Решение по дело №2434/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260072
Дата: 19 юли 2021 г. (в сила от 19 юли 2021 г.)
Съдия: Красимир Рачев Рачев
Дело: 20205500602434
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  260072                                                                                                               19.07.2021 г.                                                                               гр. СТАРА ЗАГОРА

                           

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                                                                                                                          ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на седемнадесети февруари                                                                                                                                                                                            година 2021

в открито заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

    ЧЛЕНОВЕ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

КРАСИМИР РАЧЕВ

 

секретар: Маргарита Стоянова

прокурор: РАДОСТИН  РАХНЕВ

като разгледа докладваното от съдията - докладчик РАЧЕВ

ВНОХД № 2434 по описа за 2020 год. на Старозагорския  окръжен съд, за да се произнесе прие за установено следното:

 

Производството е на основание чл.318, ал. 1 от НПК.

 

С Присъда № 281 от 21.07.2020 год., постановена по НОХД № 2384/2019 год. по описа на Старозагорския районен съд, подсъдимия Ж.Р.Ж. е бил признат за виновен в това, че на 18.02.2018 год. в гр. Раднево по хулигански подбуди причинил на И.Ж.И. лека телесна повреда, изразяваща се в повърхностна прострелна рана, в предната горна трета на дясната предмишница, засягаща кожата и подкожието, което му причинило разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 във  вр. с чл. 54 НК му е било наложено наказанието „Лишаване от свобода, за срок от три месеца, което на основание чл.57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи от осъденото лице при първоначален общ режим.

 

Със същата присъда, на основание чл.68, ал.1 НК е било постановено подсъдимия Ж.Р.Ж. да изтърпи отделно наложено му наказание по НОХД 7/2018г.  от Районен съд - Раднево, чието изпълнение е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от три години, а именно една година и шест месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален общ  режим.

 

С постановената присъда подсъдимия Ж.Р.Ж. е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец И.Ж.И. сумата от 1000лв. - представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в резултат на инкриминираното деяние по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 18.02.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, като  иска за обезщетение на причинените му неимуществени вреди над присъдения размер от 1000лв. до пълния претендиран размер от 5 000 лв. е бил отхвърлен.

 

Подсъдимия Ж.Р.Ж. е бил осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец И.Ж.И. и сумата общо в размер от 1500 лв. - представляваща направените от него разноски за адвокатско възнаграждение по НОХД 149/2018г. на РС - Раднево, ВНОХД 1151/2019г.  на ОС - Стара Загора и НОХД 2384/2019г.  на РС - Стара Загора.

 

На основание чл.189, ал.3 НПК, тъй като подсъдимия Ж.Р.Ж. е признат за виновен е осъден  да заплати в полза на Държавата по бюджетна сметка на РС - Стара Загора сумата в размер на 1054,44 лв. – представляваща направените разноски по НОХД 149/2018г. на РС-Раднево и по НОХД 2384/2019г. на РС - Стара Загора, както и по бюджетна сметка на ОД на МВР - Стара Загора сумата от 178,74 лв. - представляваща направените разноски по ДП 34/2018г. на РУ - Раднево, както и сумата от 50.00 лв. по бюджетна сметка на РС - Стара Загора, представляваща държавна такса за разглеждането на гражданския иск, съобразно уважения му размер.

 

Недоволен от постановената първоинстанционна присъда е останал подсъдимия Ж.Р.Ж., който в законоустановения срок е подал жалба, чрез защитника си адв. С.М. ***. С жалбата се правят възражения, че изводите на първоинстанционния  съд не кореспондират с фактите и доказателствата по делото, тъй като не са отчетени от съда  характера на конкретните отношения, по повод действително установеното от фактите и доказателствата по делото и същия е постановил осъдителна присъда спрямо Ж.Р.Ж., вместо да го признае за невиновен и оправдае. Моли въззивния съд да отмени постановения съдебен акт на Старозагорския районен съд и вместо него да се постанови нова присъда, с която въззивния съд да признае Ж.Р.Ж. за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Алтернативно с жалбата се моли, ако въззивния съд прецени, че е осъществено престъпно деяние - да извърши точна правна квалификация на фактите и доказателствата, установени по делото и след като приложи закона да определи наказание съответващо на извършеното деяние или в случай, ако установи отстраними съществени процесуални нарушения делото - да се върне на фазата, където те са извършени за законосъобразното им отстраняване.

 

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора счита, че съдебния акт постановен от Старозагорския районен съд следва да бъде потвърден, тъй като същия е правилен и законосъобразен и предлага да се потвърди като такава постановената присъда и се остави жалбата без уважение, като неоснователна.

 

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец И.Ж.И. – адв.Д. *** в съдебно заседание заявява, че подадената жалба е неоснователна, а първоинстанционната присъда е законосъобразна, правилна и обоснована, поради което моли въззивния съд да я потвърди изцяло.

 

Защитникът на подсъдимия адв.С.М. *** заяви в съдебно заседание, че поддържа допълнителните си съображения към въззивната жалба. Счита, че много точно и богато съдебно следствие е направил първоинстанционния съд по събиране на доказателствата, но намира, че изводите, които е изградил първоинстанционния съд в съдебния акт не почиват на събраните доказателства. Моли, съдебния състав да отмени обжалваната присъда след внимателен прочит на допълнителните изложения към въззивната жалба и се произнесе с друга присъда, с която, предвид ревизираните съображения в допълнителните представени от него съображения, да  признае подзащитният му Ж.Р.Ж. за невинен и го оправдае  за деянието, за което  обвинен и осъден от първата инстанция.

 

В дадената дума за лична защита подсъдимия Ж.Р.Ж. заяви, в проведеното съдебно заседание пред въззивния съд, че поддържам казаното от адвоката му и  няма какво да добави, а в дадената му последна дума същия помоли да бъде оправдан.

 

След като взе предвид становищата на страните в проведеното съдебно заседание пред въззивния съд и след цялостна служебна проверка на НОХ дело № 2384/ 2019 год. по описа на Старозагорския районен съд, настоящата инстанция стигна до извода, че подадената въззивна жалба с/у обжалвания съдебен акт е неоснователна, поради следните съображения.

За да постанови спрямо подсъдимия Ж.Р.Ж. присъдата си, районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият Ж.Р.Ж. и пострадалият И.Ж.И. ***, като къщите им се намират в близост една до друга. От няколко години отношенията между тях са влошени.

На 18.02.2018г. около 10:00 - 11:00 часа, докато пострадалият И. бил пред къщата си и приготвял храна за кучето си чул, че покрай него изсвистяла сачма, изстреляна от въздушна пушка. Веднага погледнал към къщата на Ж., тъй като той и друг път бил произвеждал изстрели с въздушна пушка, насочени към двора му и по-конкретно към кучето му. И. видял, че Ж. стои на терасата на втория етаж на къщата си и държи в ръце пушка. Казал му да не стреля по него, но Ж. го заплашил, като му отвърнал, че ще го гръмне. И. не се изплашил защото знаел, че дори да бъде улучен от сачма, няма да получи сериозни наранявания и продължил да приготвя храната на кучето си. Докато приготвял храната И. бил леко приведен към пейката, която се намирала пред къщата му, защото там се намирала тенджерата с храна на животното.

Подсъдимият стрелял с пушката си още два пъти, като при последния изстрел сачмата уцелила И. в предната горна трета на предмишницата на дясната ръка. И. вдигнал ръкава на връхната си дреха и видял, че на кожата на дясната си ръка има рана. В този момент от дрехата му изпаднала и сачмата.

Свидетелят Д.Ж.И., който в този момент се намирал в остъклението на къщата, обитавана от брат му - пострадалия И.И., излязъл навън в двора и видял как подсъдимият Ж.Ж. се прибира от терасата на втория етаж във вътрешността на къщата си. В двора излязла и св.Е.С., която в този момент била в къщата на И., за да приготви майка му за къпане, но тя не видяла Ж.. Видяла само причиненото на И. нараняване на ръката и сачмите.

Непосредствено след случилото се И.И. подал сигнал на телефон № 112. На място били изпратени Я.И.М. и К. Д.М. - полицейски служители при РУ - Раднево.

Те първо разговаряли с лицето, подало сигнала - пострадалият И.Ж.И., който им обяснил, че от къщата, в която живее подсъдимият Ж.Ж. е стреляно по него. И. показал на св.М. къщата, от която били произведени изстрелите, както и сачми, една от които държал в ръката си. И. му показал и че е улучен някъде, но поради изминалия дълъг период от време - почти 2 години,  свидетелят не си спомня къде точно се е намирало показаното му нараняване.

След това полицейските служители М. и М. отишли до къщата на Ж.Ж., но никой не им отворил. Дежурният им разпоредил да чакат на място, пред дома на Ж.. Минал около час преди да пристигнат колегите им. Впоследствие подсъдимият Ж.Ж. отворил входната врата на къщата си и разговарял с полицейските служители. Той завел свидетеля К.Ж.Ж. /мл.експерт в група Криминална полиция при РУ- Раднево/ на втория етаж на къщата си, където заедно с него и със св. Д.И.Д. отместили един голям гардероб и извадили пневматична пушка, калибър 5,5 мм, с надпис „Зеайег", без фабричен номер, китайско производство, която била с прах и паяжини.

В хода на наказателното производство в дома на подсъдимия Ж.Ж. не е извършвано претърсване по реда на чл.161 и сл. НПК нито е извършван оглед на местопроизшествие в дома на И.И., по реда на чл.155 и сл. НПК. Подсъдимият Ж.Р.Ж. предал пушката с протокол за доброволно предаване още същия ден - на 18.02.2018г.

Впоследствие, пострадалият И.Ж.И., на 19.02.2018г. предал също с протокол за доброволно предаване 1бр. проектил /сачма/ с формата на чашка, с която твърдял, че била уцелена ръката му.

Настоящата инстанция счита, че изложената фактическа обстановка правилно е била приета, тъй като същата е била  установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и по отделно.

Относно вида и характера на травматичното увреждане, причинено на пострадалия И.Ж.И. съдът правилно е кредитирал заключението на съдебномедицинската експертиза на живо лице № 47/2018г., изготвена в деня на инкриминираното деяние-на 18.02.2018г. към 17:50 часа /след образуване на ДП/.

От нея се установява, че при извършения преглед на И.Ж.И. е установена прострелна рана от сачма с диаметър 6 мм, засягаща кожа и подкожие с овална форма и жлебовидни червеникаво охлузени ръбове. Период на възстановяване - в рамките на около 7-10 дни.

Според вещото лице описаното и установено от него травматично увреждане добре отговаря да е от действието на твърд тъп предмет и може да бъде получено по начин и време, както описва прегледаният, а именно: при прострелване с въздушна пушка, снаражена със сачми.

Посочените травматични увреждания са определени от медикобиологичния квалифициращ признак: разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.

Действително подсъдимия Ж.Р.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал. 1 НК.

Деянието е извършено по хулигански подбуди. Действително по делото има данни, че отношенията между подсъдимия Ж. и пострадалия И. не са добри, но в конкретния случай липсват доказателства за това И. или кучето му да са предизвикали по някакъв начин поведението на подсъдимия Ж.Ж..

 

При определяне вида и размера на наказанието, съдът правилно се е съобразил с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, а също и с неговите цели - постигане на генерална и специална превенция.

 

За престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 НК законодателят предвижда наказание лишаване от свобода до три години.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Ж.Р.Ж. съдът правилно е приел, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства и му е определил наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим.

Съдът законосъобразно е отчел, че деянието, предмет на настоящото производство е извършено от Ж.Ж. в изпитателния срок на предишно негово осъждане - това по НОХД № 7/2018г. по описа на Районен съд - Раднево.

Ето защо и на основание чл. 68, ал. 1 НК е постановил Ж. да изтърпи при първоначален общ режим и наказанието лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, определено и наложено му по НОХД № 7/2018г. по описа на Районен съд - Раднево, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.

В хода на съдебното производство е приет за съвместно разглеждане предявеният от И.Ж.И. граждански иск против подсъдимия Ж.Р.Ж. за сумата от 5000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждането - 18.02.2018г до окончателното изплащане на сумата.

 

Първоинстанционият съд правилно е приел, че в случая са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане - виновно поведение от страна на подсъдимия, причинени на гражданския ищец И. неимуществени вреди и причинна връзка между тях, поради което правилно е определил размера на дължимото обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД в размер на 1000 лева като го е отхвърлил над тази сума до пълния претендиран размер от 5 000 лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът правилно е възложил в тежест на подсъдимия Ж.Р.Ж. направените по делото разноски:

В полза на Държавата по бюджетна сметка на ОД на МВР, гр. Стара Загора сумата от 178,74 лв., представляваща направените разноски по досъдебното производство № 34/2018г. по описа на РУ – Раднево; в полза на Държавата по бюджетната сметка на Районен съд-Стара Загора сумата от 1054,44лв., представляваща направените разноски по съдебното производство,  както и в полза на Държавата по бюджетната сметка на Районен съд- Стара Загора сумата 50.00лв., представляваща държавна такса за разглеждането на гражданския иск, съобразно уважения му размер.

Първоинстанционият съд правилно присъдил да заплати на пострадалия И.Ж.И. сумата от 1500лв., представляващи направените от него разноски за адвокатско възнаграждение по НОХД № 149/2018г. по описа на Районен съд - Раднево, ВНОХД № 1151/2019г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора и НОХД № 2384/2019г. по описа на Районен съд -Стара Загора.

Съдът правилно е отнел в полза на Държавата веществените доказателства: пневматична пушка калибър 5,5 мм. с надпис: беадег без фабричен номер и сачма с форма на чашка с калибър 5,5 мм, като е приел, че те принадлежат на Ж. и са послужили за извършване на престъплението.

При извършената служебна проверка въззивния съд не констатира наличие на допуснати съществени процесуални нарушения и основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, поради което намира, че същата е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 334, т. 6, и чл.338 от НПК, въззивния съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 281 от 21.07.2020 год., постановена по НОХД № 2384/ 2019 год. по описа на Старозагорския районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                     2.