МОТИВИ
по Присъда №13/07.02.2020 г. по
НЧХД № 1670/2019 г. по описа на ВТРС.
Делото е образувано по частна тъжба от И.Г.Т.
с ЕГН ********** против А.Х.Д. с ЕГН ********** за престъпление по чл.182, ал.2
от НК.
Предявен е граждански иск от частния тъжител И.Г.Т.
с ЕГН ********** против А.Х.Д. с ЕГН ********** за сумата от 500 лева, представляващи
обезщетение за неимуществените вреди в резултат от престъплението, ведно със
законната лихва от завеждане на делото.
В съдебно заседание частният тъжител лично и
чрез процесуалния си представител адв. Ч. - ВТАК поддържа тъжбата, моли за
осъдителна присъда и уважаване в пълен размер на предявения граждански иск.
Подсъдимата лично и чрез защитника си адв. Н.
- ВТАК пледира за оправдателна присъда и отхвърляне като неоснователен и
недоказан предявеният граждански иск. Дават становище недоказаност на
обвинението.
В
частната тъжба се твърди, че съгласно Решение № 467 от 17.05.2010г., постановено
по гр. д. №511 от 2010 г. на Районен съд - Велико Търново частният тъжител И.Г.Т.
е получил право да взема непълнолетното си дете М.И.Т. с ЕГН ********** при
себе си всяка година през месеците юли или август по 30 дни всяка година, като
конкретния период следва да бъде уточняван от майката А.Х.Д. в срок до първата
неделя на месец юни на годината, която следва да уведоми затова бащата И.Г.Т.
писмено.
Тъй
като А.Х.Д. не изпълнявала решението за
последните три години, включително и 2019 г., тя не го е уведомявала писмено за
конкретния период, в който да вземе сина им, за 30 дни през лятото, съгласно
гореописаното Решение.
Издръжката
за детето частният тъжител твърди, че изплаща редовно всеки месец, но въпреки
това А.Х.Д. не изпълнява Решението на Районен съд - Велико Търново.
Поради
това на 13.06.2019 г. подал жалба с № 1497/2019г. до Районна прокуратура -
Велико Търново.
С
постановление за отказ да се образува досъдебно производство №1497/2019г. от
09.07.2019г., PRB2019022257800, прокурор ***отказала да образува досъдебно
производство и е прекратила преписка № 1497/2019г. по описа на Районна
прокуратура - гр. Велико Търново, предвид измененията на Наказателния кодекс,
обн. В ДВ, бр. 16 от 22.02.2019 г. и създадената нова особена разпоредба - чл.
193а, съгласно която за престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК наказателното
преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.
Частният
тъжител твърди, че от 2016 г. до подаване на тъжбата 3 години А.Х.Д. не
изпълнява Решение № 467 от 17.05.2010г., постановено по гр. д. №511 от 2010 г.
на Районен съд - Велико Търново, като е възпрепятстван да прекарвам време със
сина си и нейното поведение застрашава връзката баща-син и пречи на развитието
на детето. Правил многобройни опити да се разбере с А.Х.Д., след като те не били
сполучливи сезирал прокуратурата. Всичко това му причинило неимуществени вреди
- изпитвал често и интензивно главоболие, чувствал се отпаднал психически,
унизен и с потъпкано достойнство. А.Х.Д. възпрепятства връзката ми с детето ни ***и
липсата на връзка баща със син му причинявала болки и страдания. Чувствал се
унизен и засрамен, близките му го питали дали е успял да се разбера с Д., за да
взема *, а той всеки път с болка в сърцето отговарял, че не е
успял. Във връзка гореописаното Решение, А.Х.Д. писмено го уведомила и се
споразумели летните контакти с детето им ***Т. през летните месеци на 2016 г.
да се осъществят в периода от 01.07.2016г. до 30.07.2016г. В изпълнение на
споразумението Т. взел сина си на 01.07.2016г., а на 06.07.2016г. го върнал на
майка му А.Х.Д. по изрично желание на детето.
Съдът, след като се запозна и разгледа
представените по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, и се запозна със становищата на страните, приема за установено
следното.
Частният тъжител И.Г.Т. и подсъдимата А.Х.Д. са бивши
съпрузи. Гражданският им брак е бил прекратен с Решение по гр. дело № 1189/2005
г. на ВТРС. С решение по гр. дело № 511/2010 г. на ВТРС е изменено Решение по
гр. дело № 1189/2005 г. в частта относно режима на лични отношения на бащата И.Г.Т.
с детето М.И.Т., като се утвърждава постигнато между страните споразумение.
Определя се бащата да взема детето всяка първа и трета събота и неделя в месеца
от 10 ч. в събота до 17 ч. в неделя, от 10 ч. на 30 декември до 17 ч. на 02
януари и всяка година през месеците юли или август за 30 дни, като конкретният
срок да бъде уточняван от майката в срок до първата неделя на месец юни, като
бащата следва да бъде уведомен писмено за това.
До 2016 г. отношенията между бившите съпрузи досежно
личните контакти на частния тъжител с детето се развивали нормално, като двамата
уточнили периода от 01.07.2016 г. до 30.07.2016 г. в който бащата – частния
тъжител трябвало да вземе детето за летните месеци. Той взел детето на
01.07.2016 г. На 06.07.2016 г. частният тъжител Т. върнал детето на майката –
подс. А.Д. по искане на детето, след възникнал между бащата и детето
конфликт. След тази среща детето не
проявява желание за контакти с баща си. Не са събрани доказателства частният
тъжител да е предприемал действия за лични контакти с детето след връщане на
детето на 06.07.2016 г. Не са събрани доказателства подсъдимата да е извършвала
фактически действия, препятстващи изпълнението на Решение по гр. дело №
511/2010 г. на ВТРС по повод личните
отношения на частния тъжител и детето му.
Фактическата обстановка съдът прие за установена, след
обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност.
От показанията на
подсъдимата А.Д., свидетеля ***– живеещ на семейни начала с Д. и св. ***Х. близък
приятел на Д. се установява, че детето ***Т. не желае да се вижда с баща си –
частния тъжител Т., както и че това е по повод конфликт и скандал между тях. Св.
Казаков и подс. Д. твърдят, че за времето от 2016 г. до настоящия момент
частния тъжител не се е виждал с детето тъй като то не желае това, както и че Д.
всяка година е уведомявала писмено по пощата бившия си съпруг за времето, през
което ще се осъществяват личните контакти през летните месеци за 2017, 2018 и
2019 г.
От друга страна показанията на свидетелите ***– майка на
частния тъжител и ***– семеен приятел на св. ***твърдят, че не са присъствали
на разговори между подс. Д. и частния тъжител Т., не са разговаряли с детето ***Т.. И двете свидетелки твърдят, че частния
тъжител Т. не е виждал детето си от 2016 г.
Св. ***твърди, че от сина си – частния тъжител разбрала, че детето е
заявило пред баща си, че не иска да му е баща.
В съдебно заседание са представени от страна на защитата
три броя Уведомления датирани 02.06.2017
г., 01.06.2018 г. и 31.05.2019 г. с които се твърди, че частният тъжител е бил
уведомяван за периодите на вземане на детето през летните месеци на съответната
година. Същите са подписани от А.Д.. Върху тях не е положен подпис от частния
тъжител И.Т.. Според съда представените
от защитата три броя уведомления, представляват частен документ изходящ от
подсъдимата, удостоверяващ благоприятни за нея факти и обстоятелства. Макар да
са относими към предмета на доказване по делото тези писмени доказателства
нямат удостоверителна, а от там и доказателствена тежест в рамките на
наказателния процес, тъй като не са годни да удостоверят истинността на
твърдените в тях факти и обстоятелства.
По делото са изискани и приложени материалите по
прокурорски преписки, № 2372/2017 г. на ВТРП , 2564/2018 г. на ВТРП и №
1497/2019 г. на ВТРП. И трите преписки
са били образувани по жалби до Районна прокуратура гр. Велико Търново с почти
идентичен текст и съдържание. И трите преписки са приключили с отказ да се
образува досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление
от страна на А.Д.. По първите две преписки постановленията за отказ да се
образува досъдебно производство са били обжалвани пред по-горестоящите прокуратури
и са били потвърдени изцяло. Преписка № 1497/2019 г. е приключила с отказ за
образуване на досъдебно производство, предвид новелата на чл.193а от НК, която
предвижда, че за престъпления по чл.182, ал.2 от НК наказателното преследване
се възбужда по тъжба от пострадалия. В обстоятелствената част и на трите се
приема за установено, че не са налице данни за извършено престъпно деяние по
чл.182, ал.2 от НК от страна на А.Д..
От правна страна: За да е налице съставомерност по чл.
182, ал. 2 НК е необходимо от обективна страна родител да не изпълни или да
осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на режима на лични
отношения с дете. Престъплението от субективна страна е само умишлено, при
форма на вината пряк умисъл и с непосредствена цел да не изпълни или да се
осуети изпълнението на постановения режим на лични отношения. По настоящото
дело не са налице каквито и да е доказателства за конкретни действия от страна
на подс. Д., които да са насочени към неизпълнение или осуетяване изпълнението
на съдебното решение по гр. дело № 511/2010 г. Не се доказва деянието и от субективна страна. Видно от
доказателствата по делото детето е отказвало контакти с частния тъжител, заради
неразбирателство между тях настъпило по време на престоя на детето при бащата
през месец юли 2016 г. По делото липсват доказателства майката да е извършвала
действия с които да е пречила на сина си да се вижда с частния тъжител или да е
препятствала самия него за това. Тъкмо обратното – от показанията на св. Казаков
– съжител на подс. Д. се установява, че до настъпилия инцидент през месец юли
2016 г. отношенията на детето с баща му са били нормални, а след това детето е
насърчавано да запази контактите с родния си баща, но не е имало желание за
това. Следва да се има предвид, че
разпоредбите на чл.182, ал.2 от НК защитава обществените отношения по повод
осъществяване на родителските права и режима на лични отношения с децата,
уредени със съответно съдебно решение, като с приоритет се ползват интересите на
децата. Самото съдебно решение относно
родителските права и личните контакти с детето има за приоритетен обект на защита
именно интересите на детето. В този смисъл, при липса на съгласие от страна на
детето, за осъществяване на лични контакти с бащата, не може да се приеме, че
изпълнението на решението е следвало да стане едва ли не насилствено.
Предвид изложеното съдът приема, че частното обвинение
повдигнато с частна тъжба от И.Г.Т. с ЕГН ********** против А.Х.Д. с ЕГН **********
за престъпление по чл.182, ал.2 от НК е недоказано, поради което съдът е
признал подсъдимата ЗА НЕВИНОВНА, за това, че за периода от 2016 г. до датата
на подаване на тъжбата, а именно 01.10.2019 г. не изпълнява Решение №
467/17.05.2010 г. постановено по гр. д. №511/2010 на Районен съд – В. Търново,
относно личните контакти на частния тъжител И.Г.Т. с ЕГН ********** с детето им
М.И.Т., като е възпрепятствала частния тъжител да прекарва време със сина си и
с поведението си застрашава връзката баща – син и пречи на развитието на детето
и я ОПРАВДАВА да е извършила престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.
Относно предявеният и приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански иск от частния тъжител И.Г.Т. с ЕГН **********
против А.Х.Д. с ЕГН ********** за сумата
от 500 лева, представляващи обезщетение за неимуществените вреди в резултат от
престъплението, ведно със законната лихва от завеждане на делото съдът приема,
че същият е неоснователен и недоказан. Акцесорният
характер на гражданския иск в наказателния процес предпоставя неговата
зависимост от решаването на въпросите, свързани с обвинението, поради което и
той поначало споделя съдбата му. Когато подсъдимият бъде оправдан, понеже не се
установява описаното в частната тъжба деяние да е извършено противоправно или
виновно, или не е доказано авторството на същото, предявената гражданско-правна
претенция следва да бъде отхвърлена. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1
от 4.02.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2012 г., ОСНК. От обективна страна не се
доказа наличието на престъпно деяние от страна на гражданския ответник Д.,
както и наличието на твърдените неимуществени вреди резултат от него, поради
което съдът е отхвърлил гражданският иск
като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото съдът е възложил
сторените от подсъдимия разноски за адвокатска защита в размер общо на 1000
лева в тежест на частния тъжител.
Водим от гореизложеното съдът постанови
своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: