№ 7809
гр. София, 14.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110124592 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 7778 от 10.01.2025 г., подадена от Е.С., с адрес
*********, **********, ****, ********** представлявани от професионален домоуправител
********, с която се иска съдът да измени постановеното по делото решение № 23309 от
23.12.2024 г. в частта за разноските, с искане да бъде намалено присъденото в полза на
процесуалния представител на ищцата – адв. Д.С. адвокатско възнаграждение, предвид
реално осъществената процесуална защита, а именно единствено явяване в съдебно
заседание и актуалната съдебна практика, като разноските на ищеца да бъдат определени на
310 лв., от които 60 лв. държавна такса по делото и 250 лв. адвокатско възнаграждение.
Ответната страна по молбата А. М. чрез адв. Д.С. взема становище за
неоснователност на молбата, тъй като намира, че адвокатското възнаграждение по делото е
определено в размер на установения с НМРАВ минимум.
Съдът намира, че молбата е подадена в срок и от страна с правен интерес. Липсата на
списък по реда на чл. 80 от ГПК за разноски е ирелевантен по производството доколкото се
атакуват разноските на насрещната страна по делото. Разгледана по същество молбата е
основателна, по следните съображения.
С решение № 7778 от 10.01.2025 г. съдът е уважил предявения иск и е отменил на
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС като незаконосъобразни всички решенията взети на 23.03.2024
г. от Съвместно Общо събрание на Е.С. с адрес *********, **********, ****, ****, ******,
представлявани от професионален домоуправител ********, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление в *************** По отношение на разноските съдът е намерил, че с
оглед този изход на делото разноски се следват на ищеца в размер на 60,00 лева за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, което съдът е намалил в размер на 1000,00 лева, т.е. в
минимален размер, предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Настоящия съдебен състав намира за основателни твърденията в молбата, че исковата
молба е изготвена и подписана лично от ищцата, като към момента на изготвяне и
входиране ищцата не е ползвала адвокатски услуги. Видно от уточняващата искова молба
ищцата лично е отстранявала нередовностите на исковата молба. Действително, видно от
представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 12.11.2024 г., представен
в открито съдебно заседание на 27.11.2024 г., когато е и достоверната му дата като частен
диспозитивен документ, същият е сключен в хода на производството, след изготвяне,
1
подписване и подаване на исковата молба, като предмет на договора е само процесуално
представителство по процесното дело.
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е
посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Горепосочената практика е възприета и доразвита от ВКС, като с Определение №
50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о., Определение № 4089/17.09.2024 г. по
к.ч.гр.д. № 2974/2024 г. на ВКС, IV г.о. и други е изяснено, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА,
препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.
Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в
НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от
значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
С оглед изложеното и като съобрази наведените от ответниците съображения за
изменение на решението в частта за разноските, фактическата и правна сложност на делото
и обема на извършените от процесуалния представител на ищцата адв. С. процесуални
действия, изразяващи се единствено в явяване в едно съдебно заседание, съдът намира, че
следва да се определи като справедлив и обоснован размер от 600,00 лева за адвокатско
възнаграждение в тежест на Е.С., с адрес *********, **********, ****, **********
представлявани от професионален домоуправител ********. В тази насока следва да се има
предвид, че възнаграждението в размер на 250 лв., какъвто ответника иска да бъде присъден
на ищеца, касае размер на допълнително възнаграждение по чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за явяване в открито съдебно
заседание след второ заседание, която норма не може да бъде прилагана по аналогия, т.е.
вместо основното възнаграждение.
Предвид изложеното, съдът намира молбата за изменение на решението в частта за
разноските частично основателна, поради което следва да се уважи като възнаграждението
бъде намалено на 600 лв.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ИЗМЕНЯ по молба с вх. № 7778 от 10.01.2025 г., подадена от Е.С., с адрес
*********, **********, ****, ********** представлявани от професионален домоуправител
********, Решение № 23309/23.12.2024 г. постановено по делото, в частта за разноските, в
следния смисъл:
ОСЪЖДА Е.С., с адрес *********, **********, ****, ****, ******, представлявана
от професионален домоуправител ********, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление в ***************да заплати на А. И. М., ЕГН **********, с адрес в
***************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в общ размер на 660,00 лева,
представляваща съдебни разноски, от които 60 лв. платена държавна такса и 600 лв. платено
адвокатско възнаграждение, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата в частта за искането
за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до 250 лв.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3