следва да бъде установена самоличността на участниците в
изпита, а е предвидено изискване самоличността им да бъде проверена преди
началото на изпита.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.
Въззивното дружество се представлява от процесуален представител,
който подържа жалбата на посочените в нея основания.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
1
следното:
Възз.Д. бил председател на Комисия в курс за придобиване на
професионална компетентност за водач на МПС за извършване на обществен
превоз на товари. На 26.02.2021г. от 14.00часа трябвало да бъде проведен
изпит за начална квалификация на такива водачи във „Волан” ЕООД.
Управителят на дружеството бил изпратил уведомително писмо на
29.01.2021г. до Началника на ОО”АА”-Варна. АНО го получил на
01.02.2021г. Писмото било придружено със списък на курсистите.
На 26.02.2021г. свид.Й. посетил офиса на превозвача, където се
провеждал изпита.Там потърсил Председателят на комисията възз.Д., но не го
установил. При проверка на Изпитен протокол № 263/ 26.02.2021г. от св.Й., в
който били вписани имената и единните граждански номера на допуснатите
курсисти, били отбелязани явилите се курсисти установил, че в него е вписан
начален час 14.00ч., в което време възз.Д., не се намирал в кабинета, където
се провеждал изпита. Поради това приел, че възз.Д. в качеството си на
председател на изпитната комисия, не е проверил самоличността на явилите
се пет кандидати преди началото на изпита. Изпитът бил проведен от члена
на комисията Сиврийска.
За установеното нарушение св.Й. съставил против възз.Д. акт за
установяване на административно нарушение, в който описал констатациите
си и приел, че въззивникът е осъществил нарушение на чл.24 ал.1 от Наредба
№ 41/04.08.2008г. на МТ. При предявяване на акта, както и в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН възражения не били постъпили.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
било издадено процесното наказателно постановление, с което
административно - наказващият орган е възприел изцяло установеното което
било квалифицирано като нарушение по чл.24 ал.1 от Наредба №
41/04.08.2008г. на МТ. За това на въззивника било наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв. на основание чл.98
ал.8 пр.1от ЗАвП.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан Калоян Й.
актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и непротиворечиви. От тях се установява, че нарушението е
установено при извършената проверка на изпитния протокол, при която св.Й.
2
установил, че във времето, посочено в него, възз.Д. не е бил в сградата, в
която се е провеждал изпита. Свидетелят е влязъл в сградата в 13.58 часа и е
останал там 15 минути. След като влезли в залата установили вътре лицето
полагащо изпит и члена на комисията. В протокола било проверена личността
на явилия се кандидат. При започване на изпита председателят на комисията
не бил в кабинета където се провеждал изпита. Поради това и приел, че след
като въззивника не се е намирал в изпитната зала по време на започване на
изпита, то няма как да е проверил самоличността на явилите се лица.
Присъствието на член на комисията в този момент не водело до извод, че
самоличността на курсистите е била установена, доколкото това задължение
било на председателя, а не на останалите участници в комисията.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, както и
със събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление, относно законосъобразността му,обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган- от Директора на РД „Автомобилна
инспекция”-Варна съгласно заповед № РД-08-30/24.01.2020г.на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В същото се съдържат
всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Вмененото във
вина на възз.Д. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. От обективна страна
нарушението е описано по идентичен начин и в акта и в постановлението.
Посочената като нарушена разпоредба на Наредба № 41 се намира в
глава четвърта – Изпити за придобиване на Начална квалификация. Видно от
3
приложения по преписката Изпитен протокол № 263/26.02.2021г. е за
придобиване на професионална компетентност на водач на МПС за
извършване на обществен превоз на пътници.
Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано. Разпоредбата на чл. 24 ал.1 от Наредба №
41 сочи, че преди започване на изпита председателят на изпитната комисия
проверява самоличността на кандидатите. Съгласно изискването на ал.2 на
чл.24 от същата Наредба, самоличността на кандидатите се установява с
валиден документ за самоличност- лична карта, международен паспорт или
свидетелство за управление на МПС. За провеждането на изпита се съставя
протокол, описан в чл.22 ал.2 от Наредбата, чието съдържание също се
съдържа в нормативния акт. От него, а и от приложения по преписката
протокол е видно, че в него са вписани единните граждански номера на
кандидатите, като явяването, респективно неявяването, и оценките от изпита
са вписани саморъчно. Също така е видно, че в протокола има положен
подпис от председателят на комисията с който е удостоверил извършването
на тези действия. В наредбата няма конкретизация в кой точно момент преди
началото на изпита следва да бъде проверена самоличността на кандидатите.
Безспорно е, че възз.Д. не се е намирал в сградата, където се е провеждал
изпита в 14.00 часа и в първите 15 минути от изпита. Но при влизане на
проверяващите в залата точно в 14 часа самоличността на явилият се
кандидат е била установена и надлежно попълнена. В хода на производството
обаче не е било установено и доказано кога са се явили кандидатите и кога
реално е била проверена тяхната самоличност. Житейски логично е за
извършването на тази дейност да е необходимо технологично време, което е
предвидено и в чл.24 ал. 4 от Наредбата. В тази норма е предвидено, че лица
включени в протокола, които са се явили след приключване на проверката на
самоличността на кандидатите, не се допускат до изпит. За тези лица и за
лицата, които не са се явили, в протокола се отбелязва „ не се е явил”. От
анализа на тези правни норми може да се направи извод, че проверката на
самоличността на явилите се лица не е обвързана с конкретно време преди
започване на изпита- 5,10,15 минути или др., но със сигурност следва да е
направена преди началото на изпита, което в случая е било 14.00ч. В този
смисъл съдът намира, че в хода на производството не е доказано, че възз.Д. не
е проверил самоличността на явилият се кандидат на изпита, като от
4
обективна страна това е възможно да се осъществи и преди 14.00 часа и
започване на изпита.
Наказващият орган от своя страна, приемайки описаните фактически
положения, е наложил на възз.Д. наказание на основание чл.98 ал.8 пр.1 от
ЗАвП. В тази норма е предвидено наказание за този, които наруши
изискванията за провеждане на обучение на водачи за придобиване на
начална квалификация. В случая приетата за нарушена Наредба № 41 е за
условията за реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за
превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите
за придобиване на начална квалификация. От описанието на нарушението от
фактическа страна може да се направи извод, че то касае условията и реда за
провеждане на изпита за придобиване на начална квалификация, но не е и
изискванията за провеждане на обучение на водачите за придобиване
професионална квалификация - карта за квалификация. С оглед на това съдът
намира, че неправилно е била приложена и санкционната норма. Поради
изложеното до тук съдът намира, че нарушението вменено във вина на възз.Д.
не е доказано от обективна страна.
В административно-наказателното производство наказващият орган е
този, който следва да докаже, че е едно лице е извършило деяние, обявено от
закона за наказуемо като административно нарушение. В случая това не е
било сторено по безспорен и категоричен начин. На следващо място
приложената санкционна норма не предвижда наказание за неизпълнение на
изисквания, свързани с провеждане на изпит, а само за такова неизпълнение
при провеждане на обучение. Поради това съдът намира, че атакуваното
постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и направените искания за присъждане на
разноски, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът
намира, че следва на възз.Д. да се присъди сумата от 330лв. за направени
разноски за адвокатско възнаграждение. По делото е приложен Договор за
правна защита и съдействие , в който тази сума е посочена като платена.
Същата съответства на изискванията на Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения, не е прекомерна и е съотносима към невисоката
степен на правна сложност на делото, чието разглеждане приключи в едно
5
съдебно заседание. Поради това и съдът намира РД „АА”-Варна следва да
заплати на възз.Д. направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в пълен размер.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 23- 0000817/21.06.2021г. на
Директора на РД „Автомобилна администрация” -Варна, с което на МЛ. К. Д.
е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500 лева на
основание чл.98 ал.8 пр.1 от ЗАвП.
ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация”-Варна да заплати на МЛ.
К. Д. – ЕГН **********, сумата от 330 лева, представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6