Р Е Ш Е Н И Е № 1941
гр.
Пловдив, 15.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр.
състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16045 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на
искова молба от ЕЛИКОС ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Ръжево Конаре, ул. „7-ма“ № 1 против И.Й.К., ЕГН **********,***,
с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
327 ТЗ във вр. с чл. 79 ЗЗД за
признаване на установено в отношенията между страните, че се дължи сумата от
2000 лв.- остатък от продажна цена по Договор за покупко – продажба на МПС от
03.10.2018 г., за която сума е издадена фактура № 00000140/03.10.2018 г., ведно
със законна лихва върху сумата, считано от 29.07.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се
разноски в заповедното и настоящото исково производство.
Ищецът твърди,
че на 03.10.2018 г. в качеството на продавач е сключил с ответника в качеството
на купувач Договор за покупко – продажба на лек автомобил, марка *** за сумата
от 7800 лв., която е следвало да бъде платена от купувача по банковата сметка
на продавача. За продажната цена е издадена фактура № 140/03.10.2018 г., като
автомобилът е предаден на купувача в деня на сделката. Купувачът е платил част
от продажната цена, а именно: сумата от 2 000 лв.- на 19.10.2018 г. и сумата от
2900 лв. на 16.11.2018 г. На 04.07.2019 г. ищецът е отправил до ответника
покана за доброволно изпълнение на сумата от 2900 лв., дължима по фактура №
140/03.10.2018 г. в срок от 10 дни от датата на получаване на поканата.
Последната е получена от ответника на 05.07.2019 г., като в дадения срок – на
15.07.2019 г. ответникът е заплатил на ищеца само сумата от 900 лв. Останала
дължима сумата от 2000 лв., поради и което ищецът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение за тази сума, което било уважено и ответникът
депозирал срещу заповедта възражение в срок, което обуславя и правният интерес
от предявяване на иска. Предвид
изложените съображения се моли искът да се уважи, като се присъдят разноски в
заповедното и в настоящото исково производство.
Ответникът
твърди, че искът е допустим, но исковата претенция е неоснователна, тъй като задълженията са
погасени изцяло. Не оспорва сключването на договора и извършените от него
плащания, описани в исковата молба. Твърди, че освен тези плащания на датата на
сключване на договора 03.10.2018 г. е предал на ***а на управителя на ищцовото
дружество и фактически ръководител на същото – *** сумата от 2000 лв. в брой.
Посочва, че свидетел на предаването е бил ***, като посочва ЕГН и адрес на
свидетеля. При предаване на сумата *** е отказал да издаде разписка за
извършеното плащане, като обещал това да стане „по - късно“, но това не се
случило. Прави се възражение за
намаляване на цената поради наличие на скрити недостатъци на продадената вещ.
Посочва, че в деня следващ този на покупко – продажбата е извършен оглед на
автомобила от специалист – автотехник на закупения автомобил, тъй като от
двигателя е започнал да излиза дим. За този факт продавачът в лицето на *** е бил уведомен незабавно в
телефонен разговор. Впоследствие са извършени различни ремонтни дейности, като
в крайна сметка ищецът се е наложило да закупи допълнителен двигател за
автомобила си. Твърди се, че продаденият автомобил е със скрит дефект в
двигателя, което е довело до блокиране на същия, което е наложило закупуване на
нов двигател. Посочва се, че срокът за релевиране на тези права не е изтекъл,
като цитира съдебна практика в подкрепа на твърденията си. Освен това се
позовава и на разпоредбата на чл. 105, ал. 2 ЗЗП, като твърди, че има
качеството потребител по смисъла на закона. Твърди се, че въпреки вписаното в
търговския регистър обстоятелство, че ищцовото дружество се представлява от ***,
то фактически представителството и управлението се осъществява от *** й ***,
който е бил в приятелски отношения със *** на ищеца и на когото ищецът се е
доверил при сключване на договора за покупко – продажба и заплащане в брой на
сумата от 2 000 лв. Претендира разноски.
Съдът, от събраните доказателства и
фактите, които се установяват с тях, прие следното от фактическа страна:
Не се спори и от приетите по
делото писмени доказателства се установява, че
е сключен договор за покупко – продажба на описаното МПС на 03.10.2018
г., както и че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 2000 лв. на 19.10.2018
г., сумата от 2900 лв. на 16.11.2018 г. и сумата от 900 лв. на 15.07.2019 г.
В договора е посочено, че продавачът –
ищцовото дружество предава на купувача – ответник лек автомобил марка *** в
състоянието и вида, в който се намира в момента на продажбата, ведно с всичките
му принадлежности за сумата от 7800 лв. Вписано е, че МПС се продава без
гаранция и купувачът заявява, че няма да има претенции към продавача за
възникнали след продажбата дефекти.
Уговорено е сумата да се плати от купувача по банковата сметка на
фирмата – продавач, посочена във фактурата. За продажната цена е издадена фактура
№ 140/03.10.2018 г. на стойност 7800 лв.
Видно от приетите по делото, като
писмени доказателства преводни
нареждания на 19.10.2018 г. И.К. заплатил на ответника сумата от 2000
лв., на 16.11.2018 г. е заплатена сумата от 2900 лв., а на 15.07.2019 г. е
заплатена сумата от 900 лв.
На 04.07.2019 г. е изпратена от
ищеца до ответника покана за доброволно изпълнение на оставащата продажна цена
към този момент в размер на 04.07.2019 г., като е даден 10 дневен срок за
изпълнение. Поканата е връчена на 05.07.2019 г., като в указания срок
ответникът е заплатил сумата от 900 лв. и е изготвено уведомително писмо, с
което уведомява ищеца, че това е в действителност остатъкът от задължението му
по договора, тъй на 02.11.2018 г. е
предадена в брой на *** сумата от 2000
лв. и са заявени претенции във връзка с
изложените в отговора на исковата молба твърдения за скрити недостатъци на
автомобила.
От приетите по делото писмени
доказателства в подкрепа на възраженията на ответника за скрити недостатъци на
продадената вещ се установява, че на 11.10.2018 г. е извършен оглед в
официалния дилър на *** на двигателя на гореописания автомобил с дата на
първа регистрация 08.05.2008 г. , за което е платена сумата от 27 лв., като са
установени 6 броя „грешки“, като не става ясно дали същите се дължат на
неправилна работа на датчиците или действителен проблем с автомобила. Във
фактурата е отразено, че на километража на автомобила е отразено, че е на
165120 км. Липсва становище от МКАР по повод на така констатираните „грешки“,
като същите могат да се дължат на проблеми, възникнали след закупуване на
автомобила, доколкото диагностиката е направена на 11.10.2018 г., а автомобилът
е купен на 03.10.2018 г.. От така
приетото доказателство се установява единствено, че на дата 11.10.2018 г. е
извършен преглед на автомобила ***, като
липсват и твърдения в исковата молба за конкретни проблеми, констатирани при
този преглед.
По делото е прието като
доказателство декларация за продажба на на двигател за лек автомобил ***. Двигателят се сочи, че е
продаден на И.К. за сумата от 300 евро. Посочено е в декларацията, която е
преведена от италиански, че двигателят е изпратен *** за И. ***.
В приетата по делото справка от ***
се установява, че на 27.12.2018 г. процесното МПС е прието от *** Г. Г., като
автомобилът е бил със спукана цилиндрова риза – 3 –ти цилиндър, вследствие
локално прегряване и смяна цилиндров
блок. Сочи се, че е извършен е монтаж и демонтаж на двигател, демонтаж
цилиндрова глава, диагностика на двигател.
На същата дата е издаден касов бон за сумата от 400 лв.
От приетата по делото справка от АПИ се
установява, че през периода от 03.10.2018 г. до 27.12.2018 г. процесният автомобил се е движил по републиканската
пътна мрежа до 10.12.2018 г., като липсват данни за движението след тази дата
до 27.12.2018 г. В месец от закупуването автомобилът всеки ден
е засичан по републиканската пътна мрежа, като същият не е бил засичан единствено на 18.10.2018 г.,
на 21, 22.10.2018 г., на 25.10.2018 г. и на 28 и 29. 10.2018 г. През ноември месец 2018 г. също е
констатирано движение по републиканската пътна мрежа почти през целия период,
като липсват доказателства за период от две седмици, в които автомобилът не е
бил в движение, в каквато насока са твърденията на св. Т.. От така приетата
справка се потвърждават показанията на свидетеля Т., който заявява, че „около 2 седмици седя колата в сервиз“, като видно от същата в
периода от 10.12.2018 г. до 27.12.2018 г. за
колата няма данни за движение.
От разпита на свидетеля Й. Т., който
работи в сервиз за тирове и камиони се установява, че същият се познава с
ответника отдавна. Помага му с поддръжката на автомобилите му. В деня на
покупката свидетелят предупредил ответника, че възникват проблеми именно с този
автомобил и двигател и да не го купува, но той казал, че продавачът е познат на
жена му и автомобилът му харесва. В същия ден, в който купил автомобила
ответникът отишъл в сервиза на свидетеля, като св. Т. констатирал, че при подаване
на газ се изхвърля щеката на маслото. Ответникът започнал да долива масло още
на втория ден от закупуването. Три
ходения *** доливал по литър масло. Първият път, когато дошла колата при него
надувала подкартерно налягане. След това почнала да меси маслото с водата.
Посочва, че няма техническо образование, но от 18 години е механик. Посъветвал
ответника да провери колата, като ответникът му казал, че колата е дошла от ***
със скъсана ангренажна верига, като е сменена и е в перфектно здраве.
Ответникът започнал да ходи по сервизи, като пак се връщал при свидетеля, като
колата не била отремонтирана и преглеждана в сервиза на свидетеля, а в друг,
препоръчан от продавача. Посочва, че
колата стояла около 2 седмици в сервиза, като накрая поискали на ответника 3000
лв. да я оправят и св. Т. казал да му я закара, за да я оправи. Докарали я с
пътна помощ от сервиза в гр. П. Посочва, че в сервиза било установено, че има
спукана риза в мотора. Според свидетеля този проблем е бил още в началото –
спуканата риза, тъй като при този проблем се вдига картерно налягане, а това е
било налице още при закупуването.
Купили мотор за колата от Т.или Г. не си спомня точно. Дали му
документа, взел мотора, поставил го и в момента колата е с нов мотор. Посочва,
че моторът, който взели си има документ и е на 40 000 км.Посочва, че
старият мотор е у него, като в края на годината той е сменил двигателя на
автомобила. Твърди, че колата стояла
известно време в сервиз, после я карал 2-3 дни и пак в сервиз. Посочва, че новият мотор струвал 4300
лв. При установяване на смесването вода
масло пред него ответникът се обадил в сервиза, в който го пратил продавача и
му казали да кара бавно и да я закара при тях.
Не са му казали да не се движи колата.
От разпита на свидетеля на ответника – Г. Г., който работи в Автосервиз
„***“ се установява, че същият познава ответника И.К. във връзка със закупеното
МПС – лек автомобил марка ***. Първоначално през лятото на 2018 г. този
автомобил бил докаран от Н., който се сочи, като представител на Еликос ЕООД,
за първоначално обслужване, за да се види общото състояние на автомобила. Били
сменени верига, масла и филтри, като свидетелят твърди, че автомобилът е бил в
„перфектно състояние“. Малко след закупуването, месец или два, ответникът е
отишъл в сервиза, тъй като е светнала
лампа за чек на водата, който предупреждавал, че има завишено количество на
саждите във филтъра за твърди частици. Било констатирано, че това е само
моментна грешка, като в случая това само предупреждавало за евентуален проблем
и съответно саждите в системата били в допустимите норми. В началото на месец декември, автомобилът
отишъл в сервиза със спукана риза, което било установено при разглобяването на
двигателя. Свидетелят Г. посочва, че спукването е свързано с локално
прегряване, което може да се дължи единствено и само от запушване на филтъра за
твърди частици. Свидетелят е категоричен, че при първия преглед на колата не е имало
индикации за проблем с филтъра за твърди частици. Свидетелят посочва, че при
спукана риза не може да се кара автомобила, което се потвърждава и от другия
разпитан свидетел, който заявява, че автомобилът е докаран с пътна помощ. Св. Г.
твърди, че не знае не знае на по – ранен етап автомобилът да е месил вода с
масло, като твърди, че при такъв проблем движението би довело до тотално блокиране и е физически неизпълнимо.
Според свидетеля, който твърди, че е техник по образование основни причини за запушване
на филтъра е спиране на регенерация от компютъра, като тя може да спре, ако
компютърът не вижда идеални условия за регенерация, което ще рече неработещ
контролен блок, лошо качество на горивото, дюзи, които не са в толеранс, всичко
което е свързано с горивната система се сочи, че е пряк фактор за това. Това
запушване според него може да настъпи и до часове, като при първоначалния
преглед е правена диагностика на автомобила и не е имало грешки. Сочи, че при обслужването не е пипан филтъра
за твърди частици, като в зависимост от производителя същият се сменя при
200 000 км. или при запушване.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
За да се уважи предявения иск
за установяване на дължимост на остатъка от продажната цена на автомобила, то
следва да се установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
договорна връзка, по силата на която продавачът - ищец е изпълнил своето
задължение като е предал стоката по договора и че от този момент за ответника-
купувач е възникнало задължението за заплащане на уговорената цена и респ.
неизпълнението от страна на ответника на поетите от него насрещни задължения –
предмет на претенцията и размера им. Липсата на плащане от страна на ответника
е отрицателен факт, поради което е достатъчно само ищецът да го твърди,
доказването на обратното тежи върху ответника. В тежест на ответника е да
докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право в това
число, че е погасил задълженията си по договора чрез плащане.
Ответникът в отговора на
исковата молба твърди, че при сключването на договора за покупко-продажба на
автомобила на 03.10.2018 г. е предал сумата от 2000 лв. за погасяване на част
от продажната цена и че тази сума е предадена на *** *** на управителя на
ищцовото дружество. Доколкото обаче е налице писмен договор между страните от
същата дата, в който това плащане не е отразено, а в договора е уговорено
плащането на сумата от 7800 лв. по банков път, то не се представиха годни и
допустими по ГПК доказателства, установяващи факта на плащане. Твърденията на
ответника, че въпросната сума е предадена на ръка в деня на подписване на
договора не биха могли да се установяват със свидетелски показания, каквото
искане е направено с отговора на исковата молба и оставено без уважение от
съда. Свидетелски показания за
погасяване на установени с писмен акт парични задължения са недопустими
съгласно чл.164, ал.1, т.4 ГПК. Забраната за разпит на свидетели по чл.164,
ал.1, т.4 ГПК предполага паричното задължение да е поето с писмен акт, при
което при спор между страните относно погасяването му, е недопустимо събирането
на гласни доказателства, ако липсва изрично съгласие по чл.164, ал.2 ГПК, както
е в настоящата хипотеза – страните се позовават на писмен договор, в който е
поето такова задължение, съответно ответникът оспорва ответникът да е
погасил паричното задължение в размер
2000 лева, като изрично се
противопоставя да се разпитват свидетели за посоченото обстоятелство. Тази
забрана е установена, тъй като за доказване изпълнението на парично задължение
длъжникът може да поиска от кредитора разписка по чл.77, ал.1 ЗЗД, съответно
длъжникът може да откаже плащане, ако кредиторът не му издава такава – в този
смисъл Решение №190/23.01.2014г. по
т.д.№483/2012г. на ВКС, І т.о. Целта на разпоредбата е да се охрани
сигурността на гражданския оборот, която би била заплашена, ако страната
установи в писмена форма парично задължение, но желае да доказва изпълнението
си чрез свидетели. В случая, независимо от уговореното в договора плащане по
банков път няма пречка част от сумата да бъде платена и в брой, но в този
случай следва да се представи писмен документ, удостоверяващ това плащане, тъй
като е налице забрана по чл. 164, т. 4 ГПК. Не намират приложение и
изключенията по чл. 165, ал. 1 ГПК, тъй като не се касае за изгубен или
унижощен документ, удостоверяващ плащането, а за липса на такъв, което е било
предпоставка за отказ да се плати. Наличието на близки отношения с получателя
на сумата не е основание да се
пренебрегне законовата забрана.
В Решение №64/22.05.2019 по дело
№1909/2018г. се приема, че от съвкупната преценка на разпоредбите на
чл.164,ал.1,т.1 и т.4 ГПК и чл.19 вр. чл.18 ЗЗД следва изводът, че за доказване
съществуването на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен в писмена форма, предвидена за неговата действителност и за погасяване
на установени с такъв договор парични задължения законът изисква писмени
документи (тези обстоятелства подлежат на доказване с писмени доказателства).
Изключение от описаното правило е предвидено в разпоредбата на чл.164,ал.2 ГПК,
каквото не е описано в хипотезата на въпроса (изрично съгласие на страните,
т.е. изрично волеизявление на насрещната по спора страна, че не възразява
посочените обстоятелства да се установяват с гласни доказателства). Изключение
от описаното правило е предвидено и в разпоредбата на чл.165,ал.1 ГПК - когато
бъде доказано по делото, че документът е загубен или унищожен не по вина на
страната. Има се предвид, страната, която твърди, че е разполагала с документа
и се позовава на него. Тя трябва да докаже това, както и загубването или
унищожаването на своя екземпляр от документа при обстоятелства, от които следва
извод за липсата на нейна вина за това, за да бъде допустимо да доказва с
гласни доказателства какво е било съдържанието на документа. Когато не са
представени доказателства за това и липсват дори и твърдения за това,
изключението на чл.165,ал.1 ГПК не е осъществено, какъвто е и настоящия случай.
На основание гореизложеното съдът
счита, че при разпределената му доказателствена тежест за това, ответникът не
успя да докаже, че е заплатил сумата от 2000 лв. в каквато насока са и
твърденията му. За да се отхвърли предявения иск за установяване на дължимост
на сумата, то следва с категоричност да се установи, че същата е платено, като
решението не може да се основава на предположения или на косвени индиции в
каквато насока е обстоятелството, че след изпращане на поканата за плащане,
ответникът е заплатил в указания му срок само сумата от 900 лв.
С оглед основателността на предявения
иск следва да се разгледа и направеното от ответника искане за намаляване
наполовина на цената, поради наличие на скрити недостатъци, което съгласно Тълкувателно решение № 33 от
1.11.1973 г. по гр. д. № 3/73 г., ОСГК би могло да се упражни от купувача и
чрез възражение, поради и което е допустимо. Ищецът не се е позовал на давностния
срок, а значението на давностните срокове в този случай е оправдано и с оглед
на съображения за правната защита на продавача поради обективното затруднение,
в което може да изпадне при установяването и доказването на правилното, точното
изпълнение на задължението от негова страна, респективно че вещта, която е
продал и предал, е била без недостатъците, които са били рекламирани, ако би се
допуснало купувачът да може да претендира за намалението на цената и след
сроковете по чл. 197 ЗЗД. За доказването му в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че са налице сочените от него недостатъци на вещта, тези недостатъци
съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновено или
предвиденото в договора потребление и че
не са му били известни при продажбата, както и че незабавно при констатирането им е
уведомил продавача за тези недостатъци, освен ако не се установи, че продавачът
е знаел за тези недостатъци, като знанието
не се презюмира и подлежи на доказване.
Ответникът следва да установи и останалите си твърдения в отговора на
исковата молба в т.ч. и твърдението, че е соченият недостатък е скрит и
съответно не е могъл да бъде установен при обикновен преглед.
Съдът счита за неоснователни възраженията на ищеца, че ответникът
изрично е заявил в договора, че няма да има претенции към продавача за
възникнали след продажбата дефекти, поради и което поема риска от недостатъци
на автомобила. Предварителен отказ от права е недействителен. Дори при липса на
търговска гаранция, купувачът разполага с право да предяви претенции за явни
или скрити недостатъци, независимо, че се касае за автомобил втора употреба.
Съгласно Законът за
задълженията и договорите (ЗЗД) продавачът отговаря, ако продадената вещ има
недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за
обикновеното или за предвиденото в договора употребление. За да разберем кога
се поражда тази отговорност, следва да изясним какво законодателят е вложил в
използваното от него понятие „недостатък” на вещта. В съдебната практика е
възприето, че недостатък е всяко неблагоприятно за купувача отклонение от
нормативно установени, общоприети или уговорени качествени показатели на
продадената вещ, вследствие на което съществено намалена се оказва нейната
цената или годността й да функционира според обичайното или уговореното в
договора предназначение.
Тази разпоредба е
приложима, независимо дали вещта, която е обект на договора за продажба е нова
или втора употреба. В потвърждение на това е разпоредбата на чл. 122 от Закона
за защита на потребителите (ЗЗП), според която потребителят има право на
рекламация за всяко несъответствие на стоката с договореното, включително за
стоки втора употреба, когато след доставката, при първоначалния преглед или при
съхранението, монтажа, изпитванията или експлоатацията са открити
несъответствия с договора за продажба. В тази насока е и практиката на СЕС, в
която се приема, че потребителят дори и при закупуване на вещ втора употреба не
може да бъде лишен от възможността да изиска изпълнение във връзка с правата,
които има спрямо продавача в случай на несъответствие на стоката с договора.
Несъмнено от изложеното по
– горе може да се направи извод, че ответникът има право на възражение за
скрити недостатъци на продадената вещ, но следва да докаже същото по безспорен
и несъмнен начин.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът счита, че
не се установи по безспорен и категоричен начин, че към датата на закупуване на
автомобила е бил налице скрит недостатък на продадената вещ. Твърденията на
ответника в отговора на исковата молба за наличието на скрит недостатък,
съществуващ още към датата на продажбата не се установява нито от приетата по
делото фактура за извършен оглед на автомобила в официалното представителство
на марката и приложената към него разпечатка, нито от събраните гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Т.. От показанията на свидетеля не се
установява същият да е преглеждал автомобила преди декември месец 2018 г.,
когато се сочи, че е поставен друг мотор на автомобила. Св. Т. посочва, че още
преди закупуването на лекия автомобил е посъветвал своя приятел – ответник по
делото да не купува същият, тъй като е „проблемен автомобил“, каквото и да
означава това, което сочи, че със същия могат да възникнат последващи проблеми,
но не доказва, че е продаден със съществуващ проблем. Свидетелят е категоричен,
че още първият ден, когато приятелят му докарал автомобила имало проблеми, но
не твърди да е преглеждал автомобила и да е констатирал същия, поради което
неговото категорично становище съдът възприема, като предположение. Още повече,
че св. Т. твърди, че ответникът е бил уведомен от приятеля си, който му е
продал автомобила, че е имало скъсана ангренажна верига, която е сменена,
поради и което не може да се приеме, че не е бил наясно с този предходен
проблем. От приетата по делото справка от АПИ и разпита на св. Г. се
опровергават твърденията на св. Т., че колата постоянно е била в сервиза,
препоръчан му от неговия приятел – продавач и всеки път, когато идвал имало
проблеми. Видно от справката от АПИ колата в периода от 03.10.2018 г. до
09.12.2018 г. е засичана по републиканската пътна мрежа почти всеки ден, като
същата се е движила с немалка скорост, което при сочените от св. Т. проблеми,
както според него, така и според св. Г., не би могла да се движи с такава
скорост. Липсва конкретика по отношение на сочените от св. Т. обстоятелства за
констатирано смесване на вода с масло, в който случай свидетелят сочи, че
колата не може да се движи с повече от 30 км/ч. Още повече, че в справката от
АПИ е отразено, че последните дни, в които е засичан автомобила през месец
декември 2018 г., скоростта на автомобила е била значително по – висока от 30
км/ч. Нито се твърди, нито се установява от събраните доказателства към датата
на закупуване на автомобила да е имало индикации за проблеми с автомобила. Св. Г.
посочва, че след около месец ответникът дошъл в сервиз „***“, тъй като е
светнала предупредителна лампа за чек на водата, която показва, че има завишено
количество на саждите във филтъра за твърди частици. Този проблем обаче
свидетелят посочва, че не е бил реален проблем към този етап, а е бил моментна
грешка. Свидетелят Г. посочва, че
запушването на филтъра може да настъпи много бързо дори и за часове, като има
много фактори, странични такива, които биха могли да доведат до този проблем,
като един от тях е лошото качество на горивата. Не се установява този проблем
да е съществувал към датата на закупуване на автомобила, като в случай, че е
бил налице, то несъмнено щеше да има светлинни индикации на таблото на
автомобила за това, доколкото не се твърди проблем с датчика. Напротив именно
поради светване на датчика, сочещ за евентуален такъв проблем, ответникът е
отишъл в сервиз „***“. Относно констатираните на 11.10.2018 г. при оглед на
вдигателя в МКАР „грешки в паметта“, то
не само, че са констатирани около седмица след закупуването, но и не
установяват обстоятелството, че към датата на закупуване на автомобила е
съществувал скрит недостатък, обуславящ спукването на риза. Не се и сочи нито в
отговора на исковата молба, нито се установява по делото кой именно недостатък
в автомобила, съществуващ към датата на продажбата, е довел до спукването на
ризата. Св. Г. сочи, че това се дължи на запушване на филтъра за твърди частици
т.нар. DPF филтър, но липсват
доказателства към 03.10.2018 г. той да е бил запушен. Липсва подобна индикация
и при извършения оглед на автомобила в МКАР на 11.10.2018 г. Още повече, че
липсват доказателства за последващи действия след светването на индикация за
завишено количество на твърдите частици в филтъра да са извършвани действия от
страна на ответника по отстраняване на този проблем и предотвратяване на
последващите възникнали такива. Налице са различни варианти за отстраняване на
този проблем, който се е появил месец след закупуването на автомобила, като
възниква съмнение, че именно неглижирането на това обстоятелство би могло да е
довело до последващото прегряване на автомобила и спукване на риза. Не се
установяват твърденията на ответника и с приетата по делото Декларация за
продажба, доколкото същата единствено
удостоверява закупуване на мотор, но не и обстоятелството, че е съществувал
проблем към датата на закупуване на автомобила. Опровергават се и показанията
на свидетеля Т., че моторът е закупен от *** – „***“.
На основание гореизложеното съдът счита, че
ответникът не установи при условията на пълно и главно доказване, че е налице
скрит недостатък на продадената вещ, съществуващ към датата на закупуването й.
Крайният извод на съда не може да се основава на предположения, а на доказани
факти по делото, които обаче не се установиха от събраните по делото
доказателства, поради и което искането за намаляване на цената на вещта, поради
скрит недостатък, съдът счита за неоснователно. Тъй като искането е направено
чрез възражение, а не чрез предявен насрещен иск, то съдът не следва да се
произнася с диспозитив относно неговата неоснователност.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК с оглед уважаване на исковата претенция в
полза на ищеца следва да се присъдят разноските в заповедното и настоящото
исково производство. Ищецът е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК и
доказателства за направени разноски, както следва: сумата от общо 408 лв.- разноски в
заповедното производство и сумата от общо 648 лв.- разноски в исковото
производство. Ответникът не е направил своевременно възражения относно
размерите на адвокатските възнаграждения, поради и което искането за присъждане
на разноски от ищеца следва да се уважи изцяло.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Й.К., ЕГН **********,*** дължи на ЕЛИКОС ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. Ръжево Конаре, ул. „7-ма“ № 1 сумата от 2000 лв.- остатък от продажна
цена по Договор за покупко – продажба на МПС от 03.10.2018 г., за която сума е
издадена фактура № 00000140/03.10.2018 г., ведно със законна лихва върху
сумата, считано от 29.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 12575/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА И.Й.К., ЕГН **********,*** да заплати на
ЕЛИКОС ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Ръжево
Конаре, ул. „7-ма“ № 1 сумата от 408 лв.- разноски по ч.гр.д. № 12575/2019 г.
по описа на ПРС и сумата от 648 лв.- разноски по гр.д. №16045/2019 г. по описа
на ПРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ