Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Плевен, 23.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, ХІ граждански състав, в публично заседание на двадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Ася Ширкова,
като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр.дело № 6559 по описа за 2019г.,за да се произнесе
взема предвид:
Искове
с правно основание чл.143, ал.2 и чл.149 от СК.
Постъпила е искова молба от В.М.Н. със съгласието на
майка си Н.Е.Н. против ***З.Н.. В исковата молба се твърди, че бракът между
съпрузите Н.Е.Н. и ***З.Н. бил прекратен със споразумение, с което родителските
права върху детето ***Н. били предоставени на бащата ***З.Н., а върху детето В.М.Н.
били предоставени на майката Н.Е.Н.. В молбата се твърди, че ***Н. е навършил пълнолетие
и работи в ***. Ищцата твърди, че учи в ***2019 / 2020 година е записана в
редовна форма на обучение. Твърди, че от постановяване на съдебното решение до
момента ответникът по никакъв начин не е плащал издръжка на В., като средствата
за издръжката и били осигурявани единствено от майката. Твърди се, че майката Н.
е изтеглила кредит, а получаваните доходи са крайно недостатъчни за издръжка на
детето. Моли съда до постанови решение, с което
да осъди ответника да и заплаща месечна издръжка в размер на 140 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да и заплати
издръжка за минало време за една година назад в размер на 1680 лева за периода
от 04.10.2018г. до 04.10.2019г.
Ответникът не оспорва твърденията в
исковата молба, че искът за издръжка за бъдеще време е основателен и допустим.
Оспорва претенцията за издръжка за минало време като твърди, че през това време
е давал средства за издръжка на ищцата. Твърди, че има дете от друго
съжителство, за което се грижи. Твърди, че е теглил кредит, който изплаща
ежемесечно. Твърди, че има експертно решение на ТЕЛК, с което има определена
60% трайна намалена работоспособност.
В съдебно заседание ищцата се явява
лично и със съгласие на своята майка и законен представител и се представлява
от процесуален представител с пълномощно. Изразява становище, че исковете са
доказани по основание и размер. Поддържа предявената искова молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните и закона намира за установено следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за
раждане, ответникът ***З.Н. е баща на непълнолетната ищца В.Н., с оглед на
което се явява субект на задължението по чл.143 от СК.
Установява се от представеното по делото удостоверение
на лист 3, че бракът между Н.Е.Н. и ***З.Н. е прекратен с одобрено споразумение
между страните, като след прекратяване на брака всеки от съпрузите се грижи за
едно дете и не заплаща издръжка на другото дете.
Установява се от представеното от ответника
удостоверение за раждане в копие, че ответникът има и друго дете –***Н., с ЕГН **********,
родено на ***г.
Установява се от представеното по делото удостоверение
издадено от „***“ ООД от 012.10.2019г., че майката на ищцата Н.Н. е работила през периода в дружеството, където е
получавала трудово възнаграждение в размер на около 760 лева месечно.
Установява се от представеното удостоверение на лист 5
от делото, че ищцата В.Н. е ученик в осми клас в дневна форма на обучение в
Професионална гимназия по туризъм „***.
Установява се от представеното в копие Решение на
ТЕЛК, че ответникът страда от заболяване, поради което му е определена 60%
намалена трудоспособност.
Установява се от представеното по делото удостоверение
от „***“ АД, че ответникът работи с трудов договор в дружеството, където
получава средно трудово възнаграждение в размер на 620 лева месечно.
Съдът счита, че не следва да се обсъждат представените
от страните копия от Договор за кредит, тъй като сключването на договор за
кредит зависи изцяло от кредитополучателя и със сключването им, ако
вноските ги затрудняват за заплащане на
издръжка, страните сами са се поставили в това положение.
Спорен по делото е въпросът размера на дължимата
издръжка.
Ищцата претендира издръжка в минимален размер както за
периода от една година преди подаване на исковата молба, така и за в бъдеще
време до настъпване на причини за нейното изменяване
или прекратяване.
Тъй като в сключеното между страните споразумение
родителските права върху двете деца са разделени между съпрузите, като всеки от
тях е поел грижата за издръжка и гледане на едно дете и не е поел задължение за
заплащане на издръжка за бъдеще време за децата, то с настоящата искова молба,
следва да се приеме, че се касае за претенция за първоначално определяне и
присъждане на месечна издръжка на непълнолетно лице.
Съгласно чл.143, ал.1 от СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
детето му, а ал.2 на същия член определя задължението за издръжка на
непълнолетни деца като безусловно - родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. С оглед тази
разпоредба, съдът приема, че без значение са възможностите на родителите и
същите дължат издръжка на своите малолетни и непълнолетни деца, независимо
какви възможности имат да ги заплащат, както и какво е здравословното им
състояние и материалните им възможности.
Относно размера на издръжката, разпоредбата
на чл.142, ал.1 от СК
определя следните два критерия - потребностите на лицето, което се
нуждае от нея, и възможностите на
лицето, за което съществува задължение да я дава. Съгласно нормата за
определяне на минимален размер на издръжка - чл.142, ал.2 от СК, тя се изчислява като ¼ от минималната работна заплата за страната и към
момента на постановяване на решението по делото възлиза на 140 лв. В такъв
размер е и претенцията на ищцата, поради което съдът приема, че искът се явява
основателен изцяло до предявения размер.
По делото е предявен иск с правно
основание чл. 149 от СК . По делото не е налице спор, че през периода от една
година преди образуване на производството ищцата е живяла при своята майка,
която изцяло е поемала грижи за издръжката и отглеждането и. Не се доказаха
твърденията на ответника, че през периода 04.10.2018 – 04.10.2019г. същият е подпомагал
ищцата с издръжка. В тази връзка, ищцата заяви, че за рождения и ден ответникът
е дал сумата от 30 лева за подарък, която съдът приема че няма характер на
месечна издръжка. С оглед обстоятелството, че претенцията е в минимален размер,
съдът счита, че искът следва да бъде уважен изцяло до предявения размер от 1680
лева за периода от 04.10.2018г. до 04.10.2019г., което е в размер на 140 лева
месечно.
При този изход на делото, на основание
чл.78 ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 201,60 лева държавна такса
по иска по чл.143, ал.2 от СК, сумата 67,20 лева по
иска по чл.149 от СК, както и 5 лв. - такса, в случай на издаване на
изпълнителен лист. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените по делото разноски в размер на 300 лева за адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК ***З.Н.
с ЕГН ********** *** да заплаща на
непълнолетното си дете В.М.Н. с ЕГН ********** със съгласието на майката
и законен представител Н.Е.Н. с ЕГН **********, двете с адрес *** месечна
издръжка в размер на 140,00 лв., считано датата на подаване на исковата молба -
04.10.2019г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена
вноска.
ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК ***З.Н.
с ЕГН ********** *** да заплати на
непълнолетното си дете В.М.Н. с ЕГН ********** със съгласието на майката
и законен представител Н.Е.Н. с ЕГН **********, двете с адрес *** издръжка за
периода 04.10.2018г.- 04.10.2019г в общ размер 1680 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***З.Н. с ЕГН ********** *** да заплати
на непълнолетното си дете В.М.Н. с ЕГН **********
със съгласието на майката и законен представител Н.Е.Н. с ЕГН **********, двете
с адрес *** сумата 300 лв представляваща направени разноски за адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ***З.Н. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на ПлРС държавна такса в размер на 201,60 лева по иска по
чл.143, ал.2 от СК, държавна такса 67,20 лева по иска по чл.149
от СК, както и 5 лв. - такса, в случай на издаване на изпълнителен лист..
На основание чл. 242 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението.
Решението може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок, считано от 27.12.2019г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: