№ 3220
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д. Г. КУРТОВ
като разгледа докладваното от Д. Г. КУРТОВ Административно наказателно
дело № 20221110215688 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от А. Г. А. с ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 11-01-483/18.11.2022 г., издадено от САБ - директор на Агенцията за
държавна финансова инспекция (АДФИ), с което на жалбоподателя на основание чл. 250 от
ЗОП, вр.чл.261, ал.2 от ЗОП и Заповед № ЗМФ-674/05.08.2022г на Министъра на финансите
е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 лева за нарушение чл.79,
ал.1, т.4, вр.чл.18, ал.1, т.8 от ЗОП.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 22.11.2022г., видно
от известието за доставяне, приложено към материалите, изпратени от
административнонаказващия орган (АНО).
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчване на НП, а
именно на 02.12.2022г, видно от записа върху деловодния щемпел на АДФИ, с който е
входирана в деловодството на АНО. Като подадена в срок, от активно легитимирано за
подаването й лице, същата се явява процесуално допустима.
С Жалбата се иска отмяна на атакуваното НП, като се обръща внимание на
множеството докладни записки за установени аварии водопроводната и канализационната
мрежа на Александровска болница, с които обосновава нуждата от спешна рехабилитация
на тази мрежа – обстоятелство, с което според жалбоподателя актосъставителят е следвало
да се съобрази, вместо чрез съставянето на АУАН да образува
административнонаказателното производство; с това обстоятелство е следвало да се
съобрази и АНО и да прекрати вече образуваното производство; че АНО не е следвало да
1
издава обжалваното НП поради липса на извършено нарушение; отделно от това настоява за
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита при
издаване на обжалваното НП и като такива сочи: непосочване в НП на целия доказателствен
материал, от който АНО прави извод за извършено нарушение, необсъждане на този
доказателствен материал, както и на Възражението, подадено срещу АУАН.
В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от процесуалния си
представител адв.Д. Г. от САК, който поддържа искането си за отмяна на обжалваното НП,
по съображенията, изнесени в жолбата, представя писмени бележки и претендира разноски
в размер на 1 300 лева.
Процесуалният представител на въззиваемата страна юрк.Х моли обжалваното НП
да бъде потвърдено, представя писмена защита, прави възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски и сама претендира разноски в полза на
въззиваемата страна – за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събрания в хода на административнонаказателното производство
пред АНО доказателствен материал – цитирания по-горе АУАН, приложените с Възражение
по чл.44, ал.1 от ЗАНН две решения на министъра на здравеопазването от м.септември
2021г., протокол № 1/09.09.2021г на СД на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, Договор № РД-
16-557/09.09.2021г за възлагане на управлението на лечебно заведение; копие на
апликационна форма за „Изграждане на съвременна канализационна и водопроводна мрежа
за целия болничен комплекс на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД с придружително писмо до
министъра на здравеопазването от 16.07.2021г за осигуряване на капиталови средства; копие
от работен проект за ремонт на ВиК мрежата на Медицинска академия от 2007г., 40 доклада
и писма за състоянието на ВиК мрежата – първото от които от 25.11.2015г., а последното по
време- от 07.01.2022г.; писмо до МЗ от 11.08.2021г относно аварии във ВиК мрежата на
лечебното заведение; писмо до МЗ от 17.08.2021г във връзка със спешна необходимост от
ремонт във ВиК мрежата на същото лечебно заведение; писмо до МЗ от 25.08.2021г във
връзка с необходимостта от капиталов ресурс, необходим за ремонт на ВиК мрежата;
Справка за отговорните длъжностни лица при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД за периода
01.01.2021г до 07.02.2022г.; Протокол от заседанието на Съвета на директорите на УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД от 30.06.2021г. с което д-р А Г. А. единодушно е избран за
изпълнителен директор на това лечебно заведение; Решение по чл.22, ал.1 от ЗОП изх.№ 02-
2073/09.12.2021г на изп.директор на УМБАЛ „Александровска“ д-р А Г. А. (жалбоподателя)
за откриване на процедура договаряне без предварително обявление и възлагане на
обществена поръчка с предмет „Рехабилитация на площадкова водопроводна и
канализационна мрежа на медицински комплекс – Александровска болница … в частта,
захранваща сградата на Втора хирургия“ на правно основание чл.79, ал.1, т.4 от ЗОП с
прогнозна стойност 832 250 лева без ДДС; разпечатка от Регистъра за обществените
поръчки, в който на 09.12.2021г. е пулбикувано Решението за откриване на процедурата
Покана до „*******“ ООД за представяне на оферта за участие в процедурата; офертата на
„*******“ ООД подадена на 20.12.2021г.; Заповед № З-383/20.12.2021г на изп.директор на
2
УМБАЛ Александровска ЕАД за назначаване на комисия , на която е наредил да отвори
офертата и да се прецени съответствието на приложената към нея документация с
изискванията поставени от възложителя; Протокол от 21.12.2021г на Комисията за
редовност и допустимост на представената оферта, както и Доклада на Комисията, Решение
№ 3-386/22.12.2021г на изп.дишректор д-р А. А. и сключения впоследствие Договор за
възлагане на обществена поръчка № ДОП-211/23.12.2021г между възложителя УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД, представлявана от изпълнителния си директор д-р А. А. и
изпълнителя „*******-*******“ ДЗЗД със седалище и адрес на управление в София, жк
„Гоце Делчев“, бл.22 и ЕИК ********* с приложенията към него, съдът намира за
установена следната фактическа обстановка:
Едноличен собственик на капитала на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД е
Министерство на здравеопазването (МЗ). То е болнично заведение за болнична помощ по
смисъла на чл.19, ал.1 от Закона за лечебните заведения. Като търговсдко дружество с
блокираща квота държавно участие в капитала, то попада в обхвата на държавната
финансова инспекция. Дружеството се представлява от изпълнителния си директор. Видно
от приложения Протокол от заседанието на Съвета на директорите на УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД от 30.06.2021г., на тази дата д-р А Г. А. единодушно е избран за
изпълнителен директор на това лечебно заведение. С Протокол от 09.09.2021г на
принципала на лечебното заведение съвета на директорите е преназначен, а с Договор РД-
16-557 от същата дата им е възложено отново управлението на лечебното заведение. Към
този момент състоянието на ВиК-мрежата на лечебното заведение е било лошо –
инсталациите са били амортизирани, ставали са чести аварии. За нуждата от ремонт е бил
уведомяван министъра на здравеопазването. За това свидетелстват представените 39
доклада, изходящи от различни длъжностни лица, указващи за течове и наводнения в
лечебното заведение. След 09.09.2021г също са подавани такива доклади, като последният
по време, с който съдът се запозна, е от 15.10.2021г, съставен е от ВрИД Началник Клиника
по хирургия.
За лошото състояние на ВиК мрежата и нуждата от ремонт периодично е
уведомяван принципала – министъра на здравеопазването – така с Писмо изх.№ 02-
1194/16.07.2021г изп.дирестожр на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД е предложил на
принципала – министъра на здравеопазването отпуснати вече на дружеството средства – за
разкриване на Клиника за лечение на инфекциозни болести, да бъдат пренасочени към
ремонта на други сгради в лечебния комплекс, да се осигури допълнителен финансов ресурс,
като се указва изрично, че „приблизителната стойност за изграждане на съвременна
канализационна и водопроводна мрежа за целия болничен комплекс ще е в порядъка на
около 3 500 000 лв.“
Жалбоподателят е взел предвид доклада от 15.10.2021г. на ВрИД Началник
Клиника по хирургия за това, че таванът на сканцеларията на Втора хиреургия е протекъл,
поради което стените и тавана се рушат, а в близост се намира ел.табло, което захранва
целия хирургичен блок и създава предпоставки за инцидент.
3
На 09.12.2021г той е издал Решението за откриване на процедура договаряне без
предварително обявление за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Рехабилитация на
площадкова водопроводна и канализационна мрежа на Медицински комплекс –
Александровска болница в частта, захранваща сградата на Втора хирургия, позовавайки се
на чл.79, ал.1, т.4 от ЗОП. Прогнозната стойност на поръчката е 832 250 лева без ДДС, а
обектк на поръчката е „строителство“ (в хипотезата на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОП).
Решението за откриване на обществената поръчка е публикувано в електронната
база данни, част от ****** ЕОП на същата дата – 09.12.2021г.
С Решение от 09.12.2021г е одобрена покана за участие в процедурата, която е
изпратена до „*******“ ООД.
На 20.12.2021г от профила на „*******“ ООД в ****** ЕОП е подадена оферта за
участие в процедурата и на същата дата изп.директор на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД е
издал приложената към преписката Заповед, с която назначава Комисия – за отваряне на
офертата и съобразяване на приложените документи с изискванията на възложителя.
На 21.12.2021г Комисията е отворила офертата и след като се е запознала с
приложените към нея документи, е дала становището си да класира и избере за изпълнител
на поръчката ДЗЗД „*******-*******“ ООД, който според Комисията е действителният
участник в процедурата. На 22.12.2021г д-р А. е утвърдил доклада на Комисията и на
същата дата е издал Решението си, с което обявява класирането и обявява „*******
*******“ ООД за изпълнител на поръчката.
На 23.12.2021г между страните – УМБАЛ „Александровска“ ЕАД представлявана
от изпълнителния си директор д-р А. и изпълнителя „******* *******“ ООД, е сключен
договора за възлагане на обществена поръчка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че липсва основание
за прилагане на разпоредбата на чл.79, ал.1, т.4 от ЗОП, тъй като тази процедура се прилага,
според изричното изискване на законодателя, само когато е необходимо неотложно
възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и не е възможно да бъдат
спазени сроковете, включително съкратените, за открита, ограничена процедура или
състезателна процедура с договаряне и едновременно с това обстоятелствата, с които се
обосновава наличието на неотложност, не трябва да се дължат на възложителя. Това
означава, че наличието на авария сама по себе си не е достатъчно условие за прилагане на
тази процедура; необходимо е и тези изключителни обстоятелства да не се дължат на
действия или бездействия на възложителя.
Съдът споделя извода на АНО, че в конкретния случай изобщо не са налице
изключителни обстоятелства по смисъла на §.2, т.17 от ДР на ЗОП, т.к. авариите и
предизвиканите от тях течове не се явявали непредвидими за възложителя събития, а били
следствие от продължилото във времето бездействие на ръководството на лечебното
заведение. В мотивите си към Решението си за откриване на процедура по чл.79, ал.1, т.4 от
ЗОП възложителят изрично е посочил, че водоснабдителната и канализационната мрежа на
4
територията на целия лечебен комплекс е морално и материално остаряла, компрометирана
и често аварираща в различни звена. Това жалбоподателят поддържа както при
възражението си срещу АУАН, така и пред съда.
Съдът, като изхожда от включените в доказателствения материал по инициатива
на нарушителя доклади за възникнали аварии в различни сгради на комплекса – първият от
които съставен на 25.11.2015г, а последният по време на съставянето си, отнасящ се до
течове именно във Втора хирургичен блок с опасност за спиране на електрозахранването на
целия хирургичен блок – на 15.10.2021г., намира за доказано по несъмнен начин
твърдението на жалбоподателя, възприето и от АНО, че ВиК инсталацията на целия
комплекс е била в изключително лошо състояние години преди жалбоподателят да прецени
като приложима за отстраняване на аварията във Втори хирургичен блок именно
процедурата по чл.79, ал.1, т.4 от ЗОП. По повод лошото състояние на ВиК мрежата е
уведомяван принципала на лечебното заведение, протекла е кореспонденция в тази насока с
цел обезпечаване на финансиране за цялостен ремонт на цялата В и К мрежа, а не само тази
на Втори хирургичен блок.
Отделно от това, последната Докладна записка за авария във Втори хирургичен
блок е от 15.10.2021г, а Решението за ремонт на ВиК мрежата на този Втори хирургичен
блок чрез процедура по чл.79, ал.1, т.4 от ЗОП е взето едва в началото на м.декември 2021г.,
т.е. повече от 40 дни след аварията. Това забавяне поставя под въпрос преценката на
жалбоподателя за необходимост от провеждане на процедурата по ЗОП в спешен порядък и
последвалите спешни действия – на практика до седмица от Решението за рехабилитация,
процедурата е проведена, а договорът – сключен. Съдът описа по-горе датите и актовете, с
които процедурата по чл.79, ал.1, т.4 от ЗОП е проведена.
Отделно от това, правилно, според съда, АНО е преценил, че жалбоподателят,
действайки като изпълнителен директор на лечебното заведение, като е съзнавал лошото
състояние на тази ВиК мрежа, което е с дългогодишна давност, с бездействието си сам е
допуснал задълбочаването на проблема. Възниквали са все нови и нови аварии по тази
мрежа, които е трябвало да бъдат решавани палиативно – по спешност, парче по парче,
авария по авария. Този подход се е оказал неудачен. Действително, удачно би било
изискването на средства от принципала за мащабен ремонт на цялата мрежа или поне на по-
големи участъци от нея – както е постъпил в процесния случай. Но това от правна гледна
точка не може да стане по облекчения ред на чл.79, ал.1, т.4 от ЗОП, защото с бездействието
си до момента при дългогодишното натрупване на проблеми с тази мрежа, с ясното
съзнание за нейното лошо състояние, авариите вече не са били непредвидими, а напротив –
били са вече очаквани, предвидими. Единственият непредвидим елемент в случая е било
само конкретното място (на практика рисков е бил всеки един елемент от мрежата), на което
тази лоша инсталация ще дефектира и точно кога (при това в рамките на месец-два, според
честотата на подаваните докладни записки). В този случай, изп.директор е следвало отново
по палиатеивен начин, както до момента е отстранявал, да ремонтира по спешност само
конкретния теч, застрашаващ и прекъсване на електрозахранването на цялата Втора
5
хирургия и да обяви процедура с публично състезание по ЗОП.
Затова съдът намира за доказано по несъмнен начин, че на 09.12.2021г в София
жалбоподателят виновно-умишлено е извършил нарушение по чл.250 от ЗОП (Възложител,
който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3 – 10 или т. 13, без да са налице условията, посочени
в закона, се наказва с глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС,
но не повече от 10 000 лв.)
Нарушението по чл.250 от ЗОП жалбоподателят е извършил виновно, при форма
на вината умисъл, при това пряк умисъл – нарушителят е съзнавал общественоопасния
характер на деянието по чл.250 от ЗОП (че извършва нарушение, след като решава да
проведе процедура по чл.79, ал.1, т.4, вр.чл.18, ал.1, т.8 от ЗОП без да са налице основания
за провеждането й), предвиждал е неговите общественоопасни последици (допуснато
нарушаване на закона) и е искал настъпването им, правейки погрешната преценка, че
бързината при провеждане на ремонта на цялата ВиК мрежа на Втора хирургия оправдава
нарушаването на закона.
И в АУАН, и в обжалваното НП се твърди, че нарушението е по чл.79, ал.1, т.4,
вр.чл.18, ал.1, т.8 от ЗОП. Но тази правна норма (защото е общо правило за поведение), не
може да бъде възприета като самостоятелен състав на административно нарушение, предвид
разпоредбата на чл.6 от ЗАНН (липсва санкционна част). Това означава, че както в АУАН,
така и в обжалваното НП е допуснато нарушаване на процесуалните правила, довели до
ограничаване на правото на защита на лицето, чиято отговорност е ангажирана.
Правните норми, според доктрината, а и в практиката, са общи правила за
поведение… Санкционните правни норми, се състоят от две части – диспозиция и санкция,
в която законодателят е предвидил неблагоприятни за дееца правни последици. Тези
неблагоприятни правни последици могат да бъдат от различно естество – наказания по
смисъла на НК, наказания по смисъла на ЗАНН или други закони, неблагоприятни
последици от гражданскоправен или административен характер и т.н. Правните норми могат
да бъдат и бланкетни – когато част от правната норма (напр.диспозиция, санкция)
препращат към съдържанието на друга правна норма.
В конкретния случай, доколкото предмет на това административнонаказателното
производство е обжалвано НП, издадено за извършено административно нарушение, то в
санкционната част на нормата, описваща твърдяно нарушение, следва да бъде включено и
предвиденото от законодателя административно наказание, т.е. наказанието е част от
нарушението. В този смисъл е и легалното определение на понятието „нарушение“ на чл.6
от ЗАНН. Възприемайки предварително определеното наказание като част от състава на
нарушението, настоящият съэдебен състав констатира, че при съставяне на АУАН
актосъставителят никъде не е посочил конкретното нарушение, за което образува
административнонаказателното производство и от чийто фактически състав нарушителят
6
има право да се брани.
Както се посочи по-горе, съдът намери за установено, че жалбоподателят виновно
е осъществил състава на нарушението по чл.250 от ЗОП. Но АУАН е съставен и е
образувано за чл.79, ал.1, т.4, вр.чл.18, ал.1, т.8 от ЗОП (но не и за чл.250 от ЗОП или за
друга санкционна норма). По този начин актосъставителят не е изпълнил задължението си
по чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, като не е посочил нарушението, за което образува
административнонаказателното производство. С това е нарушил процесуалните правила и е
ограничил правото на защита на жалбоподателя, препятствайки го да разбере своевременно
в извършването на кое точно нарушение е обвинен, каква санкция го застрашава.
На второ място, както се посочи по-горе, правните норми могат да бъдат
бланкетни. В случая разпоредбата на чл.250 от ЗОП е такава бланкетна норма, т.к. част от
диспозицията й е формулирана в друга правна норма със самостоятелно правно значение,
към която изрично препраща. Част от диспозицията на нарушението препраща към
разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 3 – 10 или т. 13 от ЗОП. Самото изпълнително деяние на
нарушението по чл.250 от ЗОП, е формулирано в самия член 250 от ЗОП и е указано като
провеждане на процедура по … (бланкетното съдържание, препратката към други правни
норми, сред които и по чл.18, ал.1, т.8 от ЗОП), без да са налице условията за това. Това
означава, че в АУАН не е посочена не само санкционната част на нарушената правна норма,
но и част от диспозицията – не е посочено и изпълнителното деяние, което разпоредбата нао
чл.250 от ЗОП въвежда.
На трето място – актосъставителят е бил длъжен в изпълнение на разпоредбата на
чл.42, ал.1, т.5 от ЗАН да посочи „законните разпоредби, които са нарушени“. Ползването на
пълния член от законодателя указва, че нарушените законни разпоредби следва да бъдат
изброени изчерпателно. Ако беше изпълнил предписаното от тази процесуална норма
указване на всички нарушени разпоредби, актосъставителят би следвало да посочи в АУАН
не само чл.79, ал.1, т.4, вр.чл.18, ал.1, т.8 от ЗОП, която съставлява само част от
диспозицията на санкционната норма по чл.250 от ЗОП (нарушението), но и самата
разпоредба чл.250 от ЗОП. Изпълнявайки чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН, актосъставителят би
изпълнил и задължението си по чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН коректно да посочи нарушението, за
което образува производството. Това не е сторено.
На практика АУАН е съставен само за нарушаване на нормата по чл.79, ал.1, т.4,
вр.чл.18, ал.1, т.8 от ЗОП, която сама по себе си не е санкционна правна норма (самата тя не
предвижда наказание). След като намира, че административнонаказателното производство е
незаконосъобразно образувано, настоящият съдебен състав намира, че и обжалваното НП
следва да бъде отменено като незаконосъобразно издадено, в резултат на незаконосъобразно
проведена процедура.
АНО, издавайки обжалваното НП, безкритично е възприел предложеният от
актосъставителя подход. Едва при определяне на наказанието той е посочил като основание
за налагането му разпоредбата на чл.250 от ЗОП, но отново възприемайки, че е нарушена
разпоредбата на чл.79, ал.1, т.4, вр.чл.18, ал.1, т.8 от ЗОП и в това именно да се състои
7
нарушението.
Предвид гореизложеното, като намира, че при провеждане на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правото на защита на
жалбоподателят, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Само за пълнота на изложението съдът отбелязва, че дори и актосъставителят и
АНО да бяха посочили коректно състава на нарушението по чл.250 от ЗОП, който в
действителност е осъществен, то предвид съобразената вече фактическа обстановка – чести
аварии на отдавна компрометирана В и К мрежа, за които е протекла и кореспонденция с
принципала на лечебното заведение, както и резултатът от предприетите от жалбоподателя
действия – ВиК мрежата на Втора хирургия все пак е ремонтирана, при това по спешност, то
тези обстоятелства според съда снижават значително обществената опасност на
нарушението по чл.250 от ЗОП, което съдът вече прие, че жалбоподателят е извършил
виновно. Затова деянието би могло да бъде прието като малозначителен случай на това
нарушение, ако не беше налице по-силно основание за отмяна на атакуваното НП –
нарушаване на процесуалния закон при издаването му.
По разноските: Жалбоподателят чрез своя процесуален представител претендира
такива, произтичащи от платено адвокатско възнаграждение, в размер на 1 300 лева, като е
приложил Договор за правна помощ, удостоверяващ, че тази сума е била изплатена от
жалбоподателя в брой. Процесуалният представител на въззиваемата страна моли размерът
на тези претедндирани от жалбоподателя разноски да бъде преценен от съда за
прекомерност, като същевременно претендира разноски в полза на въэззиваемата страна – за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, предвид отмяната на атакуваното НП, намира искането на процесуалния
представител на въззиваемата страна за основателно. При този изход от делото съгласно чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, с право на разноски разполага
жалбоподателят. Възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар,
релевирано от процесуалния представител на въззиваемата страна, съдът определя като
неоснователно, т.к тези разноски са направени в минималния размер, определен в чл.7, ал.2
т.3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
към който препраща чл.18, ал.2 от същата Наредба, към която препраща разпоредбата на
чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, приложима в случая според чл.63д, ал.2 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр.чл.63, ал.3, т.2 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-483/18.11.2022 г., издадено от
Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), с което на д-р А. Г. А.
е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 лева за нарушаване на
чл.79, ал.1, т.4, вр.чл.18, ал.1, т.8 от ЗОП, като незаконосъобразно издадено.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН въззиваемата страна Агенция за
държавна финансова инспекция да заплати на д-р А. Г. А. с ЕГН ********** направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 (хиляда и триста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр.
София на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9