Номер ІV-260255 Година 2020, 02 февруари гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на втори февруари
година две хиляди и двадесет и първа,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. РАДОСТИНА ПЕТКОВА
секретар ………………….
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
частно гражданско дело
№ 2891 описа за 2020 година
Производството е по
чл.274, вр.чл.248 от ГПК и е образувано по частната жалба, подадена от Р.Я.К.
от ***, чрез особения й представител адв.Маргарита
Георгиева от АК-Бургас, против определение № 262371 от 13.11.2020 г. по гр.д.8853/2019
г. на РС Бургас, с което съдът е отказал да измени решение № 260363 от 07.10.2020 г., постановено по делото, в
частта на разноските като се намалят разноските на ищцата от 515 лв на 3,60 лв.
Твърди се, че обжалваното определението на БРС
е неправилно и незаконосъобразно. Не се оспорва обстоятелството, че към датата
на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д.4651/2019 г. на БРС,
както и към датата на предявяване на иска по чл.422 ГПК по гр.д.8853/2019 г. на
БРС, частната жалбоподателка – длъжник в заповедното производство и ответник в
исковото производство, все още не е била заплатила претендираните от нея суми,
което е сторила след завеждане на иска и образуване на исковото производство.
Твърди се обаче, че жалбоподателката изобщо не е получавала съдебни книжа –
нито в заповедното производство, където заповедта й е връчена по реда на чл.47,
ал.5, вр.ал.1 ГПК, нито в исковото производство, в което тя е била
представлявана от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК. Твърди се, че
жалбоподателката е изплатила претендираните от нея главници на 19.10.2019 г. и
на 17.02.2020 г. – преди датата на съдебното заседание (02.07.2020 г.), в което
ищецът, независимо от постъпилите плащания, осчетоводени от него, е поискал
назначаване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза за доказване
на вземанията му към ответницата. Твърди се, че доколкото разноските по делото
(за възнаграждения на вещи лица) са извършени от ищеца поради непознаване на
собствената му счетоводна информация, следва да се приеме, че ответницата не е
дала повод за тези доказателствени искания, съответно не следва тези разноски
да се възлагат в нейна тежест. Поради уважаването на иска само за сумата от
1,86 лв – мораторна лихва върху главницата от 111,86 лв, на основание чл.78,
ал.1 ГПК се твърди, че на ищеца следва да се присъдят разноски в размер само на
3,60 лв – пропорционално на уважената част от исковата претенция. Твърди се, че
при възлагане на
отговорността за разноските следва да се прецени конкретното процесуално
поведение не само на ответника, но и на ищеца. Сочи се, че когато производството се развива с участието
не на ответник, а на негов процесуален представител, то предпоставката
„признание на иска“ като декларативно изявление не би могла
да бъде налице. С факта на плащането,
кс ; и действие, от страна на ответника, обаче, е налице признание на иска и
изплащане но дължимите суми за главница, в хоба на процеса, което е основание
исковете и главница да бъдат отхвърлени, а и разноските в тази част да се
поемат от ищеца. Сочи се, че по аналогия на чл.78, ал.2 от ГПК се
урежда отговорността за разноски, когато след предявяване на иска поради нови факти,
независещи от ищеца, предявеното от него право се погаси, какъвто е настоящият случай - плащане,
извършено от ответницата непосредствено след подаване на исковата
молба. Твърди се, че ищецът е следвало да се откаже от иска
за погасената главница. Твърди се, че в настоящия случай отговорността за разноски следва да се
възложи на ищеца, който е продължил делото
след като искът му е станал неоснователен. Отново се сочи, че при извършено погасяване на главниците от страна на ответнцата на 19.10.2019 г. и на
17.02.2020 г., ищецът, въпреки, че е получил плащания, в открито съдебно
заседание на 02.07.2020 г. е продължил да
поддържа претенциите си и е направил искане за назначаване на две
съдебни експертизи. Твърди се, че продължаването на делото, назначаването на
особен процесуален представител на ответницата и всички
процесуални действия след 19.10.2019 г. и
17.02.2020 г., са
изцяло в резултат от поведението на ищеца - пропуск да заяви погасяване на
главниците, както и да предприеме адекватно процесуално поведение - отказ от
тези искове, поради което той е нарушил основния принцип по чл.3 от ГПК за
добросъвестност при упражняване на процесуалните права, поради което
възлагането на съдебни разноски за тези процесуални действия не следва да е в
тежест на ответницата.
Претендира се съдът да отмени
обжалваното определение и вместо това да постанови: да се измени решението по
делото, в частта е разноските, като разноските се намалят съобразно с уважената
част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Ищецът по
предявения иск „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в законовия срок представя отговор на частната жалба, с
който я оспорва като неоснователна. Твърди се, че разноските следва да се
поставят изцяло в тежест на ответницата, тъй като тя с поведението си е дала
повод за образуване на заповедното и на исковото производство, като не е
заплатила своевременно дължимите от нея суми за консумирана ел.енергия. Посочва
се, че исковата претенция е частично погасена – заплатена е главницата, но не и
иска за мораторна лихва, а главницата, освен това, е изплатена на два пъти в
хода на исковото производство. Посочва се, че двете експертизи са поискани след
заявено от особения представител на ответницата оспорване на исковете и
разпределена от съда доказателствена тежест.
Претендира се потвърждаване на обжалваното
определение.
Частната жалба е подадена от легитимирано
лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което
е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира
частната жалба за неоснователна.
По заявление вх.№ 24981/11.06.2019 г. от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД против Р.Я.К. за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за сумата от 111,86 лв главница и 1,86 лв обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 13.03.2019 г. – 10.06.2019 г. и законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението, е образувано
ч.гр.д.4651/2019 г. по описа на БРС. Съдът е издал исканата заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. След като длъжницата К. не е открита на заявения от
нея постоянен и настоящ адрес ***, съдът е приел, че заповедта й е връчена по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, и е указал на заявителя да предяви иск за вземането по
издадената заповед против длъжницата.
По предявения на 17.10.2019 г. иск от
заявителя „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД против длъжницата К.,
е образувано гр.д.8853/2019 г. на БРС. След като ответницата отново не е
открита на постоянния й и настоящ адрес, и не е открита при справка в НАП
актуална месторабота, тя е призована по реда на чл.47 ГПК и й е назначен особен
представител, който е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил
иска като изцяло неоснователен и недоказан. Оспорени са наличието на
облигационна връзка между страните, както и на доставено и потребено количество
ел.енергия на обекта. С проекто-доклада си по делото, изготвен с
определение от 18.05.2020 г., съдът е
указал на ищеца, че е негова тежестта на доказване на валидно облигационно
правоотношение с ответницата по договор за продажба на ел.енергия, по което
ищецът е изправен, както и доказване на доставянето на обект на ответницата на
ел.енергия, чиято стойност възлиза на исковата сума. В първото по делото
открито съдебно заседание на 02.07.2020 г. процесуалният представител на ищеца
е поискал назначаване на СТЕ и на ССчЕ.
С определение от 17.07.2020 г. съдът е
допуснал извършване на СТЕ след внасяне от ищеца на депозит от 160 лв, и
извършване на СИЕ след внасяне от ищеца на депозит от 130 лв. Събрани са и
други доказателства. От заключението по СИЕ е установено, че след завеждане на
делото, от страна на ответницата са извършени плащания на стойностите по
процесните фактури, както следва: на 19.10.2019 г. са платени 38,99 лв по
фактура № **********/28.02.2019 г., и на 17.02.2020 г. са платени 34,85 лв по
фактура № **********/31.03.2019 г. и 38,02 лв по фактура №
**********/30.04.2019 г. В съдебното заседание вещото лице Джалева е пояснила,
че информация за извършените от ответницата плащания, е получила от
счетоводството на ищеца. В същото съдебно заседание, в хода по същество,
процесуалният представител на ищеца е заявил, че претендира само мораторната
лихва и разноските по делото за исковото и за заповедното производство.
С решението си по делото БРС е отхвърлил
иска за главницата, като на основание чл.235, ал.3 ГПК е взел предвид
настъпилите след завеждането на иска нови обстоятелства – извършени от
ответницата плащания. Със същото решение БРС е приел за установено, че
ответницата дължи на ищеца мораторна лихва в размер на 1,86 лв, и е осъдил
ответницата да заплати на ищеца съдебни разноски в размер общо на 515 лв за
исковото производство и общо 75 лв за заповедното производство.
С нарочна молба, подадена в законовия срок,
ответницата е поискала изменение на решението в частта на разноските и
намаляване на присъдените на ищеца разноски за исковото производство от 515 лв
на 3,60 лв. Позовала се а извършени от нея плащания преди първото съдебно
заседание, при което, според нея, ищецът не е следвало да иска назначаване на
експертизи.
С обжалваното определение БРС е оставил без
уважение молбата за изменение на решението в частта на разноските, позовавайки
се на обстоятелството, че ответницата е заплатила главницата след завеждането
на иска.
Съдът намира обжалваното определение за
правилно.
Съдът не споделя
твърдението в частната жалба, че предвид отхвърлянето на иска за главницата и
уважаването само на иска за мораторна лихва, присъдените на ищеца разноски е
следвало да са пропорционални на уважената част и да са в размер на 3,60 лв.
Съгласно чл.78, ал.2 ГПК ответникът се
освобождава от разноски и те се понасят от ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска.
Съдът намира първо място,
че ответницата с поведението си е дала повод за образуване на заповедното и на
исковото производство, тъй като е заплатила дължимите от нея суми за потребена
ел.енергия едва след завеждане на исковата молба и образуване на исковото
производство по гр.д.8853/2019 г. на БРС. На второ място, по делото не е налице
заявено признание на иска от ответната страна. Действително в исковото
производство ответницата е била представлявана от особен представител, който не
е имал контакт с нея и до депозиране на заключението по СИЕ, не е имал
информация за извършеното от ответницата заплащане на главницата. Назначаването
на особен представител на ответницата в исковото производство е извършено, след
като тя е била многократно търсена на декларирания именно от нея постоянен и
настоящ адрес.
Настоящият състав
приема, че при вече заведено производство по чл.422 ГПК и указана
доказателствена тежест, на ищеца не му е оставало друго освен да поиска
съответните доказателства за доказване на исковата си претенция.
Съдът не споделя
твърдението на жалбоподателката, че по аналогия с чл.78, ал.2 ГПК се урежда
отговорността за разноски, когато след предявяване на иска, поради нови факти,
независещи от ищеца, предявеното от него право се погаси „и ищецът веднага след
това се откаже от иска си“. Правото на разноски на ищеца, респ.отговорността на
ответника за разноски, е изрично уредено в чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК и никаква
аналогия в случая не е приложима.
С оглед изложеното, съдът
приема, че обжалваното определение като правилно и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №
262371 от 13.11.2020 г. по гр.д.8853/2019 г. на РС Бургас, с което съдът е
отказал да измени решение №
260363 от 07.10.2020 г., постановено по делото, в частта на разноските като се
намалят разноските на ищцата от 515 лв на 3,60 лв..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.