Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 684 20.05.2022 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен състав,
на трети
май две хиляди и двадесет и втора година,
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Галина
Драганова
като разгледа
докладваното от съдията Колева административно дело № 462 по описа за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г.
Образувано е
по жалба на Д.Т.С.,
ЕГН ********** чрез адв. М.С., със съдебен
адрес:***, против Акт за прекратяване на биологичен
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2020, изх.№ 01-6500/553 от
11.02.2022г., издадено от Зам.
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
– Разплащателна агенция. В жалбата се
твърди, че актът
е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила
и нарушение на материалния закон. В съдебно
заседание,
лично и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата
по изложените в нея доводи, ангажира писмени доказателства, претендира разноски.
Ответникът по оспорване – Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Представя административната
преписка.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа и
правна страна следното:
Оспорваният
административен акт е получен от представляващия жалбоподателя на 24.02.2022г.
(л.18), а жалбата е подадена по пощата с пощенско клеймо 12.03.2022г. – събота. По делото е представен системен бон, издаден
от „Български пощи“ ЕАД, от който е видно, че пратката е предадена на
10.03.2022г. Изложеното налага извод, че жалбата срещу административния акт е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149,
ал.1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията по чл.150, ал.1
от АПК за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Жалбоподателят е кандидатствал
и е бил одобрен за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата
за развитие на селските райони за периода 2014-2020, направление „Биологично
растениевъдство“ през 2016г.
С уведомление
изх.№ 01-6500/6042/21.12.2021г. жалбоподателят
е уведомен на основание чл.26, ал.1 от АПК за откриване на производство по издаване
на административен акт за прекратяване на биологичен ангажимент.
По повод на
уведомлението е депозирано възражение, в което жалбоподателят посочва, че при
подаване на информацията до сертифициращия орган е допуснал техническа грешка,
като за парцел №63183-605-1-2 вместо реално събраните 7,4т. е посочил 7,7т
сливи, а за парцел №63183-605-1-1 вместо реално събраните 0,3т. е посочил 0т. Тези
обстоятелства били отразени в Дневник за мероприятията за 2020г., съответно и
общото количество отговаря на реално произведеното, за което има издадено от
контролиращото лице писмено доказателство изх. № **********/30.10.2020г., което
отговаря на изискванията на чл.48, ал.9 от Наредба №5 от 03.09.2018г., на
чл.29, §І от Регламент (ЕО) №834/2007г. и на Приложения ХІІ и ХІІа от Регламент
(ЕО) №889/2008г. Посочил е, че издаденото писмено доказателство го
идентифицира, в качеството му на оператор- обект на контрол и идентифицира вида
на продуктите, които произвежда.
По делото е
представен Сертификат за съответствие, валиден до 15.01.2018г. , касаещ
посадъчен материал сливи сорт „Стенлей“ за оператор „Югланс Региа БГ“ ООД,
придружен с документ №25 за качество на посадъчен материал 380бр. посадъчен материал. Видно от дневник на
мероприятията се установява, че от парцел №63183-605-1-1 са набрани 300кг.
сливи.
Жалбоподателят е
сключил договор с „Космосерт“ АД, с който последният се задължава да проверява
съответствието на произведената земеделска продукция с изискванията на
националното и европейското законодателство, в т.ч. Регламент (ЕО)
№834/2007г., Регламент (ЕО)
№889/2008г., Регламент (ЕО) №1235/2008г.. От сертифициращото дружество „Космосерт“ АД е
издадено писмено доказателство № **********, с придружаващ анекс, в който са
описани площите под контрол и продукцията. От последният документ се
установява, че от парцел №63183-605-1-2 са набрани 7,7т. сливи, от парцел
№63183-605-2-2 са набрани 0,8т. сливи, от парцел №63183-605-2-1 са набрани 5,05т.
сливи и от парцел №63183-605-1-1 са набрани 0кг. сливи. В писмо изх.№
********** от 02.04.2021г. до жалбоподателя е посочено, че отразените
количества в горецитирания анекс са на база представени на 23.10.2020г. от
жалбоподателя окончателно добити количества от стопанството му.
След провеждане на описаната процедура е
издаден оспореният в настоящото производство Акт за прекратяване на биологичен
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2020, изх.№ 01-6500/553 от
11.02.2022г., от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ –
Разплащателна агенция.
Прието е, че сертификатът
или писменото доказателство не отговаря на изискванията на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба
№4 от 24.02.2015г., чл.36 от Регламент (ЕО) №889/2008г., чл.48, ал.9 от Наредба
№5 от 03.09.2018г., тъй като следва да включва всички одобрени земеделски
площи, които да са преминали периодът на преход е да е произведена продукция от
земеделска култура, формираща размера на подпомагане на всички площи,
респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаване на
документа.
Предвид
изложеното на основание чл.15, ал.3, т.3 от Наредба №4 от 24.02.2015г. и в
съответствие с чл.63, т.1, вр. с чл. 77, т.4, б.в от Регламент (ЕС) №1306 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението
и мониторинга на общата селскостопанска политика е отказана финансова помощ и е
прекратен поетия ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“.
Заповедта е
връчена на 24.02.2022г. лично на жалбоподателя.
При така установените факти се налагат следните
правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на
ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я
представлява. На този орган, според чл. 10, т.7 от Устройствения правилник на
ДФ "Земеделие", е предоставено правомощието да взема решения за
одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата
селскостопанска политика, прилагани от Разплащателна агенция, каквато е и мярка
11 "Биологично земеделие" направление "Биологично
растениевъдство" от ПРСР за периода 2014-2020г. Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган- заместник изпълнителен директор на ДФ
"Земеделие", с делегирани правомощия от изпълнителния директор.
Актът е
постановен в нужната писмена форма и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила.
По отношение на
съответствието с материалния закон:
Посочените
разпоредби са съобразени с редакцията на Наредба №4 от 24.02.2015г. към датата
на издаване на административния акт-11.02.2022г.
Съгласно чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба №4 от 24.02.2015г. „Държавен фонд
„Земеделие" едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по
възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление
съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица
не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 и 5 същата наредба.
Разпоредбата на чл.
33, ал. 1, т. 2 от Наредба №4 от 24.02.2015г. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в
сила от 01.03.2019 г.; изм., бр. 76 от 2019 г., в сила от 27.09.2019 г.) до 30
октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването
на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление,
най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие
на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата
на биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство
удостоверяват произведена биологична продукция;
От приетите по
делото доказателства е видно, че през 2016г. жалбодателят
е бил е бил одобрен за подпомагане по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020,
направление „Биологично растениевъдство“ през 2016г. В Уведомително
писмо изх.№ 02-020-6500/8969 от 08.12.2016г. за одобрение и неодобрение за
участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 е посочено, че жалбоподателят е одобрен
кандидат, като са посочени изискванията, които следва да спазва, а именно
сертификатът следва да удостоверява наличие на биологична продукция.
От
сертифициращото дружество „Космосерт“ АД е издадено писмено доказателство №
**********, с придружаващ анекс, в който са описани площите под контрол и произведената
от тях продукция. От последният документ се установява, че от парцел
№63183-605-1-2 са набрани 7,7т. сливи, от парцел №63183-605-2-2 са набрани
0,8т. сливи, от парцел №63183-605-2-1 са набрани 5,05т. сливи и от парцел
№63183-605-1-1 са набрани 0кг. сливи. От изложеното се установява, че изискуемият сертификат или писмено доказателство е представен, но
в него не е удостоверено наличие на произведена биологична продукция от парцел
№63183-605-1-1.
Възражението на
жалбоподателя за допусната техническа грешка не променя направения извод, тъй
като наличието на грешка е следвало да бъде установено в процедурата по
издаване на съответния сертификат. При така издадения сертификат, не се удостоверява
произведена продукция от парцел, който е бил одобрен за подпомагане. Жалбоподателят е следвало да представи Сертификат или
друго писмено доказателство/удостоверение или др./, доказващи изискуемото
съответствие на произведените от него растителни продукти с правилата на
биологичното производство. В нормата на § 1, т.7 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/06.04.2009г., се съдържа
легално определение на „сертификат“
или "писмено доказателство". Това е документ,
издаван от контролиращо лице на всеки производител или преработвател, който
контролира и отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007 и
на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 в областта на своята дейност. Писменото
доказателство е изготвено съгласно образеца в приложение XII на Регламент (ЕО)
на Съвета № 889/2008. Съгласно
разпоредбата на чл.48, ал.9 от Наредба №5 от 03.09.2018г. за прилагане на
правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на
разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното
производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица „Контролиращото лице издава писмено доказателство по
смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 на оператор,
съответно подизпълнител, с който има сключен договор за контрол и сертификация.
Писменото доказателство трябва да отговаря на посочените изисквания в
приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) № 889/2008. Във връзка с писменото
доказателство по смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 контролиращото лице издава приложение към
него, съдържащо справка за количеството произведена първично земеделска
продукция през съответната година, площите,
животните и/или пчелните семейства, от които е произведена, както и наличната
на склад продукция от предходни години.
При описаните
предпоставки се налага извод, че е налице издадено писмено доказателство от
контролиращ орган, с когото операторът е сключил договор, но писменото доказателство
не удостоверява произведена продукция от парцел парцел №63183-605-1-1, който е
бил одобрен за подпомагане. Следователно не може да бъде прието, че
жалбоподателят не е представил изискуемото от чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба №4
от 24.02.2015г. писмено доказателство.
В този смисъл законосъобразни и правилни са изводите на
административния орган, че не е представено писмено доказателство за
произведена биологична продукция за всички парцели, които са били одобрени за
подпомагане в съответствие съгласно Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007 и на
Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав счита, че в хода на валидно проведено
административно производство компетентният административен орган правилно е
приложил материалния закон спрямо установените в производството факти.
Постановеният акт е в съответствие със закона и неговата цел, предвид на което
подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход
на спора, а именно отхвърляне на оспорването, съгласно чл.143,
ал.4 от АПК,
в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.37,
ал.1 от ЗПП и чл.24
от Наредба за заплащане на правната помощ, в размер на 200 лв.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК,
съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Т.С., ЕГН ********** чрез
адв. М.С., със съдебен адрес:***, против Акт за прекратяване на биологичен
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2020, изх.№ 01-6500/553 от
11.02.2022г., издадено от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ – Разплащателна агенция.
ОСЪЖДА Д.Т.С.,
ЕГН ********** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, разноски по
делото в размер на 200 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: