Р Е Ш Е Н И Е
№260031/28.6.2022
г.
28.06.2022 год. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в открито съдебно заседание,
проведено на първи юни през 2022 год., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМЧО ДИМОВ
при участието на секретаря Е.В.
като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов
гражданско дело № 3092 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба от М.М.Г. *** чрез пълномощник адв. В. К. от АК- Я. против „УниКредит Булбанк“ АД –гр. София. С исковата молба се твърди, че на *** г. ищцата е сключила с ответника договор за банков кредит № ***, по силата на който банката й е предоставила в заем сумата 58 000 евро със срок на погасяване на задължението до 03.05.2043 г. на анюитетни равни месечни вноски съгласно погасителен план. Съгласно чл. 4 от договора за банков кредит, същият е бил предоставен на ищцата при ГЛП - 6.65 %, който се формира от БЛС, който при сключване на договора е бил в размер – 4.20 % и надбавка – 2.45 %. Според уговорките базисния лихвен процент се определя от пазарният лихвен индекс – едномесечен ***.T.4 и т.11.1.1 от договора. Твърди се, че с протокол № ***г. *** на банката е взел решение БЛП занапред да се формира не само от приложения към договора лихвен индекс „***", но и от премия, определена в размер от нула до 200 базови пункта според кредитния ресурс на кредитните пазари. Поддържа се, че въпросната промяна, която е направена абсолютно едностранно, е довела до промяна в ГЛП, който вече се формирал от 3 компоненти. Ищцата твърди, че в резултат на тази промяна са сключени няколко анекса, в които ГЛП е с различни стойности в поска повишение. В анекс № *** г. е посочен ГЛП – 8.035% , а в Анекс№***. -ГЛП вече е 8.853%.При определянето на БЛП е посочено ,че същия включва ,освен лихвен индекс -„***" и премия ,определена съгласно Р.Ш т.9.2 от общите условия, действащи към 2012г. С Решения на *** на банката на няколко пъти ГЛП бе увеличаван драстично. В резултат на това увеличение вноските по кредита на ищцата се завишени. При първоначалният погасителен план вноските 356.40 евро месечно, при при ГЛП-6.65 %., а впоследствие се вдигнали на на 449.37 евро.,а ГЛП стана 8.853 %. Поддържа се и се излагат подробни съображение, че част от клаузите на банковия кредит са са неравноправни по смисъла на чл.143 т.9, т.10, т.18 от ЗЗП, респективно нищожни по чл. 146 ЗЗП. Поддържа се още и че т.11.1.3 от р. II от договора за банков кредит не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя ,във вреда на последния. Нищожността на клаузите по т.11.1.3 водела до извода, че размерът на ГЛП следва да бъде определен въз основа на първоначално уговореното, като сбор от базовия лихвен процент ,съставляващ лихвения индекс *** и договореното надбавка ,без въведената с решенията на *** на банката трети компонент „премия". Разликата между начислената и изплатената от мен лихва и тази, дължима от ищцата съобразно договореното в първоначалния договор /БЛП-4.20% и надбавка -2.45% или ГЛП-6.65% е в размер на 5000лв. за пет години назад, т.е от 23.11.2015г. до 23.11.2020г. Поддържа се, че ответното дружество се обогатило неоснователно със сумата от 5 000 лв. В договора за банков кредит М. Г.е посочен като *** по кредита. Сочи се, че никъде в документите не съществува въпросния термин,нито е посочено какви точно са неговите права и задължения.
Налагал се изводът, че ***не е *** на задължението.
Поддържа се, че законодателят не познава правна фигура „***“, а общите условия на банката също не съдържат указания в тази връзка.
Твърди се, че договорът не е подписан от лицето М. Г.в качество на *** и същият не е давал съгласие.
Поддържа се, че уговорката в договора М. К. Г.да бъде задължен като „***" е нищожна, поради противоречие със закона и поради липса на съгласие по чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД.
Претендира се от съда на осн чл. 146 ал. 1 ЗЗП във вр. с чл.143 т.9, т.10, т.11, т.18 ЗЗП да се постанови решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата на т.11.1.3 от р.II от Условията за усвояване, обслужване и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит №***/***г., като неравноправна.
На осн. Чл. 26 ал. 1 и aл. 2 да се прогласи нищожност на договора за банков кредит в частта относно уговорката М. К. Г.да е „***" по договора.
Претендира се на осн. чл. 55 ал. 1 ЗЗД съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 5 000 лв. като неоснователно получена от банката сума през периода от 20.11.2015-20.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.
В с. з. процесуалния представител на ищецът поддържа исковата претенция като с нарочна молба с вх. № *** от 12.10.2021 г. въвежда възражения и за нищожност на всички допълнителни споразумения към договора за банков кредит № ***/*** г., вкл. и анекс № ***от *** г. на осн. чл. 366 ЗЗД, както и за нищожност на всички допълнителни споразумения към договора, вкл. Анекс № 4 поради наличие на анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД във вр. с чл. 26 ал. 1 ЗЗД, в която насока се излагат съображения и се сочи съдебна практика.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който на първо място предявените искове се оспорват като недопустими поради липса на правен интерес от водене на такъв установителен иск, т. к. в частта относно прогласяването на нищожност на процесния договор относно уговорката М. Г.да бъде ***, т.к. тази клауза от договора не засяга права на ищеца, а касае само лицето М. Г.. Оспорва се като недопустим и иска по чл. 146 ал. 1 ЗЗП поради липса на правен интерес от водене на такъв, т. к. след сключването му, договорът бил многократно изменян, като последно е изменен с анекс № 4 от *** г. и касае исковия период. В тази връзка се сочи, че оспорваната като нищожна т.11.1.3 на процесния договор, т.к. не е действала между страните в процесния период и към настоящия, и ищецът няма правен интерес от обявяването и за нищожна.
На следващо място предявения иск по чл.146 ЗЗП се оспорва като неоснователен и недоказан. Оспорва се твърдението на ищецът, че процесната клауза е неравноправна. Поддържа се, че тя не е нищожна, в която насока се излагат подробни съображения. Поддържа се и че процесната клауза се е договорила индивидуално и съобразно разпоредбата на чл.146 ал.1 ЗЗП, поради което не може да бъде нищожна. Между страните били проведени реални предварителни преговори и клаузите по т.11.1.3 били индивидуално договорени с ищеца. Сочи се че, обстоятелството, че процесния договор е изготвен от страна на банката не означава, че липсва на индивидуално договаряне. Твърди се, че липсва искането от страна на ищцата да бъдат премахнати или промени определени клаузи от договора, което доказва, че всички клаузи са били индивидуално договорени с него и същите са го удовлетворявали. Сочи се съдебна практика. Оспорва се иска за прогласяване на клаузата на процесния договор в частта относно уговорката М. Г.да бъде ***. Оспорва се иска по чл. 143 ал. 1 ЗЗП като неоснователен и недоказан.Сочи се, че процесната атакувана клауза от договора не е действала между страните от 23.11.2015 г. до 23.11.2020 г. Поддържа се, че банката не е получавала суми без основание, а всички плащания по договора са били извършени на валидно правно основание, посочено в самия договор. Поддържа се, че в процесния исков период банката изцяло се е съобразявала с определения от нея ГЛП и съответната лихва отговаря на ГЛП и банката, като не е начислявала никакви премии. Оспорват се обстоятелствата, изложени в исковата молба, с изключение на това, че между ищецът и банката е сключен кредит, ведно с приложения и 4 бр. анекси, и погасяването е ставало на анюитетни вноски, вкл. главница и лихва. Релевират се възражения за давност.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник адв. В.К. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително депозирани по делото писмени бележки и на съображенията подробно изложени в тях се поддържат исковите претенции и релевираните в хода на производството възражения за нищожност на клаузите от договора – т.11.1.3 от р.II от Условията за усвояване, обслужване и изпълнение на задълженият и всички допълнителни споразумения към него.
В съдебно заседание за ответника в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв.Д. Ц. от АК С. чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително депозирани по делото писмени бележки и на съображенията изложени в тях се поддържа, че предявените искове с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.146, ал.1 ЗЗП са недопустими поради липса на правен интерес, алтернативно неоснователни, а иска по чл.55 ЗЗД изцяло неоснователен и недоказан.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На *** год. в гр.Ш. между страните - Уникредит Булбанк АД в качеството на кредитор и М.М.Г. в качеството на кредитополучател е бил сключен договор за банков кредит № ***, по силата на който банката предоставя на ищцата в заем сумата от 58 000 евро със срок на погасяване на задължението до 05.03.2043 год., съгласно погасителния план към договора. С чл.4 от договора страните са уговорили ГЛП в общ размер 6.65 %, от който БЛП /базисен лихвен процент/ 4.20% и надбавка в размер на 2.45 %. Видно от представения по делото раздел II от Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № *** от *** год., в т.11.1.3 е уговорено, че при кредити, издължавани чрез анюитетни вноски ГЛП по кредити за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размер по т.4.1 /т.е в случая 6.65 %/ и не се променя, освен когато пазарните условия водят до увеличаването му най-малко с един пункт.
С анекси към договора от *** год.; *** год; *** год. и *** год., в т.11.2 от тях, кредитополучателят е дал съгласието си в съответствие с приетото по т.т. 9.6 и 9.7 от ОУ, кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен процент, чрез промяна на базовия лихвен процент приложим към датата на олихвяване по т.4.1 б и т. 4.1 а, съответно размера на анюитетната вноска, при условията и в рамките на определеното с т.9.4 и т.9.5 от ОУ, които ОУ, кредитополучателят приема с подписването на анекса.
Видно от заключението вещото лице по изслушаната и приета от съда по делото съдебно-счетоводна експертиза: Методиката за определяне на годишния лихвен процент /ГЛП/ по Договор за банков кредит № ***/*** год. и анексите към него е дефинирана в чл.4 от всеки от тях. Изготвени са справки за стойностите на едномесечен *** и тримесечен ***. По данни от лихвените листи се установява, че ГЛП е формиран от БЛП плюс надбавка. За процесния период не включван компонент „премия“. При справка в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД не бяха представени решения на УС на банката относно промяна в ГЛП, поради липса на такива. По данни от лихвен лист в БЛП за процесния период не е включван компонента „премия“. Съгласно първоначалния погасителен план възнаградителните лихви за периода 20.11.2015 год. – 20.11.2020 год. са в размер на общо 17 256,77 евро, равняващи се на 33 751,31 лева, при курс 1,95583 лева за едно евро. Платените от ищцата лихви по Договор за банков кредит № ***/*** год. и анексите към него, за периода от 20.11.2015 год. – 20.11.2020 год., са в размер на общо 19 566,97 евро, равняващи се на 38 320,85 лева. Разликата между действително платените от ищцата лихви по Договор за банков кредит № ***/*** год. и анексите към него, а периода от 20.11.2015 год. – 20.11.2020 год., и уговорените такива в първоначалния договор за кредит е в размер на 2 310,20 евро, равняващи се на 4 518,36 лева. Съгласно лихвените листи, начислената възнаградителна лихва за периода 20.11.2015 год. – 20.11.2020 год., при условията на т.4, вр. с чл.4.1.а от Анекс № 4 от *** год. е в размер на общо 19 566,97 евро, равняващи се на 38 320,85 лева по курса на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД. За процесния период 20.11.2015 год. – 20.11.2020 год. няма разлика между събраната от банката лихва, платена от ищцата, и лихвата, изчислена при условията на т.4, вр. с чл.4.1.а от Анекс № 4 от *** год. Разликата между действително платените от ищцата лихви за периода 20.11.2015 год. – 20.11.2020 год., и уговорените такива в първоначалния договор за кредит, е в размер на 2 310,20 евро, равняващи се на 4 518,36 лева, при курс 1,95583 лева за едно евро. Така изчислените суми са в обхвата на 5 годишната давност. Разликата между действително платените от ищцата лихви по Договор за банков кредит № ***/*** год. и анексите към него за периода 20.11.2017 год. – 20.11.2020 год., и уговорените такива в първоначалния договор за кредит е в размер на 1 297,99 евро, равняващи се на 2 538,65 лева, при курс 1,95583 лева за едно евро. Така изчислените суми са в обхвата на 3 годишната давност.
Видно от заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза: „Премията“ се определя от УС на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, или делегирания от него главен оперативен директор или друг овластен орган на банката, като отчита цената на банката на предоставения кредитен ресурс и може да бъде променяна от банката при настъпването на последици от обстоятелства посочени в ОУ и договора за кредит. Увеличението на премията привежда БЛП в съответствие с цената на ресурса за банката според пазарните условия, информация за които се получава на основата на официални независими източници на пазарни данни към съответния момент. Промяната може да бъде максимален размер до 2 процентни пункта за всяка актуализация, като увеличението с повече от един процентен пункт се приема за съществено, за което банката уведомява кредитополучателите. ГЛП приложим за всеки период на олихвяване на кредита, се формира от променлив БЛП /състоящ се от договорен пазарен лихвен индекс и премия/ плюс договорена фиксирана /непроменлива/ надбавка. Лихвеният процент се променя по отношение на сключения Договор за банков кредит № *** от *** год. и всички анекси към него. Съгласно първоначално сключеният договор приложим по кредита е лихвен процент съставен от БЛП и надбавка. БЛП се определя въз основа на конкретно посочен индекс /едномесечен ***/, т.е референтният индекс се ползва при определяне стойността на БЛП, но БЛП не е дефиниран като единствено равен на този индекс – т.11.1.1 от Раздел II на договора. С решения на УС на Банката, допълнително, извън стойността на референтния лихвен индекс /едномесечен ***/ е завишена текущата стойност на БЛП, като следва: с по 1 п.п. считано от 01.12.2008 год.; 01.04.2009 год.; 02.04.2009 год. и 01.07.2009 год. По кредита от усвояването му до сключване на анекс № 1 са реално осчетоводени и 3 п.п. премия, с подписването на анекс № 1 е прилаган фиксиран ГЛП без включени премии, анекс № 2 БЛП се състои от едномесечен ***и премия, с анекс № 3 и анекс № 4 няма въвеждана премия.
По искане на ищцата бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел, лицето Я.В.К., видно от показанията на който, същият познава ищцата. Имали дългогодишна връзка, живеели заедно и изтеглили ипотечен кредит за закупуване на жилище в гр.В.. Тогава живеели във В., а парите били изтеглени от *** клон. Документите били предварително подготвени от банката, те само отишли за подпис. Анексите също били подготвени и те ги подписали, казали им, че или ги подписват защото има закъснение или почват да се съдят. Нямало как да се пазарят. Казали им това са условията или ги приемате или не. Никой не бил чел условията на договора. Били с *** и нямало как да теглят кредит от друга банка.
По искане на ответника бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел, лицето П.Н.И., видно от показанията на която, същата работи в *** с място на изпълнение гр.Ш., като ***. Познава ищцата от банката, при сключване на договора за кредит. Кредит бил предоставен съобразно исканията на ищцата. Знаела за срока на договора, размера на вноската, лихвеният процент и размера на кредита като цяло. Нямала спомен дали ищцата при подписването на договора е искала адвокат. Анексите били подписани поради финансови затруднения. Договорът бил подписан пред свидетелката, но при изготвянето и подписването на анексите не участвала. Не знае къде са подписвани анексите. Искала предоговаряне на договора, но банката отказала. Ищцата идвала при свидетелката да иска да бъде намалена вноската и лихвата по кредита. Било отдавана, но банката отказала.
По иска на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД да бъде прогласена нищожността на договор за банков
кредит № ***/*** год., в частта относно М. К. Г.да бъде „***“ по договора:
Съдът намира, че така предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес. Съдът намира, че тази клауза от договора не засяга правата на ищцата по него, а касае единствено посоченото като „***“ лице – М.К.Г..
Ето защо производството в тази му част следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес за ищцата от предявяването му.
Останалите предявени искове се преценяват от съда за допустими, тъй като са предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, при отсъствието на отрицателни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск на ищеца.
По искането
на основание чл.146, ал.1 ЗЗП, вр. с чл.143, т.9, т.10, т.11, т.18 ЗЗП, да бъде
прогласена нищожността на клаузата на т.11.1.3 от раздел II от Условията за усвояване,
обслужване и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № ***/***
год. като неравноправна:
В първоначалният договор БЛП се е определял само въз основа на едномесечен пазарен лихвен индекс ***. Впоследствие с решения на УС на Банката, допълнително, извън стойността на референтния лихвен индекс /едномесечен ***/ е завишена текущата стойност на БЛП, като следва: с по 1 п.п. считано от 01.12.2008 год.; 01.04.2009 год.; 02.04.2009 год. и 01.07.2009 год. /видно от заключението на вещото лице/. Видно от заключението на вещото лице е и че по кредита от усвояването му до сключване на анекс № 1 са реално осчетоводени и 3 п.п. премия, а с подписването на анекс № 2 е била начислена 4% премия, като ГЛП, видно от заключението на вещото лице, е достигнал до 7.190 % като по този начин на практика банката е завишила лихвата до края на договора, с включването на допълнителен компонент, който не е бил уговорен между страните. Включването на „премия“ едностранно от банката като елемент от формирането на БЛП е било уредено по неравноправен начин за двете страни по договора. Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Тълкуването на клаузата на т.11.1.3 от Договора действително води на извод, че изменението на ГЛП ще настъпи не при всяка промяна на БЛП с повече от един пункт, а само при неговото увеличение с посочената стъпка. В договора следва да е предвидена възможност да бъдат съобразявани всички изменения на пазара и на съответния пазарен индекс, а не само тези, които ползват икономически по-силната страна – банката. Липсата на предвидена такава възможност поставя кредиполучателя в неравнопоставено положение спрямо търговеца. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в случаите, в които те не са уговорени индивидуално. Съобразно показанията на св.Я.К. клаузата от договора касаеща формирането на ГЛП не водят до извод, че същата е била индивидуално уговорена предварително, а по-скоро че е било налице формално предоставяне на договора за подписване от страна на банката. Ето защо съдът намери, че както клаузите в първоначалния договор, така и в последствие в анексите, не са били индивидуално уговорени, съответно същите се явяват нищожни по смисъла на чл.146, ал.1 ЗЗП.
На тия съображения съдът намира, че спорната клауза е неравноправна, поради което и предявения иск за прогласяване на нищожността и е основателен е следва да бъде уважен.
По искането на
основание чл.366 ЗЗД и чл.10, ал.3 ЗЗД да бъде прогласена нищожността на всички
допълнителни споразумения към договор за банков кредит № ***/*** год., а именно
анекс № *** год.; анекс № *** год. анекс № *** год. и анекс № ***год.:
Съгласно чл.366 ЗЗД, спогодба върху непозволен договор е нищожна дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност. С оглед извода на съда, че клаузата на т.11.1.3 от Договора е нищожна, то и допълнителните споразумения – анекси, постигнати между страните по договора имащи за предмет предоговаряне на кредита, в които задълженията на ищцата-кредитополучател са определени въз основа на неравноправна клауза на първоначалния договор се явяват нищожни. Наред с това следва да се посочи и че наличната в допълнителните споразумения уговорка за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които на свой ред се начисляват други лихви – възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци, каквото качество ищцата не притежава по договора.
Ето защо искането се явява основателно и следва да бъде прогласена нищожността на процесните анекси - анекс № ***год.; анекс № *** год. анекс № *** год. и анекс № *** год.
По иска с
правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД:
В случая предпоставките за уважаване на иска са две: наличие на осъществено плащане и липса на основание за плащане.
Видно от заключението на вещото лице по изслушаната по делото СЧЕ, разликата между действително платените от ищцата лихви за периода 20.11.2015 год. – 20.11.2020 год., и уговорените такива в първоначалния договор за кредит, е в размер на 2 310,20 евро, равняващи се на 4 518,36 лева, при курс 1,95583 лева за едно евро.
Наред с това, на вече изложените по-горе съображения, следва да се приеме, че клаузата от договора за банков кредит, позволяваща едностранно изменение на лихвата от страна на банката, не е валидно правно основание, не са такива и допълнително сключените с банката споразумения-анекси, доколкото последните също се явяват нищожни. Горното налага извод за основателност и доказаност на исковата претенция до размера на сумата от 4 518,36 лева като за разликата до предявения размер от 5 000 лева следва да се отхвърли като неоснователна. В случая е приложима 5-годишната давност съгласно чл.110 ЗЗД. Съдът намира, че погасени по давност вземания няма, исковата молба е подадена в съда на 20.11.2020 год., като ищцата е насочила претенцията си за периода 20.11.2015 год. – 20.11.2020 год., т.е. не са налице претендирани вноски, по отношение на които да са налице условията за отхвърляне поради изтекла погасителна давност.
Основателно е и искането за присъждане на законната лихва върху уважената главница, считано от датата на предявяване на исковата молба – 20.11.2020 год. до окончателното и изплащане.
По
разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищцата има право на сторените от нея разноски съразмерно уважената част от исковете, като с оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски по съразмерност в общ размер на сумата от 1310,32 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на сторените от него разноски съразмерно отхвърлената част от исковете, като с оглед изхода на делото ищцата следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по съразмерност в общ размер на сумата от 123,30 лева.
По изложените мотиви и на основание
чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол.
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА поради недопустимост на иска производството по гр.дело № 3092/2020 год. по описа на ЯРС, в частта му, с която на основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД се иска да бъде прогласена нищожността на договора за банков кредит № ***/*** год., относно уговорката М. К. Г.да бъде „***“ по договора.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на т.11.1.3 от раздел II от Условията за усвояване, обслужване и изпълнение на задалженията по договор за банков кредит № ***/*** год., като неравноправна, на основание чл.146, ал.1 във вр. с чл.143 ЗЗП.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на всички
допълнителни споразумения към договор за банков кредит № ***/*** год., а
именно: анекс № *** год.; анекс №*** год. анекс № *** год. и анекс № *** год.,
на основание чл.366 ЗЗД и чл.10, ал.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, община Столична, район Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7, представлявано от *** Т.А.П., Д.В. и С.П. ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 4 518,36 лева, представляваща неоснователно получена от банката сума през периода от 20.11.2015 год. до 20.11.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда – 20.11.2020 год. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 4 518,36 лева до предявения размер от 5 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, община Столична, район Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7, представлявано от ***Т.А.П., Д.В. и С.П. ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1310,32 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, М.М.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, община Столична, район Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 7, представлявано от *** Т.А.П., Д.В.С.П. сумата от 123,30 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: