Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 15.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова,
като разгледа гр.д. № 9924/2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са осъдителни
искове с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът И.Д.Я. твърди,
че е пострадала от ПТП, реализирано на 20.10.2014 г. в гр. Шумен, вина за което
има водачът на л.а. „Фолксваген Туарег”, с рег. № *****. Твърди, че с решение по а.н.д. №
2510/2016 г. по описа на РС-гр. Шумен виновният за ПТП водач М.М.М. е признат
за виновен за това, че е нарушил правилата за движение по пътищата и й е
причинил по непредпазливост средна телесна повреда. Сочи, че по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗД „Е.И.” отговаря за вредите, причинени при
управлението на това моторно превозно средство. Поддържа, че от деликта е
претърпял неимуществени вреди от настъпилото травматично увреждане – множествени счупвания на подбедрицата в ляво, в
следствие на което за продължителен период от време изпитвала болки и страдания,
като твърди и към момента на предявяване на иска
оздравителния процес да не е приключил. Твърди, че на 12.07.2016 г. е
предявила пред ответника извънсъдебна претенция за обезщетение от процесния
деликт, като е изплатена сумата от 17 500,00 лева за неимуществени вреди, като
счита, че справедливият размер на дължимото й се обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди възлиза на по-висок размер и претендира сумата в размер
от 65 000 лева. Твърди, че е сторила разходи за транспорт във връзка с
наложилото се лечение в гр. София на стойност 489,33 лева, които също
претендира. Претендира и законната лихва от датата на деликта и разноски.
Ответникът ЗД „Е.И.” оспорва
исковете. Прави възражение за съпричиняване, изразяващо се в предприемане на
пресичане без пешеходката да се съобрази със скоростта и разстоянието на
приближаващото се пътно превозно средство. Оспорва в причинна връзка с
произшествието да са настъпили посочените в исковата молба усложнения в
оздравителния процес при ищцата, както и самия размер на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди като завишен. Твърди, че освен обезщетение
за неимуществени вреди от произшествието в размер на 17 500,00 лева е заплатил
на ищцата и такова за имуществени вреди по представени 9 броя разходни
документи, като с преводно нареждане от 20.03.2017 г. е заплатил на ищцата
сумата от 1891, 26 лева. Оспорва представените с исковата молба документи за
сторени разходи за гориво да са именно във връзка с лечението на ищцата от
процесния деликт. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
За основателността на
прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно
противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на
деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди и техния размер.
Размерът на неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от
съда по справедливост при съобразяване критериите, посочени в ППВС 4/1968 г.
В тежест на ответника е
да докаже възражението си за съпричиняване, като докаже наличието на
противоправно поведението на пострадалия в причинна връзка, с което е настъпило произшествието и
вредоносният резултат.
С влязло в сила решение
а.х.д. № 2510/2016 г. по описа на Районен съд гр. Шумен, подсъдимият М.М.М. е
признат за виновен за това, че на 20.10.2014 г., в гр. Шумен, при управление на
лек автомобил „Фолксваген Туарег“, с рег. № ***** е нарушил правилата за
движение на чл. 5, ал.2, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал.2 ЗДвП, чл. 47 ЗДвП, чл. 116 ЗДвП и чл. 119, ал. 1 и ал. 4 ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на И.Д.Я. от гр. Шумен, изразяващо се в трайно затруднение на
движението на левия долен крайник, като деянието е извършено на пешеходна
пътека.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда, е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, както и по отношение
на елементите от състава на престъплението, в т.ч. и причинените телесни
увреждания. Няма пречка гражданският съд, разглеждащ последиците от деянието,
да установи наличието на други увреждания, наред, но непосочени в акта по
същество на наказателния съд. Фактите от фактическия състав на отговорността на
застрахователя не са спорни между страните, в това число и обстоятелството, че
ответникът е бил застраховател на гражданската отговорност на деликвента към
датата на настъпване на ПТП, като те се потвърждават и от събраните по делото
писмени доказателства. Спорно между страните е наличието на противоправно
поведение у ищеца, което да е в причинна
връзка с настъпването на произшествието. В тази връзка по делото са събрани
гласни доказателства на свидетели очевидци - М.М.М. и А.Д.Я., както и
автотехническа експертиза.
Според показанията на
свидетеля А.Д.Я. той е съпруг на ищцата. По време на произшествието били
заедно, един до друг, като когато достигнали на втората бяла ивица на
пешеходната пътека се спрели, тъй като по ул. „Априлово“ се движел джип, който
се бил засилил, изскочил рязко по улицата нагоре и затова те се спрели. Когато
джипът достигнал до пешеходната пътека преминал през нея без да спре и свил
веднага вдясно, като при завиването ударил съпругата му със задната врата на
автомобила. Свидетелят сочи, че в последствие бил разбрал, че водачът много
бързал и не ги видял, както и че по улицата нямало коли, които да пречат на
видимостта на този автомобил към тях и обратно. След произшествието съпругата
му била 10 дни в болница, гипсирали я и след 5-месечно лечение са установило,
че кракът не калцира и дошли в гр. София, в ИСУЛ за операция. Операцията била
извършено, но и към момента на депозиране на показанията – 28.05.2019 г. кракът
се подува, уморява, като при вървене повече от 20 м. започва много да я боли.
Свидетелят сочи, че от болката съпругата му станала много изнервена, като я
дразнело и това, че не може да работи нищо, тъй като щом се изправи кракът
започва да й се подува. Свидетелят сочи, че до извършване на операцията седем
ортопеда казали, че рискът от такава е голям, а след самото й извършване се
получила некроза на крака. До инцидента съпругата му страдала от кръвно и язва.
Според показанията на
свидетеля М.М. ***, на обяд тръгнал с колата си и на кръстовището, вече завивал
на дясно, когато чул „туп“ и видял как пада жената на земята. Ударът свидетелят
сочи, че бил около резервоара на автомобила, в дясната му част. Веднага спрял,
отишъл при нея и видял, че е с мъжа си. Преди пешеходната пътека свидетелят
сочи, че се е движел с около 40-50 кв.м., пред него имало спряло аварийно
такси, заобиколил таксито и на самия десен завой, на пешеходната пътека, станал
удара, като в десния завой се движел с 20-30 км.ч.. Свидетелят сочи, че преди
да приближи пешеходната пътека не е видял пешеходците, а за тях разбрал едва
след удара. Сочи, че от дясна на тротоара при пешеходната пътека имало дърво и
стълб, като допуска и те да са били зад тях.
Според заключението на
автотехническата експертиза по време на извършване на маневрата десен завой
водачът на лекия автомобил се е движил със скорост около 17,00 км.ч, при която
опасната зона за спиране е 7,33 м.. Вещото лице е развило в табличен вид
вариантите на предотвратимост на произшествието с оглед движението на
пешеходеца непосредствено в момента на инцидента, както и преди това. В тази
връзка съдът намира, че следва да разгледа варианта на заключението, при който
пешеходците са спрели на пешеходната пътека, преди настъпването му. В тази
посока са показанията на свидетеля Я., които съдът кредитира напълно, въпреки
вероятната заинтересованост на свидетеля в полза на ищеца. По делото не са
събрани конкретни доказателства за движението на пешеходците преди да спрат, но
предвид възрастта им, това че са двама един до друг и обстоятелството, че са
съобразили движението на приближаващия автомобил и са реагирали да спрат, за да
видят реакцията му, съдът намира, че тази скорост със сигурност е със спокоен
или бавен ход. При тези обстоятелства, според заключението на вещото лице,
ударът е бил предотвратим за водача на лекия автомобил. На база показанията на
свидетелите и протокола за оглед на местопроизшествие и извършените собствени
изчисления вещото лице сочи следния механизъм и причини за настъпването му: водачът
на превозното средство е преминал през пешеходната пътека в момент, в който
пешеходците вече са били на нея, като преминавайки с предната част на
автомобила е отстоявал далече от тях, но не е преценил, че извършвайки остър
десен завой, поради естеството на габаритния коридор на движение на автомобила
дясната му страна се е приближила към пешеходката и десният праг на автомобила
е притиснал подбедрицата на левия й крак.
Според разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите
обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според
задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК / решение № 206
от 12.03.2010
г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., ,ешение
№ 27 от
15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014
г., II т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно
поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението
на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка
с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие. Тежестта на доказване на тези факти е у
ответника.
Относимо в
настоящия случай за поведението на ищцата, с оглед възражението на ответника, е
спазването на правилото на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП (ред. преди изменението с
ДВ бр. 9/2017 г. ), което е свързано с това преди да навлязат на платното за
движение, пешеходците да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни
превозни средства и с тяхната скорост на движение.
От
събраните по делото доказателства съдът намира, че по делото не се установява
наличието на противоправно поведение на ищцата във връзка с
настъпване на произшествието. Съдът кредитира показанията на свидетелите, в
това число и тези на свидетеля Я., въпреки вероятната му заинтересованост от
изхода на делото в полза на ищцата. Показанията на този свидетел са
непосредствени, логични, последователни, пълни и кореспондират с останалия
доказателствен материал. В тази връзка показанията на свидетеля М. също не им
противоречат, като липсата на възприятие на свидетеля за наличието на пешеходци
на пешеходната пътека съдът отдава на собствената му способност и усилие да ги
възприеме, а не на факта, че пешеходците не са били на пешеходната пътека. В
тази връзка според заключението на вещото лице данните за наличен автомобил
сочат на такъв на разстояние, което не е пречело на добрата видимост на
пешеходците спрямо водача и обратно. При посочената траектория на движение на
автомобила в завоя и събраните гласни доказателства съдът намира за пълно
установено, че ищцата и съпругът й – свидетеля Я. са предприели пресичане на
пешеходната пътека и в момента на извършването му са чули и видели, че бързо
приближава към тях свидетеля М., като водач на л.а. „Фолксваген Туалег“ и са
спрели, за да съобразят предстоящото му поведение. Свидетелят М. не е проявил
достатъчно внимание да възприеме пресичащите на пешеходната пътека пешеходци,
не е спрял, за да ги пропусне и извършвайки десен завой покрай тях, със задната
част на автомобила – заден десен праг е застъпил левия крак на пешеходката Я. в
областта на долната подбедрица. При този механизъм съдът намира, че не е налице
противоправно поведение на ищцата, което да е станало причина за настъпване на
произшествието. Същата е пресичала на обозначено за това място, пешеходна
пътека, със спокоен ход, спряла е за да съобрази поведението на приближаващият
лек автомобил, който не е спрял, за да я пропусне, а извършвайки маневра десен
завой е причинил удар.
Според
заключението на съдебно-медицинската експертиза, в следствие на процесното
пътнотранспортно произшествие ищцата е получила
счупване на двете кости на лява подбедрица в долната й част. Вещото лице сочи,
че през първите 8 месеца от оздравителния период ищцата е търпяла болки с
интензивен характер, като и към момента на прегледа, извършен на 22.11.2019 г.
са налице болки в областта на явата глезена става, засилващи се при натоварване
и смяна на времето. Според заключението, в т.ч. и отговорите на вещото лице в
о.с.з., проведено на 17.12.2019 г., при първоначалния прием на пострадалата в
МБАЛ – гр. Шумен, след проведени изследвания от лекарския екип е взето решение
за провеждане на консервативно лечение, поради завишения риск за живота на
ищцата с оглед сърдечното й заболяване, при извършване на оперативно лечение.
Пет месеца ищцата е носела гипсова имобилизация, но счупването не е зараснало,
поради което на 14.04.2015 г. е
проведено оперативно лечение на счупването на костите, изразяващо се в открито
наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. След
операцията ищцата е получила усложнение, изразяващо се в получаване на кожна
некроза в областта на счупването, лечението на която е продължило 3 месеца. Провеждани
са амбулаторно курсове физиотерапия и рехабилитация.
При прегледа вещото
лице е установило, че в областта на счупването е налице скованост, ищцата не
може да кляка, има ограничение на движението в лявата глезенна става, което се
изразява в невъзможност за повдигане на ходилото, което пречи на походката.
Това ограничение пречи на ищцата изобщо да клекне, както и до затруднение и
болезненост при слизане по стълби и болезненост при изпълнение на ежедневните
задължения на ищцата и към момента на събиране на експертизата, тъй като
непрекъснато организмът се опитва да преодолее това, за да се възстанови
нормалното функциониране. Допълнителен дискомфорт е налице и от увредата на
тъканите и кръвоснябдаването в областта на оперативния белег, където липсва
подкожна тъкан в областта на белега и кожата е залепнала за костта. Общият оздравителен
период вещото лице посочва от година и половина, като също така сочи, че тези
последици от ограничение на движението в ходилото и увредата на тъканите при
оперативния белег са с постоянен характер.
В о.с.з. вещото лице
сочи, че при разместено счупване на двете кости в областта на глезенната става
зарастването е трудно, поради особеностите на самото място, поради което дори и
при първоначално проведено оперативно лечение не е сигурно пълното оздравяване.
Вещото лице сочи, че причината за настъпилата при ищцата незарастваща рана е
пак т.н. разместване и дислокация на счупването, което притиска кожата и
нарушава нейното хранене, т.е. налице е едно постоянно притискане на гипса и
кожата, която в един момент започва да почернява и да некротизира, което налага
продължителни лечения със специални превръзки.
Съдът намира, че в
пряка причинна връзка с процесния деликт са всички неимуществени вреди,
претърпени от ищцата свързани с настъпилите при нея усложнения. Първоначалното
провеждане на консервативно, а не на оперативно лечение е извършено с оглед
здравословното й състояние, при което е съществувало риск за живота й, поради
което не може да се приеме, че ищцата е допринесла с поведението си за
продължителността и интензитета на болките и страданията си.
Предвид изложеното
съдът намира, че са налице основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че
справедливият размер за обезщетяване на претърпените от Д.В.В.болки и страдания
в следствие на ПТП е сумата от 70 000 лева. За да определи размера, съдът
отчита обстоятелството, че общият оздравителен период при ищцата е
продължителен – година и половина, като в резултат на настъпилите усложнения
ограничението на движението в областта на лявата глезена става и нарушението на
тъканта в областта на счупването са с постоянен характер. За продължителен
период от оздравителния период от 8 месеца болките при ищцата са били
интензивни и свързани с големи неудобства в битов план – ищцата за 5 месеца
след произшествието е била с гипсова имобилизация, довела до невъзможност за
придвижването й, около 6 месеца след произшествието е претърпяла операция,
отново свързана с голяма болезненост и невъзможност за придвижване, след това 3
месеца освен това е търпяла и болките, свързани с некрозата на тъканта около
белега. Цял живот ищцата ще търпи ежедневни болки в областта на глезена,
затруднение при ходене, слизане по стълби и невъзможност за клякане. При
определяне размера на обезщетението съдът взема предвид възрастта на ищцата към
момента на произшествието и обстоятелството, че макар и пенсионер, тя е била
жизнена и работоспособна. При определяне размера на обезщетението съдът отчита
и обстоятелството, че самият факт и конкретен механизъм на произшествието са
със силен стресов интензитет. При определяне размера на обезщетението съдът
отчита и конкретната икономическа конюктура в страната и лимитите на
отговорността на застрахователя към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Не е спорно между страните, че ответникът е заплатил на ищеца обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 17 500,00 лева, поради което искът следва да
бъде уважен за сумата от 52 500,00 лева, а за горницата до пълния предявен
размер от 65 000,00 лева – да бъде отхвърлен.
Искът за имуществени
вреди касае разходи за гориво по 4 броя касови бона лист 39 от делото, единият
от 23.07.2015 г., вторият – от 28.06.2015 г. и два без дата. От страна на
ищеца, чиято е доказателствената тежест в процеса, не се ангажираха
доказателства за това в този период ищцата да е идвала на прегледи в гр. София,
както и така представените разходи за гориво да са свързани с тези пътувания.
Ето защо искът за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен изцяло.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта /при неимуществените вреди,
лихва върху които единствено се претендира до датата на подаване на исковата
молба/, т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент –
аргумент от чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.) /от деня на уведомлението застрахователят
отговаря само за лихвите, които следва да възстанови на делинквента, когато той
е удовлетворил увреденото лице вместо застрахователя/. Ето защо следва да бъде
присъдена и лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за
периода от датата на деликта - 20.10.2014г. до окончателното плащане.
По разноските:
Ищцата не е сторила
разноски в производството.
При този изход от
делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К. А.Д.на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2
от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска – в
размер на 1997,51 лева.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 2100,00 лева и разноски за депозит за вещо лице
в размер на 288,62 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Е.И.”, ЕИК: ******, да заплати на И.Д.Я., ЕГН: ********** на основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 52 500 лева представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 20.10.2014
г. в гр. Шумен, пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното
поведение на М.М.М., като водач на лек автомобил „Фолксваген Туарег“, с рег. № *****,
неимуществени вреди - болки и страдания
от настъпило травматично увреждане – множествено
счупване на подбедрицата на левия крак и настъпили усложнения свързани с
некроза в областта на счупването, както и преживян стрес, ведно с лихва за
забава, считано от 20.10.2014 г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 65 000 лева,
както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за обезщетение за имуществени вреди от
деликта, изразяващи се в разходи за транспорт до гр. София в общ размер на
489,33 лева.
ОСЪЖДА ЗК „Е.И.”, ЕИК: ******, да заплати на адв. К. А.Д.на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска – в размер на 1997,51 лева.
ОСЪЖДА ЗК
„Е.И.”, ЕИК: ****** да заплати по сметка
на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 2100,00 лева
– държавна такса и сумата в размер на 288,62 лева – депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА
И.Д.Я., ЕГН: ********** да заплати на ЗК
„Е.И.”, ЕИК: ******, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 132,84 лева – юрисконултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: