Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 09.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на деветнадесет и
първи февруари две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря
Ива Иванова като разгледа докладваното от съдия гр.д. №6918/ 2018 г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79 вр.чл. 240 ЗЗД за
заплащане на сумата от 50 000 щ.д. и 50 000 евро, главници по договор
за заем от 01.07.2009г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба
до окончателното изплащане на сумите.
ИЩЕЦЪТ
– И.Г.Ш., ЕГН **********, твърди, че на 01.07.2009 г. е
предоставил в заем на ответника сумите от 50 0000 щ.д. и 50 000 евро, като
ответникът се задължил да му заплаща годишна лихва в размер на 20%, платима на
всяко пето число. За обективиране на постигнатото съгласие между страните била
подписана разписка. Ищецът излага, че ответникът не върнал дължимите суми на
датата на уговорения падеж. Няколко пъти
му давал малки суми от по 100-200 лв., като успял да му възстанови само сумата
от 2550 лв., равностойни на сумата от 1303 евро, с която е намалял дългът му
към него. Въпреки опитите му да постигне договореност с ответника и той да му
върне предоставените парични средства, твърди, че и до настоящия момент той не
е изпълнил задълженията си по договора. Претендира разноските по водене на
делото.
ОТВЕТНИКЪТ- В.Г.Л.,
ЕГН **********, чрез
адвокат Б.М. оспорва иска по основание и размер. Оспорва автентичността на
разписката от 01.07.2009 г. и моли същата да бъде изискана в оригинал като
твърди, че няма спомен да е подписвал такава. В тази връзка заявява, че в
процесния период е бил на медикаменти, които силно повлиявали съзнанието му.
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
По делото е представено копие от разписка, подписана от В.Г.Л., удостоверяваща
твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, а именно, че ответникът
е получил на 01.07.2009г. от ищеца заем от 50 0000 щ.д. и
50 000 евро, като ответникът се задължил да заплаща на ищеца годишна лихва
в размер на 20%, платима на всяко пето число.
Представено е и копие от справка-разписка за върнати суми от заемателя, от които е видно, че
ответникът е възстановил на ищеца сумата от 2550 лв., равностойни
на сумата от 1303 евро.
Представена е лист
формат А4, преведен на български , от който е видно, че при пътуване със самолет багажът на ищеца е
бил загубен.
Не са представени доказателства, от който да е видно, че
процесната разписка относно твърдяния от ищеца договор за заем се е намирал в
изгубения багаж.
Други относими доказателства по делото
не са ангажирани.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Искът с правно основание чл.79 ал.1
изр.1 вр. чл.240 ал.1 от ЗЗД е неоснователен.
Ищецът, който твърди положителни факти,
пораждащи спорното право, следва да проведе пълно и главно доказване на
твърденията си съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК. Ако такова доказване не
бъде осъществено, ищецът следва да понесе неблагориятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, като съдът приеме
недоказания факт за неосъществил се. Пълното главно доказване изисква създаване
на абсолютна достоверност в истиността на фактическото твърдение, т.е. такова
убеждение, което изключва каквото и да е съмнение в съществуването на
твърдяните факти в действителността.
Такова доказване не е проведено по
делото. Твърди се изрично от ищеца, че е сключил договор за заем с ответника и че е предал сумата 50 0000 щ.д. и 50 000 евро в
деня на подписване наразписката. Твърди се също, че ответникът е приел тази
сума със задължение да я върне. За тези твърдения обаче няма
доказателства.
Заемът е реален договор, т.е. за да е
действителен, е необходимо не само постигане на съгласие на страните за поетите
задължения, но и предаване на сумата, предмет на договора. Липсата на предаване
води до незавършеност на фактическия състав, поради което и сделката не може да
породи правно действие.
Съдът по искане на ответника задължи
ищеца да представи оригинала на разписка, подписана от В.Г.Л., удостоверяваща
твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, а именно, че ответникът
е получил на 01.07.2009г. от ищеца заем от 50 0000 щ.д. и
50 000 евро, като ответникът се задължил да заплаща на ищеца годишна лихва
в размер на 20%, платима на всяко пето число. Такъв оригинал до приключване на
съдебното следствие не се представи. При това положение налице са предпоставките на чл. 183, изр. 2 ГПК за
изключване на преписа на разписката от доказателствата по делото. Предвид
твърдението на ищеца, че не се намира в държание на оригинала /което явно значи
в невъзможността да изпълни евентуално задължение по чл. 183, изр. 1 ГПК/
ищецът е поискал допускане на гласни доказателства чрез разпит на свидетели за
доказване на обстоятелството по заемния дълг. Свидетелски показания за
установяване на парични задължения, установени с писмен акт, какъвто е
настоящият случай, са недопустими на основание чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК. Тази
забрана може да бъде преодоляна по реда на чл. 165, ал. 1 ГПК при доказването,
че документът е изгубен. В случая, за провеждане на доказване по реда на чл.
165, ал. 1 ГПК, което би направило допустими свидетелските показания за
установяване на заемната сума, ищецът е представил единствено лист формат А4, преведен на български , от който е видно, че при пътуване със самолет багажът на ищеца е
бил загубен. С това доказателство не се
установява загубването на документа, доколкото последното само удостоверява, че
е налице подаден от ищеца сигнал за загубен багаж, без никакви други
доказателства, че процесната разписка е била в загубения багаж. Предвид това,
липсват доказателства по смисъла на чл. 165, ал. 1 ГПК за загубването на
документа, поради което и забраната на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК за свидетелски
показания за погасяване на паричния дълг не са допустими.
Ето защо съдът приема, че не са доказани
правопораждащите факти, твърдяни от ищеца, т.е. съдът е длъжен да приеме, че
такива не са се осъществили в действителността. А щом е така , не е сключен
между ищеца и ответника договор за заем, нито за последният е възникнало
задължение да върне някаква сума на ищеца. Предявеният иск следва да се
отхвърли.
При този изход на делото ищецът няма
право на разноски. Такова право има само ответника- адв. хонорар в размер
на 9850лв.Направено е възражение от страна
на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Възражението е
основателно, поради което съдът, като взе предвид цената на иска, намалява
размера на адв. възнаграждение на 7000лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от И.Г.Ш., ЕГН **********,***,
чрез адвокат Х.Т. срещу В.Г.Л., ЕГН **********,***, чрез адвокат Б.М.
иск с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД
за сумата от 50 000 щ.д. и 50 000 евро, главници по договор за заем
от 01.07.2009г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА И.Г.Ш., ЕГН **********,***, чрез адвокат Х.Т. да заплати на В.Г.Л., ЕГН **********,***, чрез адвокат Б.М., направените разноски по делото в размер на 7 000лв.(седем
хиляди лева).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмиченсрок
пред САС от узнаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: