ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№282
гр. Пловдив, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, втори наказателен
състав, на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година, в закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛИНА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ:
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Велина Антонова ВЧНД № 247 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
С протоколно определение от 27.05.2020
г. по НОХД № 247/2020 г., Пловдивският окръжен съд e приел, че са налице
релевираните от страна на защитата нарушения на процесуалните правила по чл.
249, ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК, допуснати в досъдебното производство – правото
на обвиняемия да научи в какво престъпление е привлечен в това качество. Недоволно от определението, с което
делото е било върнато на досъдебното производство, е останало държавното
обвинение, което протестира определението с искане то да бъде отменено. Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с
приложените по делото материали и с изложените в протеста доводи и след като
провери атакуваното определение, прие че жалбата се явява процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С
протестираното определение на ОС-Пловдив е било прието, че обвинителният акт не
отговаря на изискванията на чл. 246 ал. 2 от НПК и на досъдебното производство
са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на правата на обвиняемия. Първият съд не е споделил тезата на
прокурора, че част от фактите по внесения в съда обвинителен акт, могат да
бъдат изведени на база на събраните в хода на досъдебното производство
материали. Настоящият
съд намира, че НОХД № 140/2020 г. по описа на ОС-Пловдив е било образувано след
внасяне на материалите по досъд. пр. № 476/2019 г. по описа на VІ РУ – Ппловдив,
водено срещу обвиняемия А.А.Д.за престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 1,
алтернатива 4 от НК, с обвинителен акт в съда. Правилно в атакуваното определение, първият съд е
приел, че обвинителният акт не съдържа в достатъчна степен данни за всички
елементи на вмененото на Д. престъпление, като действителна са налице
посочените от инстанцията неясноти, които затрудняват правото на защита. Не могат да бъдат споделени доводите в
протеста за незаконосъобразност на акта на първия съд, поради съществуваща
възможност неотразените в обвинителния инструмент данни да бъдат извлечени от
събраните по делото материали. Настоящият съд
намира, че действително, така както е посочил и първият съд, в случая Д. е бил
привлечен към отговорност за престъпление с правна квалификация по чл. 354а,
ал. 1 предл. 1, алтернатива 4 от НК за това, че на 11.11.2019 г. в П. без
надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични
вещества – марихуана с общо тегло 14,01 грама със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол – 12,4 тегловни процента на стойност 84,06 лева,
както и високорискови наркотични вещества – амфетамин, както следва: 3,17 грама
с 15,6 тегловни процента амфетамин на стойност 33,60 лева и 55,31 грама с 16,0
тегловни процента амфетамин на стойност 1659,30 лева или всичко на обща
стойност 2162,46 лева. В обстоятелствената част на обвинителния акт е било
посочено, че упражняването на фактическа власт върху предмета на престъплението
е било осъществявано чрез поставянето му на различни места, на които е бил
укрит от дееца. Липсва, обаче, яснота по
въпроса каква част от разделеното вещество
марихуана се претендира да е било укрито в основното жилище на дееца и
какъв остатък му е бил вменен в ползвано помещение от общите части на сградата.
В случая, макар и както претендира държавното
обвинение, разделянето на веществото на отделни части, действително да е било
вменено като едно единно престъпление, последното не е в състояние да компенсира
визираните от първия съд неясноти в обвинителната теза. Касае се за непредявени
по съответния ред обстоятелства, които имат значение за определяне на
фактическия състав на престъплението и за пълноценно упражняване на правото на
защита, които следва да бъдат ясно очертани като фактически параметри на
обвинението, по които съдът да се произнесе. Установените пороци в ОА, визирани
от първия съд, представляват съществено процесуално нарушение, тъй като
ограничават правото на обвиняемото лице да разбере в извършването на какво
точно престъпление е обвинено, за да организира пълноценно защитата си. Право
на последното е да се защитава както срещу фактите, така и срещу тяхната правна
квалификация.
Ето защо, протестът е неоснователен, а обжалваното
определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 02.06.2020 г. по НОХД № 479/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив, с което на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК съдебното производство по делото е било прекратено и делото е било върнато
на прокурора. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.