РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. гр. Хасково, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20225640201061 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от А. Р. К. от град Хасково срещу Наказателно
постановление № 19-1253-002282 от 26.03.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал.
1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в
размер на 200 лева, за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират
оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление.
Твърди се, че е настъпила давност на осн.чл.81, ал.1,т.5 от ЗАНН. Моли съда да отмени
изцяло обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява лично и не изпраща представител.
Административнонаказващият орган – Началник сектор ПП при ОД на
МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В
съпроводителното писмо изразява становище по жалбата, като оспорва същата и моли да
бъде оставена без уважение, а претендираните разноски редуцирани до законовият
минимум.
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и
след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На ****** г., в 11.20 часа жалбоподателят управлявал МПС „*********“ с
рег.№ ********* в гр.Хасково, по бул.“Васил Левски“, в посока бул.“Дунав“. При това
управление жалбоподателят до №26 на бул.“Васил Левски“, без да се увери, че няма да
създаде опасност за останалите участници в движението, предприел маневра с която да
премине от лява пътна лента в дясна пътна лента, като при преминаването удря находящият
се в дясна пътна лента автомобил „*********“ с рег.№*****, като реализира ПТП с
материални щети. Управляваният от жалбоподателят автомобил бил собственост на С. П. К.
от гр.Хасково. На местото на ПТП били изпратени свидетелите И. Н. К. и А. О. К. и
двамата служители в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково. На место заварили
двамата водачи и описаните по-горе автомобили участници в ПТП. След установяване на
водачите и на случилото се, свидетелите достигнали до извода за извършено от
жалбоподателя нарушение при предприемане на описаната маневра. За това съставили на
жалбоподателя и АУАН в който нарушението е описано като такова по чл.25, ал.1 от ЗДвП.
акта бил предявен, подписан от жалбоподателя и срещу подпис му е връчен екземпляр от
акта. По АУАН не са направени възражения.
При издаване на наказателното постановление, станало на 26.03.2020г.,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа
обстановка и правна квалификация на нарушението. На основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП, с НП е наложена процесната глоба.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе,
както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът
кредитира показанията на свидетелите И. Н. К. и А. О. К., които излагат впечатления
относно механизма на процесното ПТП и участниците в него. На следващо място, дава се
вяра и на изложеното от тези свидетели и относно обстоятелствата, свързани с действията
им, развили се след пристигането им като част от състава на патрула от Сектор „ПП“ при
ОД на МВР – Хасково, посетил мястото, където е възникнало ПТП, констатациите им при
огледа на местопроизшествието и на показанията им, свързани с действията, предприети по
отношение на участниците в инцидента и тези, отнасящи се до съставянето на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. По целия комплекс от
обстоятелства, от значение за преценката съдът дава вяра на изложеното от свидетелите,
като показанията им се потвърждават и от изготвеният протокол за ПТП, подписан и от
двамата участници в ПТП. Необходимо на това място е и уточнението, правено в подобни
случаи, във връзка с обвързващата доказателствена сила на съставения акт за установяване
на административно нарушение, че въпреки законовата повеля, тя следва да се прилага само
и единствено в случаите, в които контролните органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на
МВР – Хасково пряко и непосредствено възприемат деянието. В случаите на причинени
пътни – транспортни произшествия, в съставените актове се обективират не техни преки и
непосредствени впечатления, а изводи относно причините и механизма на настъпване на
транспортното произшествие, градени върху възприятията им относно обективните находки
и събраните данни от участниците в съответните събития, а така достигнатите изводи
подлежат на съдебен контрол за тяхната обоснованост и правилност.
2
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата – Чл. 25. (1) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност
за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път
или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение.
По силата на чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП – Чл. 179. (1) (Предишен текст на чл.
179 - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Наказва се с глоба
в размер 150 лв.: т.5. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012
г.) който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства
за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, а
според ал. 2 (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г.) Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или
нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер
200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно
наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът
не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат на
това конкретно основание отмяна на санкционния акт. Не са допуснати пропуски в
дейността по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и
връчването на акта за установяване на административно нарушение лично на
жалбоподателя, посочен в него като нарушител. На същия е осигурена възможност да се
запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него в процесуалния
момент на самото съставяне на процесния АУАН. Това право следва да бъде гарантирано от
актосъставителя с връчване на препис от съставения акт и от наказващия орган с цел
обезпечаване възможността му да реализира правото си на защита в пълен предоставен
закон. Включително и в аспекта да подаде възражения срещу съставения по отношение на
него акт за установяване на административно нарушение и да поиска събирането на
доказателства, което изискване със самостоятелно правно значение е изпълнено. Процесният
АУАН е съставен от лице, разполагащо със съответната материална компетентност без
значение дали е пряк очевидец или не на транспортното произшествие и на поведението на
участниците в него, доколкото е извършил проверка по случая и е изградил изводи за
механизма на настъпване на инцидента и за авторството на деянието.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити в частта относно
деянието по чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Изискванията на цитираната разпоредба от ЗАНН не са
самоцел, а пряко кореспондират с изискването да се гарантира правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да узнае и разбере всички
факти, въз основа на които се цели да бъде ангажирана отговорността му, а последното е
важно и в друг аспект. А именно да се приложи относимата за съответното нарушение
правна норма, пряко отнасящо се до въпроса за законоустановеност на санкцията. В случая,
тези изисквания са удовлетворени в необходимата степен, досежно необходимите
реквизити. Нарушението е описано по изискуемия се пълен, точен и безпротиворечив начин,
3
така, че да бъде обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво точно деяние се
привлича към административно наказателна отговорност, за да е в състояние да организира
правото си на защита в пълен предоставен от закона обем. Фактическото описание на
деянието действително поставя необходимост и от едно уточнение, свързано с начина на
изложение на твърденията и конкретно употребяване на израза „маневра да премине от лява
пътна лента в дясна пътна лента“, като форма на съставомерна деятелност, от една страна и
изискванията на фактическия състав на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, под която е
субсумирано нарушението – от друга. В случая акцентът в твърденията е в посока
извършване на маневрата и подчинението на тази дейност на изискванията именно на чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП, доколкото изброяването на възможните маневри е само примерно, според
употребения от самия законодател израз. Следователно, правилно деянието е
квалифицирано по този текст от закона, доколкото се касае за предприемане на маневра
въобще или подготовката се предприемане на маневра. В състава на визираната от
актосъставителя норма е предвидено обаче и допълнително изискване към лицата,
извършващи маневри с пътни превозни средства преди да започнат тяхното осъществяване,
да се убедят, че с предприемането им няма да се създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и водачът да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Изрични твърдения в тази насока са изложени в акта. В процесния случай, като
съставомерен резултат е налице причинено ПТП. Транспортното произшествие е онзи
противоправен резултат, поглъщащ в себе си този, свързан със създаване на опасност за
останалите участници в движението, доколкото същата очевидно е дори реализирана с
неговото настъпване. Налице са твърдения, а така също и доказателства, които по –
същество обосновават от материалноправна страна извода, че настъпилият съставомерен
резултат се дължи на деяние по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, макар и тази разпоредба да не
покрива изцяло смисъла и съдържанието на текста на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. В случая такова
деяние все пак се установява, тъй като с предприемане на маневрата за преминаване от една
в друга лента за движение, жалбоподателят не се е съобразил с положението на движещото
се МПС в дясната лента в която жалбоподателят е искал и е навлязъл с управляваният от
него автомобил, вместо да изчака и след преминаването на автомобила движещ се в дясната
пътна лента едва тогава да навлеце в нея безпрепятствено. В резултат, може да се направи
преценката, че квалификацията по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е правилна и обосновано
дадена. Налице е необходимото фактическо съдържание на наказателното постановление и
описание на деяние, което обосновава като релевантна предложената квалификация по чл.
179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, а по същество се установи по необходимия категоричен начин
наличието на деяние, съставомерния резултат и авторството, доколкото водач на превозното
средство при извършване на маневрата в отклонение от правилата за движение е бил именно
жалбоподателят. Същият е било необходимо да прояви дължимата грижа в това му качество
при упражняване на правнорегламентираната дейност по управление на МПС и е могъл а
така също е бил длъжен да предвиди настъпване на инцидента, което сочи на извода за
проявена непредпазливост от негова страна при извършване на маневрата, поради което е
налице и съставомерно поведение. Обосновано и в съответствие с доказателствата по делото
и материалния закон е санкциониран с процесното наказателно постановление за описаното
в него нарушение, а санкцията е определена съобразно предвиденото в наказващата норма, в
която липсва възможност за преценка относно размера на глобата индивидуализирана точно
от наказващия орган.
В подкрепа на мотивите на съда е и практиката на Адм.съд –Хасково -
Решение № 185 от 30.07.2021 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 549/2021 г.
Съдът намира още, че административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя е започнато със съставяне на ****** г. на Акт за установяване на
административно нарушение № 38273 за извършените на същата дата нарушения от ЗДвП.
4
Съгласно възприетото с Тълкувателно решение №112/16.12.1982 г. на ОСНК на ВС
виждане, институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване –
чл.81 от НК се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателно
преследване. В подкрепа на горното е и възприетото актуално виждане по въпроса в
Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВАС – ОСС на НК на
ВКС и ОСС на II - ра колегия на ВАС, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс. Тълкувателният акт, съгласно чл. 130 ал.2 от Закона за съдебната власт, е
задължителен за органите на съдебната власт. С този подход относно съдържанието на
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН се възприема тезата, че наред с другите въпроси, за
обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на Общата част на
НК, доколкото в този закон не е предвидено друго. Следователно за процесното
административно нарушение, дори и да бе доказано, давността следва да се съобразява с
разпоредбите на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която обаче давностният срок е три години, с
оглед вида на наказанието и съобразно редакцията относима към датата на деянието изм. ДВ
бр. 26 от 06.04.2010г. Следователно, абсолютният давностен срок за нарушението в случая
е четири години и шест месеца, според редакцията на чл.80 и чл. 81 от НК, действащи към
момента на извършване на деянието, с оглед последвалите изменения на горе цитираните
разпоредби от НК. Тоест, отнесен към датата на извършването на твърдяното нарушение –
******г. абсолютният давностен срок ще може да се приеме, че е изтича на
06.06.2024г. По тези съображения съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.81,
ал.3, вр. чл.80, ал.1, т. 5 от НК за прекратяване на административнонаказателното
производство, поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност.
Не са налице и тези по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, което всъщност се явява
предшестващата преценка, защото за изтичането на абсолютната давност се следи само
когато се установи, че не е изтекла давността по съответният текст на чл. 80, ал. 1 от НК – в
случая по т. 5 от цитираната разпоредба, както вече бе посочено. В случая от издаването на
НП когато е прекъсната давността, а именно от 26.03.2020г. до неговото връчване на
31.10.2022г. е изтекъл срок малко повече от две години и седем месеца, тоест не е на лице
предпоставката визирана в чл.80, ал.1,т.5 от НК. Следователно, последиците от изтичане на
давността за преследване не са настъпили. В резултат, обжалваното НП е необходимо да
бъде потвърдено.
По изложените съображения, жалбата е необходимо да бъде оставена без
уважение, а наказателното постановление – потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1253-002282 от 26.03.2020 г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
5
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.
6