Р
Е Ш Е Н И Е
№ 63/11.02.2020 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен
съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито
заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия:
Мария Ницова
при
секретаря Лазарова
като
разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 6 по описа за 2020 г. и за
да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 27
от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове /ЗУСЕСИФ/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс
/АПК/.
Образувано е по жалба на Сдружение
„Национална асоциация правна инициатива за отворено управление“ гр. Монтана,
представлявана от изпълнителния директор Е.С.Р., срещу повторен частичен отказ да се верифицират разходи в
размер на 14080 лева по искане за окончателно плащане № 3/23.11.2018 г. по
проект № BG05SFOP001-3.003-0019-СО3“Прозрачна и ефективна съдебна система чрез
въвеждане на съвременни технологии в Българския съд“ на директор дирекция „Добро
управление“ Ръководител на управляващия орган на ОПДУ“Добро управление“
2014-2020 /УО на ОПДУ/. В жалбата са развити доводи, които обосновават
незаконосъобразност на оспорения административен акт, не са изпълнени задължителните указания дадени
от ВАС с решение № 16164/27.11.2019 г., постановено по адм.д.№ 8269/2019 г., актът не е мотивиран, постановен в
противоречие с чл.59, ал.2, т.4 АПК,
допуснати нарушения на административно производствените правила и нарушение на
материалния закон, в противоречие с целта на закона. В съдебно заседание,
оспорващият, чрез изп. директор Е.Р., подържа жалбата си и моли да бъде уважена
при доводи развити в писмени бележки, не
претендира разноски по делото.
Ответникът, чрез пълномощника И***
К*** - правоспособен юрист, в писмени бележки оспорва жалбата и претендира
присъждане на разноски по делото, като развива доводи, че административния акт
е законосъобразен, а жалбата неоснователна.Прави искане за юрисконсултско
възнаграждение.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл. 168, ал. 1 АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията
за това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на повторен/ неправилно посочен като частичен/ отказ да се
верифицират разходи в размер на 14 080 лева по искане за окончателно плащане №
3/23.11.2018 г. по проект № BG05SFOP001-3.003-0019-СО3“Прозрачна и ефективна
съдебна система чрез въвеждане на съвременни технологии в Българския съд“ на
директор дирекция „Добро управление“ Ръководител на управляващия орган на
ОПДУ“"Добро управление“ 2014-2020 /УО на ОПДУ/. В мотивите на оспорения
административен акт е посочено, че сумата от 14080 лева за извършена работа от
посочените двама експерти П*** К*** и П*** К*** не следва да се верифицира, тъй
като от представените от бенефициента документи са установени следните
данни: При преглед на сравнителната таблица на дейности
“
Дейности по информация и комуникация“ и „Кампания по осведомяване“ УО е
установил, че при първата дейност е посочен като начин за изпълнение“ Интернет
кампания (включително управление на онлайн социални мрежи, професионални
мрежи)- facehook страница, Linkedln страница - екипът на организацията ще
регистрира и поддържа страницата. /л.14
от делото/ При втората дейност отново като начин на изпълнение е посочено “… се
планира да бъдат наети двама специалисти за
поддържането на интернет кампанията, предвид технологичните познания, кои го е
необходимо да имат. Ad word специалист - 1 експерт * 80 часа на месец * 11 месеца
* 8 лева на час = 7040 лева с включени осигуровки. Експерт Поддръжка на
социални мрежи - 1 експерт * 80 часа на месец * 11 месеца * 8 лева на час =
7040 лева с включени осигуровки.“/гърба на л.14 от делото/. При което УО е
направил следното заключение:
„
Видно от описанието и начина на изпълнението на двете дейности в същите
бенефициентът е включил дейности по провеждане на „Интернет кампания
(включително управление на oнлайн социални мрежи, професионални мрежи) -
facebook страница, Linkedin страница - екипът на организацията ще регистрира и
поддържа страницата .“ УО не се
съгласява с твърдението на бенефициента, че „Отчетените разходи но фактура № ********** от 01.10 0.2018 г. зa извършената работа от П***
К*** и
П*** К*** по своята същност представляват част от дейност „ Провеждане на
осведомителна кампания“, която е ясно обособена, коренно различна и отделна от „Дейностите
по информация и комуникация“, заложени още към момента на одобрение на проекта
и подписания впоследствие Административен договор,тъй като освен, че те са
сходни, същите по изпълнение представляват и една и съща дейност. При прегледа на
представените документи, а именно Отчет за извършената работа (таймшийт) от П***
К*** за периода от 04.12.2017 г. до 28.09.2018 г. в колона „Извършена дейност““
изпълнителят е отчитал следното „ Дейност 5 „Провеждане па осведомителна
кампания“- позициониране на реклама за инициативата в интернет,
популяризиране на проекта“/ виж приложени
отчети за извършена работа л.116
– 146 от делото/. В Отчета за извършена
работа (танмшнйт) от П*** К*** за същия период е отчитано „Дейност 5 „Провеждане
па осведомителна кампания" създаване и управление на уеб страници на
проекта в онлайн социални и професионални мрежи facebook страница, Linkedln
страница .“ / виж приложени отчети
за извършена работа л.147 – 178 от
делото/. Разходите за тези часове
бенефициентът е отчел по бюджетен ред 1.4 „Преки разходи за персонал за
изпълнение на дейност 5“, като преки разходи за персонал.
Съгласно Насоките за кандидатстване
по процедура BG05SFOP001-3.003 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
чрез подбор на проектни предложения с наименование „Граждански контрол върху
реформата в съдебната система“ (Насоките за кандидатстване) е един от
документите по чл. 26, ал. I ЗУСЕСИФ, към който препраща чл. 57, ал. I, т. 2
ЗУСЕСИФ, както и т.7.1 от Условията за изпълнение на проекти финансирани от
ОПДУ, приложение № 3 към административния договор между страните за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. В т. 15 от посочените Насоки за кандидатстване са посочени кои разходи са
допустими по тази процедура, като същите са разделени на две категории - преки
и непреки.
Съгласно
т. 15.3.1 от Насоките за кандидатстване, „преките разходи за персонал са
разходи за възнаграждения за дейности по изпълнение на проекта, произтичащи от
трудови/служебни правоотношения, правоотношения по специален закон (вътрешен
персонал) и/или договори за предоставяне на услуги (външен персонал), сключени
между бенефициента/партньора и лица, изпълняващи такива дейности“. Съгласно тази дефиниция и описаното по т. 15.3.2 от
Насоките за кандидатстване (буклет първи), разходите следва да бъдат пряко
свързани с изпълнение на допустимите преки дейности по проекта. Видно от отчетните
документи и представената информация в тях това са разходи за информация и
комуникация, която е задължителна дейност за всички проектни предложения.
Съгласно Насоките за кандидатстване тази дейност е част от непреките разходи. В
т. 15.3.2 от Насоките за кандидатстване „непреки разходи“ са разходите, които
са свързани с проекта, но не могат да бъдат пряко свързани с отделна основна
дейност по проекта и не допринасят пряко за постигането на неговите цели и
резултати, но са необходими за неговото цялостно администриране, управление,
оценка и добро финансово изпълнение /типични административни разходи като:
разходи за организация и управление, канцеларски материали, разходи за телефон,
електроенергия и др.; разходи за информация и комуникация;/. Разходите за
информация и комуникация целят да се популяризира проекта, конто се осъществява
с финансовата подкрепа на Европейския съюз. За възстановяването на непреките
разходи се използва единна ставка в размер до 40% от допустимите преки разходи
за персонал. Във формуляра за кандидатстване /Приложение 1 от административния
договор, сключен с бенефициента/ в раздел 7“ План за изпълнение/Дейности по
проекта“, поле „Начин на изпълнение“ по дейност „Дейности по информация и
комуникация“ е предвидено, освен всичко останало „Интернет кампания (включително управление на
онлайн социални мрежи, професионални мрежи) - facebook страница, Linkedln
страница“, като е предвидено, че екипът на организацията ще регистрира и
поддържа страницата/ гърба на л.30 от делото/. Експертите, съобразно описано по
по-горе отчитат именно дейности идентични с предвидените в дейност „Дейности по
информация и комуникация“. От
представяния доказателствен материал за изпълнението на дейност „Провеждане на
осведомителна кампания“ е видно, че изпълнените мерки по Интернет кампанията
ценят именно популяризирането на проекта.
При този разбор на представените в производството доказателства
УО е приел, че по своята същност това са
разходи за информация и комуникация, които съгласно Насоките за кандидатстване
по процедура BG05SFOP001-3. 003, са част от непреките разходи, изчислени на
база единна ставка, тоест са недопустими съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.
1, т. 2 ЗУСЕСИФ.
В производството не се спори, че съгласно заповед № Р-90/10.05.2017 г. на
Министър председателя на Република България/ л.22-23 от делото/, е определена Ирена Димова Първанова, директор на
дирекция „Добро управление“ в администрацията на Министерски съвет, да
осъществява правомощията на Ръководител на управляващия орган на оперативна
програма „Добро управление“ 2014-2020 /УО на ОПДУ/. С административен договор №
BG05SFOP001-3. 003-0019-001/07.09.2017 г. /л. 24-26 от делото/, ведно с
приложения към договора/ л.27-65 от делото/,
сключен между Ръководителя на УО ОПДУ и Сдружение „Национална асоциация
правна инициатива за отворено управление“ гр. Монтана, е договорено
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Добро
управление“ по процедура BG05SFOP001-3. 003 за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ чрез подбор „Граждански контрол върху реформата в съдебната
система“. Към административния договор са сключени допълнително споразумение №
1/11.12.2017 г. /л. 66 от делото/, ведно с приложения към допълнителното споразумение, както и допълнително
споразумение № 2/10.09.2018 г. /л. 82 от делото/. Не спори, че с искане за плащане № 3/23.11.2018 г., оспорващото
сдружение е заявило искане за окончателно
плащане. Въз основа на чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, Управляващият орган е изпратил
писмо № BG05SFOP001-3.003-0019-C03-M025/04.12.2018 г. чрез ИСУН, с което са
поискани допълнителни документи и обосновки във връзка с верификацията на
разходите, отчетени в искането за плащане. Бенефициентът е отговорил
чрез ИСУН с писмо, представено към техническия отчет на искане за
плащане № 3 на 11.12.2018 г. като изпратил допълнително поисканите документи и
разяснения. След което е постановен частичен отказ с рег.№ №
BG05SFOP001.3.003-OO19-C03-M026/17.12.2018 г. на Ръководителя на УО на
Оперативна програма „Добро управление“ 2114-2020 г. /РУО на ОПДУ/. След оспорване на който, с влязло в сила
решение № 16164 от 27.11.2019 г.. по адм. дело № 8269
от 2019 г. по описа на ВАС, VІІ
отд., е отменен този отказ на Ръководителя на УО на ОП „Добро управление“
2014-2020 г., рег. №BG05 SFOP001-3. 003-0019-С03-M026/17.12.2018 г. в частта, с
която на Сдружение „Национална асоциация за отворено управление“ е отказа
верификация на разходи в размер на 14 080 лева. И преписката върната на
административния орган за ново произнасяне в отменената част съобразно дадените
задължителни указания./л.257-264 от делото/. За всички тези обстоятелства не се
спори в производството.
След което е постановен повторен
отказ с рег.№ 02.50-2/12.12.2019 г./ л.13-15 от делото/, който е предмет на
настоящото производство.. Ръководителя на УО ОПДУ е информирал оспорващото
сдружение за своя повторен отказ чрез
ИСУН на 16.12.2019 г., а жалбата е подадена чрез администрацията на МС,
дирекция“Добро управление“ УО на ОПДУ 2014-2020, вх. № 02.50-02/30.12 г., т.е. в рамките на законоустановения 14-дневен
срок.
От представените по делото писмени доказателства, след като
съдът с определение от 10.01.2020г. е дал указания и разпределил
доказателствената тежест и страните не са
заявили други доказателствени искания,
при разбора на които съдът стига до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 60,
ал. 1 във вр. с чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ, управляващите органи извършват авансови,
междинни и окончателни плащания въз основа на искане на бенефициента. В случая
с т. 7. 7 на заповед № Р - 90/10.05.2017 г. на Министър председателя на
Република България, е наредено на директор на дирекция „Добро управление“ в
администрацията на Министерски съвет, да осъществява правомощията на
Ръководител на управляващия орган на оперативна програма „Добро управление“
2014-2020 /УО на ОПДУ/, което включва и дейности по предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, изменение и изпълнение на проекти/ финансови
планове за бюджетни линии, верификация, мониторинг, оценка на програмата и
администриране на нередности, тоест налице е компетентност на органа издал
оспорения административен акт./л.22-23 от делото/.
Административният акт е в
предписаната от закона писмена форма и в него са посочени фактическите и
правните основания, които са мотивирали УО да постанови повторен отказ на
сумата в размер на 14 080 лева, включена
в искане за окончателно плащане № 3/23.11.2018 г. по проект №
BGOSSFOP001-3.003-0019-СОЗ от 07.09.2017 г. с наименование „Прозрачна н
ефективна съдебна система чрез въвеждане на съвременни технологии в Българския
съд“. При постановяването му са изпълнени дадените задължителни указания с
решение № 16164 от 27.11.2019 г.. по адм. дело № 8269 от 2019 г. по описа на
ВАС, VІІ отд. Неоснователно в жалбата се поддържа, че при издаването на
оспорения административен акт не са изпълнени дадените задължителни указания в решението на ВАС, т.к. са изложени подробни
доводи защо не следва да бъдат верифицирани разходите от 14 080 лева, отчетени като
разходи, за извършена работа от двамата експерти П*** К*** и П*** К*** . От
събраните писмени доказателства е видно, че при отчета на дейността си, същите
във всички отчети са посочили като извършена дейност абсолютно формално едно и също. Пенка К*** – “..
позициониране на реклама за инициативата в интернет, популяризиране на проекта“
/л.116 – 146 от делото/, а П*** К*** - „.. създаване и управление на уеб
страници на проекта в онлайн социални и професионални мрежи facebook страница,
Linkedln страница .“/л.147-178 от делото/. В производството въпреки дадените
изрични указания, не са представени писмени доказателства от които да е видно конкретно
извършеното от тези експерти, какво фактически са извършили по възложените им
дейности, предвид сключения договор между бенефициента и „Модерни стратегии и
знания“ ООД. Както правилно е посочено в
жалбата „… Видно от проекта, дейностите, свързани с разходи за
информация и комуникация и разходите, предвидени по дейност 5 от проекта, могат
да изглеждат сходни, но са различни по своята същност…“/ посл.абзац на л.7 от
делото/. Поради което при заявеното искане
от страна на бенефициента е следвало да се посочат конкретно извършените
дейности от експертите, въз основа на което УО, впоследствие и съдът, да могат
да проверят доколко извършеното е в изпълнение на заложените критерии в
„Кампания по осведомяване“, а не в „ Дейности
по информация и комуникация“, за което не може да се направи извод
предвид приложените абсолютно идентични бланкетни отчети
/
л.116-178 от делото/.
При тази разбор на представените
писмени доказателства, настоящата инстанция намира, че в производството не са
представени надлежни писмени доказателства, с които да са оборени направените в
оспорения отказ изводи относно естеството и допустимостта на заявените разходи.
При така събраните писмени доказателства, съдът намира, че законосъобразно административният орган е
приел, че не следва да се верифицират разходите в размер на 14080 лева за извършена
работа от тези двама експерти, т.к. по
своята същност това са разходи за информация и комуникация, които съгласно
Насоките за кандидатстване по процедура BG05SFOP001-3.003 са част от непреките
разходи, изчислени на база единна ставка. Това е така, тъй като тези разходи не
могат отнесени към преките разходи за персонала за изпълнение на дейност 5 от
проекта“Кампания по осведомяване“, тъй като извършената от тези лица дейност
попада в обхвата на т. 15.3.2 от Насоките за кандидатстване по процедура BG05SFOP001-3.003,
в която изрично е посочено, че непреки са разходите, които са свързани с
проекта, но не могат да бъдат пряко свързани с отделна негова дейност и не
допринасят пряко за постигане на неговите цели и резултати. По разбиране на
настоящият съдебен състав, след като във формуляра за кандидатстване, който е
неразделна част от сключения договор, е посочено и предвидено, че извършените
от експертите дейности – „ позициониране на реклама за инициативата в интернет,
популяризиране на проекта“ и„.. създаване и управление на уеб страници на
проекта в онлайн социални и професионални мрежи facebook страница, Linkedln
страница..“, попадат в обхвата на „Дейност по информация и комуникация“, то
законосъобразно административния орган е приел, че тези разходи не са преки
разходи за дейности съгласно т. 15.3.2 от Насоките за кандидатстване. В
жалбата не са изложени конкретни факти и доводи относно извършените дейности от
двамата експерти, които да доказват, че същите следва да бъдат приети като
дейност 5 по проекта, а само се твърди, че дейността е специфична и значима и
предвид договореното с „Модерни стратегии и знания“ ООД, но без да се сочат
конкретни факти във връзка с тези твърдения. Още повече, че договореното между
страните „Интернет кампания (включително управление на онлайн социални мрежи,
професионални мрежи)- facehook страница, Linkedln страница - екипът на
организацията ще регистрира и поддържа
страницата…“ Тук следва да се посочат приетите и посочените начини на изпълнение по“Дейност по
информация и комуникация“ и „Кампания по осведомяване“ в плана за изпълнение
Приложение 1/ виж гърба на л.30 и л. 33 от делото/
По разбиране на настоящия съдебен състав,
оспореният административен акт съдържа необходимите реквизити по смисъла на чл.
59, ал. 2 АПК, като в него са изложени фактическите и посочени правните основания, които са мотивирали
административния орган да постанови разпоредителна част на административния
акт, с която да се произнесе по искането на оспорващото сдружение за
окончателно изплащане на сума по сключения административен договор.
При издаване на оспорения
административен акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са опорочили воденото
административно производство в такава степен, че да се налага отмяна на
оспорения административен акт. Неоснователно в жалбата се поддържа, че
оспореният административен акт е издаден в противоречие на материалния закон. С
разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ са посочени кумулативните изисквания,
който дават основания за допустимост на разходите по Европейските структурни и
инвестиционни фондове. В разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ е посочено
като изискване разходите да попадат в документите по чл. 26, ал. 1 и в
одобрения проект категории разходи, както и т.7.1 от Условията за изпълнение на
проекти финансирани от ОПДУ, приложение № 3 към административния договор между
страните за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Изложените в жалбата общи съждения относно силата на присъдено
нещо и доводи, че дейностите са договорени в сключения административен договор
между страните, не се подкрепят от представените в производството писмени
доказателства, от които не може да се направи обосновано заключение за естеството
на извършената от двамата експерти дейност, а само се твърди, че същата следва
да бъде приета като дейност 5“ Кампания по осведомяване“, но без конкретни
доказателства в тази насока.
При цялостната проверка законосъобразността на
оспорения административен акт на основанията по чл. 146 АПК, съдът констатира,
че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, съгласно материално правните
разпоредби и в съответствие с целта на закона.
При този изход на делото и
направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане разноски по
водене на съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК,
оспорващата страна сдружение „Национална
асоциация правна инициатива за отворено управление“ гр. Монтана, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ответника разноски по делото изразяващите се в
разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство,
което на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданско процесуален кодекс във връзка с
чл. 144 от АПК, следва да бъде определено в размер на 100 лева.
При гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че оспореният
повторен/ неправилно посочен като частичен/ отказ № 02.50-2/12.12.2019 г., да се
верифицират разходи в размер на 14080 лева по искане за окончателно плащане №
3/23.11.2018 г. по проект №BG05SFOP001-3. 003-0019 – СО3 „Прозрачна и ефективна съдебна система чрез
въвеждане на съвременни технологии в Българския съд“ на директор на дирекция „Добро управление“ Ръководител на управляващия орган на ОПДУ „Добро
управление“ 2014-2020, е законосъобразен
и следва да бъде потвърден, а жалбата да се отхвърли като неоснователна, като
оспорващият следва да заплати разноски в
производството.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 4 АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение
„Национална асоциация правна инициатива за отворено управление“ гр. Монтана,
представлявана от изпълнителния директор Е.Р., срещу повторен отказ №
02.50-2/12.12.2019 г., да се верифицират
разходи в размер на 14080 лева по искане за окончателно плащане № 3/23.11.2018
г. по проект № BG05SFOP001-3.003-0019-СО3“Прозрачна и ефективна съдебна система
чрез въвеждане на съвременни технологии в Българския съд“ на директор дирекция
„Добро управление“ Ръководител на управляващия орган на ОПДУ“Добро управление“
2014-2020 /УО на ОПДУ/.
ОСЪЖДА Сдружение „Национална
асоциация правна инициатива за отворено управление“***, офис 510, БУЛСТАТ * , да заплати на Министерски съвет разноски по
воденото съдебно производство в размер на 100/сто/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: