Р Е Ш Е Н И Е
Номер 207 18.02.2022 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1700 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.156 и сл. ДОПК.
Образувано е по жалба от „Карас“
ООД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция гр.Ахелой, обл.Бургас, местност
„Пречиствателна“, Свинеферма, представлявано от Д.Н.К., срещу Ревизионен акт №
Р-02000220006746-091-001/24.03.2021г. (РА),
издаден от В.Р.– началник сектор ТД на НАП-Бургас, възложил ревизията и Живко
Димитров- главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 92/14.06.2021г. на директора на Дирекция ОДОП-Бургас.
С РА на дружеството са установени
задължения за корпоративен данък, както следва:
за 2016 г. – 3 710,54 лв.
главница и 1 498,76 лв. лихва;
за 2017 г. – 6 038,84 лв.
главница и 1 825,22 лв. лихва;
за 2018 г. – 10 832,33 лв.
главница и 2 178,68 лв. лихва;
за 2019 г. – 15 856,86 лв.
главница и 1 176,15 лв. лихва;
Жалбоподателят изразява несъгласие с фактическите и
правни изводи на ревизиращия екип. Смята, че РА е издаден в противоречие с
приложимите материалноправни разпоредби и е необоснован. Излага подробни
съображения:
Сочи, че ревизионното производство било проведено по общия процесуален ред, поради
което РА нямал презумптивна доказателствена сила, т.е. всички факти и
обстоятелства, въз основа на които органите по приходите достигнали до
съответните изводи, подлежали на доказване. Твърди, че в хода на ревизията не били
събрани, по установения в ДОПК процесуален ред, доказателства относно
твърдението на органите по приходите, че към 31 декември на всяка от годините
дружеството е имало изискуеми публични задължения. В ревизионния акт било посочено,
че това обстоятелство било установено с Протокол обр. Кд 73 cep. АА № 1161754 от 17.12.2020 год., с който били приобщени
доказателства от проверка, а съгласно констатациите в протокола, изводите в
него били мотивирани с разпечатки от информационната система на НАП, а именно
справки за задълженията и справки за издължаванията. Според жалбоподателя, разпечатката от тази информационна система няма
удостоверителна стойност. Въведените в нея данни следвало да установени и с
други надлежни доказателства и доказани по съответния ред. Твърди, че част от посочените задължения не са дължими, а са
внесени в законоустановените срокове, поради което направените твърдения за
обратното са неправилни и необосновани.
Излага подробни съображения за недължимост на задълженията за всеки един от
процесните периоди.
На следващо място е обоснована теза, според която задълженията за
авансови вноски по ЗКПО не представлявали подлежащи на принудително изпълнение
публични задължения. Сочи се разпоредбата на чл.175, ал.1 и 2 от ДОПК, съгласно
който лихвите за авансови вноски са определени по т.2 със специална разпоредба
за начален и краен срок на изчисляването им – не по-късно от 31 декември на
годината, за която се дължат. Жалбоподателят сочи още, че според него лихвите
по авансови вноски също не представляват задължения, попадащи в обхвата на
чл.167 от ЗКПО. Твърди още,че незаконосъобразността на РА следвала и от друго
самостоятелно основание: Съгласно чл.167, ал. 1 ЗКПО, законът не допуска
преотстъпване на корпоративен данък при наличие на подлежащи на принудително
изпълнение публични задължения или лихви, свързани с тях. Обобщава, че не са налице задължения за данъци, различни от
дължимите по ЗКПО, доколкото всеки от тези данъци е заплатен с изрично платежно
в законоустановения срок.
Авансовите вноски за корпоративен данък не са дължими след 31 декември на
всяка от годините, не представляват подлежащи на принудително изпълнение
публични задължения и не попадат в обхвата на чл.167, ал.1, т.1 от ЗКПО. Изчислените
от програмния продукт на НАП лихви за тези авансови вноски не осъществяват
хипотезата на чл.167, ал.1, т.З от ЗКПО, като не представляват лихви, свързани
с не внасянето в срок на задължения по т.1 и 2 на ал.1.
Иска се отмяна на ревизионния акт потвърден с решение на ответния
административен орган и присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, се
представлява от упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и пледира
РА да бъде отменен. С писмена молба ангажира доказателства, вкл. извършена ССчЕ.
Ответникът– Директора на дирекция „ОДОП“–гр.Бургас при
ЦУ НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна. Моли, съдът да постанови решение, с което да я отхвърли,
респективно да се присъди в полза на ответника дължимото юрисконсултско
възнаграждение, с оглед материалния интерес. Представя по делото
административната преписка по издаване на оспорения акт.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид доводите и становищата на страните, след
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, намира следното:
Решение № 92/14.06.2021 г. на директора на дирекция
ОДОП – Бургас при ЦУ на НАП е връчено на дружеството на 14.06.2021 г. (л.15).
Жалбата срещу РА е депозирана чрез административния орган на 28.06.2021 г. (л.10),
поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, пред надлежна инстанция, от юридическо лице, което е адресат на РА и има
правен интерес от оспорването. Жалбата съдържа изискуемите по закон форма и
реквизити, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по
същество.
Със заповед за възлагане на ревизия № Р-02000220006746-020-001/09.11.2020
г. (л.684) е възложено извършване на ревизия на „Карас“ ООД с обхват задължения
за корпоративен данък за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2019 г. Впоследствие
тази заповед била изменена със заповед № Р-02000220006746-020-002/11.01.2021 г.
(л.114), с която бил удължен срокът за извършване на ревизията.
За констатациите от извършената ревизия е изготвен
ревизионен доклад (РД) № Р-02000220006746-092-001 от 23.02.2021 г. (л.39-56) в
срока по чл.117, ал.1 от ДОПК.
Ревизиращите посочили, че „Карас“ ООД
било учредено с ФД на ШОС № 403//2001
г. и било вписано в ТР на 17.11.2010 г. „Карас" ООД. Считано от
29.10.2001г. е регистрирано по ЗДДС. През ревизирания
период по данни от ТР НКИД код 01.46 извършваната дейност била – отглеждане на
свине. Тази дейност се упражнявала в обект – свинеферма, за който било издадено
Разрешение за ползване от ДНСК № 110/27.02.2003 г.
Дейността на дружеството се
финансирала с оборотни средства от
реализацията на собствената си продукция. На „Карас" ООД ежегодно се
предоставяла държавна „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за
хуманно отношение към свинете", съгласно сключен договор № 02/547542/00122
от 19.12.2012 г. между дружеството и ДФ Земеделие.
Установено е още, че ревизираното лице е организирало и води текущо счетоводно отчитане в съответствие с
изискванията на Закона за счетоводство.
1. Ревизиращият екип
констатирал, че с подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2016 г. задълженото лице е
декларирало преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл.189б от ЗКПО в
размер на 3 710,54 лв. При проверка в ПП СУП на НАП, органът по приходите
установил, че ревизираното дружество към 31.12.2016 г. има подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци и лихви за просрочие на същите,
както следва:
- с декларация обр.6
„Карас” ООД е декларирало дължим данък върху доходите по трудовите
правоотношения в размер на 307,20 лв., чийто срок за доброволно изпълнение е до
27.12.2016 г. съгласно чл.65, ал.11 от ЗДДФЛ. Според ревизиращите това
задължение не било внесено в бюджета в регламентирания с посочената разпоредба
срок и било дължимо към 31.12.2016 г. Според приобщените е протокол №
1161754/17.12.2020 г. справки задължението било внесено на 19.01.2017 г.;
- с подадена за 2015
г. ГДД по чл.92 от ЗКПО на основание чл.87а от ЗКПО дружеството е декларирало,
че за 2016 г. ще прави тримесечни авансови вноски, определени по правилата на
чл.87 от ЗКПО в размер на 15 000 лв. За първите две тримесечия дружеството
подало декларации по чл.88 от ЗКПО, с които декларирало тримесечни авансови вноски
в размер на нула лв. За третото тримесечие не била подадена декларация по чл.88
от ЗКПО, в резултат на което следвало да направи тримесечна авансова вноска за
корпоративен данък в размер на 15 000 лв. до 15.12.2016 г. съгласно чл.90, ал.2
от ЗКПО, но дружеството направило авансови вноски общо в размер на 646,86 лв. и
според ревизиращите разликата в размер на 14 353,14 лв. била дължима към
31.12.2016 г., ведно с лихви за просрочие в размер на 64,51 лв. (лихвата била внесена
на 07.02.2017 г.).
Предвид посоченото органът
по приходите е направил извода, че дружеството не е изпълнило изискванията на
чл.167, ал.1 от ЗКПО, поради което е отказал преотстъпване на дължимия годишен
корпоративен данък за 2016г. и в обжалвания акт е определил корпоративен данък
за довнасяне в размер на 3 710,54 лв. и 1 498,76 лв. лихви за просрочие.
2. Ревизиращият екип
установил, че с подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2017 г. задълженото лице е
декларирало преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл.189б от ЗКПО в
размер на 6 038,84 лв. Като е взел предвид, че съгласно чл.189б, ал.1 от ЗКПО
дружеството може да ползва преотстъпване на корпоративен данък само върху
печалбата от дейността по производство на непреработена животинска продукция
след анализ на приходите и разходите на дружеството била определена печалба от
дейността по производство на непреработена животинска продукция в размер на 98
533,56 лв. и съответно данък, който може да бъде преотстъпен при изпълнение на
всички предвидени в ЗКПО условия в размер на 5 912,01 лв.
При проверка в ПП СУП на НАП органът по приходите
установил, че ревизираното дружество има подлежащи на принудително изпълнение
задължения към 31.12.2017 г. за данъци и лихви за просрочие на същите, както
следва:
- с декларация обр.6
„Карас” ООД декларирало дължим данък върху доходите по трудовите правоотношения
за м.11.2017 г. в размер на 216,90 лв., чийто срок за доброволно изпълнение бил
до 27.12.2017 г. съгласно чл.65, ал.11 от ЗДДФЛ. Според ревизиращите това
задължение не било внесено в бюджета в регламентирания с посочената разпоредба
срок и било дължимо към 31.12.2017г. Според приобщените с протокол
№1161754/17.12.2020 г. справки задължението било внесено на 15.01.2018 г.;
- с подадена за 2016 г.
ГДД по чл.92 от ЗКПО на основание чл.87а от ЗКПО дружеството е декларирало, че
за 2016 г. ще прави тримесечни авансови вноски в размер на нула лв. За третото
тримесечие е подало декларация по чл.88 от ЗКПО, с която е декларирало
тримесечна авансова вноска за корпоративен данък за трето тримесечие на
2017 г. в размер на 10 000 лв., която съгласно чл.90, ал.2 от ЗКПО следва
да се внесе до 15.12.2017 г., но е направило авансови вноски общо в размер на
291,23 лв. и според ревизиращите разликата в размер на
9 708,77 лв. била дължима към 31.12.2017 г., ведно с 43,52 лв. лихви за
просрочие (лихвата била внесена на 15.01.2018 г.).
Предвид установеното
органът по приходите направил извод, че дружеството не е изпълнило изискванията
на чл.167, ал.1 от ЗКПО, поради което отказал преотстъпване на дължимия годишен
корпоративен данък за 2017 г. и в обжалвания акт е определил корпоративен данък
за довнасяне в размер на 6 038,84 лв. и 1 825,22 лв. лихви за просрочие.
3. Органът по
приходите констатирал, че с подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018 г.
ревизираното дружество декларирало преотстъпване на корпоративен данък по реда
на чл.189б от ЗКПО в размер на 10 832,33 лв.
При проверка в ПП СУП
на НАП ревизиращият екип установил, че към 31.12.2018 г. задълженото лице има
подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци и лихви за просрочие
на същите, както следва:
- с декларация обр.6
„Карас” ООД декларирало дължим данък върху доходите по трудовите правоотношения
за м.11.2018 г. в размер на 271,45 лв., чийто срок за доброволно изпълнение е
до 27.12.2018 г. съгласно чл.65, ал.11 от ЗДДФЛ. Според ревизиращите това
задължение не било внесено в бюджета в регламентирания с посочената разпоредба
срок и било дължимо към 31.12.2018 г. Според приобщените с протокол №
1161754/17.12.2020 г. справки задължението е внесено на 16.01.2019г.;
- с подадена за 2017
г. ГДД по чл.92 от ЗКПО на основание чл.87а от ЗКПО дружеството декларирало, че
за 2018 г. ще прави тримесечни авансови вноски в размер на нула лв. За третото
тримесечие подало декларация по чл.88 от ЗКПО, с която декларирало тримесечна авансова
вноска за корпоративен данък за трето тримесечие на 2018 г. в размер на 10 000
лв., която съгласно чл.90, ал.2 от ЗКПО следвало да се внесе до 15.12.2018 г.,
но дружеството направило авансови вноски общо в размер на 294,43 лв. и
разликата според проверяващите в размер на 9 705,57 лв. била дължима към
31.12.2018 г., ведно с лихви за просрочие в размер на 38,58 лв. (лихвата била внесена
на 16.01.2019 г.).
Предвид изложеното ревизиращият
екип направил извод, че дружеството не е изпълнило изискванията на чл.167, ал.1
от ЗКПО, поради което отказал преотстъпване на дължимия годишен корпоративен
данък за 2018 г. и в обжалвания акт е определил корпоративен данък за внасяне в
размер на 10 832,33 лв. и 2 178,68 лв. лихви за просрочие.
4. Органът по
приходите констатирал, че с подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2019 г.
ревизираното дружество декларирало преотстъпване на корпоративен данък по реда
на чл.189б от ЗКПО в размер на 15 856,86 лв.
При проверка в ПП СУП
на НАП ревизиращият екип установил, че задълженото лице има подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци и лихви за просрочие на същите,
както следва:
- с декларация обр.6
„Карас“ ООД декларирало дължим данък върху доходите по трудовите правоотношения
за м.11.2019 г. в размер на 232,61 лв., чийто срок за доброволно изпълнение бил
до 27.12.2019 г. съгласно чл.65, ал.11 от ЗДДФЛ. Според ревизиращите това
задължение не било внесено в бюджета в регламентирания с посочената разпоредба
срок и било дължимо към 31.12.2019 г. Според приобщените с протокол № 1161754/17.12.2020
г. справки задължението било внесено на 16.01.2020 г.;
- със справка-декларация за ДДС за данъчния период от
01.11.2019 г. до 30.11.2019 г. „Карас” ООД декларирало ДДС за внасяне в размер
на 10 044,65 лв., но внесло само 5 504,96 лв. и според проверяващите разликата
в размер на 4 539,69 лв. е дължима към 31.12.2019 г. Според приобщените с
протокол № 1161754/17.12.2020 г. справки задължението било внесено на
13.01.2020 г.;
- с подадена за 2018
г. ГДД по чл.92 от ЗКПО на основание чл.87а от ЗКПО дружеството декларирало
размер на тримесечни авансови вноски за 2019 г. в размер на нула лв. За третото
тримесечие подало декларация по чл.88 от ЗКПО, с която декларирало тримесечна
авансова вноска за корпоративен данък за трето тримесечие на 2019 г. в размер
на 10 000 лв., която съгласно чл.90, ал.2 от ЗКПО следвало да се внесе до 15.12.2019
г., но според ревизиращите направило авансови вноски общо в размер на 5 050,22
лв. и разликата в размер на 4 949,78 лв. била дължима към 31.12.2.2019 г., ведно
с лихви за просрочие в размер на 21,11 лв. (лихвата била внесена на 13.01.2020
г.).
Предвид установеното
ревизиращият екип направил извод, че дружеството не е изпълнило изискванията на
чл.167, ал.1 от ЗКПО, поради което отказал преотстъпване на дължимия годишен
корпоративен данък за 2019 г. и в обжалвания акт е определил корпоративен данък
за довнасяне в размер на 15 856,86 лв. и 1 176,15 лв. лихви за просрочие.
Въз основа на ревизионния доклад е издаден процесният РА № Р-02000220006746-091-001/24.03.2021 г. (л.27-34), от компетентен орган по чл.119, ал.2 от ДОПК. В ревизиониня акт са възприети изводите на ревизията, изложени в РД и са установени задължения за корпоративен данък, както са предложени в РД.
Общият размер на установените задължения е 43 117,38 лв., от които корпоративен данък – 36 438,57 лв. и лихви за забава – 6 678,81 лв.
РА бил връчен електронно на 25.03.2021 г. (л.34) и
обжалван изцяло (л.25-25) пред директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на
НАП. Дружеството изразило несъгласие с изводите на органите по приходите, като
посочило възражения, идентични с тези, описани в жабата до съда.
С решение № 92 от 14.06.2021 г. директорът на дирекция
ОДОП – Бургас при ЦУ на НАП намерил възраженията за неоснователни и потвърдил
РА изцяло. В мотивите решаващият орган изложил, че общото
изискване към субектите, за да упражнят правото си на преотстъпване или
намаляване на данък, регламентирано в чл.167, ал.1 от ЗКПО, е да нямат
подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, задължения за санкции
по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на
нормативните актове относно публичните задължения и лихви, свързани с
невнасянето в срок на предходните задължения към 31 декември на съответната
година. Решаващият орган приел, че жалбоподателят е изпълнил задължението си по чл.87а от ЗКПО и с подадените ГДД по чл.92 от ЗКПО за ревизираните години е декларирал
размера на тримесечните авансови вноски, определени по правилата на чл.87 от ЗКПО. Също така са били подадени и декларации по реда на чл.88, ал.1 от ЗКПО за
увеличаване на декларираните авансови тримесечни вноски, но не е
внасял целия размер на декларираните авансови вноски за третото тримесечие на
ревизираните години в регламентирания с чл.90, ал.2 от ЗКПО срок. Така, към 31
декември на всички ревизирани години били налице задължения за авансова вноска
за корпоративен данък за трето тримесечие и съответната лихва върху нея за
периода от 16 декември до 31 декември.
Възражението, според
което декларираните авансови вноски за корпоративен данък не представляват
подлежащи на принудително изпълнение публични задължения е възприето като
неоснователно. Административният орган изложил мотиви, според които, съгласно чл.92
от ЗКПО, декларациите по реда на чл.88, ал.1 от ЗКПО за увеличаване на
декларираните авансови тримесечни вноски, справките-декларации за ДДС и
декларация обр. 6 от наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица,
представляват изпълнително основание по чл.209, ал.2 от ДОПК. Декларираните от
„Карас” ООД авансови вноски за корпоративен данък са годно изпълнително
основание по смисъла на чл.209, ал.2 от ДОПК и задълженията, произтичащи от
неплатени авансови вноски за третото тримесечие за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и
2019 г. са били изискуеми и ликвидни към 31 декември на всяка от ревизираните
години. Като съобразил разпоредбата на чл.167, ал.1 от ЗКПО органът приел, че
условието към 31/12 на съответната година данъчно задълженото лице да няма
подлежащи на принудително изпълнение публични задължения не било изпълнено за
нито една от ревизираните години, тъй като дружеството не е изпълнило
задължението си да внесе в пълен размер дължимата авансова вноска за третото
тримесечие на годината в срок до 15 декември на съответната година.
На следващо място е
изяснено, че при преглед на данъчно-осигурителната сметка на „Карас” ООД се
установило, че в нея са постъпили суми за плащане на задължения за данъци и
други задължения за централния бюджет съответващи по размер на декларирания
данък върху доходите по трудови и приравнени на тях правоотношения за месец
ноември на ревизираните години по подадени декларация обр.6. Предвид
обстоятелството, че към датите на постъпването им е настъпил падежът на
авансовите вноски за корпоративен данък за трето тримесечие на съответната
година — 15 декември постъпилите суми на основание чл.169, ал.5 от ДОПК са
отнесени от ПП СУП на НАП за погасяване на по-ранно възникналото вземане на
републиканския бюджет, а именно за авансовия корпоративен данък за третото
тримесечие на съответната година, а задължението за данък по чл.42 от ЗДДФЛ за
ноември на ревизираните години остава непогасено към 31 декември на съответната
година. Органът обобщил, че независимо от това, че има задължения за авансови
вноски, жалбоподателят към края на всяка от годините е имал непогасени
задължения по ЗДДФЛ.
С решението са
потвърдени и изводите на ревизията относно дължимите от жалбоподателя лихви,
съобразно посочени по-горе размери. Като неоснователно е определено и
възражението за нарушение на Решение на Европейската комисия от 11.02.2011 г.
при издаване на РА във връзка с постановения отказ за преотстъпване на
корпоративен данък на „Карас“ ООД за ревизираните периоди. Посочено е Определение
от 30 май 2018 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-481/17 г. с идентичен
предмет на спора. Съгласно цитирания съдебен акт, СЕС приема, че Решение
С(2011) 863 на Комисията от 11 февруари 2011 година относно предоставянето на
държавни помощи съгласно разпоредбите на членове 107 и 108 от ДФЕС, с което се
разрешава въведената от Република България в подкрепа на инвестициите в
земеделски стопанства държавна помощ № 546/2010 чрез преотстъпването на
корпоративен данък, трябва да се тълкува в смисъл, че не съставлява пречка тази
държава членка да откаже предоставянето на помощ в рамките на посочената схема
поради това, че заявителят не отговаря на предвидено в националното право
условие, съгласно което на данъчнозадължено лице, което има публични
задължения, не се предоставят помощи, независимо че посоченото решение не
предвижда изрично такова условие.
С тези мотиви
директорът на дирекция „ОДОП“ Бургас приел, че ревизиращият екип правилно
определил изискуемите публични задължения на ревизираното дружество към 31
декември на всяка от ревизираните години.
Решението било връчено на дружеството жалбоподател на
25.08.2020 г. (л.19, стр.2).
В хода на съдебното производство
по искане на жалбоподателя бе извършена съдебно-счетоводна експертиза от вещото
лице С.А.. На поставената задача, вещото лице да провери дали в ревизирания период
са налице задължения на дружеството за корпоративен данък, по ЗДДФЛ и по ЗДДС,
съгласно посочените в ревизионния доклад /РД/ стойности, видно от изготвеното
писмено заключение, след анализ на платежните документи и счетоводни записвания
е установено от вещото лице, че задълженията за ДДФЛ са платени от юридическото
лице, както следва:
На 23.12.2016г. е внесена сума в
размер на 315.91 лева, с посочено основание ДДФЛ за период 01-30.11.2016г.
На 20.12.2017г. е внесена сума в
размер на 216.90 лева, с посочено основание ДДФЛ за период 01-30.11.2017г.
На 27.12.2018г. е внесена сума в
размер на 271.45 лева, с посочено основание ДДФЛ за период 01-30.11.2018г.
На 30.12.2019г. е внесена сума в
размер на 240.00 лева, с посочено основание ДДФЛ за период 01-30.11.2019г.
На 16.12.2019г. е внесена сума в
размер на 9 442.00 лева, с посочено основание ДДС по СД за период
01-30.11.2019г.
Вещото лице сочи, че авансов
корпоративен данък не е внасян от дружеството за третото тримесечие на всеки от
анализираните периоди.
По отношение въпрос 3 от
експертизата, а именно дали са налице публични задължения на дружеството
установени по основание и размер по реда на ДОПК, заключението САМО в тази част
е оспорено от ответната страна, поради правното естество на направените изводи
и в тази връзка няма да се коментира в тази част на съдебното решение, а тезите
на страните ще бъдат обсъдени при преценката на съда дали установените
задължения в процесното ревизионно производство съответстват на нормите на
материалния закон и неговите цели.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл.160,
ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността
на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
при издаването му. С оглед приетите писмени доказателства, съдът приема, че
процесният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по приходите по
смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК. РА е в изискуемата от закона писмена форма,
като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Относно
приложението на материалния закон:
Видно от установената в ревизионното производство фактическа обстановка, предмет на спора е изпълнени ли са общите условия на чл.167 от ЗКПО за процесните ревизирани периоди от 2016г. до 2019г., за да може задълженото лице да ползва преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл.189б от същия закон.
Общото изискване към
субектите, за да упражнят правото си на преотстъпване или намаляване на данък,
регламентирано в чл.167, ал.1 от ЗКПО, е да нямат Подлежащи на принудително
изпълнение публични задължения, задължения за санкции по влезли в сила
наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно
публичните задължения и лихви, свързани с невнасянето в срок на предходните
задължения към 31 декември на съответната година.
Данъчното облекчение
по чл.189б от ЗКПО се изразява в преотстъпване на корпоративен данък в размер
на 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски стопани,
за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна
и животинска продукция. Корпоративният данък се преотстъпва, когато са
изпълнени едновременно условията на чл.189б, ал.2, т.1-9 от ЗКПО.
Заключението на
вещото лице, прието и неоспорено от страните в т.1 и т.2 се кредитира с доверие
от съда и опровергава само констатацията на ревизиращите относно невнесената
сума за ДДФЛ и ДДС, тъй като при положение, че на посочените дати през м.
декември на всяка от четирите години са платени цитираните по-горе суми лева
очевидно се погасява задължението за ДДФЛ за м.11 на всяка от четирите години- 2016,
2017, 2018 и 2019г. и то в срока до 31.12 на съответната година, респективно за
ДДС относно м.11 за 2019г., неоснователна е тезата на ответника, че са налице
непогасени публични задължения от това естество /ДДФЛ и ДДС/, които да са
отрицателна предпоставка за правото на преотстъпване на корпоративен данък, на
основание чл.167, ал.1 от ЗКПО.
Видно от приетото и
неоспорено в част по въпроси 1 и 2 заключение на вещото лице, всички задължения
на дружеството за ДДФЛ действително са били платени на посочените дати за всяка
от четирите години /относно периода месец
11 на съответната календарна година/, като цитираните на страницата по-горе
плащания са направени през месец декември на същата година. Съответно ДДС за
м.11 на 2019г. /9 442.00 лева/ също е бил заплатен- на 16.12.2019г.
Въпреки ангажираната
съдебно-счетоводна експертиза, в подкрепа доводите на жалбоподателя, остават
обаче неоспорени констатациите на ревизионния доклад, както следва:
- за третото
тримесечие на 2016г. остава дължима сумата от 14 353.14 лева, съставляваща
дължима авансова вноска за корпоративен данък, респективно лихви за просрочие в
размер на 64.51 лева /лихвите платени на 07.02.2017г./
- за третото
тримесечие на 2017г. остава дължима сумата от 9 708.77 лева за дължима
авансова вноска за корпоративен данък, респективно лихви за просрочие в размер
на 43.52 лева /лихвите платени на 15.01.2018г./
- за третото
тримесечие на 2018г. остава дължима сумата от 9 705.57 лева за дължима
авансова вноска за корпоративен данък, респективно лихви за просрочие в размер
на 38.58 лева /лихвите платени на 16.01.2019г./
- за третото
тримесечие на 2019г. остава дължима сумата от 4 949.78 лева за дължима
авансова вноска за корпоративен данък, респективно лихви за просрочие в размер
на 21.11 лева /лихвите платени на 13.01.2020г./
Между страните няма
спор относно фактите какви суми са плащани от ревизираното дружество ежегодно
/през процесния период за 2016-2019г./ за корпоративен данък, с прилагането на
привилегията по чл.167, ал.1 от ЗКПО, поради което в тази връзка липсва спор
относно описаните в РД и РА факти.
Съгласно легалната
дефиниция на този данъчен институт /чл.166
от ЗКПО/, „преотстъпването на корпоративен данък е
правото на данъчно задължено лице да не внася в държавния бюджет определените
по реда на този закон суми за корпоративен данък, които остават в патримониума
на данъчно задълженото лице и се разходват за цели, определени със закон“.
Безспорно е, че
дружеството е земеделски стопанин, а данъчната печалба е от дейност, по смисъла
на чл.189б, ал.1 от ЗКПО, като преотстъпването е осъществявано именно в
допустимия размер до 60 %.
Прилагането на
посоченият институт обаче е свързано с някои императивни изисквания на закона,
описани на първо място в разпоредбата на чл.167, ал.1 от закона.
В процесният случай,
между страните се спори именно на плоскостта на тълкуването на тази разпоредба,
като в подкрепа на своите тези оспорващият и ответната страна се позовават и на
други норми. В този смисъл, според жалбоподателя, липсват отрицателните
предпоставки квалифицирани от ревизиращите органи като „наличие на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на
дружеството“. В подкрепа на тази теза, жалбоподателят се позовава на
чл.175, ал.1 и ал.2 от ДОПК, съгласно който лихвите за авансови вноски са
определени по т.2 със специална разпоредба, с оглед началния и крайният срок на
изчисляването им, като крайният е именно не по-късно от 31 декември на
годината, за която се дължат. В тази връзка, според жалбоподателя след 1 януари
на следващата година тези авансови вноски се трансформират в задължения за
корпоративен данък и за тях не се начисляват лихви, като крайният срок за
внасянето на данъка е 31 март, а конкретно за календарната 2019 година е 30 юни.
При това тълкуване на приложимите норми, след 1 януари обективно не могат да
съществуват публични задължения, съставляващи „авансова вноска“ за корпоративен
данък, а само лихви върху такава вноска евентуално, определени в периода от 16
декември до 31 декември на съответната година. Задължението за внасяне на
корпоративния данък съответно възниква едва с подаването на изискуемата годишна
данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО. е дали са налице отрицателни предпоставки
за прилагане на този институт /преотстъпването на
Съгласно текста
на чл.167. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) По реда на тази глава се преотстъпва
корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният финансов
резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31
декември на съответната година данъчно задълженото лице няма:
1. подлежащи на принудително изпълнение
публични задължения, и
2. задължения за санкции по влезли в сила
наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно
публичните задължения, и
3. лихви, свързани с
невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2.
Принципно правилно е становището на жалбоподателя
относно периода на изчисляване на лихвите за авансовите вноски и факта, че
същите следва да се определят само за времето от 16 и не по-късно от 31
декември на съответната година, досежно авансовата вноска за третото
тримесечие, тъй като срокът за доброволно изпълнение на задължението конкретно
за това тримесечие е 15 декември. Следователно, лихвата върху тази вноска не
може да се начислява по-рано от 16 декември и следва да се изчислява за период най-късно
до 31 декември.
Същевременно, нормата на чл.175, ал.2, т.2 от ДОПК не
може да се противопостави на императивните разпоредби на чл.167, ал.1, т.1 и
т.3 от ЗКПО, които освен че са задължителни определят изискуемите условия за
прилагане института на преотстъпването, т.е. имат специален характер по
отношение определянето на корпоративния данък и конкретно прилагането на
процесното данъчно облекчение „преотстъпване на КД до 60 %“, по силата на
чл.189б от ЗКПО.
В случаят, тълкуването на оспорващото дружество
относно естеството на задълженията и техният статус след 1 януари на следващата
година е ирелевантно, доколкото законодателят държи сметка за налични публични
задължения „до 31 декември“, а не
след това.
При положение, че по делото безспорно е установено
липсата на заплатена изцяло авансова вноска за третото тримесечие на всяка от
четирите години /от 2016г. до 2019г. вкл./, респективно на лихвите върху нея
/дължими за периода от 16 декември до 31 декември/, очевидно е налице
непогасено публично задължение за авансова вноска за корпоративен данък за
третото тримесечие на всяка от четирите процесни години „към 31 декември“,
по-конкретно за времето от 16 до 31 декември на всяка от тези години. Наличието
на такова публично задължение е отрицателна предпоставка по ЗКПО, т.е. по чл.167,
ал.1, т.1 /относно главницата/ и т.3 /относно лихвите/ за осъществяване на
процедираното „преотстъпване“ по чл.189б от закона.
Колкото до факта дали тези публични задължения са „подлежащи
на принудително изпълнение“, отговорът на този въпрос е положителен се
съдържа в разпоредбата на чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК, доколкото авансовите
вноски за корпоративен данък за съответното трето тримесечие на всяка от
посочените години се определят именно въз основа на подадена от задълженото
лице декларация, каквато несъмнено е подавана за всяка от тези години,
респективно е описана в обстоятелствената част на РД и РА. Следователно, така
посочените по размер авансови вноски за всяка от годините посочени в
съответните декларации на ревизираното дружество, обективират тези подлежащи на
принудително изпълнение публични задължения. Тук следва да се отбележи, че
законът действително не държи сметка за обстоятелството дали такова
принудително изпълнение е предприето или не, нито го поставя както условие за
позоваването на чл.167, ал.1 от ЗКПО. Самият факт, че за времето от 16 декември
до 31 декември на съответната година е било налице непогасено публично
задължение относно авансовата вноска за корпоративен данък за конкретната
година, поради което същото е подлежало на принудително изпълнение по чл.209,
ал.2, т.2 от ДОПК, е налице описаната в РА пречка за прилагането на данъчното
облекчение и в този смисъл преотстъпване не следва да бъде извършено, поради
липса на законовите предпоставки за това.
Основателни са възраженията на дружеството във връзка
с платените суми относно ДДФЛ и ДДС, но само те не могат да опровергаят като
краен резултат констатациите на ревизиращите в РД и РА за неприложимост на
института на преотстъпването, с оглед контекста на изложеното относно
авансовите вноски по ЗКПО. При тези констатации, така определените допълнителни
задължения с процесния ревизионен акт са обосновани и в съответствие с
материалния закон, респективно подадената срещу него жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА и
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.161, ал.1 от ДОПК в полза на администрацията /НАП/ следва да се присъди дължимото юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед материалния интерес по делото, а именно в размер на 1 823 лева за настоящата съдебна инстанция.
Мотивиран от изложеното, Административен съд – гр.Бургас,
първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Карас“ ООД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция гр.Ахелой, обл.Бургас,
местност „Пречиствателна“, Свинеферма, представлявано от Д.Н.К., срещу
Ревизионен акт № Р-02000220006746-091-001/24.03.2021г. (РА),
издаден от В.Р.– началник сектор ТД на НАП-Бургас, възложил ревизията и Живко
Димитров- главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 92/14.06.2021г. на директора на Дирекция ОДОП-Бургас при ЦУ на НАП,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Карас“
ООД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция град Ахелой, област Бургас,
местност „Пречиствателна“, Свинеферма, представлявано от управителя Д.Н.К. да
заплати на Националната агенция по приходите сумата от 1 823.00 лв.
/хиляда осемстотин двадесет и три лева/, разноски по делото пред настоящата
инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 – дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: