Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
23.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...……………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 1074 по описа на
съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „УНИСТРОЙМАТ“ ООД, депозирана против наказателно постановление №
38-0000340/03.04.2019г., издадено Началник ОО „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАП е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева, за нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се моли да бъде постановено решение, с което същото да бъде
отменено.
В
съдебно заседание, дружеството жалбоподател е депозирало писмено становище, в
което заявява, че не оспорва приетите за осъществили се фактически констатации
в АУАН и НП. Развиват се подробни съображения, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по
същество.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от дружеството жалбоподател фактически и правни
доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка
на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН
№ 260474/21.03.2019г. от длъжностно лица при ОО „АА” град Русе, за това, че при
извършена на 21.03.2019г., комплексна проверка на транспортното предприятие „Унистроймат”
ООД, притежаващо Лиценз № 8574 за международен превоз на товари било
установено, че транспортното предприятие е допуснало осъществяване на превоз на
товар за собствена сметка на дата 22.11.2018г., съгласно пътен лист № 4981791 и
тахографски лист от същата дата, с товарен автомобил марка Мерцедес, кат. N 3, с рег. № Р 10 18 РМ, с водач Б.М.Й., ЕГН: **********,
който не отговаря на изискванията за психологическа годност, тъй като лицето не
е притежавало валидно удостоверение за психологическа годност за периода от 13.10.2018г.
до 06.01.2019г., които факти, актосъставителят е субсумирал като нарушение на
дружеството по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАвП.
АУАН е
подписан без възражения от представляващия дружеството. Такива не са депозирани
в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието,
идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на дружеството жалбоподател, на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАП е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в
информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по
делото, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, които
доказателства приема и кои отхвърля. Както писмените така и гласните
доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и напълно
кореспондират с приетата за установена, доказателствено обезпечена фактология.
Така приетите за осъществили се факти не се и оспорват от въззивния
жалбоподател.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да
бъдат изведени следните правни изводи:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за
което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на санкционираното лице.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът
намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод, а именно, че дружеството
жалбоподател е осъществило състава на административното нарушение по чл. 7а,
ал. 2, пр. 3 ЗАвП.
Съгласно
приетата за нарушена разпоредба лицензираните превозвачи и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и
чл. 12б, ал.
1 от този закон и чл. 152, ал.
1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Дружеството
жалбоподател е превозвач, притежаващо лиценз № 8574 за международен обществен
превоз на товари и е със седалище и адрес на управление в Република България.
Доказването
на психологическата годност на водачите, наети от лицензираните превозвачи на
територията на Република България, се извършва именно с представянето на
удостоверение за психологическа годност, издадено при условия и ред, определени
от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласно чл.
152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Видно
от съдържащите се в административнонаказателната преписка и приобщени по делото
заверени копия на пътен и тахографски лист от дата 22.11.2018г. и Справка в
Регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията на
психологическо изследване, през посочения в обстоятелствената част на АУАН и НП
период, дружеството, в качеството му на превозвач е извършило превоз с водач Б.М.Й.,
който водач, към датата на извършване на превоза, не е притежавал удостоверение
за психологическа годност, валидно към датата на извършване на превоза.
Настоящия съдебен състав намира,
че в случая са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното
нарушение разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция
съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН.
Нарушението е формално на просто
извършване и от същото не са настъпили вредни последици. Съдът счита, че в
случая са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, които обуславят и
по-ниската степен на обществена опасност на конкретното деяние, в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид. На първо място видно от справката
в Регистъра за психологически изследвания на водачите, досежно водача Б.М.Й., същият както преди, така и след
посочения в АУАН и НП период от време е притежавал и към настоящия момент има
издадено Удостоверение за психологическа годност, което обосновава извод, че в
случая водачът отговаря на изискванията за психологическа годност и се касае
само и единствено за пропуск от страна на същия да се яви в срок за проверка, а
не, че не отговаря на изискванията за издаването на такова.
Не са ангажирани от страна на
административнонаказващия орган доказателства, във връзка с други констатирани
нарушения от страна на дружеството жалбоподател, поради и което следва да бъде
обоснован и извода, че се касае за първо нарушение.
Конкретното нарушение, за което е
ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател е установено от самото
дружество и веднага е отстранено, като са предприети и дисциплинарни мерки
срещу водача Б.М.Й..
Касае се само за един превоз,
извършен с този водач, което също сочи на по-ниска степен на обществена
опасност на конкретното деяние, за което е ангажирана отговорността на
дружеството превозвач.
Преценени в съвкупност всички
тези обстоятелства сочат на значително по-ниска
степен на обществена опасност на деянието от предвидената от законодателя и се
касае за изолирана и инцидентна проява на дружеството във връзка със задълженията
му при извършваната от него транспортна дейност и доколкото до момента по
отношение на превозвача не са прилагани никакви форми на административнонаказателна
принуда, следва извод, че целите на наказанието по отношение на това лице биха
могли да бъдат постигнати, ако бъде предупреден, че при повторно нарушение, ще
му бъде наложено наказание, както предписва и самата разпоредба на чл. 28 ЗАНН.
По
изложените мотиви, съдът намира, че административнонаказващият орган е приложил
неправилно материалния закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
при наличието на визираните в закона предпоставки за нейното приложение, поради
и което наказателното постановление следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 38-0000340/03.04.2019г., издадено от Началник ОО „АА” - Русе,
определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на „УНИСТРОЙМАТ“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление град Русе, ул. „Рила“ 17, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАвП е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева, за нарушение по чл. 7а,
ал. 2, пр. 3 ЗАвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: