№ 708
гр. Бургас, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20242100500730 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивни жалби от З. А. Ч.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Е. П.“ № ** чрез адвокат Живко Бойков
Бойчев от БАК с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 35, ет.2
и „Реникс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. „З.“, бл.19, вх.3, ет.3, ап.6, със адрес за получаване на съобщения
и призовки: гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 50, ет.3 чрез адвокат Румяна
Цветкова от БАК, против Решение №449 от 01.03.2024 г., постановено по
гр.дело №7366/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е
признал за незаконно и е отменил уволнението на З. Ч., извършено със
заповед № 6/12.09.2022 г. на управителя на „Реникс“ ООД, на основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Отхвърлил е предявения от З. Ч. против дружеството
иск за осъждане на последното да й заплати сумата от 710 лв., представляваща
обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение, на основание
чл.221, ал.1 от КТ. Приел е за установено между страните, че не е било налице
нито едно от основанията, посочени в чл.327, ал.1, т.3а от КТ, въз основа на
които ищцата е прекратила трудовия си договор с уведомление от 22.08.2022 г.
Отхвърлил е предявения от „Реникс“ ООД срещу З. Ч. иск за осъждане на
1
последната да заплати на работодателя сумата от 723,89 лв., представляваща
обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за срока на
предизвестието, на основание чл.221, ал.2 от КТ. Осъдил е „Реникс“ ООД да
заплати на З. Ч. сумата от 33,33 лв., представляваща сторените от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.1 от ГПК. Осъдил е
дружеството да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
БРС сумата от 80 лв., представляваща държавна такса по предявения иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ по чл.78, ал.6 от ГПК. Осъдил е З. Ч.
да заплати на „Реникс“ ООД сумата от 850 лв. – дължима за сторените от
ответното дружество разноски, от които 800 лева за адвокатско
възнаграждение и 50 лева – държавна такса по предявения отрицателен
установителен иск, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Страните обжалват така постановеното решение в различни части, като
въззивницата З. Ч. изразява недоволство от постановеното решение в частта, в
която е отхвърлен иска по чл.221, ал.1 от КТ. Моли съда за отмяна на
решението в тази му част като претенцията по чл.221, ал.1 от КТ бъде
присъдена в полза на въззивницата-ищца. Излага съображения. Моли за
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Въззивното дружество „Реникс“ ООД обжалва решението в частта, с
която е отхвърлен като неоснователен предявения насрещен иск за
обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за срока на
предизвестието. Страната цитира предявените насрещни претенции при
условията на алтернативност. Моли за отмяна на решението в обжалваната му
част и постановяване на друго с което да осъди З. Ч. да заплати на
дружеството обезщетение за вреди по смисъла на чл.221 от КТ в размера на
едно брутно трудово възнаграждение /изчислено на основание чл.228 от КТ, а
именно 710 лв./, дължимо за неспазен срок на предизвестие съгласно
договореното по трудов договор едномесечно предизвестие в следствие на
признатото за незаконно прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.327,ал.1, т.3а от КТ от 22.08.2022 г. ведно с разноските за двете
инстанции.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Реникс“ ООД с който счита подадената жалба за неоснователна, а
постановеното решение за правилно и законосъобразно. Излагат се
2
съображения. Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.
Срещу въззивната жалба на „Реникс“ ООД не е подадено възражение от
З. Ч..
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ГПК, от легитимирани
лица и са допустими.
Районен съд – Бургас се е произнесъл по искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, чл.344, ал.1, т.4 и чл.221 от КТ, искът предявен от насрещната
страна е квалифициран като отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК
за приемане за установено в отношенията между страните, че не е налице нито
едно от посочените в текста основания към 22.08.2022 г., а искът за заплащане
на обезщетение е с правно основание чл.221, ал.2 от КТ.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по
предявена претенция от въззивницата-ищца З. Ч. срещу въззивника-ответник
„Реникс“ ООД, ЕИК *********, с която е поискано от съда да отмени Заповед
№ 6/12.09.2022 г. на дружеството, с която е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ на ищцата, като незаконосъобразна и немотивирана и
да отмени наложеното дисциплинарно наказание. На основание чл.221, ал.1
от КТ страната е поискала присъждане на обезщетение в размер на едно
брутно трудово възнаграждение. Следва да се отбележи, че с Определение №
7010/08.12.2022 г. съдът е прекратил производството по делото в частта, с
която ищцата е предявила срещу дружеството претенция за осъждането му да
й плати обезщетение за неимуществени вреди поради неиздаване на
необходимите документи, удостоверяващи факти свързани с трудовото
правоотношение, както и за вписване на неверни данни в издадените
документи. При подаване на отговора на исковата молба „Реникс“ ООД е
предявило насрещни искове по които съдът се е произнесъл, приемайки за
установено, че не е налице нито едно от основанията посочени в чл.327, ал.1,
т.3а от КТ, както и е отхвърлил предявения от дружеството иск по чл.221, ал.2
от КТ.
При това положение пред настоящата инстанция е висящо
3
производството по отношение на отхвърления иск на въззивницата Ч. срещу
дружеството по чл.221, ал.1 от КТ за сумата от 710 лева, представляваща
обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение, а по
подадената въззивна жалба от дружеството „Реникс“ ООД предмет на
обжалване е отхвърлянето на претенцията по чл.221, ал.2 от КТ,
представляваща обезщетение в размер на едно брутно трудово
възнаграждение за срока на предизвестието. В останалите необжалвани части
решението на първата инстанция е влязло в сила.
По подадената въззивна жалба от З. Ч.: Въззивницата моли съда да
отмени решението в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл.221, ал.1
от КТ, излагайки съображения, че с едностранно заявление от 22.08.2022 г.
ищцата е уведомила своя работодател, че прекратява трудовия си договор.
Посочила е, че работодателят не й е заплатил възнаграждение за положен
извънреден труд, което представлява самостоятелно основание за
прекратяване на трудовия договор по вина на работодателя съобразно чл.327,
ал.1, т.2 от КТ. Вторият довод е свързан с обстоятелството, че тъй като
правоотношението не е прекратено от работодателя, въззивницата е подала
второ заявление от 29.08.2022 г., като е посочила основание чл.327, ал.1, т.2 и
3 от КТ, но отново не е последвало прекратяване на трудовия договор.
Страната посочва, че освен наличие на влошени условия е налице и системно
забавяне на плащането й на трудово възнаграждение, с наличието на което
обяснява основателността на предявената претенция по чл.221 ал.1 от КТ.
Настоящата инстанция счита, че оплакването във въззивната жалба е
неоснователно. В този смисъл постановеното от първоинстанционния съд
решение е правилно и законосъобразно и на основание чл.272 от ГПК
препраща към мотивите на същото. За да отмени дисциплинарното уволнение
съдът е счел, че с подаването на уведомление от страна на въззивницата Ч. на
22.08.2022 г. правоотношението между страните се счита за прекратено. Това
произтича от обстоятелството, че работникът е подал до работодателя
заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, което е достигнало
до последния и от този момент настъпва прекратяване на трудовото
правоотношение. Прекратяването на трудовото правоотношение с оглед
посочената разпоредба – чл.327, ал.1, т.3а от КТ, предполага значително
влошаване на условията на труд при новия работодател, след извършена
промяна по чл.123, ал.1 и чл.123а, ал.1 от КТ, за което по делото не са
4
представени и събрани доказателства. При това положение крайния извод на
първоинстанционния съд, че на въззивницата не се дължат обезщетения по
чл.221, ал.1 от КТ е правилен и законосъобразен.
Що се отнася до подадената въззивна жалба от „Реникс“ ООД по
чл.221, ал.2 от КТ, по която съдът е постановил отхвърлителен диспозитив,
съдът намира същата за неоснователна по следните съображения:
Разпоредбата на чл.221, ал.2 от КТ предвижда, че при дисциплинарно
уволнение работникът или служителят дължи на работодателят дължи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. Тази норма
сочи, че действително на работодателя се дължи брутно трудово
възнаграждение при прекратяване на правоотношението в хипотеза на
дисциплинарно уволнение. В случая обаче такова обезщетение не се дължи на
работодателя, тъй като първоинстанционният съд е признал за незаконно и е
отменил уволнението на З. Ч. като по този начин е отменено дисциплинарното
уволнение, а именно то е предпоставка за удовлетворяване на претенцията по
чл.221, ал.2 от КТ. При това положение съдът намира, че и претенцията по
предявения насрещен иск е била неоснователна, а оплакванията във
въззивната жалба в тази връзка са неоснователни и недоказани, което налага
решението в обжалваните му части да бъде потвърдено.
По направените искания за присъждане на разноски, съдът отчита
факта, че и двете страни са направили искания за присъждане на разноски по
чл.78 от ГПК. Въззивницата-ищца не е представила доказателства за сторени
адвокатски разноски пред въззивната инстанция. Дружеството е представило
договор за правна помощ и фактура за сумата от 800 лева, платена в брой. С
оглед резултата по делото пред въззивната инстанция, съдът намира, че
разноски на страните не се дължат, тъй като и двете ваззивни жалби са
неоснователни, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №449 от 01.03.2024 г., постановено по
гр.дело №7366/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас в обжалваните му
5
части.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6