Р Е Ш Е Н И Е
№ 260080/20.08.2020 г.
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на 10.08.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Калина Събева, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 1815 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „Д.К.“, ЕИК *********, чрез Д.Г.К., срещу Eлектронен фиш за налагане на имуществена санкция Серия Г № 0015215, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Б.Р., който поддържа жалбата и претендира за разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Жалбата е
подадена от легитимирано лице, в преклузивния четиринадесетдневен срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП, срещу
годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което
е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:
На 21.11.2019 г., в 09:29 часа, в гр. ***********************, автоматизирано техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта САИРН m*SpeeDet2D № SD2D 0021, заснело товарен автомобил Ауди А5 Спортбак, с регистрационен номер ТХ 1868 АТ. От направената справка в Гаранционен фонд се установило, че към датата и часа на управление, за автомобила не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Установено е, че МПС е собственост на ЕТ „Д.К.“.
Издаден е електронен фиш за налагане на имуществена санкция, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. чл. 461, т. 1 КЗ, била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта САИРН m*SpeeDet 2D № SD2D 0021, към датата на заснемане на нарушението било годно за експлоатация (видно от приложените удостоверение и писмо на л. 5 и 7 от делото).
Няма данни за използването на мобилното техническо средство да е бил съставян протокол по реда на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие, че в конкретния случай са налице нарушения при установяване на нарушението и издаване на ЕФ, довели до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
В случая, в обжалвания електронен фиш се съдържат част от тези реквизити, но липсва каквото и да е описание на нарушението от фактическа страна, като е посочено само, че е "установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ)", без да е описано какво е то и без да са отразени, каквито и да било съставомерни признаци на посочения, чрез неговата цифрова квалификация, състав на нарушение. Така описано нарушението не съдържа посочване на нито едно действие или бездействие, което да се твърди, че е извършено от санкционираното лице, което да е запретено от закона и да осъществява състав на административно нарушение, в частност такова по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. Остава неясна волята на административнонаказващия орган досежно конкретното нарушение и кога е довършено то - към датата на изтичане на предходната застраховка ГО или към датата на заснемане на автомобила. Посоченият пропуск е довел до невъзможност на жалбоподателя да разбере за какво е наказан - дали за това, че като собственик на МПС няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ или за това, че е установен да управлява МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Това съставлява съществено процесуално нарушение, по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, ограничавайки правата на жалбоподателя да бъде запознат със състава на нарушението.
Наред с това, в издадения фиш липсва и ясно описание кой е адресатът на санкцията, както и каква е тя. В електронния фиш е посочено, че „на 21.11.2019 г. в 09:29 часа в гр. ***********************, като законен представител ЮЛ собственик на МПС, регистрирано на територията на Р. България, не е спряно от движение, не е сключил задължителна застраховка Г. О.“, т. е. издаващият фиша контролен орган приема, че извършител на нарушението е физическо лице, законен представител на ЮЛ. В същото време се сочи, че МПС е собственост на ЕТ, и е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. Всичко това, по мнение на настоящия състав, създава съществени противоречия в самия ЕФ, водещи до там, че не само деянието и неговите съставомерни признаци не са описани по изчерпателен и разбираем начин, а дори не може категорично да се разбере кой е субектът, който се санкционира. Допуснато е съществено противоречие, водещо до неяснота кой е субекта на административнонаказателната отговорност и на кого издателят на електронния фиш налага санкцията – на физическото лице или на търговеца. При липса на конкретно посочен наказан субект в ЕФ, той страда от съществен порок – липса на реквизит от императивно посоченото съдържание, което пък от своя страна налага отмяна на санкционния акт.
На следващо място, разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДП предвижда, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство се издава ЕФ. Това означава, че техническото средство следва да установи автоматизирано, без намесата на служител, всички елементи от състава на нарушението, вкл. да събира данни за наличието на действаща застраховка ГО, и след това да се издава електронния фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. В случая, нарушението е установено впоследствие, чрез справка в Гаранционния фонд за наличието на валидно сключена застраховка ГО, а не от АТСС, което води до незаконосъобразност на издадения ЕФ. След като процеса (системата) за установяване на всички елементи от нарушението не е изцяло автоматизиран, то АНО е следвало да приложи общите правила и да издаде АУАН.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. В случай на използване на мобилна АТСС протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата е задължителен, защото той е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, относно това, с какво по вид АТСС е заснето нарушението, относно посоката на движение, в която се осъществява контролът, относно автомобила, на който е поставено мобилното АТСС, както и дали са спазени другите изисквания на Наредбата. Липсата на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата и приложенията към него, съгласно чл. 10, ал. 3 Наредбата, сочи на недоказаност на нарушението и е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.
С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати нередовности, които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно издаване на ЕФ, поради което и той следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който договореното възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя е 300 лв. С оглед на което следва в полза на жалбоподателя да се присъдят разноски в претендирания минимален размер от 300 лева, на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Eлектронен фиш за налагане на имуществена санкция Серия Г № 0015215, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Бургас да заплати на жалбоподателя ЕТ „Д.К.“, ЕИК
*********, чрез представляващия Д.Г.К., съдебно-деловодните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС